Един от материалите от последното изтичане на информация от Пентагона, разгледан от Асошиейтед прес предполага, че американски шпиони са хванали руски офицери от разузнаването да се хвалят, че са убедили колегите си от емиратството да работят заедно срещу разузнавателните агенции на САЩ и Обединеното кралство – силно обвинение срещу един от най-близките партньори на Вашингтон и Лондон в Близкия изток.
Най-важното е, че това идва в момент, когато все по-близките отношения на Абу Даби с Кремъл са подложени на все по-голям контрол от страна на западните им партньори, които подозрително гледат на активната подкрепа на ОАЕ за избягването на руските санкции.
Въпреки че автентичността на изтеклите документи не беше нито потвърдена, нито отречена от американски служители, твърденията, направени от руски агенти, са в съответствие с нарастващата интеграция на сенчести емиратски и руски мрежи през последните години.
По всичко личи, Абу Даби се превърна в най-важния стратегически партньор за режима на Путин – не само в Близкия изток, но и в Африка.
За разлика от други страни от Персийския залив, ОАЕ са развили лични отношения на елитно ниво с вътрешното ядро на Кремъл.
Държавното управление на Емирството при президента Мохамед бин Зайед се разви чрез получастни мрежи, включващи доверени технократи и организации, пряко свързани с най-могъщия клон на кралското семейство на Абу Даби, Бани Фатима. Именно тук собственият мрежово-центричен държавен апарат на Кремъл намери възприемчиви възли, с които да се свърже.
В този контекст също така е важно да се оцени, че ОАЕ са делегирали голяма част от своите разузнавателни и информационни операции на неформална мрежа от сурогати.
Тези мрежи осигуряват на Бани Фатима правдоподобно отричане и контрол върху стратегически дейности извън йерархиите на държавната бюрокрация.
И ОАЕ, и Русия не разчитат много на официални разузнавателни институции, а по-скоро на неофициална информация и разузнавателни мрежи.
Следователно не само формалната институционална връзка между руските разузнавателни служби и техните партньори от Емирствата има значение, но и стратегическите лични отношения, които помогнаха за синхронизирането на руско-емирските дейности в сянка.
Интеграция на разузнаването
Ако оставим настрана близките отношения между Мохамед бин Зайед и руския президент Владимир Путин, двустранните връзки зависят от личните връзки между ключови възли в управленските мрежи на двете страни.
Най-важният е Михаил Богданов, пратеникът на Путин за Близкия изток, който често посещава ОАЕ и има тенденция да се ангажира пряко със съветника по външната политика на Мохамед бин Зайед, Ануар Гаргаш.
Друг чест посетител на Абу Даби беше Николай Патрушев, шеф на националната сигурност на Путин, който проведе срещи със своя колега от Емирството, брата на президента, Тахнун бин Зайед; и неговия доверен технократ Али ал-Шамси, който отговаря за шпионските операции на Емирството.
Тъй като Абу Даби активно се стреми да засили статута си на средна сила в един многополюсен свят, отказва да избира каквато и да е страна
Също така Патрушев представи ръководството на Абу Даби на шефа на шпионажа на Путин Сергей Наришкин, който дойде на продължително посещение в Емирствата през 2020 г., за да формализира координацията на разузнаването по важни регионални файлове.
Един от първите осезаеми случаи на стратегическа разузнавателна интеграция между ОАЕ и Русия, на които попаднах, докато проучвах за книгата си Subversion от 2023 г., беше синхронизираният опит както на Абу Даби, така и на Москва да подкопаят почтеността на президентските избори в САЩ през 2016 г.
Както Путин, така и Мохамед бин Зайед имаха личен интерес Доналд Тръмп да влезе в Белия дом.
Както показа разследването на Мюлер, дейностите са били координирани от Джордж Надер – близък помощник на Мохамед бин Зайед, който също е поддържал тесни връзки с Кремъл.
Само няколко дни преди встъпването в длъжност на Тръмп през януари 2017 г., Мохамед бин Зайед уреди нещо като от филм за Бонд: тайна среща на Сейшелските острови между скандалния шеф на наемниците Ерик Принс, смятан за проводник на кампанията на Тръмп, и Кирил Дмитриев, който ръководи руски държавен инвестиционен фонд – всичко това с намерението да създаде таен обратен канал между Кремъл и Белия дом на Тръмп.
Подкопаване на Запада
Година по-късно Бани Фатима улесни „навлизането на пазара“ на Wagner Group в задния двор на Абу Даби в Северна Африка.
В края на 2018 г. Wagner – мрежа от компании, обслужващи прословута наемна сила – се опитваше да разшири геостратегическия обхват на Русия отвъд ограничените й операции в Украйна и Сирия.
Либия предложи на наемниците на Кремъл възможност да подкрепят протежето на военачалника на Абу Даби Халифа Хафтар, в опит да създаде предмостие на африканския континент.
Мрежите на Русия видяха възможност активно да подкопаят регионалните цели на ООН, САЩ и Обединеното кралство в Либия.
Очевидно Абу Даби е помогнал за финансирането на операциите на Wagner в Либия и е предоставил възможности за Wagner да донесе добитото злато на пазара.
Базирани в ОАЕ компании, като Kratol Aviation, предоставиха логистична подкрепа на Wagner.
Въпреки че Wagner може да е надраснал сурогатната си връзка с Кремъл, той остава ключов възел във външната политика и разузнавателната мрежа на Русия.
Като оставим настрана офанзивните военни служби, Wagner също играе важна роля в руските разузнавателни и информационни операции на Запад и на Африканския континент.
Набор от синхронизирани офанзивни информационни операции, провеждани от емиратски и руски мрежи, са в основата на това, което в своята същност е идейно партньорство.
Руски хакери, свързани с руските разузнавателни служби, се появяват на брега на Абу Даби от началото на войната в Украйна, наети от информационни войници на Емирствата.
Следователно руските шпиони, които се хвалят със задълбочаване на връзките с колеги от Емирствата, са в съответствие с последните развития.
Тъй като ОАЕ се превърнаха в най-важния съюзник на Русия за разбиване на западните санкции, второстепенното разузнавателно сътрудничество и интеграция между двата авторитарни режима не противоречат на тенденцията.
Точно обратното: тъй като Абу Даби активно търси да засили статута си на средна сила в един многополюсен свят, те отказват да избират страна, изграждайки все по-тесни връзки със западните конкуренти на Изток.
И все пак, докато ОАЕ никога не са твърдели, че са приятели на Запада, те вече са използвали съвместните си мрежи с Русия, за да подкопаят целите на САЩ и Обединеното кралство в Близкия изток и Африка – не на последно място в Либия.
Източник: middleeasteye.net
Автор: Андреас Криг
Превод: opposition.bg
