Стратегията на руския президент Владимир Путин за победа над Украйна може да бъде обобщена в един показателен епизод от интервюто му през февруари с бившия телевизионен водещ Тъкър Карлсън. В отговор на въпрос за възможността за намеса на САЩ в случващото се в Украйна, собственикът на Кремъл зададе контра въпрос на американца: „Нямате ли какво друго да правите?“
След няколко бурни седмици в американската политика, Путин изглежда е по-близо от всякога до отговора, който желае.
Най-важният съюзник на Украйна, президентът Байдън, е затънал в най-голямата политическа криза за своя мандат.
Съпартийците му го бомбардират с обаждания да оттегли кандидатурата си от изборите. Бившият президент Доналд Тръмп, водещ в проучванията на общественото мнение, избра един от най-яростните критици на американската помощ за Киев за свой вицепрезидент.
На националния конгрес на републиканците в четвъртък Тръмп отново обяви намерението си да сложи край на конфликта – и сякаш отразяваше реториката на Путин, предупреждавайки за опасността от “трета световна война”.
Като се има предвид горното, вероятно е динамиката на американската външна политика да се доближи до начина, по който Путин я вижда: изолационистко възприятие на събитията, при което американците обръщат много по-малко внимание на Украйна, отколкото руснаците.
При този подход отказът от по-нататъшна подкрепа за Киев е въпрос на време, както вече се случи с Афганистан през 2021 г.
В Москва анализаторите следят внимателно проучванията на общественото мнение и новините от Съединените щати, докато държавната телевизия и прокремълските блогъри предоставят подробно отразяване на потвърждаването на кандидатурата на сенатор Ванс за вицепрезидент.
След като анализира резултатите от допитването, бившият директор на московския център Карнеги Дмитрий Тренин заключава, че „всякакви външнополитически проблеми“ не вълнуват много американския избирател.
„Стратегическият разчет на Путин е, че рано или късно американците ще се уморят“, обяснява Тренин, сега професор във Висшето училище по икономика в Москва, който нарече военните цели на Русия „абсолютно приемливи“.
Проучванията показват, че докатомакар повечето американци да подкрепят запазването или дори увеличаването на подкрепата за Украйна в борбата срещу Русия, те не смятат този въпрос за ключов за предстоящите избори. През април тази година 50% от анкетираните възрастни американци твърдят, че ограничаването на руското влияние трябва да бъде сред приоритетите на външната политика на Вашингтон.
В същото време само 23% от анкетираните са отговорили в същия дух за помощ на Киев. И когато през юни порталът Yougov анкетира американски граждани по 28 точки от програмата на Байдън, най-малко популярно (само 30% от респондентите го подкрепиха) беше предложението „да се поеме ангажимент за предоставяне на военна подкрепа на Украйна в нейния конфликт с Русия за следващите 10 години.”
Путин, от друга страна, твърди, че иска да постигне историческа справедливост: както той се изрази веднъж, описвайки началото на военната операция като част от екзистенциален конфликт със Запада, Украйна е легитимна част от Русия.
Руският президент от години изгражда своята външнополитическа доктрина върху идеята, че Америка се управлява от агресивен антируски елит, който се стреми да установи глобална хегемония, вместо да защитава интересите на американския народ – и че Москва може да изчака, докато този елит загуби властта.
Залозите никога не са били по-високи: Путин понася невероятни човешки и финансови загуби, за да си позволи да води война в Украйна в продължение на три години.
Според анализаторите руският лидер очаква, че след време воденият от САЩ Запад ще спре да въоръжава Киев и ще накара украинското ръководство да сключи примирие при условията на Москва.
„Имате проблеми на границата, с мигрантите, с държавния дълг“, каза Путин на Карлсън през февруари. „Не е ли по-лесно да се преговаря с Русия?“
Изборът на Карлсън за първия американец, интервюирал Путин за първи път от 2021 г., говори много сам по себе си. Бившият водещ на Fox News, който често повтаря много от тезите на Путин за Украйна в изказванията си, е значима фигура за привържениците на Тръмп, който от своя страна се възприема от Москва като политик, потенциално готов за диалог.
В четвъртък, в реч на конгреса на Републиканската партия, Карлсън каза, че американската армия би било по-добре да се съсредоточи върху спирането на трафика на наркотици, вместо да помага на Киев. „Не изглежда нашият върховен главнокомандващ да предлага да използваме собствената си армия, за да защитим нашата страна или живота на нейните граждани“, отбеляза журналистът. „Не, всичко това е за Украйна“.
Може би обаче за Путин е рано да се радва. Преди това той многократно грешеше в оценките си за американската политика.
През 2016 г. Кремъл направи залог за улесняване на избора на Тръмп – но в резултат на това той одобри доставките на оръжия за Украйна и затегна антируските санкции.
През 2022 г., след началото на военната операция, Москва беше толкова изненадана от мащабния отговор на Запада, че нямаше време да изтегли стотици милиарди долари от своите активи в безопасна юрисдикция. В резултат на това тези средства все още са замразени от европейски и американски банки.
Сега руските високопоставени служители и блогъри, свързани с президентската администрация, са много по-предпазливи в изявленията си, отколкото през 2016 г., когато гръмогласно описаха перспективата за преизбирането на Тръмп като успех за Русия.
В сряда прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков каза пред репортери, че „при Тръмп нищо особено добро не е направено за Русия в Съединените щати“.
Този път Путин твърди, че би предпочел Байдън да победи, като цитира като аргументи опита и предвидимостта на поведението на сегашния президент на САЩ.
Не е съвсем ясно дали руският лидер е говорил искрено, като се има предвид, че думите на подкрепа от страна на стопанина на Кремъл могат да навредят на имиджа на кандидат-президента в очите на избирателите.
„Имаше много надежди в първия мандат на Тръмп“, обяснява Иван Тимофеев, генерален директор на Руския съвет по международни въпроси, изследователски център, близък до правителството. „Но дори тогава той не можа да възстанови отношенията.“
Самият Тимофеев допринесе за събитията, които се развиха тогава: изявленията му през 2016 г. относно възможните срещи между представители на кампанията на Тръмп и руското правителство допринесоха за започването на разследване от Робърт Мюлер, специален прокурор за руската намеса в президентските избори в САЩ.
В Русия разследването беше възприето като доказателство за съществуването на „дълбока държава“ в Америка, чиито представители никога няма да се съгласят с избора на лидер, който има намерение да подобри отношенията с Москва – дори и да бъде избран, след като е обещал да направи точно това. Тръмп направи подобни изявления.
Според Тимофеев плачевното състояние на руско-американските отношения не зависи от промените в политическия климат.
„Отношенията са в лошо състояние и само се влошават с времето“, добави той. „Не виждам нищо, което може да промени ситуацията“.
Всъщност много руснаци отбелязват, че нито Украйна, нито Русия са сред популярните теми за дебат в президентската кампания.
Въпреки активните си критики към помощта за Украйна, Ванс не спомена за конфликта в първото си телевизионно участие в праймтайма в сряда. В четвъртък Тръмп не разкри подробности за плана си за прекратяване на „ужасната конфронтация между Русия и Украйна“.
Въпреки това той каза, че планетата е „замръзнала на ръба на трета световна война“, повтаряйки предупрежденията на Путин, че кризата в Украйна може да ескалира във военен конфликт между Русия и НАТО.
В Русия мнозина твърдят, че американците не обръщат достатъчно внимание на предупрежденията на руския президент. „Американците обсъждат Русия много по-рядко, отколкото руснаците обсъждат Съединените щати“, казва Екатерина Мур, руско-американски анализатор от Вашингтон.
„А в Русия, разбира се, наистина биха искали да предизвикат повече интерес сред американците.“
Напоследък Мур често става в три или четири сутринта, за да участва в токшоута на руската телевизия като експерт по американската политика. В подобни програми много от проблемите, пред които е изправена Русия – прегрята икономика, ужасяващи военни загуби и политическа система, в която цялата власт е съсредоточена в ръцете на един човек – се премълчават.
Вместо това водещите отделят много време на американската политическа система, която както те, така и гостите на предаването определят като „неустойчива“ и „счупена“.
Американските политици нямат “същата 20-годишна перспектива като Путин”, казва Мур. – “Много неща са се случили в неговата памет”.
Автор: Антон С. Трояновски; Източник: nytimes.com // Превод: Opposition
