В петък, 3 ноември, в казахстанската столица Астана се проведе 10-ата среща на върха на Организацията на тюркските държави – OTГ, на която присъстваха лидерите на страните членки – Азербайджан, Киргизстан, Турция, Узбекистан, както и представители на страните наблюдателки – Унгария и Туркменистан.
Поставям акцент върху Унгария, защото вече е ясно, че тази държава, въпреки формалното си членство в ЕС и НАТО, не е съгласна на никакви общи политики, които са в разрез с националните интереси на Будапеща, камо ли тази обща външна политика, която Брюксел създава, разчитайки, че всички страни членки ще трябва да следват безусловно.
Хаотичен прагматизъм и укрепване на националните политики
Всъщност участието на европейска и католическа страна в среща на върха предназначена (което идва от името на организацията) за мюсюлмански тюркоезични страни – най-добре показва колко драстично се е променил нашият свят само през последните няколко години.
Но също така потвърждава прагматизъм и ново укрепване на националните политики спрямо глобалистките.
Колко сложна и дори хаотична е ситуацията говори фактът, че Унгария беше сред само 14 държави в света, които наскоро гласуваха против резолюцията на ООН за спиране на боевете в Газа, като по този начин ясно застана до Израел и премиера Бенямин Нетаняху (с когото Унгарският министър-председател Виктор Орбан поддържа приятелски връзки, насърчавайки развитието на отношенията между двете страни).
От друга страна, турският лидер Реджеп Тайип Ердоган нарече Израел де факто терористична държава на наскоро провелия се милионен митинг в подкрепа на палестинците в Газа с искане за създаване на независима палестинска държава в съответствие с резолюцията на ООН.
Междувременно продължават агресивните антиизраелски протести в цяла Турция, където освен израелски знамена се изгарят и американски.
Петрол за Израел през Турция
В същото време през Турция и нейното пристанище Джейхан продължава износът на азербайджански петрол за Израел, което представлява около 60 процента от общия внос на “черно злато” на Израел – следователно стратегическа част. Tака че заплахите на Ердоган към Израел, които стават все по-сериозни с ожесточаването на израелските атаки срещу Газа, засега все още изглеждат като чист популизъм.
Защото всеки знае какво би означавало турското затваряне на петролния кран за Израел в настоящата му военна кампания. Макар че когато става дума за Ердоган и за Турция, не се знае какво може да последва. Особено ако и без това силните антиизраелски протести в обществото продължат.
Както и да е, прагматизмът и националните интереси несъмнено обвързват и Унгария, и Турция днес.
Анкара очаква и със сигурност ще получи подкрепата на Будапеща по отношение на прокарването на турските интереси, свързани с интеграционните процеси на Турция в Европейския съюз. От друга страна, Анкара дава възможност за участие на Будапеща в новия “тюркски свят”, който се формира в момента в районите на Южен Кавказ и Централна Азия.
По този начин Унгария – за разлика от ЕС, който вече се отказа от Русия и има все по-големи проблеми с Китай както в политическите, така и в икономическите отношения – укрепва източната си посока и диверсифицира пазарите за износ и внос.
Да не забравяме, че Каспийският регион и Централна Азия са много богати на енергийни ресурси – преди всичко петрол и природен газ – т.е. това, което критично липсва на ЕС след “бракоразводното дело” с Русия.
В същото време и Ердоган, и Орбан продължават отношенията си с Русия и нейния лидер Владимир Путин на лично ниво.
За това най-добре свидетелства неотдавнашната среща на Орбан с Путин на международния форум „Един пояс, един път“ в Пекин, която много западни политически кръгове и медии определиха като „скандална“, като се позоваваха преди всичко на международната заповед за Путин, издадена от международния Наказателен съд в Хага в началото на годината, заради войната в Украйна.
Орбан нарече стратегията на ЕС спрямо Русия “пълен провал”
Но въпреки острите критики, Орбан не мълчи и в речта си на споменатата среща на върха в Астана той нарече стратегията на ЕС спрямо Русия „пълен провал“!
„Надеждите на лидерите на Европейския съюз за поражение на Русия в конфликта с Украйна и смяна на ръководството в Москва са неоснователни.
Европа се нуждае от различна стратегия. Стратегията на лидерите на ЕС беше пълен провал. Те смятат, че Украйна ще спечели, а Русия ще загуби, след което правителството в Русия ще се смени и те ще преговарят с новото правителство на Русия. Това е провален план. Много амбициозен, но нереален“, заяви Орбан.
За разлика от ЕС, който е настроен за продължаване на борбата на Украйна и продължаване на доставките на оръжия, „Унгария подкрепя план Б“, каза още Орбан и призова „за изграждането на нова европейска архитектура за сигурност, която ще бъде приемлив както за Русия, така и за Украйна“. Освен това той каза, че вярва, че “новата европейска архитектура за сигурност ще включва Турция”, което според него ще има положително въздействие върху целия тюркски свят.
„Без Турция не може да има сигурност в Европа“, подчерта Орбан в скорошната си „кощунствена“, според много критици на Запад, реч.
Още повече, че в нея той се застъпи за поддържане на икономическите връзки между Изтока и Запада и против разделянето на света на нови блокове, което е пълно разграничаване от настоящата американска външна политика и стратегия, която се следва изцяло от ЕС и т.нар обединен Запад.
Казахстанският лидер вижда “тюркския свят” от “Байкал до Балканите”
Казахстанският президент Касим-Жомарт Токаев, домакин на споменатата среща на върха, в речта си призова за обединение на тюркските държави в противопоставяне на предизвикателствата и заплахите и за съвместни ефективни мерки, което е “по-важно от всякога”.
„Тюркските народи живеят на обширна територия от Байкал до Балканския полуостров.
Всеки знае, че тюркската цивилизация води началото си от Великата степ. Наследник на нашите общи ценности е Организацията на тюркските държави. …Общата ни цел е да задълбочим сътрудничеството между тюркските народи. Трябва да популяризираме новата марка “Тюркски свят”, каза казахстанският лидер.
Ясно е, че Турция играе доминираща роля в този проект и че за Анкара разрушаването на сегашния световен ред е единственият шанс да се създаде един от новите геополитически центрове в света. Разрушаването на предишния ред наскоро призна, явно неволно, като се има предвид, че довчера го защитаваше, американският президент Джо Байдън, казвайки че в бъдещия глобален ред САЩ трябва да бъдат лидер на света.
И така, сега активно се формира „тюркски свят“, заедно с арабския, и най-сериозната заплаха сега е войната на Израел срещу Хамас, която заплашва да прерасне в регионална.
Ключът към разрастването на войната е в ръцете на Хизбула, т.е. Иран
Досега Израел успяваше да притиска Газа без особени последствия за себе си, освен в пропаганден смисъл, но тази загуба за Израел не е толкова важна.
Ясно е, че първата вълна на арабското, както и на иранското и турското възмущение от действията на Израел е отслабнала и че страните от региона не желаят и нямат намерение да влизат във война с Израел – всяка поради свои причини.
Към момента на писане на тази статия Израел окупира цялата територия на Газа и напълно обгради едноименния град, блокирайки всички ключови пътища към и извън града.
Никой не знае как да постъпи, така че отново е дошъл моментът за спешна дипломация, но за това малко по-късно.
Израел обаче не е този, който държи ключовете за ескалацията на войната, дори тя да зависи много от неговите по-нататъшни ходове.
Ключът към ескалацията се държи от ливанското проиранско шиитско движение Хизбула.
Това е най-неприятният израелски противник в съседство, не само поради числеността на силите си и внушителния арсенал от военна техника, но и поради факта, че зад него стои силният Иран.
В петък целият свят очакваше първото обръщение на лидера на Хизбула Хасан Насрала пред обществеността след избухването на войната между Израел и Хамас на 7 октомври.
Смяташе се, че от тази реч ще зависи дали тази шиитска ливанска организация, която де факто контролира самата държава Ливан, ще се включи във войната срещу Израел или не.
Официален Бейрут вече обяви по-рано, че войната с Израел не би била в интерес на Ливан, но това не означава абсолютно нищо в една политически и религиозно разделена страна, където шиитите са организационно и влиятелно най-силни.
Въпреки това Насрала, несъмнено след консултация с на Техеран, който смята, че все още не е време за окончателна битка с Израел, каза следното: „Има опасения относно възможността този фронт да премине към по-нататъшна ескалация или пълномащабна война. Тази възможност е реална, може да се случи. Израел трябва да вземе предвид всичко това“. Той каза още, че Израел ще извърши най-голямата глупост в историята си, ако реши да нападне Ливан. Заплахите на Вашингтон да нанесе удари по позициите на бойците на Хизбула няма да повлияят на тяхната позиция, добави той, като каза, че в случай на война интересите на САЩ и тяхната армия ще бъдат първи засегнати, така че те трябва да спрат да се бият в ивицата Газа.
Трябва да се добави, че Хизбула вече притежава по-модерни ракетни системи с различен обсег и че има несравнимо по-голяма огнева мощ от Хамас.Влизането на Хизбула в открита война с Израел за Газа има потенциала да предизвика “ефект на доминото” в целия регион на Близкия изток – и всеки го знае.Не без причина Вашингтон изпрати дори две групи кораби начело със самолетоносачи в Източното Средиземноморие, преди всичко като предупреждение към Хизбула и други проирански организации в Сирия, Ирак и Йемен, но и към самия Иран – да не прави грешка и да не се намесва в сблъсъка на Израел с Хамас.
Интересно е да се отбележи, че на 3 ноември американската CNN публикува новината, че сирийският президент Башар Асад се е съгласил да предаде на Хизбула руската противоракетна система Pancir S-1 чрез частната Wagner Group.
Още същия ден обаче Москва категорично отхвърли тези твърдения, напомняйки, че Вагнер като частна военна организация вече дори не съществува.
Разбира се, сега не съществува като такъв, но всички знаят, че бойците на Вагнер, под каквито и имена и командири да са сега, са много активни в Сирия и в цяла Африка и в Украйна.
Израел няма план и действа инстинктивно
Израел няма план какво да прави с Газа: той би искал да се отърве от Хамас завинаги и за да направи това, той трябва да влезе в град Газа с танкове.
Това може да причини две изключително неприятни неща за Тел Авив: първо, да доведе до големи жертви в рамките на израелските отбранителни сили; второ, да доведе до опасна ескалация с арабските и ислямските страни, които не са склонни да се включат активно в конфликта на страната на палестинците. Достатъчно е да се каже, че съседните арабски страни, парадоксално, сега защитават сигурността на Израел. А именно Египет, Саудитска Арабия и Йордания възпрепятстват пристигането на стотици хиляди, някои говорят за милион ислямски доброволци от цял свят, които искат да дойдат и да се бият на страната на палестинците. Бих искал да заявя тук, че преди няколко дни йеменското правителство, което се състои от хусити, поиска от Саудитска Арабия (с която са във война) разрешение да пропусне техните войници, които искат да се бият на страната на Палестина срещу Израел.
Освен това Израел не иска да управлява Газа като окупационна зона: изхранването на повече от 2 милиона души и същевременно поддържането на сигурността също е твърде скъпо за него, независимо от щедрата американска помощ.
Той би предпочел да измести палестинците от Газа, но вече го направи веднъж – във войната от 1967 г., така че би било изключително непопулярно и вредно за интересите му да го направи отново.
Освен това Египет отказа да отвори единствения граничен пункт към Газа – Рафа, за изселването на палестинците към Синай. Това би дестабилизирало правителството в самото Кайро чрез укрепване на Мюсюлманското братство, което е издънка на палестинската Хамас, която междувременно беше забранена в Египет. Радикализирани милион или повече палестинци в Египет със сигурност не е в интерес на правителството в Кайро.
Тук бих искал да напомня за момент как Ердоган вече е единственият член на тази радикална панислямска организация (Мюсюлмански братя), която образно казано (въпреки че реално е така), вече има своя държава.
То се държеше и от вече починалия Мохамед Мурси, лидер на Мюсюлманските братя, личен приятел на Ердоган и краткотраен египетски президент от юни 2012 г. до юли 2013 г., когато беше свален от власт с военен преврат, ръководен от маршал Ас-Сиси, настоящ египетски президент.
САЩ по едно време активно флиртуваха с Мюсюлманските братя, като интересно и „магнетично“ движение, което бързо се разрастваше в целия арабски и ислямски свят – което можеше да им бъде полезно в борбата срещу СССР. Саудитска Арабия впоследствие го изгони от територията си, считайки ги за заплаха за кралската власт в Рияд (която не живее скромно, както повелява Корана и както изисква Мюсюлманското братство), така както след краха на „арабската пролет“ изгони политическото ръководство на Хамас от страната, която след това намери убежище в съседен Катар и остава там и до днес.
С други думи сега Израел, за първи път в съвременната си история, не действа според предварително създаден стратегически план, а действа почти инстинктивно – внимателно вслушвайки се в глобалната геополитика и интересите на ключови страни в света и региона.
Тоест внимателно претегля докъде може да стигне в отношенията си с палестинците, без да застраши ключовите си интереси и самото съществуване на държавата в морето на арабския свят. Ясно е, че това не е само сблъсък с Хамас, защото Хамас в Газа всъщност са всички палестинци. Разбира се, не като терористи, а като симпатизанти на неговата политическа борба за палестинска държава. Освен това израелските сили влизат в конфликт и на Западния бряг, където влияние има не Хамас, а Организацията за освобождение на Палестина на настоящия ръководител на палестинската власт Махмуд Абас.
Но обратно към Израел. За липсата на ясен израелски план за това какво да прави с Газа и как да процедира с Газа говорят много американски анализатори, както и политици, които поради това се противопоставят на финансов “карт бланш” на Нетаняху. Всъщност никой не знае накъде води всичко това.
Но израелската война определено достигна решаваща повратна точка. Посоката, в която ще се движи по-нататък, към ескалация или някакво политическо регулиране, насочено към прекратяване на боевете и по-нататъшни дълги дискусии за това как да се реши проблемът с Газа (и палестинският въпрос като цяло), ще бъде определена в близко време.
Затова не е чудно, че световните дипломати отново се оказаха на преден план.
Преди речта на Хасан Насрала, Хизбула инструктира иранския дипломатически ръководител за по-нататъшните ходове в Бейрут. В същото време, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пристигна в Израел с цел, както беше съобщено по-рано от The New York Times, да призове израелското правителство да се съгласи на поредица от краткосрочни прекратявания на военните действия в Газа, за да осигури освобождаването на заложници и разпределянето на хуманитарна помощ.
Интересно е и предишното изявление на Блинкен преди пътуването, когато той каза, че “ние (САЩ) не трябва да избираме между защитата на Израел и помощта на палестинските цивилни”.
„Можем и двете“. Доста неудачно изказване, бих казал. Малко цинично може да се перефразира така: „Израел продължавайте да бомбардирате, а вие палестинци се дръжте!“
Разбира се, въпросът е много по-сложен: САЩ искат Израел да не прекрати битката срещу Хамас преди неговото унищожаване, но определено не искат ескалация на войната с Иран, защото тогава ще трябва да се включи американската армия в защита на Израел.
И резултатът ще е близкоизточен хаос, а може би и глобален.
Ето защо не е чудно, че президентът Джо Байдън по-рано каза, че Вашингтон е за прекратяване на враждата, но не и за пълно прекратяване на огъня между Израел и Хамас.
От друга страна, по думите на говорителя на Путин Дмитрий Песков, от Москва пристигнаха новини за планираното посещение в Русия на президента на Палестинската автономия Махмуд Абас на 15 ноември. Не след дълго беше съобщено, че визитата се отлага по искане на палестинската страна заради тежката ситуация, поради която Абас не може да напусне региона.
Русия и Китай играят своя собствена игра
Китайското министерство на външните работи необичайно категорично поиска край на израелската атака срещу Газа и обяви, че „фундаменталното решение на порочния кръг на израелско-палестинския конфликт се крие в реализацията на принципа на двете държави – установяването на независима палестинска държава и мирното съвместно съществуване на Палестина и Израел“.
„Основната причина за дългосрочния палестинско-израелски конфликт е дългосрочното лишаване на палестинския народ от правото на държавност, … и тази историческата несправедливост трябва да приключи възможно най-скоро“, се казва в изявлението на китайското МВнР, добавяйки че външният министър Ван И е обсъдил това с 14 държавни ръководители и международни организации.
Почти идентично изказване направи още преди това руският държавен глава и то напълно съответства на изявлението както на Ердоган, така и на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.
Защо Хърватия застана на страната на престъпленията в Газа?
Тук трябва да се отбележи, че нивото на насилие, извършвано от израелските сили в Газа, определено представлява военно престъпление.
Защото в борбата с терористите Израел не пести нищо, нито се съобразява със загиналите досега цивилни, почти 9 хиляди, от които най-много жени и деца.
Гласуването на Хърватия срещу резолюцията на ООН за спиране на конфликта, колкото и да е политически оправдано по една или друга причина, е пълен морален крах.
Подобно мнение в никакъв случай не е само мое, много хора говорят за това, а архиепископът на Риека Мате Узинич го изтъкна наскоро.
Бих възразил на правителството на Хърватия, което с паметта за военновременния Вуковар оправдава решението си да се класира сред само 14 държави в света при гласуването в ООН и да не подкрепи резолюцията. Искам да ви напомня, че Полша, Италия, Германия и др. гласуваха за резолюция или се въздържаха, в това число Великобритания, Япония, Южна Корея, нашите съседни страни Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания и много други – съответно (с изключение на Сърбия и Босна и Херцеговина) най-близките американски съюзници и партньори, със сигурност не по-малко от Хърватия!).
Така че, ако Газа вече се сравнява с Вуковар, бих казал, че през 1991 г. именно бойците на армията на Югославия и четниците се отнасоха към този героичен град по такъв начин, че смятаха хърватските гвардейци (както ги наричаха “zenges”) и хърватската полиция за терористи и усташи. За да ги унищожат си дадоха правото да унищожат целия град и населението му – било чрез ликвидиране по време на тримесечните безпощадни бомбардировки и обстрели и последвалото четническо клане, било чрез експулсиране. Толкова идентично с това, което Израел прави сега в Газа, в конфронтацията си с терористите!
Защо събитията в Газа са военно престъпление, ако не и геноцид
Това, че случващото се в Газа всъщност е военно престъпление, е потвърдено от експерти на ООН, които призоваха за хуманитарно прекратяване на огъня, като казаха, че времето изтича за палестинците, които са изложени на “висок риск от геноцид”.
На изслушването на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин в американския Сенат на 31 октомври сенаторът от Мериленд Крис Ван Холън представи ужасяващи данни: само за първите 6 дни Израел е хвърлил 6000 бомби върху гъсто населените части на Ивицата Газа, а оттогава спря да предоставя такава информация и атаките продължиха;
ООН съобщава за повече от 8300 жертви в Газа, от които 70 процента са жени и деца, от които около 3500 са деца; „според данни на ООН за три седмици в ивицата Газа са убити 6 пъти повече деца, отколкото в Украйна по време на цялата война!
Ужасяващи данни – които не могат да оставят безразличен всеки, който има поне малко човещина и сърце!
Такива неща и подобно поведение не могат да бъдат оправдани с никаква политика и геополитически интереси!
Очевидно това е и причината за новото пътуване на Блинкен до Йерусалим.
Съединените щати и Израел се оказаха сами на световната сцена – като страни, подкрепящи войната в Газа с всички средства, по невиждан досега начин. И такава изолация, в момента на конфронтация на САЩ с титанични размери с глобалните геополитически съперници Китай и Русия, не е в интерес на Вашингтон и администрацията на Байдън.
Путин, вместо мюсюлманите, обяви “джихад” на Израел и Америка
Руският лидер Владимир Путин, който де факто се превърна в защитник на палестинските интереси, го знае много добре.
За целта той рисковано, но напълно съзнателно застраши традиционно добрите руско-израелски отношения, изградени след разпадането на СССР.
Нещо повече, при липсата на по-силна арабска реална реакция на споменатите събития, той сам практически обяви “свещена война” или джихад както на Израел, така и на Америка от името на всички мюсюлмани по света.
Ето защо мисля така:
Обръщайки се към разширения състав на руския Съвет за сигурност миналата седмица, Путин подчерта, че новата криза в Близкия изток започна с атаката на Хамас срещу Израел, но добави: „Виждаме също, че вместо да наказват престъпниците и терористите, за съжаление, те започнаха да отмъщават според принципа на колективната отговорност. Ужасните събития, които се случват сега в ивицата Газа, когато стотици хиляди невинни хора биват убивани безразборно, не могат да бъдат оправдани с нищо. Те просто няма къде да избягат, няма къде да се скрият от бомбардировките. Когато гледаш окървавени деца, мъртви деца, как страдат жени и стари хора, как умират лекари, разбира се, и свиваш юмруци, и сълзи напират в очите ти“.
Тази реч беше прелюдия към разговора, който той посвети на неприятните събития в Махачкала, в Дагестан, в руския Кавказ, където тълпа радикални протестиращи нахлуха на летището с намерението да се разправят с пътниците на самолета, който кацна на това летище от Тел Авив.
Повечето от пътниците бяха дагестански, така наречените планински евреи – тати. За този опасен инцидент, тъй като омразата срещу евреите в Кавказ може много бързо да се обърне към руснаците, Путин обвини “чужди специални служби”, не само украински, но и американски и западни, без които, както каза, украинските не биха били способен на нищо. Той осъди насилието над евреите и издаде заповед на компетентните служби и органи строго да го предотвратяват и санкционират.
В същото време той каза, че с нападения срещу дагестанските тати не може да се помогне на палестинците в Газа.
„Само ние можем да помогнем на Палестина в борбата срещу тези, които стоят зад тази трагедия. Ние, Русия, се борим с тях в рамките на специалната военна операция… Трябва ясно да разберем кой всъщност стои зад трагедията на хората от Близкия изток и в други региони на света, кой организира смъртоносния хаос и кой има полза. Настоящите управляващи елити на Съединените щати и техните сателити са „основните бенефициенти на глобалната нестабилност. Те получават кръвната си рента от това“, заяви Путин.
Сбърка ли Путин в новата партия шах?
И така, Путин усети момента да нанесе удар, преди всичко на Вашингтон, жертвайки добрите си отношения с Бенямин Нетаняху, а може би и с целия Израел.
В новата си геополитическа “партия шах” той пожертва топ, за да получи царица. Ако топът е Израел, тогава царицата очевидно е ислямският свят, заедно с Китай.
Израелският „топ” обаче несъмнено ще си остане важна и силна близкоизточна „фигура”, зад която САЩ винаги ще стоят и ще гарантират нейната сигурност.
Колко време ще отнеме?
Изглежда обаче, че Глобалният Юг, поне както стоят нещата в момента, клони повече към сътрудничество с Изтока, въпреки че не бяга от сътрудничеството и със Запада. Особено ако Изтокът е достатъчно икономически привлекателен за него, но не по-малко важно – ако успее да му гарантира и сигурност. Защото военната сила си остава ключът и всичко останало й се подчинява – дори икономиката, от която живеем. И тъй като днес военната мощ между Изтока и Запада е по-балансирана от всякога – всичко все още е напълно открито и далеч от окончателно решение. Затова малките и слабите трябва много да внимават.
Автор: Зоран Метер; Източник: geopolitika.news// Превод и редакция: opposition.bg
