Упоритите усилия на правителствата, международните организации и огромното мнозинство от медиите са насочени към това да не позволят на еврейската държава да победи враговете си, които активно се стремят към нейното унищожение. За щастие Израел не се нуждае от западно разрешение, за да се защитава. Но все пак си струва да се замислим защо дори днес, 75 години след придобиването на държавност, светът, включително западният, продължава да оспорва правото на Израел, ако не да съществува, то да се самоотбранява. Това написа във вторник, 12 март, Джерард Бейкър, главен редактор на авторитетното американско издание The Wall Street Journal.
Авторът припомня, че администрацията на Джо Байдън известно време се съпротивляваше на исканията на антиизраелското крило на Демократическата партия за остракизъм на еврейската държава. Но в крайна сметка тя отстъпи. От една страна, президентът на САЩ продължава да декларира подкрепата си за Израел, но от друга, все по-остро критикува Израел, като по този начин признава силата на антиизраелското крило в своята партия. Въпреки че признава, че Израел има право да се защитава, Байдън сега добавя, че войната трябва да бъде спряна веднага.
Тази раздвоеност присъства както в посланието на президента Байдън до Конгреса, така и в интервю за MSNBC, където президентът вече се съгласи, че „войната в Газа е навредила на Израел повече, отколкото е помогнала“. Но, разбира се, той подчерта, че подкрепя Израел с цялото си сърце.
“Ако някой е склонен да мисли, че подобни изявления са породени от “умора от войната” и “болка за смъртта на невинни палестинци”, то това е заблуда. Позволете ми да ви напомня, че призивите към Израел да се откаже да отговори на Хамас за зверствата на 7 октомври – ужасяващото клане на евреи в мащаба на Холокоста, започнаха да се чуват почти от първите дни на войната, когато сухопътната операция в Газа дори не беше започнала”, пише авторът. Изданието припомня, че Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, призова за прекратяване на огъня в Газа на 18 октомври – в отговор на фалшиви истории за израелски въздушни удари срещу “палестински хуманитарни обекти”. Приблизително по същото време Гутериш прехвърли отговорността за събитията от 7 октомври върху Израел, като каза, че тези събития „не са се случили във вакуум“.
Непрестанните усилия на медиите да демонизират Израел доведоха до възраждане на познати изявления на лидери в много страни за „сдържаност“ и „пропорционални действия“. Дори след ужасите на 7 октомври Израел продължава да бъде наричан агресор.
“Основата за тази клевета, идваща от устата както на лидерите на ООН, така и на холивудските звезди, е убеждението, че Израел – или поради безразсъдство, или злонамерено – убива десетки хиляди невинни хора. А мащабът на тези убийства, както се смята, делегитимира действията на Израел“, обяснява изданието.
Абсолютно ясно е, продължава авторът, че всяка война, включително тази за унищожаване на Хамас, засяга цивилното население. Но в този случай жертвите бяха неизбежни. Може да се каже, че са програмирани. И изобщо не защото всяка война има „съпътстващи щети“, а защото точно това възнамеряваше Хамас. За една терористична организация пропагандната стойност на мъртво палестинско дете е много по-голяма от тази на убит израелец.
Откъде идва информацията за „унищожаването на десетки хиляди невинни хора”? От Хамас. „Лековерните“ медии разпространяват неговите фалшификати, а служители от всякакъв вид ги повтарят като истина от последна инстанция. Статистиката, обявена от Хамас (между другото, почти неоспорвана преди), сега се чува в изказванията на г-н Байдън. Той уверено повтори, че “повече от 30 000 цивилни са били убити в Ивицата Газа” в реч пред Конгреса на САЩ.
Откъде идва такова непогрешимо доверие в статистиката на Хамас? Заради съществуващите стереотипи, при които предварително се знае кой винаги е лош (агресор) и кой винаги е добър (жертва). И това въпреки факта, че изследването на Ейбрахам Винер, публикувано наскоро в Tablet, ясно показва начини за фалшифициране на „данни“ за убитите в Газа. (Авторът преразказва допълнително съдържанието на изследването на Винер.)
Ако си припомним, в битката на коалиционните сили срещу Ислямска държава в Мосул и Ракка загинаха до 15 000 души, от които според доклад, представен в британския парламент, най-малко 11 000 са цивилни. И никой не се смути от факта, че унищожаването на около 4000 бойци доведе до тройни жертви сред цивилното население.
Защо светът се придържа към различни стандарти, когато става въпрос за Израел? Защо при всички случаи Израел винаги е представян като агресор и войнолюбец? За да се отговори на този въпрос, въпросът, който се съдържа в подзаглавието на статията, трябва да бъде леко преформулиран. Няма смисъл да се чудим какво трябва да направи Израел, за да може останалият свят да му даде възможност да се защити. Трябва честно и откровено да си зададем въпроса: готови ли сме да се съгласим, че евреите трябва да имат възможност да се защитават?..
Източник: vesty.co.il// Превод: Opposition