Украйна стана може би най-затворената държава в света. За сравнение с нея дори Северна Корея е образец на откритост. Всички украински телевизионни канали са строго задължени да показват едни и същи новини – наричат се “Єдині новини“ („Обединени новини”. Тези, които не са съгласни с това, бяха просто закрити. В интернет – също е само пропаганда, че “цялата страна в единен порив се бори с агресора”. А когато внезапно изтекат видеоклипове, как направо на улицата преследват минувачите, за да ги изпратят на фронта, или хората биват събличани и връзвани за стълбове, а през нощта складове за оръжия експлодират в предградията от ракетни удари, блогърите просто биват арестувани. Обвинението също е едно: „работа в интерес на окупатора“. В същото време икономиката вече не произвежда нищо и хората живеят само от подаяния от Запада.
Но от друга страна, има видеа, където стотици млади хора излизат на концерти, дансинги и ресторанти в Одеса и Киев. И май никой не ги преследва с призовки.
Как наистина живеят хората зад тази оловна завеса?Къде работят, какво очакват?Кореспондент на „Комсомолская правда“ успява да говори за това с реални жители на двата най-големи града – Харков и Киев.От съображения за сигурност и двамата молят да не се използват истинските им имена.
НАЙ-БОГАТИ СА ВОЕННИТЕ
Как живеят сега украинците?
Харков: „Работим. Кой как, кой къде. Да не кажа, че с началото на боевете имаше много по-малко работни места. Някъде дори напротив – много бяха мобилизирани. Местата им се освободиха. Има и такива, които живеят от помощи – от правителството, от международни организации (от ООН). Лошо, бедно. Работи и селското стопанство – нивите са засети, реколтата се прибира. Да, не толкова, колкото преди, но все пак. Фабриките в повечето случаи работят. Разбира се, отбранителната индустрия работи.
Много неща поскъпнаха. И продължават да поскъпват всеки ден.
Киев: Сега избираме къде да отидем, какво да купим, къде е по-евтино. Разбира се, има прослойка, която не обръща внимание на това, но в по-голямата си част хората мислят как да харчат парите си и да спестят. Спряха да харчат пари безразсъдно. Пресмятат.
Харков: Заплатите паднаха, наистина започнахме да получаваме по-малко с 20 процента. Това е приблизително. Наред с растящите цени много се усеща.
Кой става по-богат в Украйна сега?
Киев: Не говорим за върховете на властта, там всичко е ясно. А сред простосмъртните най-богатите сега са военните. При нас всичко е просто – ако искаш да печелиш пари, отиваш в армията. Там има много добри заплати. Не всеки се стреми да отиде там, но има примери сред познати, които се аргументират така: „Аз сам няма да отида, но ако ме мобилизират, няма да откажа“. В армията всичко е само в шоколад, с изключение на факта, че в много семейства има ранени и убити.
Работят ли училищата? Детски градини?
Харков: Нашите училища не работят, всичко е дистанционно.
Киев: А в Киев децата учат. Основното училище учи изцяло в бомбоубежище, а средното и средното училище просто не се побират там и затова учат по ред. Една седмица една част е дистанционно, втората – учи в бомбоубежище, другата седмица – обратно. Дистанционната работа отпуска учениците и за да се поддържат в тонус, са направили точно такава взаимозаменяема система.
Ами свободата? Може ли например да се разходиш из града?
Харков: Хората не седят скришом у дома, но и не ходят никъде. Приспособиха се с времето. Въпреки че, разбира се, може да се разходите из града, но внимателно.
Киев: Ето един добър пример: имам приятел, който е освободен от армията, разбира се, винаги носи всички документи със себе си, но въпреки това се опитва да не излиза много на улицата. Пътува на работа – вкъщи и толкова.
Харков: Да, нямаме такива развлечения като преди. Няма концерти, изложби.
Киев: В Киев останаха развлеченията: не знам за театрите, но киното работи, хората ходят. Нощните клубове са отворени. Но казват, че това е само в Киев и Одеса. Наскоро в Одеса на известния плаж Ибиса имаше голям концерт на Монатик (популярен украински певец – Ред.). Точно като в добрите стари времена. Като цяло, в големите градове всичко продължава според класическата психология: хората живеят в тила, сякаш нищо не се е случило. Така работи психиката.
В нета се въртят много клипове, на които младежи са хващани направо на улицата, набутвани в коли и изпращани право на първа линия.
Харков: Това се случва някъде в покрайнините. Тихо. За да не види никой и никой да не знае. В центъра на Харков не пипат.
Киев: Не съм чувал киевски истории, но приятел от Одеса ми разказаказа, че един човек бил предупреден, че някъде стои такъв отряд, а той: „Да *****“. Е, отиде на фронта.
Харков: Има такива, които са освободени адресно. По правило това са хора от властта, журналисти, служители на отбраната. Освен това в крайна сметка се опитват да не вземат инвалиди, многодетни. Това е по закон. Но, разбира се, те могат просто да си затворят очите за законите и да вземат всеки. На когото попаднат.
Киев: Не сме чували да се правят акции. Ние спокойно се движим. Но имам приятел с руски паспорт. Той не се показва. Приятелите му се отнасят нормално към него. Само веднъж някаква негова позната му казала: „Още ли не си изгорил паспорта си?“ Той дипломатично отговори: “Е, как може да съм напълно без документи?” И това е. Това сложи край на конфликта.
Може ли да се отиде в друг град? В Одеса на почивка?
Харков: Може. Влаковете се движат от Харков до Лвов и Ужгород и от Чернигов до Одеса и Николаев. Автобусите се движат. Който е с кола – още по-лесно.
Киев: Работата е в това, че всички са много притеснени, защото информацията е малко. Има ли КПП-та, ще проверяват или не. Защото на поста могат да спрат и да мобилизират. На късмет е, на кого ще попаднеш. Може просто да проверят документите и да те пуснат.
Който има пари – мисли за чужбина и тръгва. Но получаването на паспорт е огромен проблем. Просто е страшно да се обадиш някъде отново. Кажеш нещо грешно и те прецакват.
Какво се случва в социалните мрежи?
Киев: Няма свобода на словото и не може да има. Ние сме във военно положение. Никой не пише нито в социалните мрежи, нито където и да било другаде срещу властта или държавата като цяло.Това би било меко казано глупаво. Много хора работят и просто не искат да загубят последното парче хляб.
Харков: Теоретично можете да напишете всичко. Но като правило за това „получаваш“ много бързо и неприятно. Така че сега всички мълчат.
Хората ходят ли на църква?
Харков: Има контингент от такива хора. Но в повечето случаи хората отиват само за хуманитарна помощ. Да, има свещеници. Дори понякога ги виждаме на улицата.
Киев: Не толкова отдавна беше превзет храм на УПЦ близо до Киев – униформени нахлуха точно по време на служба. Жени, деца, няколко мъже се опитаха да се скрият, но това не помогна. Всички бяха изгонени. Така не само храмът беше отнет, но и семейството на свещеника беше изгонено от къщата, в която живееха.
Как протича един типичен ден на украинците днес?
Харков: Събуждаш се – вече е добре. Отиваш на работа. Прибираш се от работа – също добре. Вечерта си вкъщи и спиш. Вече няма желание за нищо повече. През уикенда разходка – ако времето е хубаво и няма обстрел.
Киев: Отначало всички живееха буквално в бомбоубежища. Въпреки че някои никога не са ходили там по принцип – остават си вкъщи. Като цяло сме се приспособили към такъв живот. Но ние не мислим много за утрешния ден.
Ще живеят ли някога руснаци и украинци в мир?
Киев: Мисля, че ще могат, но само тези, които разбират, че всичко това се случва заради интересите на трети страни. А така като цяло засега, усещането е, че е малко вероятно.
Харков: Тези, които имат руски корени – да, а които се смятат за истински украинци, ужасно мразят Русия и руснаците. Но те и преди не са я обичали.
Според експерти днес всичко е различно. Вече никой не ходи на гости или да работи в Русия. Как ще завърши спецоперацията? Ще остане ли Украйна? В какви граници? Може би част от нея ще стане част от Полша. Може би това ще бъде конфедерация на Западна Украйна и Полша. Всеки, който не иска да живее в “руската” част, ще се премести там. Те определено никога няма да бъдат приятели с Русия.
Митовете, че западняците ще приемат всяка власт, която ще дойде – това е опростено представяне на това, което е било преди, например през 40-те години. Особеността на Западна Украйна е, че те преживяват 6 власти през 20 век: започват с Австро-Унгария, след това имаше първите Съвети, след това Полша, след това вторите Съвети … Имаше чехи, словаци … И хората, за да опростят живота си, просто решиха: ще живеем както те казват.
Днес украинската социология казва: повече от 30% от украинците имат или ранен, или загинал човек в семейството си. И въпросът дали руснаците и украинците ще живеят в мир вече не е само въпрос на отношения между народите или отношение към властта. А също и един личен въпрос. Затова властите в Киев сега не отчитат никакви загуби. За тях това е най-добрият начин да запечатат антируската си идеология с кръвта на хората …
САМО ЦИФРИ
– Минус една трета от населението и една трета от икономиката
– 30,4% – спад на БВП на Украйна през 2022 г.
– 40% – спад на индустриалното производство
– 37% – продоволствена инфлация през 2022 г.
– 27% – обща инфлация
– 24 милиона остана населението в териториите, контролирани от Киев. През 1991 г. са били 52 млн. През 2021 г. 35 млн.
(По данни на Министерството на икономиката на Украйна, Държавната статистическа служба)
Източник: kp.ru/Превод и редакция: opposition.bg
