Украинският външен министър Дмитро Кулеба наскоро отправи необичайно рязка критика към западните анализатори. Тези, които твърдят, че лятната офанзива на Украйна е била „твърде бавна“, възкликна външният министър, трябва „да млъкнат“. Въпреки че вълнението на Кулеба е напълно разбираемо, американската администрацията има задължение да гледа безпристрастно на войната такава, каквато е в действителност, а не каквато бихме искали да бъде, и да взема решения въз основа на интересите на САЩ, които не винаги са идентични с интересите на Украйна.
Оценка на ситуацията
Суровата истина е, че трезвият анализ както на тримесечната лятна офанзива на Украйна, така и оценката на войната като цяло води до заключението не просто, че офанзивата върви „твърде бавно“, но че изглежда малко вероятно да успее.
Може да се каже, че няма да има значение колко време ще бъде дадено на Киев, колко оръжия ще му бъдат предоставени и колко боеприпаси ще достави Западът: пълното прогонване на Русия от територията, която незаконно е завзела, изглежда непостижим от военна гледна точка стремеж.
За да повторим, независимо дали се вземат предвид категоричните аргументи на Кулеба, емоционалните призиви на Зеленски или упоритостта на командващия генерал Валерий Залужни, желанието на украинците да изгонят „окупантите от изток“ по военен път е съвършено разбираемо.
Следователно няма осъждане на Кулеба, дори когато той обвинява анализаторите, че “плюят в лицата” на войските му.
Поглед напред
Вместо това Вашингтон трябва да погледне отвъд емоционалните изявления и да проучи реалностите на битката в момента, базирайки своите политики върху гарантирането на интересите на националната сигурност и икономическото благосъстояние на Америка.
Сегашната ни политика да даваме на Украйна това, което иска, „колкото е необходимо“ не прави нито едното, нито другото.
Без промяна в политиката, подходът на Вашингтон е готов да осъди десетки хиляди допълнителни украинци на ненужна смърт и да превърне повече украинска територия в прах.
Русия превзе около 22 процента от цялата украинска територия през първите няколко седмици на войната.
В майсторски проведена изненадваща офанзива през есента на 2022 г. Украйна си отвоюва голяма част от тази земя, оставяйки Русия да окупира около 17 процента от страната. Но след цяла година и половина война и разходите за шестмесечна офанзива, Русия все още контролира около 17 процента от Украйна.
Което е по-важно, Украйна даже по скромни оценки е загубила около 200 000 войници убити и ранени, включително десетки хиляди с откъснати крайници и неизвестен, – но вероятно огромен – брой войници с посттравматично стресово разстройство и травматични мозъчни наранявания.
Продължаването на войната не е просто въпрос на изпращане на още пари в Киев и нова партида танкове, бронетранспортьори и гаубици. Без обучени и опитни войски никакво оборудване и провизии няма да обърнат ситуацията.
Трябва да се признае, че мнозина във Вашингтон са щастливи да слушат Кулеба и Зеленски, осигурявайки безкраен поток от оръжия и боеприпаси, независимо колко украински мъже умират в продължаващия опит да спечелят войната, защото това „вреди“ на Русия. Ако украинците искат да продължат да се бият, кои сме ние, че да им отказваме средства?
Морален компонент
Със сигурност има морален компонент във въпроса за подкрепа на война, която почти сигурно не може да бъде спечелена. Тревожно е да се знае, че има някои на Запад, които остават доволни, знаейки, че нечии хиляди синове и дъщери ще бъдат пожертвани в смътната надежда да отслабят Русия. Има и практически причини Съединените щати да променят курса си и да възприемат нова политика, основана на реалността.
След първите 18 месеца от тази война САЩ са предоставили над два милиона артилерийски снаряда, хиляди танкове и други бронирани превозни средства и десетки хиляди противовъздушни и противотанкови ракети. Каквото и да е имало в запасите ни, отдавна се е изпарило. Въпреки че започнахме процеса на разширяване на нашия индустриален капацитет, за да произвеждаме повече оръжия и боеприпаси, ще минат години, преди да наваксаме търсенето. Факт е, че ще трябва да намалим собствения си военен капацитет, за да осигурим на Украйна това, от което се нуждае, което ще навреди на собствената ни национална сигурност.
Второ, колкото по-дълго продължава войната, толкова по-дълго остава жизнеспособен риска от непредвидени последици с възможна ескалация, като едната или другата страна направи грешка, погрешно изчисление или проста грешка в преценката.
Известно е, че Русия е пострадала значително след година и половина, понасяйки впечатляващи нива на жертви и унищожаването на десетки хиляди военни машини и самолети.Следователно нашата сигурност няма да бъде изложена на риск, както и да приключи тази война;ако Русия не може да покори повече от 17 процента от своя съсед, какъв възможен аргумент може да намери, че 31-членен съюз с ядрени оръжия не би могъл да смаже – или още по-добре, да възпре – всяка руска атака?
Не бива да се страхуваме от критики, дори от нашите приятели отвъд океана, при точната оценка на нашата съществуваща външна политика.
Ако един трезв анализ разкрие, че сме преследвали резултати, които не са реалистично постижими или от полза за нашата национална и икономическа сигурност, би било разумно да променим курса.
Автор: Даниел Дейвис; 19fortyfive.com //Превод и редакция: opposition.bg
