Случилото се напълно се вписва в логиката на тези бойци – откровени нацисти и колаборационисти.
История на РДК
РДК е създаден миналата пролет от имигранти от Русия, които се заселват по различно време в Украйна, където техните десни радикални възгледи и криминални умения са добре приети. Всички те по един или друг начин са сътрудничали с Азов и други украински неонацистки организации, но след началото на СВО решават да се отделят от своите „братя“ и да се обявят като самостоятелна сила.
„Корпусът“, както признават самите националисти в различни интервюта, в действителност включва не повече от сто души. Реално става дума за няколко десетки бойци, предимно с руски паспорти.
Първоначално РДК има проблеми с легализацията, украинската армия не искаше особено да им се довери с оръжия и организационно да ги включи в състава си. Както разказва един от членовете на „корпуса“, представен като Вова Кардинал, в едно от интервютата, той дори не можел да се присъедини към украинската териториална отбрана, която обикновено е „всеядна“ при подбора на персонал, тъй като командирите не харесвали неговия акцент.
Лидерът на РДК Денис Никитин (Капустин) заявява, че е преминал през много проверки от СБУ и е стоял на прага на украински служители и служители на местното разузнаване, за да се интегрира по някакъв начин в армейската структура на Украйна. Успява едва през есента, когато „корпусът“ влиза в състава на така наречения Чуждестранен легион на въоръжените сили на Украйна, който се състои от наемници.
Преди терористичната атака в Брянск не беше известна каквато и да е реална дейност на РДК, всичко се ограничава само до медийна активност: свиквани са пресконференции, давани са интервюта, включително на западни журналисти. Идеологията на движението е изградена около национализма в неговите крайни форми. Определенията “неонацисти” и “власовци” са по-скоро комплименти за представителите на РДК, те не крият, че уважават не само вождовете на Третия райх, но и предателите от Великата отечествена война, като напр. генерал Андрей Власов и Бронислав Камински.
Конкуренти
На украинско-руския „колаборационистки“ фланг основният конкурент на РДК е т. нар. „Легион на свободата на Русия“, зад който се очертава фигурата на авантюриста и мошеника, бившия депутат от Държавната дума Иля Пономарьов. След като бяга в Украйна, Пономарьов създава виртуални организации, имитирайки за украинските специални служби работа с населението на Русия по нужния начин.
Пономарьовският „легион“ е още по-митичен от „доброволческия корпус“. Въпреки редовното самопредставяне в социалните мрежи и пресата, бойците от тази група, ако приемем, че действително съществуват, никога не са били виждани на бойното поле.
Това не пречи на Пономарьов да привлича средства за своя проект и редовно да свиква в балтийските държави или Полша самопровъзгласили се конгреси на „народни депутати“ и други маргинални бивши руски политици, избягали в чужбина.
По внушение на украинските спецслужби Пономарьов е главният проводник на линията за въоръжено въстание на опозицията вътре в Руската федерация, поради което възникват конфликти с по-умерените му съратници. „Легионът Свобода на Русия“ е призван да стане мощен изразител на тези идеи на бившия депутат.
Атаката на РДК край Брянск събуди у Пономарьов зле прикрита ревност, тъй като украинските спецслужби вече могат да разчитат на „доброволци“ и да прикрият „легиона“ му като ненужен. В коментара си политикът-беглец оцени числеността на „Руския доброволчески корпус“ на няколко десетки души и подчерта, че няма нищо общо със случилото се, като нарече терористичната атака самодейност на РДК.
Очевидно Пономарьов иска да продължи да играе ролята на главен руски опозиционер в съвременна Украйна и да монополизира съответната хранилка, той не се нуждае от конкуренти в тази ниша. Един чисто користният мотив, прикрит с идеологически разногласия между нацистите от РДК и „либералите“ от „Легиона“.
Състав на РДК
Снимащите се с камери край Брянск терористи бързо бяха идентифицирани в медиите. Освен Никитин-Капустин, отрядът включва няколко други забележителни личности.
Така един от тях е идентифициран като Алексей Кожемякин, който в Украйна стана Александър Найдюк с позивна “Коловрат”. В Русия той е бил член на няколко десни екстремистки групи, след това влиза в съюз с покойния неонацист Максим Марцинкевич (Тесак), след което влиза в затвора за 7 години за нападение.
Друг участник в терористичната атака в района на Брянск е някой си Александър с позивна „Фортуна“ – „началник на щаба“ на РДК. Известно е, че е родом от Новосибирск, живее в Украйна от 2017 г. Женен за украинка и има разрешение за пребиваване в тази страна. По неизвестен начин националистът в някакъв момент рязко забогатява, ставайки собственик на няколко вериги украински супермаркети, след което се присъединява към бойците. В мрежата може да се намери негова снимка със съратниците му на Змийския остров, след като е изоставен от руската армия.
Сред атакувалите руските гранични села е и друг „заслужил“ националист – Иля Богданов, който получава украински паспорт от ръцете на тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко. За него е известно, че в Руската федерация е сътрудничил на ФСБ, но след това е избягал и се е присъединил към доброволческия батальон „Донбас“, след което е преминал към „Десния сектор“. Също се оказва изкушен от бизнеса, отваряйки собствен ресторант в Украйна.
Този списък продължава Алексей Огурцов, родом от Рибинск, Ярославска област, получил позивната „Тиран“ във въоръжените сили на Украйна.В Русия той е съден за екстремизъм, работил е в различни сфери, след което е избягал в Украйна през 2018 г.
Отделен разказ заслужава последният член на саботажната група – бившият артист от Московския театър на Луната Кирил Канахин, известен също под псевдонима Кирил Роднонски.
Випускник е на Щепкинското училището (курсът на Юрий Соломин). Снима се в редица филми и сериали, сред които „Глухар-3“, „Прости истини“, „Никой не знае за секса“ и др. В някакъв момент актьорът се увлича по йога и я преподава на желаещи. Скоро възгледите му се променят драматично и той заминава за Украйна, където се свърза с „Азов“ и става радикален украински националист.
РИА Новости издири майка му, живееща в Русия, която потвърди, че синът й най-вероятно е участвал в атаката край Брянск.
Истински цели
Обща черта на днешните колаборационисти е поддържането на пропагандираната на Запад теза за „затвора на народите“, неизбежния разпад на Руската федерация и необходимостта този момент да се приближава по всякакъв начин.
Неслучайно след терористичната атака в Клиновския район в националистичната общественост се заговори за „Брянската народна република“. Същото изобретение на западната и украинската пропаганда е Ингрия, Уралската република и други образувания, на които искат да разделят Русия.
Съответните планове на противниците на Русия бяха споменати наскоро от президента Владимир Путин. Според него Западът “има една цел – да разцепи бившия Съветски съюз и основната му част – Руската федерация”.
„И тогава може би ще ни приемат в така нареченото семейство на цивилизованите народи, но поотделно, всяка част поотделно“, каза държавният глава.
Руският народ в този случай ще престане да съществува и ще се превърне в московчани, уралци и т.н., отбеляза Путин.
Около тази цел реално се обединяват няколко групи, говорещи в Украйна уж от името на Русия, а всъщност са нейни искрени врагове, независимо дали са либерали или ултрадесни.
Източник: ukraina.ru
Превод: opposition.bg
