На 2 януари православен храм във Виница, Украйна, беше в кръв. На сутринта мъж нахълта в църквата и обърна разпятието, счупи няколко икони, хвърли транспаранти на пода и накрая преряза гърлото на свещеника с бръснач. Няколко дни по-рано в град Черноморск енориаши на православната църква едва в последния момент обезоръжиха мъж, който се канеше да намушка свещеника с нож. В село Чечелник мъж в камуфлаж брутално преби свещеник на улицата, като му счупи носа крещейки ругатни.
Всичко това има предистория. Стендъп комиците от Квартал 95, филмовото студио, съосновано от сегашния президент Володимир Зеленски, наскоро пуснаха видео, в което обидиха нецензурно православните свещеници и публично им пожелаха смърт. Видеото е новинарска пародия в стила на The Daily Show, която осмива църквата и нарича нейните духовници „руски агенти“. Много експерти виждат пряка връзка между призивите на актьорите и последвалото насилие, пише сайтът theamericanconservative.com.
Целта на всички тези атаки е Украинската православна църква, която беше в единство с Московската патриаршия, но има независим и автономен статут повече от 30 години.
Религиозната ситуация в съвременна Украйна е сложна. Страната се счита за православна от 988 г., когато епископите на Константинопол покръстват тази земя, която тогава е била управлявана от Киевска Рус. Руската православна църква води началото си от Киев. Първите митрополити на тази църква са имали своите седалища там, а само векове по-късно те са преместени в Москва. Едва през 1686 г. гръцкият патриарх поверява Киевската митрополия, която тогава е била подчинена на Константинополската църква, на Руската църква.
По времето на СССР православната църква в Киев е почти унищожена, но възкръсва след падането на съветския режим. През 1990 г. руската църква предоставя пълна административна независимост на своите украински епископи под името Украинска православна църква. Въпреки че по инерция мнозина я наричат „Московска патриаршия“, тя е напълно независима структура в управленско отношение. Украинската православна църква избира своя предстоятел и епископи сама, без да се съобразява с Москва. В официалното й име няма „Московска патриаршия“.
Възникването на независима Украйна през 1991 г. и активизирането на украинския национализъм хвърли православната среда в смут. Филарет, управляващият епископ на Украинската православна църква (УПЦ), се отдели от църквата с помощта на новите украински власти и основа нова църковна структура, която той нарече Украинска православна църква на Киевската патриаршия (УПЦ- КП). Няколко други свещеници основаха друга структура, Украинската автокефална православна църква (УАПЦ).
Останалата част от световното православие никога не е признавала тези структури. Факт е, че в православната църква има много строги правила, наречени канони. За църковни престъпления през 1992 г. Филарет е лишен от епископско достойнство и от богослужение при извършване на църковни тайнства. Въпреки че Филарет продължи да извършва ръкополагания, кръщенета и църковни сватби, тайнствата бяха невалидни.
Въпреки това епископите, както всички хора, живеят в съвременния свят и са засегнати от външни влияния. Така се случи и с предстоятеля на Константинополската патриаршия Вартоломей.
През 2018 г. мултимилионерът и тогавашен президент на Украйна Петро Порошенко отиде в Истанбул при патриарх Вартоломей и поиска документ за легализация (томос) за непризнатите украински църкви УПЦ-КП и УАПЦ. В същото време беше упражнен натиск върху УПЦ, за да се присъедини към тези отцепнически структури.
Причината за активността на Порошенко беше проста. Той се подготвяше за президентските избори през 2019 г. и програмата му беше закотвена в три думи: „армия, език, вяра“. Така в края на 2018 г. Вартоломей отмени акта от 1686 г., с който Киевската митрополия беше прехвърлена на Руската църква. Той възстанови Филарет в свещенически сан и призна със задна дата всички богослужения, извършвани от анатемосания митрополит. Двете църкви бяха обединени под името „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ), а ученикът на Филарет Епифаний беше избран за глава на ПЦУ. Порошенко председателства този обединителен събор подобно на император Константин.
По това време УПЦ беше два пъти по-голяма от ПЦУ. Милиони украинци се наричат енориаши на УПЦ в цялата страна. Това обаче не притесни нито Вартоломей, нито Порошенко. Последният започна да провежда кампания в медиите, където УПЦ беше наречена „Московска църква“, а ПЦУ „украинска“, въпреки че и в двете деноминации има само украинци. Властите организираха „преходи“ на църковни общности от УПЦ към ПЦУ. Всички бяха поканени на тези преходни срещи — католици, протестанти, атеисти — въпреки факта, че според закона само членовете на православната енория имат право да гласуват. Новините през 2019 г. бяха пълни със снимки и видеоклипове, където църковни врати бяха разбити с лост или отрязани с ъглошлайф.
Ако мислите, че Съединените щати са стояли настрана, докато това се развиваше, грешите. Държавният департамент и политиците от двете партии работиха за насърчаване на новата църква. Два месеца преди създаването на ПЦУ през 2018 г. Филарет и Епифаний се срещнаха в САЩ с Джо Байдън, който изрази своята благодарност за работата им. Посланикът на Държавния департамент за религиозната свобода Самуел Браунбек, държавният секретар Майк Помпео и специалният представител за Украйна посланик Кърт Волкър декларираха подкрепата си за този проект.
Веднага след създаването си ПЦУ получи първите си официални поздравления от Държавния департамент и посолството на САЩ. По същото време посланик Браунбек и посланикът на САЩ в Гърция Джефри Паят, който също беше посланик в Украйна от 2013 до 2016 г., посетиха църковни лидери и Атон, за да ги призоват да признаят ПЦУ. Както посланик Волкър, така и секретарят Помпео са се срещали с Епифаний много пъти. Всички факти показват, че насърчаването на ПЦУ е част от политиката на САЩ в Украйна.
Тази политика обаче почти се провали, когато комикът Володимир Зеленски неочаквано стана президент на изборите през 2019 г. Той веднага заяви, че няма намерение да се меси в делата на църквите. По време на кампанията той осмиваше църковните козове на Порошенко на предизборния дебат и комично се престори, че бърка томоса за ПЦУ с термос (тези думи също звучат подобно на украински).
За известно време изглеждаше, че отнемането на църквите на УПЦ е приключило. Църковният конфликт в Украйна беше замразен и се установи крехък баланс. Руската инвазия в Украйна обаче, заедно с подкрепата за тази инвазия от ръководството на Руската църква в Москва, промениха всичко. Възобновиха се заграбванията на църквите на УПЦ, извършени от силите на радикалите без участието на централната власт. И това беше само затишие пред буря.
През първите шест месеца на войната Зеленски и украински официални лица подчертаха, че УПЦ е украинска деноминация, която напълно застана на страната на своя народ. Това претърпя обрат в края на 2022 г. Централните власти извършиха репресии срещу УПЦ; в сравнение с тях методите на Порошенко изглеждаха като детска игра.
Катедрали и манастири бяха претърсени от украински служители на СБУ, които съобщиха, че уж са открили доказателства за сътрудничество между епископи и свещеници на УПЦ и врага. Тези констатации често са смешни. Служителите по сигурността изложиха снимки на детски библии, молитвени книги, стари богослужебни книги, архивни колекции от вестници и списания с надпис „руски“ и коледни или великденски проповеди на патриарха на Руската църква. В случаите, когато нямаше какво да се намери, специалните служби сами поставяха компрометиращи доказателства.
Например в църквата на село Хлинск, близо до Ровно, службите за сигурност заложиха „вражески“ листовки, докато пасторът е бил зает да купува автомобили за украинската армия с пари, събрани от неговата общност. „Получих обаждане от предстоятеля, който каза, че не го пускат в храма. Хората от СБУ сами претърсили църквата, след което извикали предстоятеля и го завели до килера, откъдето извадили два пакета листовки, които сами бяха поставили там, защото в нашата църква не можеше да има картички с такова съдържание”, ни каза свещеник Васил Начев.
Истинските подробности за тези обиски са практически неизвестни на украинците. Вместо това във всички медии се съобщава, че специалните служби намират много доказателства за сътрудничество с врага в църквите на УПЦ. Така УПЦ се представя като враг в украинското общество, последиците от което описахме по-горе.
Журналистът от Fox News Тъкър Карлсън оцени точно ситуацията: „Тайната полиция на Зеленски нахлу в манастири в цяла Украйна и дори в манастир, пълен с монахини, и арестува десетки свещеници без никакви основателни причини и в явно нарушение на украинската конституция, която вече няма значение. И срещу това администрацията на Байдън не каза нищо. Нито една дума. Вместо това те продължават да настояват да изпратят на Зеленски повече данъчни долари“.
Карлсън е абсолютно прав. Президентът, в нарушение на украинските закони, наложи санкции срещу украинските епископи и след това отне украинското гражданство на някои други епископи, въпреки факта, че това явно противоречи на конституцията. Ситуацията е още по-абсурдна, защото УПЦ прави всичко, за да помогне на своя народ в тази несправедлива война. По официални данни църквата оказва голяма помощ на армията, вътрешно разселените лица и нуждаещите се. Помощта за армията достигна близо милион долара, а за Въоръжените сили на Украйна са доставени 180 тона хуманитарна помощ – впечатляващо, като се има предвид, че хората в Украйна не са никак богати и даренията им за храмовете са много оскъдни. Освен това на главния събор на УПЦ през май 2022 г. тя прие редица решения за прекъсване на каноничните духовни връзки с РПЦ.
Изглежда обаче, че Зеленски е готов напълно да постави извън закона и да унищожи Украинската православна църква. На 20 януари в парламента беше внесен законопроект за фактическата забрана на УПЦ. Инициаторът на закона не беше обикновен парламентарист, а премиерът Денис Шмихал. Това бележи връщане към една срамна епоха, когато държава в центъра на Европа възнамерява да разбие религията на собствения си народ.
Автор: Евгений Герман (Евгений Херман е псевдоним на журналист в Киев).
Източник: theamericanconservative.com
