През последните три десетилетия светът претърпя дълбоки трансформации. Политическото и икономическо преструктуриране доведе до ерозия на преобладаващата западна хегемония. Неправилно е обаче да се твърди, че Западът е заменен от незападна хегемонна сила. Вместо това, по-скоро наблюдаваме изравняване в продължаващата конкуренция между Запада и Изтока.
Унгария и другите централноевропейски държави стават все по-загрижени за намаляващия капацитет на Европа да се включи в тази конкуренция. Налице е нарастващо схващане, че прекомерната енергия се насочва към идеологически спорове, което на свой ред отклонява вниманието от ключови области на сътрудничество, които биха могли допълнително да укрепят силата на Европа.
Една силна и стабилна Европа, способна да поеме ролята на влиятелен съюзник, е от първостепенен стратегически интерес за Съединените щати.
Западният съюз, който може да се сравни с мощен двигател от две части, е движел напредъка през последния век. От решаващо значение сега е да се гарантира, че и двете части имат достатъчна мощност, за да поддържат високи обороти. Като се има предвид това, Централна Европа, разположена в центъра на континента като икономическата сила, играе важна роля в този процес, което я прави естествен и незаменим партньор за Съединените щати.
Ерата на западната хегемония е към своя край
Господстващата роля на Запада в международните отношения, която се основава на три ключови стълба, видимо намалява.
Първият стълб беше дългогодишната доминираща позиция на Запада като глобална икономическа сила в продължение на два века.Вторият стълб включваше създаването от Запада на институционални органи в международните отношения и търговията, давайки му възможност да оформи правилата на глобализацията.Третият стълб разчиташе на идеята, че Съединените щати, като хегемонна суперсила след разпадането на СССР, ще си сътрудничат с Европа за насърчаване на неолибералния политически и икономически модел, целящ по-мирен свят.Както гласеше преобладаващото вярване на онази епоха, ние бяхме достигнали „края на историята“.Въпреки това и трите стълба вече показват признаци на намаляващо влияние.
По отношение на предпоставките, третият стълб се провали забележително.
Налагането на неолибералния политически и икономически модел не само доведе до отчуждаване от останалия свят, но парадоксално сближи неговите противници във все по-тясно сътрудничество. Събитията от изминалата година неоспоримо доказаха това, като накараха дори някои от най-запалените привърженици на „края на историята“ да се откажат от вярата си в него.
Интересно е да се отбележат тези заявления, произтичащи от Америка, представящи войната в Украйна като конфликт между демокрациите и автокрациите – иронична позиция, като се има предвид ролята на Съединените щати в доставката на оръжия на 57 процента от авторитарните режими в света през 2022 г.
В този контекст вторият стълб също се оказва на не особено стабилна почва.
Противниците на съществуващия ред активно изграждат алтернативни системи за споразумения, формират съюзи и създават платформи за справяне с конфликти. Изглежда неизбежно да възникне повратна точка, когато те ефективно ще заобиколят институционалната рамка, установена през последните няколко десетилетия на глобализация, и ще процъфтяват в рамките на паралелни системи.
По-внимателното разглеждане, първият стълб разкрива също толкова тревожни перспективи.
В един изключителен обрат на събитията, икономическото съперничество между западния и незападния свят се доближава до състояние на равновесие след два века, което означава важна промяна в цивилизациите. Разгръщането на тези трансформации може да се наблюдава в поне пет значими области: икономическа мощ, достъп до жизненоважни ресурси като суровини и енергия, демографски тенденции, технологичен напредък и военни способности.
Изтокът направи забележителен скок в своя дял от глобалната икономическа продукция за сметка на Запада.
През 1990 г. доминацията на западния свят над световното икономическо производство надхвърляше границата от 50 процента. Но днес и тази цифра е намаляла драстично до едва 30 процента. Тези тенденции ще продължат, тъй като центърът на икономическата гравитация продължава да се измества все повече на изток.
Географската реалност, че повечето от световните суровини и енергийни ресурси се намират извън Запада, допълнително отслабва неговата конкурентоспособност.Въпреки че Съединените щати се радват на леко предимство в това отношение, до голяма степен поради огромните си запаси от шистов нефт и газ, Западът не успя да компенсира напълно това изоставане.Трябва да се отбележи, че някои европейски правителства, начело с Германия, бързо предприеха „зелен преход“, за да отговорят на енергийните нужди на Европа.Бързите промени в политиката обаче изпревариха технологичния напредък, в резултат на което зелената енергия остава значително по-скъпа в сравнение с други източници, като по този начин възпрепятства икономическата конкурентоспособност.
Демографските тенденции също работят срещу Запада.
Независимо от използвания показател, населението на света надхвърля границата от 8 милиарда, като 7 милиарда души живеят в незападни страни. Въпреки усилията на Унгария и шепа правителства с подобно мислене да прилагат семейни политики, насочени към увеличаване на раждаемостта, тенденциите все още показват дълбока демографска криза на Запад, особено в Европа.
Сферата на технологиите също е ожесточена.
Нововъзникващите играчи инвестират сериозно в научноизследователска и развойна дейност, като почти съответстват на разходите на утвърдени гиганти. Това пряко съперничество включва различни нации, като забележителен напредък се наблюдава в източните електрически автомобили и технологиите за батерии – области от голямо значение за Централна Европа.
И накрая, по отношение на военната мощ, Западът безспорно поддържа значително предимство пред Изтока.
Въпреки че първоначално това може да изглежда изгодно, преобладаващият консенсус подчертава безсмислието на използването на това предимство, тъй като това би довело до ужасни глобални последици – трагичен резултат, който не си струва да се преследва.
Запазването на успеха на Европа изисква преодоляване на ненужните идеологически спорове
Сега Централна Европа е изправена пред дълбоко трансформиран геополитически и геоикономически пейзаж.
Бъдещето се разгръща като многополюсен свят, като Западът е само един от няколкото центрове на сила. Въпреки това централноевропейците са нетърпеливи да видят как Западът ефективно се конкурира с незападния свят. Нашият стремеж е към просперираща Европа, където играем важна роля в нейните постижения.
За да се ориентирате в тази нова реалност, е изключително важно да се разберете как Европа е успяла в миналото по време на големи глобални промени.
Трябва да проучим подходите, използвани за обединяване на различни европейски нации с различни ценности, идентичности и интереси за успешно сътрудничество. В това отношение можем да се обърнем към подхода на бащите-основатели на Европейския съюз.
Една такава фигура, Конрад Аденауер, беше уместно наречен „стратегът на смирението“ от Хенри Кисинджър.
Аденауер, представител на християндемокрацията, умело съчетава смирението със сила, проницателност и стратегическо мислене. Известният му цитат „всички живеем под едно небе, но не всички имаме еднакъв хоризонт“ улавя същността на неговото дълбоко разбиране за смирението.
Аденауер призна, че успехът на Европа не изисква абсолютно съгласие по всеки аспект от живота.
Европейската интеграция не е цел сама по себе си, а средство за постигане на цел. Той подчерта важността на фокусирането върху споделените интереси, вместо да се фиксира върху различията. Невъзприемането на този подход рискува загуба на възможността за сътрудничество.
В епоха, в която взаимното разбирателство е от решаващо значение за преминаване през времена на предизвикателства, Европа се оказва заплетена в разногласия.
Един от проблемите е около идентичността и ценностите. Западноевропейските нации и техните централноевропейски колеги често се различават в подходите си към имиграцията, семейната единица, националните роли, същността на либералната демокрация и защитата на децата. Тези теми често се преплитат, което води до смесване на въпроси и незачитане на разнообразието, предвидено от Аденауер.
Друго значително предизвикателство възниква в сферата на геополитиката.Някои се застъпват за това Европа да се присъедини изключително към една велика сила, фактически отделяйки се от останалия свят.Ние обаче твърдо вярваме, че подобен подход е фундаментално погрешен.Това, от което се нуждаем е да се съсредоточим върху свързаността, като активно избягваме периферизацията и насърчаваме връзките с широк кръг от страни и играчи на пазара.През цялата история Европа е процъфтявала, като е била отворена, действайки като посредник между Изтока и Запада, насърчавайки мира и участвайки в справедлива търговия.Следвайки тези принципи, Европа може да преодолее предизвикателствата, пред които е изправена, и да изгради проспериращо бъдеще.
Пет точки за успешна Европа
Когато се сблъскаме с тези спорни въпроси, ние сме изправени пред три основни избора.
Можем да изберем да разрешим спора веднъж завинаги, като обявим едната страна за победител, а другата за победена. Като алтернатива можем да се окажем въвлечени в продължителна идеологическа война на изтощение. Съществува обаче трета възможност, която си струва да се проучи: пълно премахване на тези спорни въпроси от дневния ред и фокусиране върху области, в които е възможно истинско сътрудничество.
В рамките на Европейския съюз икономическата сила е най-значимият политически капитал.
Държавите от Централна Европа, съставляващи 8 процента от БВП на ЕС, се превърнаха в петата по големина икономическа сила в блока. Трябва да се отбележи, че този икономически възход е придружен от изключителен темп на растеж, изпреварващ този в Западна Европа през последните дванадесет до тринадесет години. Имайки предвид тези фактори, централноевропейската перспектива заслужава не само внимание, но и внимателно разглеждане от нашите западни партньори.
Първо, ние предлагаме да запазим първоначалната идея, че един успешен Европейски съюз разчита на сътрудничеството на независими и суверенни държави-членки.
Запазването на нашия национален суверенитет, за който хората от Централна Европа са се борили в продължение на векове, както и на отделните политически и културни идентичности на европейските страни, е от решаващо значение. Европа, възприемайки мотото „обединени в многообразието“, признава силата, която идва от нейните различни перспективи и гледни точки. Това разнообразие от гласове укрепва континента, като го прави по-устойчив и конкурентоспособен, и което е важно, позволява на държавите-членки да представят точно възгледите на своите народи.
Второ, Европа трябва да се стреми към разширяване на ЕС. Конфликтът в Украйна ясно подчерта ограничения контрол на ЕС върху неговите непосредствени съседи и разширяването може да предложи частично решение. Това обаче може да успее само ако намалим свръхцентрализираната бюрократична власт в Брюксел. Например, решенията относно външната политика все още изискват единодушие, но Брюксел има за цел да премине към гласуване с квалифицирано мнозинство с подкрепата на някои по-големи държави-членки. Външната политика е основен аспект на суверенитета и по-малките държави в нашия регион са особено заинтересовани да го запазят. Следователно интеграция, при която по-големите държави-членки могат ефективно да налагат волята си на по-малките държави-членки, далеч не е желателна за тези, които се стремят да се присъединят.
Трето, за Европа е важно да създаде своя собствена постоянна армия като средство за защита, като по този начин намали зависимостта си от Съединените щати.Развивайки собствените си военни способности, Европа може да поеме по-голяма отговорност за отбраната си и да сподели тежестта със Съединените щати.Това би насърчило по-балансирано партньорство между Европа и Съединените щати, правейки Европа по-силна и по-самостоятелна, като същевременно насърчава по-равномерно разпределение на отговорностите за сигурността в рамките на трансатлантическия съюз.
Четвърто, наложително е да се засили конкурентоспособността на Европа и критичен фактор за постигането на тази цел е осигуряването на достъпа до евтина енергия.
Без достъпна енергия упадъкът на европейската индустрия и несигурната ситуация, пред която е изправена борещата се европейска средна класа, биха станали неизбежни. Зеленият преход трябва да се осъществява постепенно, като се избягват категорични забрани за конкретни енергийни източници и доставчици.
И накрая, Европа трябва да запази своите християнски ценности в рамките на своята политическа рамка.
Централноевропейците подчертават това не като модна програма за преобразуване, а защото вярват, че християнските ценности и учения могат да бъдат превърнати в политически и икономически принципи, които допринасят за изграждането на по-добра, по-справедлива и по-безопасна Европа. Тези ценности създават споделена културна основа, върху която европейските държави могат да си сътрудничат.
Централноевропейските държави не са вълшебници и очакванията за чудеса са неоправдани.
Въпреки това, прилагайки тези предложения, Европа може да запази своята конкурентна позиция в променящия се глобален пейзаж, като в крайна сметка допринася за укрепването на Запада.
Източник: nationalinterest.org; Автор: Балаж Орбан/Превод: opposition.bg
