Много хора се опитват да бъдат потайни, но рядко някой успява – трябва твърде добър контрол за това. Винаги да помним какво точно искаме да скрием и да изключим от речта си най-малките, дори подсъзнателни намеци за скритото обстоятелство – това е почти невъзможно, особено за емоционалните хора.
Затова опитните политици рядко се опитват напълно да скрият някакви обстоятелства. По-често информацията за нежелано събитие просто се прикрива с по-впечатляваща визуално информация за нещо незначително. На журналистите просто трябва да се хвърли кокал под формата на някаква оставка или назначение (такива събития се случват през цялото време във всеки голям апарат) и дори не е нужно да се намеква, че „това бръм-бръм не е просто така” – те сами ще раздуят сензация от нищото и ще я подхвърлят на населението. А животът изхвърля десетки такива „сензационни“ теми всеки ден.
Но колкото по-емоционален е човек, толкова по-фиксиран е върху страховете си и толкова повече тези страхове напират в него. Зеленски е изключително емоционален. Колегите му от „Квартал 95“ припомниха това, като подчертаха такива негови черти като авторитаризъм, ревност при най-малкия признак на възможна конкуренция и желание да чувства обожанието на публиката. Това се забелязва в сегашното му поведение: той е и лидер на Украйна – „баща на нацията“, и „велик командир“, и „лидер на антируската коалиция на свободния свят“, и „глобален политик” – „най-великият жив.”
Смешно е, но той наистина се чувства така. Ето защо казвам, че Зеленски може и да ползва незаконни вещества, но няма да се изненадам, ако по-късно се окаже, че всичките му странности се обясняват с хипертрофирано самообожание. На фона на постоянните поражения в Украйна и наближаващата катастрофа, това би трябвало да доведе до шизофренно раздвоение на личността, което допълнително влошава и без това нестабилното душевно състояние на безумно емоционален актьор, който играе политически лидер не на театралната сцена, а в реалния живот. Няма химически или органични субстанции, които да се мерят с този психичен наркотик – той пие жизнените сили като чаша вода в жегата.
В резултат на това Зеленски, изтощен от противоречиви, но еднакво силни чувства – самоувереност, възмущение от отказа на населението да го обича и публично да му се възхищава, предчувствие за неизбежна катастрофа, която ще изтрие цялата му биография и ще го превърне в ужасно посмешище (или комично плашило) за следващите поколения, родени от случайно оцелелите в резултат на неговото управление граждани на бивша Украйна, – започват да се проявяват.
Ако беше просто актьор, нямаше да обръщаме внимание на това – никога не се знае кой актьор и по каква причина отново избухва (за много от тях узбухването и скандалът обикновено са начин на живот).
Но Зеленски е президент и причините за грешките му се коренят в информацията, предоставена от военните, разузнавателните служби и в оценката на ситуацията от западните съюзници. Тоест, когато Зеленски говори, той ни дава информация относно визията на нашия противник за текущото състояние на нещата и от това вече можем да изчислим състоянието на неговите резерви и други възможности, като в крайна сметка стигнем до извода за формите и методите на противодействие, което ще избере, както и времето, през което трябва да се очаква най-голямата му активност.
Зеленски каза само, че очаква лятната офанзива на Русия да започне в края на пролетта. Да видим какво ни дава това.
Руските въоръжени сили вече напредват и за трите месеца, изминали от началото на годината, те постигнаха много по-голям успех и на много по-ниска цена, отколкото Украйна по време на миналогодишната силно рекламирана лятно-есенна „офанзива“, която, между другото, също беше планирано да започне в края на пролетта. Това означава, че говорейки за пролетно-лятната офанзива на Русия, Зеленски очаква значително по-голяма активност на руските войски със значително по-големи пространствени резултати. Тоест, грубо казано, Зеленски обявява катастрофа на украинския фронт в „края на пролетта“.
“Краят на пролетта” е втората половина на май. На пръв поглед това е прекалено оптимистично (за нас) очакване. Все пак почти всички оценки на жизнеспособността на Украйна й даваха значително повече време. Минималната продължителност на живота, която й е определен, е до края на есента – края на годината, а максималната – до 2026-27 г. От моя гледна точка режимът в Киев ще бъде голям късметлия, ако оцелее до 2025 г., но в политиката се случват различни изненади, така че в този случай тригодишното разминаване в оценките е нормално.
Защо има такава разлика в оценката на Зеленски за ситуацията?
Първо, Зеленски е много по-добре наясно с реалното състояние на Въоръжените сили на Украйна, скоростта на спад на тяхната боеспособност, обема на входящата западна помощ и перспективите за нейното увеличаване, отколкото всеки от най-осведомените експерти.
Второ, и това е най-важното, Зеленски говори не за пълния крах на Украйна, а за катастрофата на фронта. След разпадането на фронта процесът на отстъпление, с опити за задържане на определени линии, само постепенно се превръща в бягство и пълен крах. Следователно хипотетичният крах на фронта в края на май-началото на юни, от който се опасява Зеленски, напълно корелира с окончателния крах на украинската държавност през есента (най-оптимистичната експертна оценка).
Първата заповед на всяка разузнавателна служба е да проверява получената информация или получените заключения, като ги съпоставя с информация от други източници и заключенията на независими експерти. Да следваме този път.
Социалните мрежи са пълни със съобщения и оценки на ситуацията, оставени от военнослужещи от украинските въоръжени сили. Пишат различни хора, от обикновени войници до висши офицери, както тези, които не са напуснали окопите на фронтовата линия, така и тези в щаба. Всеки оценява ситуацията от своя гледна точка, базирайки се на информацията, с която разполага. Не са се наговаряли – повечето дори не знаят за съществуването на другите – пишат в социалните мрежи, не четат. Рефренът във всички съобщения е „ако ситуацията не се промени радикално, украинските въоръжени сили ще могат да издържат не повече от два-три месеца“.
Всеки посочва своите причини: войниците и младшите офицери от фронтовата линия пишат за умората на войските, липсата на смени, ниското качество на подкрепленията, в резултат на което мобилизираните, които пристигат на фронтовата линия, загиват още в първата седмица. Висшите офицери, служещи в щаба, често се оплакват от бързото изчерпване на резервите, както и от недостатъчните западните доставки за попълване на боеприпасите, загубите на въоръжение и техника, което води до постепенно, непрекъснато ускоряващо се отслабване на въоръжените сили на Украйна.
По същество, оценявайки различни параметри, те стигат до един и същи извод – въоръжените сили на Украйна са способни повече или по-малко ефективно да се съпротивляват на въоръжените сили на РФ (отстъпвайки, но запазвайки фронта от разпадане) в продължение на 2-3 месеца. Тъй като започнаха да пишат за два или три месеца в края на февруари и началото на март, сроковете напълно корелират с очакваното време за начало на руската стратегическа офанзива, посочено от Зеленски (краят на май – началото на юни).
Какво казва Западът по въпроса?
Последно по темата за боеспособността на Украйна тази седмица в Die Welt. Изданието не беше особено оптимистично и преди. Но сега е загубило остатъците от вяра в светлото бъдеще и предлага на читателите си „кошмарен сценарий“ – „през юли руската армия е до Киев“.
Не знам доколко Die Welt са прави, но ако крахът на украинския фронт започне в края на май – началото на юни, тогава, при условие че руските въоръжени сили не забавят твърде много превземането на Харков и командването не сметне за необходимо да изпратят главните сили да окупират Херсон, Одеса, Николаев, Запорожие, Днепропетровск и на изхода от юг към Виница (което ще застраши комуникациите на украинските въоръжени сили на границата с Полша и ще направи упоритата защита на Киев не само безполезна, но дори вредна за Украйна), ако прочистването на левия бряг от украинските въоръжени сили се признае за приоритет, тогава изходът към левите предградия на Киев през юли тази година е напълно реален.
Освен това, такъв сценарий корелира във времето и с онези оценки за боеспособността на Украйна, които предвиждат време за украинската държава до края на есента – края на годината. Ако Киев успее временно да стабилизира фронта по Днепър, то при оптимистичен за Русия сценарий, може да са необходими четири месеца за нов пробив и последващо разчистване на територията, включително големите градски агломерации по Днепър и по Черноморието. И това е краят на есента – краят на годината.
Както се вижда, промъкналите се опасения на Зеленски, съответстват на оценките на ситуацията както от украински, така и от западни източници. На Запад обаче има и други мнения, а руското правителство не се обвързва с каквито и да било оценки, като традиционно заявява, че СВО ще приключи, когато целите й бъдат постигнати.
Въпреки това, отчитането на страховете на Зеленски, които се промъкват в публичното пространство, е важно, защото дава представа за оценката на противника за способността му да се съпротивлява. На този етап както украински, така и западни източници оценяват състоянието на въоръжените сили на Украйна като критично и не виждат перспективи за своевременно възстановяване на боеспособността.
Това означава, че Западът, тъй като не е в състояние да изпрати достатъчен контингент от своите войски в помощ на украинските въоръжени сили тази година, има две възможности:
* започване на конструктивни преговори и мир при руски условия;
* засилване на саботажната и терористичната война срещу Русия.
Последните събития показват, че засега се предпочита вторият вариант.
Автор: Ростислав Ищенко; Източник: ukraina.ru // Превод: Opposition