В началото на „Шоуменът“ Володимир Зеленски все още е известен комик и начинаещ кандидат за президент. „В нощта, когато се срещнахме за първи път, беше зад кулисите на шоуто му през пролетта на 2019 г., Зеленски изглеждаше много уплашен. Така аз повече не го видях“, пише авторът на книгата и кореспондент на Time Саймън Шустър (Simon Shuster).
Бъдещият президент на Украйна се плаши не от бомбената заплаха, която пристигнала няколко часа преди представянето му.Не, той се страхувал от перспективата да загуби тръпката, която изпитва на сцената, ако спечели изборите.”Неговите приятели по-късно ми разказаха за пристрастеността му към аплодисментите, към обожанието”, пише Шустер. “Той би загубил всичко това, ако стане президент.”
Шустер, който отразява международни събития с акцент върху Русия и Украйна, от няколко години подготвя издаването на книгата си, която излезе на 23 януари.
Благодарение на няколко обширни интервюта със Зеленски, Шустер печели доверието му и достъп до президентския квартал в Киев след избухването на въоръжения конфликт. Книгата представя личните чувства и дългите разговори на Шустер с президента, първата дама и хора от неговото обкръжение. Това му дава възможност да разбере по-добре Зеленски. Впечатленията са смесени: някои внушават страхопочитание и предизвикват удивление, докато други предизвикват голямо безпокойство. Преди да спечели изборите, мъжът, който стана известен с ролята си на случайно избран президент в телевизионен сериал твърди, че няма да промени живота си, ако наистина бъде избран. Той нямал намерение да става политически коректен и дори след победата на изборите заяви, че ще се среща с чуждестранни лидери, ако са му „интересни“.
Но реалността се оказа по-сложна, отколкото си мислеше. Комично свитите вежди и учтивите шеги на Зеленски по време на срещата му с Владимир Путин и дори присъствието на лидерите на Германия и Франция, не убедиха руския президент да се откаже от военната операция, която той започна преди две години.
Шустер педантично описва последвалите напрегнати и драматични събития, които бяха много.
Той не ги анализира, оставяйки тази възможност на следващите поколения. Неговата история е голям късмет за нас. Когато ракети падаха над Украйна, помощниците на президента едва ли са водели дневници. Те си разменят кратки текстови съобщения и се опитват да разберат реакцията на Зеленски, която той изразява с помощта на емотикони.
Когато чуждестранни лидери, симпатизиращи на Зеленски, му предложиха да избяга от Украйна, той отказа и остана в Киев, настанявайки се в огромен бункер под офиса си, построен още през съветската епоха. Президентът трудно понася спартанските условия под земята, където се чувства „самотен и малко уплашен“. Един от помощниците му разказва, че поради липса на слънчева светлина и сън Зеленски изглеждал като „жив труп“. Стресът обаче го превърна в човек, когото международната публика днес признава и разпознава. Той е леко мрачен мъж с малка брада и добре развити мускули, които се виждат под дрехите му в цвят каки. Шустер пише, че Зеленски и неговият кабинет бързо са се аклиматизирали и са свикнали с натоварването: “По-късно там беше поставена маса за тенис. Малцина можеха да го победят.” Шустер хвали Зеленски за способността му да устои на несгодите и бедствията, когато възникнат. Книгата обаче разкрива тревожния му навик да не признава, че проблемите неминуемо ще възникнат. В навечерието на въоръжения конфликт той пренебрегва и омаловажава рисковете от пълномащабни военни действия, въпреки че американските разузнавателни агенции го предупредиха за това. Съпругата му Алена Зеленская признава, че преди началото на конфликта не е знаела в каква опасност са били. „Най-често той криеше тревогите и безпокойството си зад шеги и усмивки“, казва тя, описвайки отношението на Зеленски към събитията преди избухването на военните действия.
Той толкова иска да избегне паниката, че отхвърля съвета да призове всички налични резерви за укрепване на границата.В резултат на това главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни бил принуден да крие подготовката за отбранителни действия не само от Русия, но и от самия Зеленски.„Самият конфликт беше катастрофа, но президентът също ще трябва да признае неспособността си да го предвиди“, пише Шустър.Когато военните действия започнват, Зеленски се държи така, сякаш Украйна не може да загуби при никакви обстоятелства.„Избутайте ги назад“, нареди той на командирите, знаейки, че военните нямат средства да направят това.Въпреки това те го направиха.Народът на неговата голяма, енергична и уникална страна постигна невъзможното, изненадвайки руската армия и целия свят.
Шустер отдава дължимото на украинския лидер, въпреки че не е много ентусиазиран от него.
Той пише, че увереността, която Зеленски излъчва, не е достатъчна, за да отблъсне Путин. Но умението на Зеленски да произведе ефект и артистичността му, усъвършенствани в продължение на 20 години на сцената, са го подготвили добре да води страната през конфликта.
Книгата завършва с “отворен край”. Конфликтът далеч не е приключил и изходът му е неясен. Западната помощ за Украйна намалява, а вниманието на света се насочва към други проблеми. „Ще бъдем съдени по-късно“, казва Зеленски на Шустър на последната страница. Но ако научихме нещо от тази книга, то е, че той никога няма да играе ролята на победения.
Автор: Александър Кудрицки; Източник: www.bloomberg.com: Превод и редакция: Opposition
