ПРЕЗ ПОСЛЕДНИ СЕДМИЦИ Украйна преживя едни от най-интензивните бомбардировки с дронове и ракети от началото на пълномащабното нахлуване на Русия преди три години. Едва ли би могло да има по-лош момент Америка да спре доставките на ценно оборудване за противовъздушна отбрана. И все пак украински служители твърдят, че в нощта на 30 юни срещу 1 юли Пентагонът е насочил товарни самолети, доставящи ракети-прехващачи за противовъздушна отбрана и други оръжия до европейски бази, откъдето те ще бъдат транспортирани по суша до Украйна.
Точно какви оръжия са били спрени, за колко време и защо, остава неясно. Пентагонът не е предоставил подробности. Няколко източника обаче твърдят, че са включвали ракети за системата за противовъздушна отбрана Patriot. Според Wall Street Journal доставките са включвали ракети земя-въздух Stinger, ракети въздух-въздух, ракети въздух-земя Hellfire, ракети земя-земя и артилерийски снаряди.
Пентагонът заяви, че спирането е необходимо, за да се проведе цялостен преглед на продажбите на оръжие, за да се помогне за прекратяване на бойните действия в Украйна, „като се запази готовността на американските военни и се поддържат приоритетите на отбраната“. Шон Парнел, говорител на Пентагона, добави: „Не можем да предоставяме оръжия на всички по света. Трябва да защитим сигурността на Америка и да защитим родината си и войските си по целия свят.“
Длъжностни лица заявиха, че прегледът е с глобален обхват и всяко спиране може в крайна сметка да бъде отменено. Украински представители казват, че всички доставки на оръжие от САЩ, включително боеприпаси и резервни части, са спрени, но американски представители отричат това. Пентагонът представя спирането като ограничено и временно. Но украинските представители подозират, че администрацията на Тръмп полага по-съгласувани усилия да изтръгне политически отстъпки от Украйна, както направи в началото на март, когато за кратко спря продажбите на оръжие и сътрудничеството в разузнаването след широко отразен спор между Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски.
Напоследък обаче отношенията между Тръмп и Зеленски сякаш се подобряват, тъй като Украйна прие призивите на САЩ за незабавно прекратяване на огъня, а Русия проточи процеса с надеждата да постигне по-голям напредък на място. На срещата на върха на НАТО в Хага миналата седмица Тръмп изглеждаше готов да предостави на Украйна още ракети-прехващачи Patriot, въпреки че призна, че доставките са ограничени. Независимо от точната ситуация, изглежда ясно, че американската подкрепа за Украйна намалява.
От завръщането си на президентския пост през януари, Тръмп не е поел нови ангажименти за продажби на оръжие (десетки милиарди долари, отпуснати от Конгреса миналата година, остават неизразходвани). Доминираният от републиканците Конгрес също не е предоставил ново финансиране. „Големият, красив законопроект“, който преминава през Конгреса, не включва никакви средства за Украйна. Длъжностни лица заявиха, че вече малките суми, отпуснати на Украйна в редовния бюджет на Пентагона, могат да бъдат допълнително намалени в бюджетното искане за фискалната 2026 г., въпреки че не са предоставени допълнителни подробности. Администрацията призна, че допълнителните средства, одобрени от Конгреса миналата година, както и продажбите на оръжие, увеличени в края на мандата на Джо Байдън, няма да бъдат попълнени.
Американската подкрепа идва предимно в две форми: Президентската програма за намаляване на въоръженията (PDA), съгласно която Пентагонът бързо доставя оръжия от собствените си запаси на Украйна, и Инициативата за съдействие за сигурността на Украйна (USAI) – по-бавен процес, при който Съединените щати поръчват оръжия за Украйна от производители.
Администрацията на Тръмп не е правила никакви изявления относно PDA, откакто президентът встъпи в длъжност през януари, но Марк Кансиан и Крис Парк от Центъра за стратегически и международни изследвания изчисляват, че доставките на оръжия, поръчани по USAI, ще продължат до края на 2028 г. Ако тези доставки бъдат прекратени, това би представлявало още по-рязък край на американската подкрепа от очакваното.
Пентагонът отдавна се тревожи за въздействието на конфликта в Украйна върху доставките на оръжие. От началото на тази година служители на Пентагона съобщават, че разпространяват бележки, изразяващи загриженост относно ниските запаси. Смята се, че решението за спиране на доставките е взето от Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната на САЩ по политиката, който отдавна се застъпва за пренасочване на военни ресурси от Европа и Близкия изток към Азия, за да се съсредоточи върху противопоставянето на Китай. Според съобщенията, той е ръководил преглед на запасите от боеприпаси на Пентагона на фона на опасения, че запасите от артилерийски снаряди, противовъздушна отбрана и прецизно насочващи се боеприпаси са намалели до опасни нива.
Тръмп обеща да прекрати боевете в Украйна още в първия си ден на поста. Близо шест месеца по-късно той не изглежда да е по-близо до посредничеството за прекратяване на огъня, въпреки приятелските телефонни разговори с руския президент Владимир Путин. Докато Русия е агресорът и непокорната страна, Украйна е по-лесна мишена за натиск от страна на САЩ, предвид силната ѝ зависимост от западната подкрепа.
Украйна е развила собствена военна индустрия, включително в областта на безпилотните летателни апарати. Европейските страни вече доставят на Украйна повече оръжия от Съединените щати и чрез увеличаване на разходите за отбрана те обещаха да помогнат за компенсиране на недостига, ако подкрепата на САЩ приключи. Но и те имат сериозен недостиг на противовъздушна отбрана, а системата Patriot се е доказала като особено ефективна срещу балистични и други ракети.
Пробив на украинската фронтова линия през следващите месеци е малко вероятен, въпреки че Русия постига постепенни успехи. И все пак Украйна е изправена пред сериозно изпитание: колкото по-малко оръжия получава, толкова повече хора и територии ще губи.
Източник: The Economist
