Българите гласуваха решително в неделя за политици, обещаващи промяна и борба с корупцията, нанасяйки удар на централно-дясната партия, която доминираше през последното десетилетие.
Бившият президент Румен Радев, лидер на нова коалиция „Прогресивна България“, заяви за „безспорна победа“ в коментари пред журналисти пред централата на партията си два часа след края на гласуването.
Социологическите агенции съобщиха, че коалицията води с до 45 процента от гласовете и може би се насочва към мнозинство в парламента. Резултатите все още не са пълни и официалното преброяване се очаква в понеделник, но размерът на победата на „Прогресивна България“ изглежда е най-големият, наблюдаван в България от години.
„Това е победа на надеждата над отчаянието, на свободата над страха“, каза г-н Радев. „Победа, бих казал, на морала, защото хората отхвърлиха арогантността на старите партии и не се поддадоха на техните лъжи и манипулации.“
Партията на бившия премиер Бойко Борисов, „Граждани за европейско развитие на България“ или ГЕРБ, чието правителство подаде оставка след протестите през декември, беше изместена на второ място с много по-малък дял от гласовете. А алиансът от либерални опозиционни партии, наречен „Продължаваме промяната — Демократична България“, който оглави масовите протести през декември, свалили правителството, постигна значителни печалби, заемайки трето място с 13 до 14 процента.
Както „Прогресивна България“, така и „Продължаваме промяната – Демократична България“ водят кампании с планове за борба с корупцията, която г-н Борисов, заедно с друг влиятелен политик, Делян Пеевски, лидер на малка партия ДПС, поддържат над българските институции.
„В новия парламент ще има силно антикорупционно мнозинство“, написа Даниел Смилов, професор по политически науки и програмен директор на Центъра за либерални стратегии в Софийския университет, в коментари по имейл след затварянето на секциите.
„Това ще отбележи края на господството на ГЕРБ и ДПС в българската политика“, написа той. „Те ще бъдат възпрепятствани да блокират необходимите реформи в съдебната система и службите за сигурност.“
Избирателната активност се е повишила спрямо предишни години, достигайки около 50 процента, което прекъсва тенденцията на апатия сред електората, уморен от повтарящи се избори, на които активността спадна до 34 процента през 2024 г. Пет партии изглежда са преминали 4-процентния праг, за да спечелят места в парламента, сочат социологическите агенции.
„Значително по-високата избирателна активност дава сериозна легитимност на новия парламент“, написа г-н Смилов. „Формирането на правителство ще бъде по-лесно поради намалената фрагментарност.“
Избирателните секции бяха оживени в слънчев пролетен ден в столицата София, като на някои места опашките се простираха по улицата. Гласоподавателите казаха, че искат да променят статуквото, препратка към коалицията, водена от ГЕРБ, която доминира на политическата сцена през последното десетилетие и е затънала в корупция.
„Хората осъзнават, че се нуждаем от нещо ново“, каза Лидия Василева, пенсионирана преподавателка по природни науки в технически университет. „Старите хора трябва да си тръгнат, защото сме на дъното икономически и хората са ядосани на тази власт.“
Много избиратели казаха, че не очакват една партия да спечели категорично и че може да има продължителни преговори за сформиране на коалиционно правителство.
„Не вярвам, че може да има внезапна промяна от нищото“, каза Стилиян Манолов, изпълнителен директор на обществения транспорт в община София. „Няма вълшебна пръчка.“
Българите са виждали множество правителства да идват и да си отиват от падането на комунизма през 1989 г., повечето от които бяха отхвърлени, защото не успяха да постигнат резултати. Страната стана член на НАТО и Европейския съюз, но въпреки това остана на дъното на европейското семейство по отношение на икономически просперитет и повсеместна корупция.
Общественото недоволство достигна своя връх през последните пет години поради нарастващото усещане, че корумпиран елит управлява безнаказано и че слабите коалиционни правителства не успяват да въведат обещаните реформи.
Десетки хиляди хора изпълниха улиците на няколко пъти в организирани протести, извеждайки на сцената широк кръг от обществото, включващ работодателски асоциации и синдикати, учители, студенти и етнически малцинства в България. Броят на протестиращите изненада дори организаторите.
„Последното правителство в частност беше съставено от политически партии, които по-голямата част от хората смятаха за корумпирани“, каза г-н Смилов в по-ранен коментар.
Служебно правителство беше сформирано през февруари.
Бившият боен пилот и командир на българските военновъздушни сили, г-н Радев, на 62 години, е избиран два пъти за президент и се превръща в популярна фигура в страната. Постът президент в България е до голяма степен церемониален, което му позволява да стои настрана от политическите маневри и вътрешни борби в ежедневното управление. Той подаде оставка през януари, за да се присъедини към надпреварата за парламента.
Според парламентарната демокрация на България партията с мнозинство в парламента формира правителство, като лидерът на партията често, но не винаги, заема поста министър-председател.
Г-н Радев обеща да се бори с корупцията и да разруши „олигархията“ – фраза, използвана за описание на мощен и сенчест елит с прекомерно влияние върху политическия и икономически живот на България.
На митинг в четвъртък вечерта с над 10 000 поддръжници в София, г-н Радев заяви, че партията се стреми да формира правителство, без да е необходимо да влиза в коалиция с политическите партии, които са на власт през последното десетилетие.
„Прогресивна България няма да поеме по пътя на предишните сглобени коалиции“, каза той пред аплодираща тълпа.
„Не обещаваме чудеса, но обещаваме правила: закон за всички; мир, защото без него всичко останало губи смисъл“, каза той.
Успехът на г-н Радев да вдъхнови такъв бърз прилив на подкрепа отразява разочарованието на много българи, които са се наситили на предишни лидери. Той предложи широка платформа, която може да се хареса на широк кръг от обществото и да привлече по-старите поколения, консервативните, проруски избиратели и по-младите проевропейски и бизнес общности.
България има дълбоки културни, религиозни и езикови връзки с Русия, каза Първан Симеонов, основателят на социологическа агенция “Mяра”, и откакто започна пълномащабната война в Украйна през 2022 г., политиката в България се промени: от борба на дясно срещу ляво към борба на Изтока срещу Запад.
„Традицията тук, културната традиция, религиозната традиция, е по-скоро свързана с Русия“, каза той, „и Румен Радев говори този език.“
Г-н Радев си спечели репутация на проруски настроен в коментарите и позициите си през деветте си години като президент. Наскоро той разкритикува служебното правителство за бързането да подпише споразумение за сигурност с президента на Украйна Володимир Зеленски. Той се заяви, че решението на предишното правителство да се присъедини към еврозоната през януари е трябвало да бъде подложено на референдум, заявявайки, че моментът не е бил благоприятен за България.
Но той попълни партийната си листа със спортни личности и технократи, които са категорично проевропейски настроени по своите възгледи и са фокусирани върху икономическото развитие.
„Ние сме много амбициозни хора и много прагматични“, каза 45-годишният Александър Пулев, бивш съветник и кандидат от партията на г-н Радев в индустриалните градове Стара Загора и Шумен, описвайки членовете на новата партия. „Споделяме приоритети за това как да подобрим благосъстоянието на българските граждани. Това е общата тема.“
Г-н Радев открито заявява решимостта си да разбие хватката на организираната престъпност в България и по-специално да премахне влиянието на г-н Пеевски, един от най-влиятелните политици в България. Г-н Пеевски беше санкциониран през 2021 г. от Министерството на финансите на САЩ за участие в „корупция, използване на търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“.
Политическите партии са давали подобни обещания и преди, но г-н Пулев каза, че вярва, че екипът под ръководството на г-н Радев е готов за битка.
Някои политически анализатори заявиха, че г-н Радев умишлено е формулирал политиките си в общи линии и че далеч не е ясно как точно ще действа, след като сформира правителство.
Г-н Радев най-вероятно ще иска да продължи да внася руски петрол и газ в България и ще бъде против Европейския съюз да предоставя финансова и военна помощ на Украйна, каза г-н Смилов, професор в Софийския университет. „Не очаквам никакви радикални ходове от Радев, като например изтегляне на България от НАТО или Европейския съюз“, каза той. „За първи път обаче има възможност за парламентарно мнозинство, което не е силно ангажирано с Европейския съюз и НАТО. Малко вероятно е то да е открито проруско, но може да се различава значително от предишните проевропейски мнозинства.“
Автор: Карлота Гал
Източник: The New York Times
