Германски археолози съобщиха за сензационно откритие на добре проучения манастирски остров Фрауенинзел в Бавария – един от трите главни острова на езерото Кимзее. „Баварско море“ е най-голямото езеро в тази федерална провинция и третото по големина езеро в Германия след езерото Констанс и езерото Мюриц. По време на геофизични проучвания, тук на дълбочина около един метър са открити основите на сакрална сграда от романската епоха, издигната под формата на центрична структура, предполагаемо в началото на XI век. Досега нищо не се знаеше за съществуването на тази сграда на острова.
В архитектурата центричните сгради (на немски: Zentralbau) са кръгли или многоъгълни сгради, частите на които са разположени симетрично по отношение на центъра. Един от най-известните исторически примери за такива сгради в Германия е осмоъгълният дворцов параклис, издигнат в Аахен в традицията на византийската архитектура по времето на император Карл Велики (Karl der Große, 748-814), сега част от катедралата в Аахен.
На север от Алпите има само няколко примера или следи от този тип сгради, издигнати през Средновековието в предроманските и романските епохи. Смята се, че Църквата на Божи гроб в Йерусалим е служила като пример за строителите.
Кога е построен параклисът и на кого е посветен?
Както се отбелязва в изявлението на Държавната служба за защита на паметниците на Бавария, досега в тази федерална провинция са били известни само два такива примера – археологически следи от църквата Св. Андрей в Бамберг (около 1050 г.) и храма Св. Гал във Вюрцбург (около 1130 г.). Сега на “Женския остров”, според немски учени, са открити основите на мемориален параклис, издигнат тук в чест на игуменката на манастира блажена Ирменгард (Irmengard von Chiemsee, 831-866), дъщеря на крал Лудвиг II Германски (Ludwig der Deutsche, 804-876) и правнучка на Карл Велики.
Манастирът е основан на остров Фрауенинзел през 782 г. по волята на баварския херцог Тасилон III (Tassilo III, 741-796). По-рано през 629 г. е основан манастир на съседния по-голям остров Херенинсел. През 1873 г. „Мъжкият остров“ е придобит от баварския крал Лудвиг II (Ludwig II, 1845-1886), за да построи тук своя нов дворец Херенхимзее – „баварския Версай“.
Когато Ирменгард става игуменка, женският манастир е в окаяно състояние. Тя слага ред и се смята за един вид втора основателка на този манастир. След смъртта си през 866 г. блажената Ирменгард е погребана тук, в манастирската църква в мраморен саркофаг.
Около век и половина по-късно ковчегът е отворен за изнасяне на мощите. При това черепът на Ирменгард е транспортиран до баварския манастир Сион, където остава до 2003 г., когато е върнат в гроба на острова. Това бе предшествано от ДНК експертиза, която потвърждава самоличността на останките.
Учените предполагат, че в началото на 11 век на острова е издигнат отделен параклис, посветен на Ирменгард. Въпреки това не са запазени никакви сведения или споменавания за тази структура. До 1803 г. мястото е заето от по-късната църква „Св. Мартин“, която е разрушена по време на секуларизацията. Първите свидетелства за този храм, следи от основите на който вече също са открити, но на по-малка дълбочина, са от 1393 г.
Автор: Максим Нелюбин Източник: dw.com// Превод: Opposition