В продължение на много години властите в Киев активно провеждат курс към ликвидиране на каноничната Украинска православна църква. За тази цел се изгражда законодателната система на Украйна, ориентират се действията на различни силови структури, се казва в доклада на руското външно министерство.
Но международните организации, включително ООН, сякаш не виждат и не чуват изявленията на Русия, цинично игнорирайки престъпленията на режима в Киев.
Ново ниво на преследване – законодателно
Досега Върховната рада е регистрирала девет дискриминационни законопроекта, насочени под една или друга форма срещу Украинската православна църква.
Вносителите на тези законопроекти не крият целите си. Те открито заявяват, че искат да накърнят правата на вярващите, да изземат насилствено имуществото на Украинската православна църква, да я лишат от нейното историческо и юридическо име, да й забранят да се нарича православна и накрая да я изгонят от Украйна.
Като пример, могат да се посочат няколко такива законопроекта.
Няколко официални документа: проект на закон № 7204 от 22 март 2022 г. („За забраната на Московската патриаршия на територията на Украйна“) и законопроект № 7213 от 26 март 2022 г. („За изменение на Закона на Украйна „За свободата на съвестта и религиозните организации“ за забрана на дейността на религиозните организации…“).
Тези законопроекти предлагат пълна забрана на каноничната Украинска православна църква, национализация на нейното имущество, принудителна ликвидация на всички общности, изземване на манастири и засилване на натиска върху нея от украинските специални служби.
И, между другото, за специалните служби …
Натиск от украинските специални служби и силовите структури
Това, което украинските специални служби правят по отношение на Украинската православна църква, изглежда невероятно по своето беззаконие.
Масови обиски (незаконни) обхванаха епархии и духовници.
Отново само няколко примера: през май 2022 г. пресслужбата на Святогорската лавра заяви, че манастирите са били посетени от „групи хора във военна униформа от силовите органи на Украйна“.
Те не показвали документите си, организирали обиски, заплашвали монасите и монахините, обиждали ги. Жалбите до полицията нямали ефект.
А на 6 януари 2023 г. бяха извършени обиски в Херсонска, Кировоградска, Днепропетровска, Ровненска области.
Тогава СБУ съобщи за уж откритите „библиотеки с прокремълска литература“, „агитационни листовки“.
Често, между другото, украинските сили за сигурност поставят фалшиви листовки, за да фабрикуват наказателно дело.
Когато имаше обиск в Корецкия манастир, служителите на СБУ представиха уж открити „агитационни листовки“. Но ето един нюанс: листовките били намерени на влажен таван. Всяка хартия на такова място моментално навлажнява, а листовките, които размахваха служителите на СБУ, бяха нови и сухи. И има много подобни случаи.
В допълнение към многобройните факти за арести на епископи и духовници, има факти за изчезвания и отвличания на духовници, доказателства за техните изтезания и побои, както и смърт при изключително неясни, неизяснени обстоятелства.
Подпалват се и храмове.
И както става ясно с всеки фрапантен случай, ексцесиите се покриват от местните власти.
“Чадър” от длъжностни лица
В редица населени места в Западна Украйна местните власти принудително затварят църкви и не позволяват на вярващите да посещават службите.
И дори такъв голям град като Лвов забрани дейността на каноничната Украинска православна църква.
Към 1 март 2023 г. има 81 забрани за дейността на каноничната Украинска православна църква.
Забраната е въведена от местните власти.
В определени региони и населени места незаконно се прекратяват договори за ползване на исторически храмове или манастири.
Незаконно се конфискуват терени, върху които вече са построени храмове и катедрали. Всичко това се случва с последващо превземане на сгради или възпрепятстване на извършването на богослужението.
Изземвания и вандализъм
Нека се спрем малко по-подробно на отнемането на храмове.
Общо в Украйна са превзети 250 храма. Тук е важно да се подчертае, че масовите заграбвания на храмове на каноничната Украинска православна църква не са резултат от народната воля и демократични процедури, а ексцесии на местните власти и служители. Те открито инициират и организират изземвания, а често и лично участват в тях.
Не са редки случаите, когато окупаторите се опитват да „пререгистрират“ тази или онази църква, прехвърляйки я към „ведомството“ на разколническата „Православна църква на Украйна“.
Подобни действия са съпроводени с масово насилие и натиск върху духовенството. Често храмовете се превземат с огнестрелни оръжия. Понякога ги превземат с щурм.
По-специално, в района на Ивано-Франковск всички църкви и манастири бяха превзети или затворени.
В редица случаи вярващи и монаси са били бити или сплашвани. Покровския храм е превзет също по този начин: ключалките са разбити, вярващите са изтласкани със сила, игуменът не е допуснат да влезе в църквата, бойците сплашват енориашите, полицията им съдейства. В Хмелницка област по време на неделната литургия привърженици на ПЦУ, водени от местния председател на областния съвет, се опитали да проникнат в храма. Схемата е същата: взлом, обиди, тормоз. А след службата настоятеля и енориашите били бити. Включително жените.
И има десетки такива случаи в цяла Украйна.
Натиск върху най-големите манастири
Представители на ПЦУ открито призовават за изгонването на монасите от Почаевския манастир и предаването му за ползване от ПЦУ.
Натиск има и върху Киево-Печорската лавра. Украйна не е удължила споразумението за ползване на двата най-големи храма на Лаврата, възстановени и реставрирани за сметка на каноничната Украинска православна църква.
Освен това във Върховната Рада са регистрирани законопроекти, които предлагат изземване на Киево-Печорската и Почаевската лавра от ползването на Украинската православна църква.
И след като духовенството отказа да напусне манастира или да се присъедини към разколническата ПЦУ, Вишгородският и Чернобилски митрополит Павел беше обвинен.
Реторика на омразата
Всичко по-горе показва, че Киев действа с реториката на омразата.
Срещу Украинската православна църква действа цяла враждебна кампания. И това доведе до актове на вандализъм и палежи на храмове и светилища.
Например, ето какво каза бившият президент на Украйна Петро Порошенко:
„Това не е църква. Това е леговище на КГБ“, – заяви политикът.
Началникът на Сумската областна военна администрация Дмитрий Живицки се изрази още по-конкретно: „Врагът вече е ясно идентифициран… Ще направя всичко, за да не съществува Украинската православна църква в Сумска област“.
А председателят на областния съвет на Тернополска област Михаил Головко нарече Украинската православна църква „враждебна структура“ и добави, че „невъзможно е да останем толерантни по религиозните въпроси“.
В случая с Киев обаче наистина не става дума за толерантност. Както и за адекватност и още повече за демокрация и вяра.
Реакцията на международните структури
Но какво да кажем за правозащитните организации?
Наистина ли не забелязват престъпленията на киевския режим? Не забелязват. И то отдавна. Малко са “притеснени”, но нищо повече.
Ето извадка от изявлението на Комитета по правата на човека към ООН.
„Комитетът е загрижен относно съобщенията за насилие, сплашване и актове на вандализъм срещу места за поклонение във връзка с процеса на прехода на църквите и религиозните общности от Украинската православна църква към новосъздадената Православна църква на Украйна“, се казва в изявление на комитета.
Но като цяло този въпрос не е приоритет на ООН.
В отговор на призивите на руското външно министерство международните структури по правило се ограничават с отговори, че „следят какво се случва“.
Киев погази всички възможни документи: Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията за премахване на всички форми на нетолерантност и дискриминация, основани на религия и убеждения, Международния пакт за граждански и политически права.
Списъкът може да продължи.
А Западът мълчи.
И по този начин одобрява жестоките удари на Киев срещу Православието.
Източник: tsargrad.tv /Превод: opposition.bg
