Съдбата на Каролина Отеро трудно може да се нарече щастлива – детство, прекарано в бедност и хаос, деспотична майка, занимаваща се с проституция, за да спечели пари за храна за себе си и петте си деца, бягство от дома в ранна възраст и скитничество. Подобни истории рядко имат щастлив край, но Отеро успява да излезе от порочния кръг и да стане една от най-известните и богати жени във Франция.
Августина де Кармен Отеро Иглесиас е родена на 4 ноември 1868 г. в провинция Понтеведра в Испания. Майка й, Кармен Отеро Иглесиас, отглежда дъщеря си и четири други деца, родени от различни бащи, сама – в името на прехраната, жената се продавала, рядко била у дома и затова децата били напълно оставени сами на себе си. Каролайн, както тя самата се нарича, на практика е израснала на улицата, прекарвайки дните си в обикаляне с местни дребни хулигани и ровейки в кофите за боклук за дрехи и остатъци храна.
На десетгодишна възраст момичето е изнасилено и жестоко пребито от един от жителите на нейния малък град – животът й е спасен от две преминаващи жени, които изплашват престъпника с писъците си. Разследването по случая стига до задънена улица, виновникът така и не е открит и Каролайн прекарва дълго време във възстановяване на физическото и психическото си здраве. Това ужасно събитие напълно променя живота й – след като се възстановява, момичето си обещава, че на всяка цена ще постигне по-добър живот за себе си. И, трябва да се кажа, може само да се завиди на нейната решителност.
На 14 години Каролина Отеро избягала от омразния си дом и заминава за Лисабон в компанията на свои приятели и млад мъж на име Пако. Там момичето се занимава с проституция и се изявява на сцените на малки музикални барове – тя била талантлива танцьорка и скоро местната публика започва да я смята за истинска звезда. Но Каролина имала много по-амбициозни планове за бъдещето си и няколко години по-късно заминава за Барселона, за да покорqwa нови хоризонти.
Каролина харесвалa живота в големия град, а освен това мъжете, пленени от нейната красота и чар, били благосклонни към начинаещата танцьорка и по всякакъв начин помагали на Красивата Отеро да изгради кариера и да си проправи път към Олимп на славата.
През 1888 г. момичето се запознава с богат и влиятелен мъж в Барселона, който спонсорира нейните представления и помага на Каролин да спечели известност. Той се движел в бохемски кръгове и често канел момичето на светски събития, където я запознава със знаменитости, художници, музиканти и политици. Именно тогава й хрумва идеята за нов сценичен образ, който й позволява да спечели известност в бъдеще – Каролина започва да се представя като андалуска циганка, а също така взема нов псевдоним – Красивата Отеро.
Околните отбелязвали невероятната красота и изящество на Каролин – момичето изглеждало толкова хармонично на сцената, че публиката веднага се влюбвала в нея, а външният й вид вдъхновява писатели, художници и архитекти по целия свят. Говори се, че двата купола на хотел Inter Continental Carlton Cannes, построен през 1913 г., точно следват контурите на гърдите на Красивата Отеро.
Няколко години по-късно Каролин се премества в Париж и започва да танцува на сцената на известното вариете Folies Bergere – тя има огромен успех и всеки жител на френската столица мечтаел да види нейните прославени танцови номера в разкошни скъпи костюми, обшити с блестящи кристали.
Съвсем естествено е, че такава ярка и привлекателна жена е била обект на страст за много благородни мъже от онова време – сред нейните любовници са императорът на Германия Вилхелм II, принц Алберт I от Монако, великите князе Петър Николаевич и Николай Николаевич Романови, херцогът на Уестминстър Хю Гросвенър и кралят на Великобритания Едуард VII.
Според онези, които са я познавали, чарът на Каролин бил толкова силен, че вниманието й неведнъж е ставало причина за дуел между мъжете, а шестима от отхвърлените й почитатели дори се самоубили, неспособни да издържат любовните страдания.
Но жените, за разлика от мъжете, яростно мразели Каролина Отеро. Красотата и успехът й били обект на черна завист, а слухове за нейната разпуснатост и недостойно поведение редовно се разпространявали от съперниците й из Париж, което често ставало причина за сериозни конфликти.
Самата Каролайн малко се тревожела от празните приказки – целта й била да постигне слава, признание и да спечели пари за спокоен живот и тя успявала много добре. Смятало се, Отеро е символ на Belle Epoque, тя била вдъхновяваща, била обичана, а към 1900 г. вече била натрупала значително състояние и можела да си позволи луксозен живот под лъчите на собствената си слава.
През 1918 г. Каролайн си купува огромно имение в Ница и се установява там, харчейки много пари за луксозни стоки. Красивата Отеро обаче имала една разрушителна страст, която в крайна сметка я довежда до бедност – хазарта. Каролина губи баснословни суми в прочутото казино в Монте Карло, а когато средствата за хазарт свършвали, тя залагала скъпите си бижута, подарени от поклонниците й – според съвременници, кутиите на Отеро съдържали огърлицата на Мария Антоанета, огърлицата от черни перли на императрица Евгения, съпруга на Наполеон III, и специален подарък от бижутерите на къща Cartier – колие-болеро от диаманти и бяло злато.
Но дори високата стойност на тези подаръци не можела да спре зависимостта на Каролайн към хазарта – тя продължавала отново и отново да идва в казиното, оставяйки огромни суми и безценните си бижута.
През 1948 г., след като похарчила почти всичките си спестявания, Каролайн била принудена да продаде всичките си недвижими имоти и да се премести в скромен едностаен апартамент в хотел Novelty в Ница. Според една от версиите, казиното в Монте Карло изпращало на жената месечна издръжка – това бил вид жест на уважение към един от най-обичаните й посетители. Според друга версия, до края на живота си Каролина е била издържана от неизвестен обожател, който не можел да забрави любимата си дори години по-късно.
Отеро умира през 1965 г. в същата хотелска стая, оставяйки памет за себе си под формата на мемоари, озаглавени „Спомени и интимният живот на красивата Отеро“ („Les souvenirs et la vie intime de la belle Otero“).
Съдбата на Каролайн вдъхновява много писатели и режисьори да й посветят няколко книги и филми. По-специално, уругвайската писателка Кармен Посадас разказва за живота й в книгата „Красивата Отеро“, френският оператор Ришар Потие заснема едноименен филм за съдбата на Каролина с мексиканската актриса Мария Феликс в главната роля, а руският художник Михаил Врубел увековечава Отеро в една от своите картини през 1896 г., запазвайки завинаги нейния образ в паметта на хората.
Автор: Дария Чернова; Източник: meduza.io // Превод: Opposition