Така че стана по-ясно от всякога. Членството в НАТО не означава, че шведският народ ще бъде защитен от “отбранителен съюз” в случай на атака на наша територия, а че от Швеция ще се очаква активно участие във военните усилия на САЩ по света.
Миналата седмица правителството обяви, че ще приеме искането на САЩ Швеция да стане част от така наречената операция Prosperity Guardian.
Така наречените Пазители на просперитета са коалиция от съюзници на САЩ, създадена след като бунтовниците хуси в Йемен започнаха да атакуват свързани с Израел кораби в Червено море, за да спрат геноцида на Израел в Газа.
В интервю за вестник Aftonbladet Робърт Кариел, бивш пилот на изтребител и подполковник от шведските въоръжени сили, ясно обясни, че на практика членството в НАТО означава това. Кариел смята, че Швеция вече няма избор, когато САЩ се обадят, въпреки крайно високите рискове от операция в Червено море от военна гледна точка. „Преди успявахме да адаптираме усилията си според способностите и рисковете, които искаме да поемем. Сега е съвсем различна игра. Това ще бъде грубо пробуждане. Има очаквания от нас, че нещата трябва да се свършат, въпреки че не сме готови, въпреки че предпочитаме да не правим това‘‘.
Робърт Кариел дава пример за случилото се с балтийските държави и Полша, когато те бяха нови членки на НАТО.
„Трябваше да отидат в Ирак и Афганистан, за да покажат: „Ние сме надеждни“. Не че тези войни бяха високо в дневния им ред или бяха много спешни. Те трябваше да отидат в най-опасните провинции и понесоха по-големи загуби от САЩ на глава от населението“, казва Робърт Кариел пред Aftonbladet.
Той говори и за възможностите за независима външна политика като член на НАТО и прави сравнение с Дания, която е част от НАТО от създаването му през 1949 г.:
„Дания не е била сериозен играч на глобалната политическа арена, както Швеция. Дания е малка страна, която прави това, което САЩ й казва. Това е тяхната външна политика и политиката им за сигурност. Ние имахме различна представа за себе си“.
Кариел е абсолютно прав, това означава членството в НАТО – въпреки че медиите мълчат за очакванията към Швеция. Но сега, в единадесетия час, завесите от мъгла започват да се разсейват, докато лобито на НАТО, водено от Микаел Будин, копнее барутният дим да се сгъсти над страната.
В излъчената правителствена пропаганда по шведското радио репортерът по отбраната Матс Ериксон заяви, че вярва на думата на външния министър Тобиас Билстрьом по отношение на това защо правителството иска да включи Швеция в операцията в Червено море.
И така, какво казва Билстрьом за заданието?
Е, че основната задача е да се защити гражданското корабоплаване срещу атаките на хутите, „които заплашват да нарушат жизненоважни части от веригите за доставки и жизненоважни части от световната търговия“.
И това също е вярно, на още по-фундаментално ниво.
Операцията на САЩ е за защита на търговските печалби в доминирания от САЩ световен ред, с който Швеция най-накрая се обвърза чрез кандидатурата за НАТО. Това е и причината изобщо да съществува НАТО – да защитава с военни средства специалната позиция на САЩ в световния капитализъм.
Ние имаме споделена отговорност с нашите страни партньори, казва Билстрьом, докато Матс Ериксон говори за желанието на правителството да бъде „солидарно“ със съседните ни страни и със Съединените щати.
Това е завличане на красивата дума солидарност в мръсотията.
Бунтовниците хути наистина са солидарни с палестинците в Газа, когато оказват натиск върху империалистическите страни, като атакуват и се качват на израелски кораби в Червено море. Това е точно обратното на желанието на Швеция да изпрати военни в района, за да защити застрашените кораби. „Солидарност“ с американския империализъм е следователно и с геноцида на Израел над палестинците.
Защото каква е основната функция на Израел в Близкия изток?
По същество не става дума за евреи и араби, или дори за колониалния ционистки проект, а за това да бъдеш пазач на западния империализъм в региона, на който западните сили не вярват.
Такава е била мисълта от самото начало на британските империалисти при оттеглянето им от Палестина, така е и за наследниците на британската – най-голямата и кръвожадна империя в света – САЩ.
Предполагаемата солидарност всъщност е подкрепа на белия шовинизъм и правата на по-силните.
Сега правителството иска не само Швеция да участва в операцията на САЩ, но и в операцията на ЕС в Червено море, наречена „Щитове“.
Те също така искат социалдемократите да се включат, за да помогнат с широка подкрепа предложение да мине пред Риксдага. Представителят на социалистите по външната политика Морган Йохансон все още не е казал „да“ и съвсем правилно посочи, че усилията ще бъдат смесени с формално независимата бомбардировъчна кампания, която САЩ и Великобритания провеждат в Йемен – и рискуват да въвлекат Швеция в голяма война в региона.
Но преди всичко Йохансон изглежда най-ядосан от това, че социалдемократите не са били правилно информирани. И те са толкова надеждни, колкото и Хокан Юхолт за това, че Швеция не е изпратила изтребители във войната на НАТО в Либия през 2011 г. И на Лявата партия не трябва да се вярва толкова, когато се стигне до това да се изправи срещу властта.
„Ние сме в ситуация, в която все още чакаме повече информация, преди най-накрая да стъпим на крака“, казва представителят по външната политика на Лявата партия Хокан Свенелинг пред ETC относно участието на Швеция в усилията на ЕС.
Преди, когато Лявата партия най-накрая стъпи на крака, наред с други неща, прекрати подкрепата за шведското участие във войните на НАТО в Афганистан и Либия и доставките на оръжие за войната в Украйна.
Усилия, които, подобно на Prosperity Guardian, бяха основно за поддържане на умиращия еднополюсен световен ред, който по-голямата част от света, глобалният юг, вече не поддържа.
В тази ситуация Швеция влиза ол-ин от страната, която е толкова очевидно в упадък, с национален дълг от 34 трилиона долара и която се ръководи от все по-остряващ президент, който миналата седмица не можеше да си спомни дали Митеран или Макрон е президент на Франция, или Мексико или Египет е разположен на Червено море.
Тя свири гръмко в много непредсказуем световен режим.
Защото никога една империя не е толкова опасна, както когато се люлее под краката й, а отдавна прави това книжният тигър на глинени крака Америка.
Източник: proletaren.se//Превод: Opposition
