Бирата е една от най-старите напитки, известни на човечеството, приготвяна в древния Близък изток хиляди години преди нашата ера.През Средновековието пивоварството е развито в манастирите на Западна и Централна Европа, а до 21-ви век се е превърнало в огромна индустрия на стойност стотици милиарди долари.Неговата съдба обаче, както и съдбата на самата напитка, в условията наизменението на климата, е застрашена: водните ресурси се изчерпват и добивът на ечемик, ключова растителна съставка, ще пада при повишаващите се температури и сушата.Междувременно индустрията се опитва да привлече вниманието към проблема и да елиминира заплахата за своите ресурси, въпреки че е рано да се говори за сериозни успехи.
Ежегодно човечеството изпива близо 200 милиарда литра бира, което я прави най-популярната алкохолна напитка по отношение на консумираните обеми. През следващите пет години размерът на пазара, според прогнозите, може да се доближи до трилион долара.
Пивоварството обаче, подобно на много други сектори на икономиката, сега е изправено пред рисковете, породени от изменението на климата. Това вече се превръща в сериозно предизвикателство за продоволствената сигурност като цяло: повишаването на температурите, по-честите наводнения и суши и активирането на насекоми вредители на фона на затоплянето, удрят селското стопанство. Водните ресурси стават все по-оскъдни, а всеки градус повишаване на средната температура намалява добивите на основните култури за човечеството – пшеница, ориз, царевица, соя – в диапазона от 3 до 7,4 процента.
Застрашени са както хмелът, който не понася екстремни горещини, така и ключовото зърно за пивоварството, ечемикът, от който обикновено се получава малц. Ечемикът променя свойствата си (например процентното съдържание на протеин) дори при леко повишаване на температурата, което се отразява, наред с други неща, на неговия вкус.
Но основният проблем е добивът. В Европа, която осигурява 60 процента от световните доставки на ечемик, производството му е намаляло с 12 процента между 1964 и 2015 г. именно заради времето. В същото време в слаби години обичайната пропорция на разпределението на събраните обеми се променя: делът на употребата на зърнени култури в пивоварната намалява, поради увеличаване на дела на употребата му като фуражна култура. Обикновено около 17% от реколтата се изразходва за бира, но в случай на екстремни метеорологични условия, тя може да бъде намалена до 13%, изчислиха през 2017 г. учени от САЩ, Великобритания, Мексико и Китай.
Може да се очаква, че тенденцията ще продължи и в бъдеще. Изхранването на добитъка в трудни години е по-важно от производството на бира, която в такава ситуация се превръща в лукс. Въз основа на исторически данни и различни климатични модели учените изчисляват, че в особено лоши метеорологични години потреблението на бира трябва да спадне с 18 процента и цените средно да се удвоят.
Ако в бъдеще климатичната криза се влоши, честотата на екстремните метеорологични явления ще се увеличи, то съставките, необходими за варенето на бира, може изобщо да не са налични. За да илюстрира тази теза и да привлече вниманието към проблема, американската компания New Belgium Brewing свари през 2021 г. Torched Earth Ale.
Според The Washington Post, Torched Earth Ale може да се обобщи с една дума: отвратителна.
Тъмната, нишестена слуз е направена от съставки, които ще бъдат достъпни за пивоварите в мрачното, от климатична гледна точка, бъдеще.
Вместо ечемик са използвани по-устойчивите на суша просо и елда; миризмата на дим има за цел да напомни на потребителя за горски пожари, а горчивият вкус се осигурява от глухарчета, известни с това, че могат да растат навсякъде.Всяка глътка трябва да показва ясно: ако не се предприемат незабавни действия за справяне с проблема с климата, познатият вкус на любимата напитка ще остане в миналото.
Пивоварните компании вече се подготвят да се изправят пред заплахите за бъдещето на бирата и техния бизнес.
Основната съставка на напитката е водата (90-95 процента от състава) и част от проектите са посветени на грижата за водните ресурси. Такива имат например гиганти като Heineken и най-големият играч в индустрията Anheuser-Busch InBev (Budweiser, Stella Artois, Corona и Hoegaarden). Последният се стреми да реши проблемите с рисковете в селскостопанския сектор. Преди 10 години компанията стартира специална платформа за своите доставчици на ечемик – SmartBarley. Компанията споделя данни, които трябва да помогнат за увеличаване на добивите от културите, включително тези, свързани с рисковете от времето.
Carlsberg предприема по-радикален подход към разрешаването на проблема със заплахите за ечемика. От 84 завода на компанията 16 са разположени в райони с недостиг на вода, а някои са изправени пред проблеми с доставката на суровини. По-голямата част от ечемика идва от Западна Европа – по-специално от Франция, която преживя тежки суши през последните години. Бедствието, което засегна селското стопанство миналата година, е най-тежкото от 500 години.
Carlsberg инвестира стотици милиони евро в генетични и други изследвания през последните години: учени от лабораторията на компанията са участвали в дешифрирането на генома на ечемика.Работата e продължила десет години, резултатите бяха публикувани през 2017 г.Освен научна значимост, изследването има и чисто практическа стойност: специалистите на компанията се фокусирали върху гените, които определят качеството и вкуса на малца, получен от ечемик и самата бира.
Ключов бил въпросът за отглеждането на сортове, които осигуряват на фермерите стабилна реколта при трудни климатични условия. През лятото на 2022 г. беше въведена технология, която позволява бързо да се изчислят гените, които определят способността на растенията да понасят високи температури. Изследвания на шотландски учени вече показаха, че генът HvMYB1 е отговорен за оцеляване в условията на продължителна суша. Авторите на работата смятат, че техните открития трябва да помогнат за увеличаване на добивите в бъдеще.
„Познаваме някои от най-важните мутации, свързани с устойчивостта към суша. Дава ни застраховка срещу изменението на климата“, казва Биргит Скадхауге, ръководител на изследователската лаборатория на Carlsberg.
Специалистите на Carlsberg работят с десетки сортове ечемик, които реагират различно на метеорологичните условия, за да намерят необходимите генетични вариации.Фокусът на лабораторията сега е върху един конкретен сорт Null-LOX4G – компанията е доволна от неговите характеристики по отношение на самата бира.Сега този сорт се кръстосва с други, които са устойчиви на суша.Ако резултатът е успешен, тогава ще бъде възможно да се разработи ново растение, адаптирано към по-горещ и сух климат.Според ръководителя на лабораторията Биргит Скадхауге търговският ефект от изследването може да се очаква след две години.
Carlsberg вече получи патенти за някои сортове ечемик, а за други са подадени заявки, въпреки опитите на европейски активисти да се противопоставят на това. Те твърдят, че подходът на специалистите на компанията се основава на случайни мутации в генома на растенията и само се представя като резултат от постиженията на съвременната генетика, което означава, че не може да бъде достоен за патенти. Европейското патентно ведомство обаче отхвърли аргументите на противниците през пролетта на 2022 г. и Carlsberg продължи да работи върху напитка, която е устойчива на изменението на климата.
Засега от специален устойчив сорт зърнена култура са започнали да варят бира по експериментална рецепта. Вкусът й е много свеж, с лека малцова нотка и благороден аромат на хмел. Поне така твърдят от компанията.
Изменението на климата заплашва човечеството с редица негативни последици, от хранителна криза до опустошителни природни бедствия с човешки жертви и колосални щети. На този фон заплахата за производството на бира не изглежда особено важна. Въпреки това, както отбелязват учените, които са изследвали рисковете от екстремните природни условия за ечемика, „има нещо фундаментално в междукултурната традиция на пиене на бира“.
„Може да се твърди, че пиенето на по-малко бира не е бедствие само по себе си и дори може да бъде полезно за здравето. Но няма съмнение, че за милиони хора по света отрицателното въздействие на изменението на климата върху наличността и цената на бирата само ще увеличи горчивината на ситуацията“, казва Дабо Гуан, професор в Университета на Източна Англия, специалист по икономика на изменението на климата
Според Гуан целта на изследването не е да насърчава хората да пият повече: авторите искат да подчертаят, че изменението на климата ще повлияе на качеството на живот на хората.„Ако не искате това да се случи, ако все още разчитате на няколко халби бира, то единственият начин е смекчаването на последствията от изменението на климата.Всички трябва да работим върху това“, добави ученият.
Но засега светът не се справя толкова добре. Държавите не бързат да изпълнят целите си за декарбонизация, глобалните климатични срещи под егидата на ООН не носят особени резултати, а самата ООН констатира, че засега човечеството все още се движи към климатичния ад, натискайки педала на газта.
Процесите, протичащи днес, показват, че способността за адаптиране към промените може да се окаже решаваща за човечеството, на което експертите също неуморно обръщат внимание. Опитите на пивоварните компании да продължат да произвеждат и продават своите напитки в условията на трудна трансформация в планетарен мащаб, могат да послужат като добър пример за подражание.
Източник: lenta.ru
Превод: opposition.bg
