Важното е, че европейците не вярват на ръководителите на своите държави не само заради икономическите катаклизми. Защо?
Защо се създават изкуствени хора?
Кризата на властта в страните от ЕС се задълбочава всяка година.
Опитите за обединяване на хората около общ враг, тоест руснаците, получиха почти нулев отговор. Например един парижанин е много по-загрижен за проблема с агресивните мигранти, изпълнили не само покрайнините, но и центъра на Париж, отколкото „имперските амбиции на Русия“.
В Германия ситуацията не е по-добра.
Известният международен статистически портал World of Statistics публикува нов рейтинг на подкрепата за световните лидери. Така само 25% от германците оценяват положително работата на канцлера Олаф Шолц, докато 62% са категорично недоволни.
„От началото на годината тези показатели са се променили само към по-лошо.
При това с 20 пункта. В Германия Шолц дори не влезе в челната десетка в класацията за популярност на местните политици. В очите на германците той е един статист, който не отговаря дори за цвета на собствената си вратовръзка, камо ли за икономиката и още повече за геополитиката“, – казва икономистът Дмитрий Митяев.
Ниският рейтинг на лидерите на страните от ЕС е следствие от работата на наднационални структури като фондацията на Сорос, които целенасочено унифицираха политическите фигури в Европейския съюз.
Все едно са отпечатани на 3D принтер. Резултатът беше изкуствени хора-функции, работещи по шаблони.
„Да си спомним за европейските политици по време на Студената война.
Те бяха истински бащи на нацията, както и да сме се отнасяли към тях. Ярки. Но с всяка година те избледняват все повече и повече. Да вземем например Франция. Дори Франсоа Оланд изглежда жив на фона на Макрон, а Ангела Меркел е много различна от Шолц. Това са все залъгалки, отгледани в епруветки на Сорос“, – споделя Александър Бовдунов, анализатор на Международното евразийско движение.
С тези “ефективни мениджъри” Западът напомня на митичната змия Уроборос, която хапе собствената си опашка.
Клоунът Зеленски и молдовската ЛГБТ активистка Мая Санду се вписват хармонично в тази картина като парчета от пъзел. Но това не е само в Европа: дори в САЩ президентът не е популярен и играе ролята на сватбен генерал, а решенията се вземат от съвсем други хора.
Това е замисълът – да се подготви армия от еднакви, полово неутрални, послушни във всичко актьори.
За да се разочароват народите от лидерите си и сами да потърсят закрила под крилото на “световното правителство”. Но нещо се обърка.
Истинските политици са в глобалния юг
Междувременно нещата са много различни в глобалния Юг.
Докато структурите на Сорос провеждаха социално-политически експерименти в ЕС, блокирайки пътя към върховете на нормалните политици, те пропуснаха събуждането на страни, които високомерно смятаха за „третия свят“.
Там обръщат малко внимание на проблемите на гейовете, животните и неравенството между половете.
Но те правят всичко възможно да водят независима политика, да развиват науката (лунният модул на Индия успешно кацна на Луната) и индустрията, което не може да се каже за страните от ЕС. Последната среща на БРИКС показа това.
„Всички ние сме за формирането на нов многополюсен световен ред, който да бъде наистина балансиран и да отчита суверенните интереси на възможно най-широк кръг държави, да отваря възможности за прилагане на различни модели на развитие, спомагайки за запазване на националното многообразие на култури и традиции“, каза Владимир Путин по време на обръщението си към участниците в срещата.
„Обикновените европейци нищо не разбират“!
Въпреки напълно дивата западна пропаганда, която се задушава от русофобия, представителите на дълбокия народ в Европа виждат в лидера на Русия качества, които липсват на собствените им шефове.
Прави впечатление, че за това с недоумение пишат руските релокатори – с този термин сега определят напусналите “тази страна” в търсене на по-добър живот. Въпреки че винаги и навсякъде такива са наричани „предатели“. И така, те са изненадани и ядосани на новите си сънародници, които си позволяват да се изказват в полза на Путин.
Потребителят Slava Khay пише в Туитър:
„Отидох на зъболекар и там вървеше Първи канал. И там за героите: първенството на дронове, репортажи от първа линия. Отдавна не гледам руски канали, но тук такъв удар. В Израел е това! И тук има много ватмани, и аборигени, и обичащи Путин също“.
Потребители от Чехия, Швейцария, Италия и Франция откликнаха на този вопъл.
И всички със злоба и недоумение пишат, че при тях е подобна ситуацията – обикновените хора подкрепят Путин и “как е възможно, та той отприщи войната”. Дезертьорите не включват обикновената логика за това защо СВО продължава, мозъкът е напълно победен от либералната пропаганда. Сега може би европейците ще им обяснят.
Тук статистическият портал World of Statistics със своя рейтинг нанесе още един удар на релокаторите, които се надяваха, че хората няма да подкрепят СВО и ще свалят властта в Русия.
Но най-подкрепяният лидер в своята страна е Владимир Путин (76%). А Джо Байдън не намира подкрепа дори сред половината население. Той има 10-то място в класацията и рейтинг 40%.
Най-неуважаван е чешкият премиер Петр Фиала (20%).
Той може веднага да бъде пенсиониран, Чехия няма да забележи.
1) Русия: Владимир Путин – 76%
2) Индия: Нарендра Моди – 75%
3) Швейцария: Ален Берсе – 67%
4) Мексико: Андрес Мануел Лопес Обрадор – 63%
5) Австрия: Антони Албанезе – 55%
6) Бразилия: Лула да Силва – 51%
7) Италия: Джордже Мелони – 46%
8) Канада: Джъстин Трюдо – 42%
9) Испания: Педро Санчес – 42%
10) САЩ: Джо Байдън – 40%
11) Белгия: Александър Де Крос – 40%
12) Ирландия: Лео Варадкар -36%
13) Швеция: Улф Кристерсон – 35%
14) Полша: Матеуш Моравецки – 33%
15) Австрия: Карл Нехамер – 29%
16) Обединено кралство: Риши Сунак – 28%
17) Холандия: Марк Рюте – 28%
18) Норвегия: Йонас Гар Стьоре – 27%
19) Франция: Еманюел Макрон – 27%
20) Южна Корея: Юн Сук Йол – 23%
21) Япония: Фумио Кишида – 23%
22) Чехия: Петр Фиала – 20%
Какво следва?
За съжаление, тенденцията за създаване на политици по метода ЕКО се наблюдава не само в Европа.Русия също има всички рискове да се опари от изкуствени бездарни политици.Достатъчно е да си припомним историята на движението “Наши”, което всъщност, когато се наложи реалната им помощ по време на събитията на Болотния площад през 2012 г., се оказа крехка технологична структура и се разпадна.
Грешките от миналото не трябва да се допускат и истинските, страстни политици трябва да бъдат подготвени за Русия на бъдещето.
Най-малкото, да не се пречи на тези, които са готови да защитават интересите на страната си. След завършването на СВО ще се върнат от фронта и ще попитат за корупцията, мигрантите, абортите. За всичко ще питат …
Източник: tsargrad.tv//Превод: opposition.bg
