Подкрепата за Украйна беше в криза за известно време, особено докато се чакаше Конгресът на САЩ да одобри пакет в размер на десетки милиарди щатски долара за оръжия и финансиране на украинската държава. Както обикновено се случва, когато САЩ се колебаят за нещо, Европа обикновено ги следва. Въпреки че никой от европейските съюзници на Украйна не спомена публично нищо подобно, усети се, че има известни спирачки. Ясно е, че малцина в Европа искат да се „впуснат“ с интензивна подкрепа на Киев, ако САЩ, като вид гарант, не участват.
Изключение направи френският президент Еманюел Макрон, който по време на политическата криза в Конгреса на САЩ дори започна да споменава възможността за изпращане на западни войски в Украйна. Но това му струваше скъпо и със сигурност изигра роля за много слабия резултат на партията му на изборите за Европейски парламент и доведе до значително укрепване на десницата.
Докато изглеждаше, че Украйна може да остане без основната американска помощ, Русия използва ситуацията, за да отвори нов фронт в украинския район на Харков. Въпреки това, съдейки по последните няколко дни, те влязоха в това действие твърде късно и американските оръжия скоро започнаха да пристигат и изглежда помогнаха да спрат напредъка им. Това със сигурност помогна за съживяването на моралния дух на украинските сили, които отново чувстват, че западният свят е твърдо с тях.
Сега, след като кризата е преодоляна, подкрепата за Украйна изглежда отново нараства. В първия ден от срещата на Г-7 в Италия лидерите съставиха пакет от заеми за Украйна, използвайки лихви от руски замразени финансови активи на Запад, възлизащи на около 50 милиарда долара.
За втора поредна година Владимир Зеленски също присъства на срещата на върха на лидерите на Г-7. Той подписа два дългосрочни договора за сигурност: единия със Съединените щати, а другия с Япония. Тук трябва да се напомни, че отношенията между Москва и Токио значително се влошиха, след като Япония зае уверена проукраинска позиция, за разлика от повечето други азиатски страни, които останаха неутрални.
„Предстои ни много работа, но съм убедена, че през тези два дни ще проведем консултации, които ще доведат до конкретни и осезаеми резултати“, каза италианският премиер Джорджия Мелони пред гостите си в началото на срещата в луксозен курортен хотел в южната италианска област Пулия.
Техническите подробности за нов голям заем за Украйна ще станат известни през следващите седмици, твърдят дипломатически източници. Анонимен източник твърди, че допълнителни средства ще постъпят в края на тази година. Съединените щати се съгласиха да дадат 50 милиарда долара, но тази сума може да се увеличи значително, тъй като други страни потвърдиха, че ще дадат своя принос.
Целта на споразуменията е да гарантират финансиране в продължение на много години, независимо кой е на власт в дадена държава от Г7. Разбира се, това е още една мярка, с която украинските съюзници се опитват да се защитят в случай, че Доналд Тръмп спечели американските президентски избори тази година. И все пак не е ясно дали те могат да се надяват на неприкосновеността на своите споразумения, ако все пак Тръмп може да ги зачеркне ако иска. Достатъчно е да си спомним колко работа беше вложена в ядрения договор с Иран при Барак Обама (Джо Байдън тогава беше вицепрезидент), а Доналд Тръмп просто се оттегли от него през 2018 г. Други подписали се останаха, но след оттеглянето на Съединените американски щати този договор вече не струваше нищо.
Несъмнено въпросът за смяната на властта е основният, който вълнува Киев днес. В момента изглежда, че целият западен свят е на страната на Украйна. Но всичко може да се промени рязко и бързо. Домакинът на срещата на върха на Г-7, италианският премиер Джорджия Мелони, е единствената на днешната среща, която може спокойно да продължи политическата си дейност след убедителна победа на изборите за Европейски парламент миналата неделя. Всички останали днешни гости са в политически смисъл в „неопределеност“.
Това се отнася за лидерите на Съединени американски щати, Япония, Франция, Германия, Великобритания и Канада. Докато отношението на някои страни към Украйна ще остане непроменено, независимо кой ще дойде на власт, като например в Обединеното кралство, но други ключови съюзници, включително САЩ, Франция и Германия, са изправени пред големи промени в много близко бъдеще.
От руска гледна точка всичко това представлява единствената константа, с която Москва е свикнала: чакането. Руският план изглежда е да продължат да воюват, докато външните условия по отношение на самия въоръжен конфликт не се променят. Ръководителят на руската Дума Вячеслав Володин заяви след изборите за Европейски парламент: „Ясно е, че Макрон и Шолц се вкопчват във властта с последните сили, които им остават“.
Русия търпеливо чака промени, които ще са в нейна полза. Въпросът обаче е колко умна е тази стратегия, особено ако се оценят междинните резултати от този подход. Русия очакваше „рестартиране“ на отношенията със САЩ при Доналд Тръмп, но това не се случи. След това, когато Джо Байдън дойде на власт, Владимир Путин се срещна с него в Женева на 16 юни 2021 г. и в един момент изглеждаше, че напрежението най-накрая може да спадне. Но това впечатление не продължи повече от съвместната им пресконференция, която се проведе същия ден. Впоследствие, през същата година, Владимир Путин постави ултиматум на американския си колега – да се откаже от плановете за приемане на Украйна в Северноатлантическия алианс. Джо Байдън отказва и през февруари следващата година започва руската специална операция, която продължава и до днес.
Преди началото на срещата на Г-7 в Италия САЩ обявиха значително разширяване на санкциите срещу Руската федерация. Но сега санкциите ще засегнат и онези много субекти, които правят бизнес с Русия. Съединените щати и преди са наказвали компании, които може да имат връзки с руската армия, като тези, които са продавали оборудване или компоненти, използвани от руската армия за производство на оръжия. Сега самата идея за санкции се разшири и Съединените щати се опитват да накажат дори онези субекти, които просто работят с Русия, тъй като това се счита за „помагане на руската икономика“. По-специално, обект на прицел са китайските компании. Ще работи ли това? Вероятно да. Китайските банки, особено малките, досега се опитваха да избегнат ситуации, които ги заплашваха с вторични санкции.
Санкциите са насочени и срещу руската финансова инфраструктура. Това се прави в опит да се ограничи паричният поток към и от Руската федерация. Малко след обявяването на санкциите Московската борса обяви спиране на сделките с долари и евро.
Като цяло Съединените щати са наложили санкции на повече от четири хиляди руски компании и физически лица от началото на въоръжения конфликт, като искат да спрат потока на пари и оръжия към Русия. Но непрекъснато се появяват нови компании и Русия се опитва да промени веригите си за доставки. Оказва се игра на котка и мишка и съдейки по случилото се дотук, САЩ не могат да блокират руската икономика, която упорито намира все повече алтернативни начини за поддържане на функционалност и ефективност.
Имаше и такива, които вярваха, че след първите санкции руската икономика скоро ще се срине. Но това така и не се случи и руският БВП от 2021 г. до 2022 г. (данните за 2023 г. са непълни) нарасна от 1,83 трилиона долара на 2,24 трилиона долара. За същия период БВП на Германия, която спря да купува руски газ, намаля от 4,27 трилиона щатски долара до 4,08 трилиона.
Изпомпване на много пари и много оръжия за Украйна ще продължи, защото това е необходимо за „стабилизиране“ на Украйна, тоест за да се попречи на Русия бързо да завземе нейната територия. В същото време и двете страни ще продължат да изчерпват ресурсите си, включително човешки, финансови и отбранителни… Тази война на изтощение може да продължи много дълго време, тъй като и двете страни се надяват, че врагът рано или късно ще се откаже или че ще се стовари някакво политическо сътресение, която коренно ще промени ситуацията.
Автор: Антун Роша; Източник: advance.hr// Превод: Opposition
