Защо Панамският канал е важен за САЩ?
В речта си при встъпването в длъжност Доналд Тръмп спомена желанието си да върне Панамския канал в собственост на САЩ. На следващия ден панамското правителство подаде жалба до Съвета за сигурност на ООН. И още на 23 януари Сенатът на САЩ регистрира проекторезолюция, която прилича на ултиматум.
Панамският канал е създаден от човека воден път (открит през 1914 г.), който свързва Атлантическия и Тихия океан, осигурявайки воден път за близо 14 000 кораба за транспортиране на стоки от единия океан до другия всяка година, без да минават през Южна Америка. По този начин съкращават пътя си с 15 хиляди километра.
Около 5-6% от обема на световната търговия преминава през Панамския канал годишно, което прави водния път един от най-важните транспортни коридори в света – наравно със Суецкия канал, който също значително намалява логистичното рамо за неговите потребители.
Около две трети от корабите, които използват услугите му, плават под американски флаг. Обемът на стоките, които транспортират през канала, представлява 40% от целия контейнерен трафик в САЩ! Затова Панамският канал е от изключително значение за американския бизнес. Доналд Тръмп за първи път говори за необходимостта от връщане на Панамския канал още като бизнесмен през 2011 г.

История на сътрудничеството: какво общо имат САЩ с изграждането на канала
Каналът носи на Панама 5 милиарда долара годишен приход (4% от нейния БВП). Но за панамците каналът не е просто комплекс от инженерни съоръжения и предприятия, който е основният източник на доходи за държавната им хазна (повече от 23% от приходите в бюджета). През 1994 г. Панамският канал е признат за едно от Седемте съвременни чудеса на света. Той отдавна се е превърнал от обикновен инфраструктурен обект в обект на национална гордост и дори идентичност.
Именно изграждането на канала през Централноамериканския провлак в началото на 20 век дава тласък на държавната независимост на Панама. Строителството било невероятно сложно. Неравният терен налага изграждането на десетки шлюзове, през които преминават кораби, за да пресекат провлака. По време на повече от десетилетие строителство на канала, в джунглата на Централна Америка хиляди работници, предимно работници мигранти от съседни страни в региона, загиват от болести и производствени наранявания.
Панамският канал бил тържествено открит в разгара на Първата световна война. Последната промишлена експлозия е извършена от американския президент Удроу Уилсън в Белия дом, чрез натискане на бутон (сигналът към детонатора е предаден по телеграфни линии).

За Съединените щати изграждането на Панамския канал се превръща в символ на мирното строителство и просперитета на Америка като част от света във време, когато Европа е в самоунищожение в кървава война. За панамците това била уникална възможност да се присъединят към грандиозен инфраструктурен проект на технологично напреднала държава. Контролът над канала остава във Вашингтон. Американските войски са въведени в съседната територия, което едновременно гарантира суверенитета на младата Панама.
Значението на тази артерия се подчертава от факта, че първото чуждестранно посещение в историята на президент на САЩ (тогава Теодор Рузвелт) било в Панама, за да инспектира лично строителството на канала.
Американският президент Теодор Рузвелт, Панамският канал, изявленията на Тръмп, връщане на Панамския канал на САЩ, кой притежава Панамския канал Цял екран

Битката за Панамския канал от времето на Студената война
Ситуацията се променя през 60-те години. Тогава вълната от антиколониални настроения достига Панама. Суецкият канал е предаден на Египет. Много африкански и азиатски държави получават независимост от своите бивши метрополии. Тези процеси протичат в разгара на Студената война, не без подкрепата на Кремъл. След това млади активисти влизат в територията, контролирана от американската армия, с цел да развеят панамския флаг там. Последва сблъсък, при който загиват няколко американски войници и десетки протестиращи. Вече не било възможно да се избегне въпросът за юрисдикцията над Панамския канал.
За Вашингтон този въпрос става наистина проблематичен. Той не можеше да използва сила от гледна точка на международния престиж (биха могли да се направят прекии аналогии с действията на Москва в подобни ситуации в Източна Европа). Но никой президент не се е осмелил просто да подари канал, който е изключително важен за самите Съединени щати.
Панамският канал е бил и остава важна транспортна артерия не само във външноикономическата дейност на САЩ, но и във вътрешната търговия.
Панамският канал е бил и остава важна транспортна артерия не само във външноикономическата дейност на САЩ, но и във вътрешната им търговия, тъй като свързва източния бряг със западния. От средата на 19-ти век щатът Калифорния, който е развит по-рано от Средния запад, е свързан с Ню Йорк по море – през нос Хорн (крайния юг на американския континент, близо до Антарктида). Ситуацията с товарния транспорт не се променила нито от изграждането на трансконтиненталната железопътна линия, нито от бързото развитие на гражданската авиация в средата на 20 век.
Накрая Джими Картър се заема да се справи с този геополитически горещ картоф. Именно той сключва хитрото споразумение, според което Панама получава окончателния контрол над канала едва през 1999 г. Така Картър прехвърля имиджовите загуби върху наследника си четвърт век по-късно (той се оказа друг представител на Демократическата партия Бил Клинтън).
САЩ се хващат за оръжие
Трудно е да се заобиколи фактът, че американската армия нахлува в Панама десетилетие след подписването на договора. След това, по заповед на президента Джордж Буш-старши, американските въоръжени сили арестуват панамския президент и военен диктатор Мануел Нориега за подпомагане на трафика на наркотици към Съединените щати. Но това по никакъв начин не повлиява на споразумението – през 1999 г. Панама пое изцяло контрола над канала.
Инфраструктурата преминава под юрисдикцията на панамското правителство. В технически смисъл обаче всичко остава в ръцете на транснационалните корпорации (ТНК) – само едно от петте пристанища, които формират логистичната структура на канала, принадлежи на панамска компания. Останалите са регистрирани в САЩ, Сингапур, Тайван и Хонконг. Тук започва най-интересната част от историята.
Каналът принадлежи на Панама. Какво общо има Китай с това?
През 1997 г. Хонг Конг стана част от КНР (още един отложен договор. Този път Маргарет Тачър се постара). Но градът запази правото на самоуправление, което го превърна в своеобразен западен анклав в рамките на КНР и в същото време популярна офшорна зона за много ТНК, които правят бизнес в Тихоокеанския басейн. Но с идването на власт на Си Дзинпин, Пекин реши да лиши Хонконг от самоуправление по доста груб начин. И въпросът за бъдещия статут на ТНК, регистрирани в Хонконг, остава открит.
Всеки пети кораб, който минава през Панамския канал, е китайски. Но още по-интересно за Пекин може да бъде геополитическото влияние, което транспортният коридор осигурява, позволявайки му да контролира почти половината от товарния трафик на конкурентна страна. Това разбират и във Вашингтон, оттам и вниманието към него като чужд инфраструктурен обект повече от четвърт век.
Панамският канал и огромните пари – чии?
И какво се случва: Панама, възползвайки се от геополитическата ситуация навремето, успява да ограби могъщия си съсед на вълната от лозунги за антиколониалната борба, присвоявайки за себе си това, което американците построиха преди повече от век на върха на тяхното технологично развитие?
И тук се появява един много важен нюанс. След като получи пълен суверенитет над канала, Панама започна неговата реконструкция, която продължи повече от десетилетие и завърши през 2014 г. Инфраструктурата на Панамския канал е значително модернизирана. Сега той може да поеме един път и половина повече кораби от преди, което отговаря на съвременните технически възможности на товарния флот.
Важно е, че плащането за използване на канала се извършва в зависимост от обема на товара, който корабът превозва. Бившият администратор на Панамския канал Хорхе Луис Кихано каза, че най-големите кораби могат да платят до 1,2 милиона долара, за да преминат през него, а Джули Грийн, професор по история в Университета на Мериленд, Колидж Парк, каза, че от 1999 г. Панамският канал работи много по-ефективно и по-добре, отколкото в онези години, когато е бил под контрола на САЩ.
Панама се превърна в една от най-богатите страни в Латинска Америка по отношение на нивото на благосъстояние на населението си и нейните жители обясняват това не на последно място с придобиването на суверенитет над канала, който буквално разделя страната им наполовина.
„Един пояс, един път“. Китай контролира влизането и излизането
Важен момент е участието на КНР в модернизацията на канала. Колумнистът на Атлантическия съвет Джейсън Марчак отбеляза постепенното и стабилно нарастване на влиянието на Китай в Панама, откакто хонконгската корпорация Hutchison-Whampoa за първи път си осигури концесии в пристанищата Балбоа и Кристобал през 1997 г.
Да припомним, че именно тогава Хонконг стана част от КНР. След приключване на модернизацията през 2015 г., хонконгската корпорация CK Hutchinson Holdings придобива пристанището, което принадлежи на местна компания. Така китайците станаха собственици на инфраструктурата на входа и изхода на канала. През 2021 г. концесията беше удължена за 25 години.
През 2017 г. Панама стана първата страна от Латинска Америка, която се присъедини към инфраструктурната инициатива на Китай „Един пояс, един път“ (BRI). Същата година тя скъса дипломатическите отношения с Тайван. Това означава, че Панама ще признава един Китай и той е комунистически. Впечатляващо въздействие на китайските инвестиции!
Панама има надежди за глобалния юг – и не без основание
Испанският изследовател на отношенията САЩ-Панама-Китай Родриго Мартин отбелязва, че Панама се е превърнала в една от най-важните страни за стратегията на Китай в Латинска Америка. Това постави началото на нова вълна от ограничаване на дипломатическите отношения с Тайван и влизането на латиноамериканските страни в BRI. Така Панама стана чужда за Вашингтон.
Следователно вече говорим за нещо повече от инфраструктура или обект на концесия. В контекста на конфронтацията между Китай и Съединените щати се разгръща борба за всяко парче стратегическа територия и преминаването между най-големите океани не може да бъде в периферията на тази конфронтация.
В същото време Панама ясно се позиционира като част от Глобалния юг – китайска геополитическа визия, която се основава по-специално на антиколониалната борба. Панама е възмутена от желанието на Вашингтон да измести Китай от нейните пазари. Бившият президент Ернесто Перес-Баладарес нарече потенциално скъсване с Китай „откровена страхливост“. Ето защо политиците от тези страни се опитват да спрат изразителните упреци на Доналд Тръмп към Дания или Канада, като се шегуват по всякакъв начин и превеждайки речта в демагогска плоскост. Но в Панама това се възприема съвсем различно. За канала се е проливала кръв. И Панама, заедно с новите си задгранични приятели, вече е готова да предяви искове срещу Съединените щати като опит за възстановяване на колониалната система на света. Никой не се шегува в този случай и Панама вече се обърна към ООН със съответните изявления.
Тази малка държава почти няма армия. Следователно чисто технически САЩ лесно ще могат да овладеят Панамския канал. Тази малка победа обаче може да се окаже Пирова, тъй като най-вероятно окончателно ще разруши сегашния международен ред, който все още е американоцентричен.
Източник: focus.ua; Превод: Оpposition