Неотдавнашното посещение на президента Зеленски в Америка показва, че украинците не ценят консерваторите в Конгреса. Украинците или не знаят, или умишлено пренебрегват дясната страна на пътеката и ентусиазирано работят единствено с левичари във Вашингтон, окръг Колумбия и другаде.
Истината обаче е, че федералното правителство на Съединените щати няма пари.
Американските левичари посветиха всички пари за насърчаване на многомилионна инвазия на нашата южна граница; прилагане на нерентабилни, разточителни “зелени” технологии; и отглеждане на политкоректни, феминизирани, беззъби военни (и, отчасти, населението в цялост).
Федералното правителство на Съединените щати трябва да заеме пари от бъдещите поколения американци, за да оцелее в настоящето.
Отпускането на пари за Украйна автоматично влошава перспективите на младите американци за добър живот. За съжаление, американските пари са изчерпани; това, което външният свят вижда, е просто обвивката на бившата американска слава.
Освен това, точният разход на парите на американските данъкоплатци остава неизвестен за всички (не се отнася само за украинския случай).
Да, Белият дом насочва част от парите на американските данъкоплатци към различни оръжейни системи, наблюдавани в зоната на бойните действия. Въпреки това, обществеността не е наясно колко важен е този сегмент. Ами парите, които не виждаме на бойното поле? Кой контролира обратната връзка от американското министерство на финансите към Украйна и обратно към оперативните служители на демократите, включително „големия човек“? Каква е нормата на възвръщаемост на парите, насочени към активираната от Украйна лява патронажна машина?
Ако Украйна приема американски средства, тя трябва да приеме традиционните американски счетоводни практики със задължителни периодични финансови одити.
За съжаление, кликата на Байдън, заедно с планктона на Националния демократичен комитет (DNC), правят така, че да се напомнят на всички доходоносните сделки на Байдън в Китай, Украйна, Казахстан и тук и там. Администрацията на Байдън блокира всички усилия за прилагане дори на елементарна отчетност.
Това ни води към най-шумния въпрос, поне от американска гледна точка: катапултирането на Украйна в държава-сателит на Националния комитет на Демократичната партия.
Историята показва, че политическите партии могат да имат сателитна военна сила, която заобикаля официалната военна верига на командване.
Тези легиони се отчитат изключително пред партийните шефове. Например, нацистите са имали свой военен клон, СС, извън Вермахта. Партийната армия на Путин, Росгвардия, също не отговаря пред руското министерство на отбраната. Въпреки че тези примери са добре известни, историята никога не е била свидетел на политическа партия, която да формира не своя военна армия, а държава-сателит. Изглежда че Украйна се конституира като първата държава на къса каишка от чужда политическа партия: Демократическата партия на Америка.
В миналото Демократическата партия успешно се опита да създаде партийни военни или квазивоенни крила.Спомнете си Kу Клукс Kлан, Анфита, многобройните движения Occupy и бандитите от „Животът на черните има значение“.Сега една предполагаемо суверенна страна, Украйна, доброволно се е подчинила на крепостничеството на Демократическата партия, заедно с внимателно установен и добре смазан конвейер за пране на пари.
Умишленото отслабване на Съединените щати и Русия от техните съответни президенти налага продължителна, кървава окопна война.
Затова нито САЩ, нито съюзниците от НАТО, нито Русия бързат. Политбюро на Китай, пряко или косвено, поиска поетапна доставка на въоръжение за Украйна. Всички от лявата страна на политическия спектър остават ангажирани с плана.
Светът – да не говорим за украинците – трябва да разбере, че деукраинизацията на Украйна в ръцете на руските реваншисти е просто странично шоу.
Тази горчива истина е трудна за преглъщане, но основното събитие е деамериканизацията на Америка и дерусификацията на Русия от китайските комунисти. Краят на кръвопролитието може да е доста извън зоната на огневото поражение, което разделя защитника и агресора.
Консерваторите по света традиционно са против войната (между другото, всяка война).
Политическите опоненти на Байдън имат съвсем различно виждане за ситуацията. Те предпочитат еднократна доставка на огромна военна мощ, за да прогонят завинаги руските нашественици и да генерират приходи чрез възстановяване на Украйна след това. Например, пробудилият се военен истаблишмънт, според генерал Макмастър, смята 30 танка Abrams за Украйна за смешни и се застъпва за минимум 300.
Персона нон грата в Украйна обаче е Доналд Тръмп, един от лидерите на консервативното движение.
За съжаление, измамите „Русия, Русия, Русия“ изкриви умовете и от двете страни на Атлантика.
Украинското общество продължава да гледа на Тръмп като на агент на Кремъл. Украинците допринесоха значително за измамата. Припомнете си, че ескадрилата на Националния комитет на Демократичната партия, която копаеше мръсотия по Тръмп по време на изборния цикъл през 2016 г., беше в украинското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия. Тогава Украйна избра нов президент, Зеленски, който отказа да уважи призива на Тръмп да помогне за изкореняването на корупцията в клана Байдън. Това проправи пътя за първия импийчмънт на Тръмп.
Иронията е, че Тръмп е единственият политик, който може реалистично да спре най-голямата ожесточена война в Европа след Втората световна война.Да я спре бързо – и така да съсипе края на играта на левичарите. Почти всички те искат повече оръжия за Украйна, но Тръмп държи погледа си върху стратегическата, а не тактическата цел.От негова гледна точка целта не е да се въоръжи Украйна, а да се спре кръвопролитието.Тръмп има инструменти на свое разположение, които оперативните служители в недрата на Националния комитет на Демократичната партия (или украинците, в този случай) не могат да предвидят.
За илюстрация, Тръмп като 47-ми президент може да обяви премахването на американския ядрен арсенал от Япония и преместването му в Тайван, допълнено с имплицитно разрешение на Япония да придобие свои собствени ядрени оръжия.
Подобен ход би разклатил левите стремежи за световно господство, защото Китай внезапно ще трябва да се справи с ядрено въоръжена Япония.
Японските учени ще завършат своя проект Манхатън за по-кратко време от американския. След няколко години Китай ще се изправи пред възможността да загуби Тайван – вероятно завинаги. Също така, фантазиите на Китай за световно господство ще се изпарят (също завинаги), защото Китай разбира, че може да преговаря с ядрена Америка, но не и с ядрена Япония.
По принцип Тръмп ще направи на Китай предложението, което не може да откаже: запазване на статуквото – при условие че нареди на васалната си държава, Русия, да се оттегли от Украйна – или сериозно да застраши целия идеологически експеримент на Мао.
Американците, особено консервативните американци, уважават националния герой на Украйна Степан Бандера и неговия украински национализъм от епохата на Втората световна война, докато ненавиждат неговата лява, протофашистка идеология.
В замяна американците очакват украинците да уважават американския национализъм. Украинците не могат да разчитат на съчувствие от страна на американските консерватори за тяхната кауза да надминат американския национализъм. Истинският национализъм не идва за сметка на чуждия.
Украинското правителство не трябва да наема опозорен (сега отстранен) американски трансджендър като говорител на украинската армия. Украинците не трябва да предлагат посланическата позиция на безвкусен пропагандатор на сатанински ритуали. Президентът на Украйна не трябва да превръща науката в средство за борба като заявява, че „човечеството се проваля в целите на своята политика в областта на климата“, докато моли за пари в ООН. Подхващането на икономическа битка с най-верния поддръжник на Украйна, консервативната Полша, е нелепо.
Напротив, млада нация, която се бори за съществуването си, трябва да гледа по-далеч от носа си и да избира разумно приятели и врагове.
Автор: Гари Гиндлър; Източник: americanthinker.com //Превод: opposition.bg
