Лайл Дж. Голдщайн
Доналд Тръмп отново е президент и няма по-голямо външнополитическо предизвикателство, с което той е обещал да се справи, от това да разреши руско-украинската война.
В неистовия стремеж да се спаси Украйна от руската агресия, не се обръща много внимание на произхода на конфликта. Важни мемоари, публикувани през 2024 г. от Джон Съливан, който е бил посланик на САЩ в Русия от 2020 г. до 2022 г. обаче, могат да дадат някои отговори.
Книгата със зловещо заглавие „Полунощ в Москва“ показва колко войнствено настроена към Русия беше администрацията на Байдън в труден момент – и колко малко ключови американски дипломати изглежда мислеха за истинска дипломация.
Внимателното проучване на разказа на Съливан разкрива, че той е бил неподходящият човек на неподходящото място в неподходящото време. Съливан има предишен опит като адвокат и това помогна за оформянето на шерифския му мироглед – добро срещу зло. Резултатът беше ескалираща спирала в отношенията между САЩ и Русия, която завърши с катастрофа за Украйна.
Всеки посланик на САЩ в Москва обича да се сравнява с Джордж Кенан – един от най-известните и далновидни дипломати на Америка – и Съливан не прави изключение. Но докато Кенан беше истински изследовател на Русия, Съливан изглежда прави грешка след грешка. Най-доброто, което може да се каже е, че той изглежда е направил всичко възможно, за да защити американски граждани, несправедливо държани в Русия. Той също така се опитва да подобри отношенията между САЩ и Русия по определени начини, например в стремежа си да поднови важното споразумение START за стратегическите ядрени оръжия.
Въпреки това многото сериозни грешки, направени по време на управлението на Съливан, не могат да бъдат пренебрегнати. Досега най-важното разкритие от неговите мемоари е, че проблемът с Украйна почти не е бил обсъждан на важна среща на върха в Женева през юни 2021 г. между Джо Байдън и Владимир Путин. Това е едновременно странно и депресиращо, особено след като това очевидно беше най-добрият шанс, който Вашингтон имаше да предотврати ескалацията, довела до руско-украинската война.
Отговорността, разбира се, е не само на Съливан, но и на други високопоставени служители от администрацията на Байдън, които пренебрегнаха задълженията си, като очевидно не осъзнаваха опасностите, които се натрупваха в контекста на Украйна. Разбира се, за да се постигне напредък по този въпрос също щеше да е необходима готовност за дипломатически компромис – част от длъжностната характеристика на посланика, която Съливан изглежда е пропуснал.
Още два интересни факта се появяват в този мемоар относно тази ключова среща на върха. Първо, Съливан обяснява, че срещите трябвало да се състоят от две сесии, планирани за общо около пет часа. Байдън обаче предлага значително съкращаване на срещата до около три часа.
И докато темата за Украйна почти не е била повдигната, Съливан обяснява, че за предстоящото изтегляне на САЩ от Афганистан се говорило доста широко по време на срещата на върха в Женева. Очевидно Съединените щати са дали да се разбере, че активно търсят алтернативна база за своите антитерористични операции в региона. Тогава Путин изтъква възможността САЩ да използват руска база в Таджикистан – страна, граничеща с Афганистан.
Въпреки че това очевидно е бил опит на руския лидер да намери общ език, Съливан отхвърля инициативата като „напълно невероятна“ и не я развива.
Това е част от ужасяващия модел на поведение на Съливан, който твърди, че „не е русофоб“, но въпреки това твърди с гордост, че е заел този тежък дипломатически пост, за да „изучи отблизо противника“.
Това може да е свързано с друго от откровените признания на Съливан: че той едва не е бил уволнен от Тръмп през 2018 г. за разрешаване на санкции срещу Русия. Този ход „вбесил“ Тръмп, който вярвал, че „„дълбоката държава“ действа без неговото одобрение, за да подкопае отношенията му с Путин и Русия“. За съжаление почти на всяка крачка Съливан, както при Тръмп, така и по-късно при Байдън, предпочита да ескалира напрежението с Русия, вместо да търси дипломатически решения.
Очевиден пример за неуспеха на Съливан да търси компромис е очевидната му подкрепа за лошо обмисленото изпращане от Вашингтон на Виктория Нуланд в Москва през октомври 2021 г. като главен емисар на Байдън за преговори по въпроса за Украйна. Нуланд е хулена и дори санкционирана в Русия за прословутата й роля в протестите на Евромайдан през 2014 г. в Украйна. Този избор демонстрира очевидно желание да се натрие сол в руските рани, вместо да се постигне необходимия компромис.
Донякъде предсказуемо, Съливан завършва книгата си с призив за оръжие, призовавайки американците да не се отклоняват от своята „отговорност“ да подкрепят Украйна и да поемат бремето на новата студена война.
Можем само да гадаем как би се развила историята, ако Вашингтон все още имаше дипломати, които реално се занимават с дипломация, а не с обиди и ескалации. Цялата тази тъжна история е само подчертана от патетичния факт, че първият дипломат на Байдън, държавният секретар Антъни Блинкен, почти не е разговарял с руския си колега след нахлуването в Украйна през 2022 г. Това е почти несравним подвиг на дипломатическа грешка.
Лайл Дж. Голдщайн е професор по научни изследвания в Китайския институт за морски изследвания към Военноморската академия на САЩ. Директор-основател на Института, автор на десетки статии за политиката за сигурност на Китай и специалист по подводната война на Пекин. През последните няколко години Голдщайн се фокусира върху кризата в Северна Корея. Владее руски и китайски език. Член на новия Руски институт за морски изследвания към Военноморската академия на САЩ.
Източник: responsiblestatecraft.org; Превод: Оpposition