Ето какво получава Тръмп, какво получава Израел, какво получава Иран и какво получава Путин, ако всичко върви по този сценарий.
Преди да представя моя коментар и преценка за случилото се днес и какво следва след драматичните американски атаки срещу иранските ядрени съоръжения, и какво (евентуално) следва по-нататък в дипломатическата и военната област, бих искал да ви напомня за нещо важно.
В моя анализ от 18 юни написах следното:
„Като се има предвид американската военна машина в движение, състояща се от около 30 самолета-танкера, прехвърлени от територията на САЩ в Европа тези дни, разполагането на група кораби, водени от ядрения самолетоносач USS Nimitz, от водите на Югоизточна Азия до Близкия изток, и спешно свиканото от Тръмп заседание на Съвета за национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом (последното, исторически погледнато, много често води до включване на американски военни сили във военни операции) – аз изобщо не изключвам възможността за американски въздушен удар срещу Иран през следващите 48 часа, без никакво намерение за каквото и да е ангажиране от страна на американските сухопътни сили за тази цел. САЩ и Западът като цяло просто не могат да толерират сценарий на израелски провал (поражение), т.е. такъв, при който Иран би се превърнал в победоносна държава, вместо в победена! …
Като се има предвид, че Техеран дори не иска да отговори на гореспоменатите искания, нито може да се съгласи, самият този факт ме кара да дам на САЩ по-голяма вероятност активно да влязат във война с Иран, отколкото да не го направят.“
Във втория си анализ от 20 юни написах, наред с други неща, следното: „Вярвам, че независимо от всичко (решението на Тръмп да отложи атаката срещу Иран с още две седмици), заплахата на Тръмп да атакува Иран все още не е премахната. Нещо повече, известният американски разследващ журналист Сиймур Хърш заявява, че очаква американски удар срещу Иран още в събота или неделя, защото Тръмп иска положителен отговор на американските фондови пазари в понеделник.“
И накрая, в големия си седмичен анализ, който написах в сряда за най-четения хърватски седмичник 7Dnevno, наред с други неща, написах накратко следното: “Парадоксално, Тръмп може да бъде подпомогнат или от самия Иран, мълчаливо да подмине американските въздушни удари по ключовите си ядрени съоръжения, което Израел не е в състояние да направи, но при условие, че Израел незабавно спре войната, която е започнал, и режимът в Техеран запази властта си. Или, също толкова парадоксално, Тръмп може да бъде спасен от Владимир Путин, който има голямо влияние върху Техеран и добри отношения с Бенямин Нетаняху – в смисъл, че Иран направи ключови отстъпки, свързани с трайното изоставяне на военния сегмент от ядрената си програма (следователно, за да запази гражданския), със същата запазена власт в Техеран при спирането на войната с Израел”.
Странна дипломация
Във всичко това е необходимо да се посочи още един изключително необичаен ход на администрацията на Тръмп, случил се вчера, непосредствено преди американските атаки срещу Иран.
Става дума за внезапното, необявено и напълно неочаквано пристигане в Минск на посредника на Тръмп за украинската война, Кийт Келог, който по този повод разговаря шест часа и половина с най-големия съюзник на Путин – беларуския президент Александър Лукашенко. В края на разговора беше обявено, че Лукашенко се е съгласил да освободи от затвора 14 осъдени чуждестранни и един местен дисидент. Можем да си представим колко много Тръмп, в такава сложна ситуация в света, и особено в Близкия изток, се интересува от този „акт на добра воля“ от страна на Лукашенко, който очевидно той е уредил за него. Колко го е грижа за някакви затворени японци и т.н. …
Почти напълно съм сигурен, че това е било скрита тайна дипломация между Тръмп и Путин за това какво да се прави с Иран в контекста на украинския конфликт, който Путин не възнамерява да прекрати, без Киев (и Западът) да се съгласи с ключови руски искания (пълното изтегляне на украинските сили от четирите присъединили се към Русия през октомври 2022 г. и официално анексирани украински области (Куханска, Донецка, Запорожка, Херсонска) и не по сегашната линия на разделение, а по техните административни граници; неблоков, т.е. военно неутрален статут на Украйна и споразумение за взаимна стратегическа сигурност). Не знам колко е било възможно да се постигне съгласие за това вчера, но възможността със сигурност съществува.
Евентуална голяма американско-руска игра за Иран и Украйна засега е показана и от липсата на намерение на Техеран да отвърне на американските военни цели в Близкия изток, което той често е обявявал, но вместо това е насочвал военния си отговор изключително към Израел. Същевременно от Москва се съобщава, че иранският министър на външните работи Абас Арагчи е заявил, че утре ще пристигне в Москва за среща с Путин.
Извод
Ако нещата в дипломатическата и военната област се развият по начина, който описах в този коментар, така че да няма ирански атаки срещу американските сили в региона и взаимните израелско-ирански атаки да бъдат спрени, ще последва следното:
Теократичното правителство в Техеран ще остане на власт (по този начин една от ключовите цели на Израел би била неизпълнена);
Иран ще трябва напълно да се откаже от амбициите си да развива военната си ядрена програма (ключовото израелско искане следователно би било изпълнено, но това няма да има негативно въздействие върху Техеран по отношение на пропагандата, защото от години публично заявява, че няма намерение да произвежда атомни оръжия, а аятолах Али Хаменей дори публично обяви фетва по този въпрос, противоречайки на иранските хардлайнери, които настояваха за това като единствена гаранция за иранската сигурност в бъдеще);
Иран би запазил правото си да развива своята гражданска ядрена програма, което всички страни по света имат възможност да правят съгласно международното право (атомни електроцентрали за производство на електроенергия, ядрени компоненти за медицински цели и др.);
и накрая, Иран определено би се включил още по-силно в политико-отбранителните интеграции с Русия и Китай, което би гарантирало оцеляването му в замяна на оцеляването на държавата Израел (чрез членство в БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество – ШОС, и вероятно скоро в руската версия на ЕС, Евразийския икономически съюз (ЕАЕС).
И точно преди края – Доналд Тръмп ще получи пълното си удовлетворение! Той няма намерение да въвлича Америка в изтощителна война с Иран, в която американските сухопътни сили би трябвало да бъдат ангажирани и която би била продължителна и изтощителна и определено би представлявала края на политическата му кариера, което несъмнено беше желано от демократите, но и от по-голяма част от така наречената дълбока държава – тази, която не е благосклонна към Тръмп. Тази част най-много би искала Тръмп да бъде въвлечен в дългосрочна война и в резултат на това теократичното правителство в Техеран да изчезне, Нетаняху и десните от властта в Израел да бъдат свалени, а след това самият Тръмп да падне завинаги. Тоест, демократите да се върнат отново на власт с всички онези политики, които се провеждаха по времето на Джо Байдън – включително украинската.
По този начин, както е описано в този коментар, Тръмп в САЩ получава статут на „голяма звезда“ – силен и решителен лидер (така ще го възприемат мнозина по света) и това е най-важното за него. Той ще спаси Израел от по-нататъшни страдания от войната с Иран (разбира се, обратното също е вярно) и ще задоволи определени искания на мощното американско произраелско лоби (не всички, защото Иран очевидно ще продължи да съществува в тази форма и с вида управление, което е имал досега).
И накрая: след опустошителните американски атаки срещу иранските ядрени съоръжения, на Владимир Путин е дадена пълна свобода да прави каквото си поиска, що се отнася до войната в Украйна. Ако това е, в което вярвам – е голямата му игра с Тръмп – той ще постигне всичките си ключови цели за постигане на траен мир в Украйна, споменати по-горе. Ако греша в преценката си, т.е. че няма сделка между него и Тръмп, тогава заради снощната американска атака срещу Иран (която, честно казано, по същество нарушава цялото международно право), той би имал пълната свобода да прекрати всички разговори с Вашингтон за мирно разрешаване на украинския конфликт.
Ще разберем много скоро
Разбира се, игнорирайте всичко, което написах, ако руското държавно ръководство – на първо място самият Путин – остро осъди Тръмп и обяви силна помощ за Иран заедно с Китай! Това все още не е изключено, тъй като руското външно министерство остро осъди американските атаки, докато Путин (засега) говори днес за руските учебници по история и как те трябва да запазят „националната памет и приемствеността между поколенията“.
Може би самият Путин би предпочел да изчака новини за това как ще се развие ситуацията в Близкия изток.
В същото време, един от най-близките сътрудници на Путин, Дмитрий Медведев, написа следното в свой собствен стил: „Какво постигнаха американците с нощния си удар по три точки в Иран?… Редица държави са готови директно да снабдят Иран с ядрените си оръжия.“
Във всеки случай, скоро ще разберем отговора на всичко това, а основният индикатор ще бъде поведението на Иран, започващо утре, и разговорите на Путин с иранския външен министър – на първо място решението на Техеран дали да атакува американски военни бази в региона и/или да затвори Ормузкия проток, което би засегнало драматично цялата световна търговия и икономика, включително американската, и би разрушило надеждите на Тръмп за мирно политическо бъдеще!
И все пак, може би Тръмп провокира Иран с премерената атака към остър контраотговор, последван от още по-опустошителен американски? Това също не може да се изключи!
И така, има още варианти, така че нека изчакаме още малко с окончателните заключения.
Автор: Зоран Метър
Източник: Geopolitika.news
