Седмици след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври, сега започва да се очертава по-ясна картина на случилото се – кой е загинал и кой е убил.
Вместо широкомащабното клане на цивилни, за което заявява Израел, непълните данни, публикувани от еврейския вестник Haaretz показват, че почти половината израелци, убити този ден, всъщност са били бойци – войници или полицаи.
Междувременно, две седмици съобщения на западни медии, които съобщават, че Хамас са убили около 1400 израелски цивилни по време на военната си атака от 7 октомври, послужиха за разпалване на емоции и създаване на атмосфера за неограничено унищожаване от Израел на ивицата Газа и нейното цивилно население.
Съобщенията за броя на загиналите в Израел са филтрирани и оформени по такъв начин, че да се предположи, че този ден е извършено масово клане на цивилни, като бебета, деца и жени са били основните цели на терористичната атака.
Сега подробната статистика за жертвите, публикувана от израелския ежедневник Haaretz, рисува коренно различна картина. Към 23 октомври новинарското издание публикува информация за 683 израелци, убити по време на водената от Хамас офанзива, включително техните имена и местонахождението на смъртта им на 7 октомври.
От тях е потвърдено, че 331 жертви – или 48,4 процента – са войници и полицаи, много от тях жени. Други 13 са описани като членове на спасителната служба, а останалите 339 се смятат за цивилни.
Въпреки че този списък не е изчерпателен и представлява само приблизително половината от посочения брой на загиналите в Израел, почти половината от убитите в ръкопашна схватка са ясно идентифицирани като израелски бойци.
Освен това, досега няма регистрирани смъртни случаи на деца под тригодишна възраст, което поставя под въпрос израелския разказ, че бебета са били мишена на палестински бойци от съпротивата.
От общо 683 жертви, докладвани досега, седем са били на възраст между 4 и 7 години и девет на възраст между 10 и 17 години. Останалите 667 жертви изглежда са възрастни.
Броят и съотношението на палестински цивилни и деца сред убитите от израелските бомбардировки през последните две седмици – над 5 791 убити, включително 2 360 деца и 1 292 жени, и повече от 18 000 ранени – са много по-високи от която и да е от израелските цифри от събитията от 7 октомври.
Преразглеждане на сцената
Дръзката военна операция, водена от Хамас, с кодовото название Потоп Ал-Акса, се разгърна с драматичен набег на зазоряване около 6:30 сутринта (палестинско време) на 7 октомври. Това беше придружено от какофония от сирени, нарушила тишината на окупирания Йерусалим, сигнализирайки началото на това, което се превърна в изключително събитие в 75-годишната история на окупационната държава.
Според говорителя на въоръженото крило на Хамас, бригадите Ал-Касам, около 1500 палестински бойци са пресекли огромната разделителна бариера между Газа и Израел.
Този пробив обаче не се ограничава само до силите на Хамас; множество въоръжени бойци, принадлежащи към други фракции като Палестинския ислямски джихад (PIJ), по-късно нарушиха линията на примирието, заедно с някои палестинци, несвързани с никое организирано опълчение.
След като стана ясно, че това не е обикновена съпротивителна операция, стотици видеоклипове бързо наводниха социалните медии, повечето от които бяха гледани от The Cradle, изобразяващи мъртви израелски войници и заселници, ожесточени престрелки между различните страни и израелци, отведени в плен в Газа .
Тези видеоклипове или са заснети от телефоните на израелци, или са пуснати от палестински бойци, заснемащи собствената си операция.
Едва часове по-късно започнаха да се появяват по-зловещи и откровено съмнителни обвинения.
Необосновани твърдения за „зверствата на Хамас“
Авива Кломпас, бивш говорител на израелската мисия в ООН, беше първият известен израелец, който разпространи твърдението, че има съобщения за „изнасилвани израелски момичета и влаченето на телата им по улицата“
Тя публикува това в X в 21:18 ч. (палестинско време) на 7 октомври, въпреки че публикация на Klompa, публикувана с Newsweek в 00:28 ч. (палестинско време) на 8 октомври, не споменава никакво сексуално насилие.
Кломпас е и съосновател на Boundless Israel, „мозъчен тръст“, който работи „за съживяване на израелското образование и предприемане на смели колективни действия за борба с омразата към евреите“. „Безжалостно ционистка“ благотворителна група, която работи за популяризиране на израелските разкази в социалните медии.
Единственият случай, представен като доказателство за изнасилване, беше този с млада германско-израелска жена на име Шани Лук, която беше заснета по очи в задната част на пикап и масово се смяташе за мъртва.
Не беше ясно дали бойците, заснети с Лук в превозното средство за Газа, са членове на Хамас, тъй като те не носят униформите или отличителните знаци на войските на Ал-Касам, разпознаваеми в други видеоклипове на Хамас – някои дори носеха ежедневни цивилни дрехи и сандали.
По-късно майка й твърди, че има доказателства, че дъщеря й е все още жива, но е получила тежка рана на главата.
Това отговаря на действителността, тъй като информацията, публикувана от Хамас, показва че Лук е била лекувана за нараняванията си в неуточнена болница в Газа.
Ситуацията се усложнява още повече от това, че в деня, в който се появиха тези обвинения в изнасилване, израелците нямаха достъп до тази информация. Техните въоръжени сили все още не са навлезли в много, ако не и в повечето от районите, освободени от съпротивата и все още са във въоръжени сблъсъци с тях на множество фронтове.
Въпреки това, тези твърдения за изнасилване заживяха свой собствен живот, като дори президентът на САЩ Джо Байдън твърди по време на реч дни по-късно, че израелските жени са били „изнасилвани, нападани, излагани на показ като трофеи“ от бойци на Хамас. Важно е да се отбележи, че статията на The Forward от 11 октомври съобщава, че израелската армия признава, че към този момент няма доказателства за подобни твърдения.
Когато по-късно армията направи свои собствени твърдения за обезглавяване, ампутация на крака и изнасилвания, Ройтерс посочи, че „военният персонал, наблюдаващ процеса на идентификация, не е представил никакви съдебни доказателства под формата на снимки или медицински досиета“. Към днешна дата няма представени достоверни доказателства за тези зверства.
Други възмутителни обвинения, като историята за Хамас, „ обезглавяващи 40 бебета“, попаднаха в заглавия и първите страници на безброй западни новинарски издания.
Дори Байдън твърди, че е видял „потвърдени снимки на терористи, обезглавяващи бебета“. Твърденията се проследяват до израелския заселник и войник Дейвид Бен Цион, който преди това е подбуждал към насилствени бунтове срещу палестинци и е призовавал за унищожение на град Хувара на Западния бряг. Не бяха представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения и самият Бял дом потвърди по-късно, че Джо Байдън никога не е виждал подобни снимки.
Планът на Хамас
Има малко или по-скоро никакви достоверни доказателства, че палестинските бойци са имали план – или умишлено са се опитвали – да убиват или нараняват невъоръжени израелски цивилни на 7 октомври .
От наличните кадри виждаме как те се сблъскват предимно с въоръжените израелски сили, което става причина за смъртта на стотици окупационни войници. Както ясно каза говорителят на бригадите Касам Абу Обейда на 12 октомври:
„Операцията по наводненията в Ал-Акса имаше за цел да унищожи дивизията в Газа (израелска армейска част на границите на Газа), която беше атакувана в 15 точки, последвана от атака на още 10 точки за военна намеса. Ние атакувахме обекта Zikim и няколко други селища извън щаба на дивизията в Газа“.
Абу Обейда и други представители на съпротивата твърдят, че другата ключова цел на тяхната операция е била да вземат израелски пленници, които да разменят с приблизително 5300 палестински затворници, държани в израелски центрове за задържане, много от които са жени и деца.
Заместник-ръководителят на политическото бюро на Хамас Салех Ал-Арури в интервю след операцията подчерта:
„Имаме голямо и качествено количество висши офицери. Всичко, което можем да кажем сега е, че свободата на нашите затворници е на прага“.
И двете страни играят тази игра: от началото на военното си нападение срещу Газа, Израел е събрал и затворил повече от 1200 палестинци в окупирания Западен бряг. Към днешна дата е имало 38 сделки за размяна на затворници между фракциите на съпротивата и Тел Авив – сделки, на които израелците често се съпротивляват до последната минута.
Въпреки че тези видове свидетелства се процеждат, появяват се съобщения, че израелските власти са извършили малтретиране, изтезания и дори убийства на палестински затворници, намиращи се в ареста им, което е нарушение на Женевските конвенции.
Във връзка със събитията от 7 октомври със сигурност има някои видеоклипове, изобразяващи вероятно невъоръжени израелци, убити в превозните си средства или на входове на обекти, така че палестинските войски да могат да получат достъп.
Има и видеоклипове, които показват как бойци участват в престрелки с въоръжените израелски сили, като между тях има невъоръжени израелци, които се прикриват, както и видеоклипове на бойци, които стрелят към къщи и хвърлят гранати в укрепени райони. Свидетелствата на очевидци също предполагат, че гранати са били хвърлени в бомбоубежищата, но не е ясно от кого.
Дори по време на израелския „мирен рейв“, който беше наречен най-смъртоносна атака, извършена от палестински бойци по време на тяхната операция, се появиха видеоклипове, които показват как израелските сили откриват огън през тълпа от невъоръжени цивилни към цели, които смятат, че принадлежат на Хамас. ABC News също съобщи, че израелски танк се е насочил към мястото на фестивала.
Израелско клане в кибуц Беери?
В своя репортаж за събитията в Be’eri Kibbutz, ABC News снима артилерийски оръжия, наподобяващи израелски боеприпаси, пред бомбардирания дом. Репортерът Дейвид Муир спомена, че след това са били открити бойци на Хамас, загърнати в найлонови пакети.
Освен това видеоклипове от мястото на произшествието показват домове, които изглежда са били поразени от боеприпаси, каквито бойците на Хамас не притежават. Муир съобщи, че около 14 души са били държани като заложници в сградата от палестинските бойци.
Статия на иврит в Haaretz, публикувана на 20 октомври, която се появява само на английски в задължителна статия на Mondoweiss, рисува много различна история за случилото се в Be’eri този ден. Жител на кибуца, който е бил далеч от дома тогава и чиято партньорка е била убита в мелето, разкрива зашеметяващи нови подробности:
„Гласът му трепери, когато мисли за партньорката си, която била обсадена в дома си. По думите му едва в понеделник вечерта (9 октомври) и едва след като полевите командири са взели трудни решения – включително обстрел на къщи с всичките им обитатели вътре, за да елиминират терористите заедно със заложниците – ЦАХАЛ завършва превземането на кибуца. Цената беше ужасна: най-малко 112 беери бяха убити. Други бяха отвлечени. Вчера, 11 дни след клането, в една от разрушените къщи бяха открити телата на майка и син. Смята се, че още тела все още лежат сред развалините.“
Снимковите доказателства за разрушенията в Беери потвърждават разказа му. Само тежките боеприпаси на израелската армия биха могли да унищожат жилищни домове по този начин.
Поведението на Хамас: Доказателства срещу твърдения
Ясмин Порат, оцеляла от кибуца Беери, каза в интервю за израелско радиошоу, по държавната телевизия Kan , че израелските сили са „унищожили всички, включително заложниците“, като по-нататък заявява, че „имаше много, много тежък кръстосан огън“ и дори забелязан обстрел от танкове.
Порат беше присъства на рейва на Nova и свидетелства за хуманното отношение в различни интервюта, които тя дава на израелските медии. Тя обясни, че когато е била държана в плен, бойците на Хамас „ни охраняваха“, казвайки й на иврит: „Погледни ме добре, няма да те убием. Искаме да ви заведем в Газа. Няма да ви убием. Така че бъди спокойна, няма да умреш“. Тя добавя и следното:
„И тук и там ни дават нещо за пиене. Когато видят, че сме нервни, ни успокояват. Беше много страшно, но никой не се отнасяше към нас жестоко. За щастие не ми се случи нищо подобно на това, което чух в медиите“.
Все по-често и за ужас на някои израелски официални лица и новинарски издания, израелски очевидци и оцелели от кръвопролитието свидетелстват, че палестинските бойци са се отнасяли добре с тях. На 24 октомври израелската държавна телевизия Кан изрази съжаление по повод факта, че на затворничката Йохевед Лифшиц, освободена от Хамас ден по-рано, е получила разрешение да прави изявления на живо в ефир.
Докато беше предавана на посредниците на Червения кръст, възрастната израелска пленничка беше уловена от камерата да се обръща назад, за да стисне ръката на своя похитител от Хамас за последното й сбогуване. Предаването на живо на Лифшиц, в което тя говори за двуседмичните си изпитания, „очовечи“ още повече нейните похитители от Хамас, докато тя разказва за ежедневието си с бойците:
„Те бяха много дружелюбни към нас. Грижеха се за нас. Дадоха ни лекарства и ни лекуваха. Един от мъжете с нас беше тежко ранен при катастрофа с мотор. Техните (Хамас) парамедици се погрижиха за раните му, бяха му дадени лекарства и антибиотици. Хората бяха приятелски настроени. Поддържаха мястото много чисто. Бяха много загрижени за нас.”
Повече въпроси, отколкото отговори
Важно е да се признае, че много репортажи на западни журналисти от място, по-голямата част от информацията относно действията на бойците на Хамас идва от израелската армия – активен участник в конфликта.
Появяващите се доказателства показват, че има голяма вероятност, особено поради мащаба на инфраструктурните щети, израелските военни сили да са убили умишлено пленници, да са стреляли по неправилни цели или да са объркали израелците с палестинци в своите престрелки. Ако единственият източник на информация за сериозна претенция е израелската армия, то трябва да се има предвид, че те имат основание да прикриват случаи на приятелски огън.
Израелският приятелски огън беше необуздан и през следващите дни, от армия с много малък действителен боен опит. В град Ашкелон (Аскалан) на 8 октомври израелски войници застреляха и крещяха обиди към тялото на мъж, за когото смятат, че е бил боец на Хамас, но по-късно разбират, че са екзекутирали свой сънародник израелец. Това е само един от три подобни примера на приятелски огън за един ден, довел до убийството на израелци от собствените им войски.
В мъглата на войната страните в конфликта имат различни гледни точки за случилото се по време на първоначалното нападение и последиците от него. Не се оспорва, че палестинските въоръжени групировки са нанесли значителни загуби на израелската армия, но през следващите седмици и месеци ще има много дебати относно всичко останало.
Спешно е необходимо независимо, безпристрастно международно разследване, което да има достъп до информация от всички страни, участващи в конфликта. Нито израелците, нито американците ще се съгласят с това, което само по себе си предполага, че Тел Авив има какво да крие.
Междувременно палестинските цивилни в Газа са подложени на продължаващи, безразборни атаки с най-съвършените съществуващи тежки оръжия, живеейки под постоянната заплаха от принудително и потенциално необратимо разселване. Този израелски въздушен удар стана възможен само благодарение на потока от необосновани истории за „зверствата на Хамас“, които медиите започнаха да разпространяват на и след 7 октомври.
Автори: Робърт Инлакеш, Шармине Нарвани; Източник: globalresearch.ca//Превод: opposition.bg