Между другото, в Киев оправдават това с „волята на народа“. Има обаче основания да се смята, че хората в страната искат нещо съвсем различно и един от най-близките сътрудници на президента Зеленски се изпусна за това.
Случва се така, че дежурните на пръв поглед фрази на политиците понякога се оказват по-сензационни от скандалните признания. Нека да вземем няколко примера.
Първият е американският сенатор Марк Уорнър. С почти детинска спонтанност той публично казва, че огромният военен бюджет на САЩ отива за „добри“ цели: смилане на руската армия. Заплаха, под чиято сянка е живял цял живот. Това се случва с усилията на украинците и за много ниска цена. «I think we need to continue that», преводът тук дори не е необходим.
Да, скандално е, но дали е сензация?Сякаш не знаехме, че те мислят така.
А ето един много по-скучен цитат от секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов: „Това е много опасна тенденция – когато хората (дори от Западна Украйна) започват за такива неща (мирни преговори – бел. ред.) да говорят“. Да спрем дотук.
Какво показват проучванията на общественото мнение?
През лятото вече имаше ситуация „Заплашва ни мир“ във връзка с руско-украинския конфликт. Но тогава ставаше дума за така наречените съюзници на Украйна, които я подтикваха да продължи военните действия. На първо място Великобритания, където някога беше формулирана тази обемна фраза. И тук буквално същото идва от Украйна.
Забавно е, че с изявлението си за небезопасното желание на украинците да спрат да се бият, Данилов по същество обезсмисли множеството тематични проучвания на общественото мнение.
Точно онези, при които 70-80-90% от анкетираните украинци казват, че са готови да се бият до края, вярват изключително в победата на Украйна и твърдо подкрепят действията на режима на Зеленски. В края на февруари беше публикувано нещо подобно.
Но тук има едно нещо. Не може да се биете до победа / до последния украинец и в същото време да се стремите бързо да разрешите всичко с мир.
Разбира се, украинската социология има разбираеми филтри в условията на военни действия. Които пречат да се разбере какво наистина мисли народът. Първо, хората отдавна са наплашени и няма да кажат нищо на непознат, което би било извън одобрения дневен ред. Второ, социолозите също са хора и прекрасно разбират какви цифри властите искат да чуят от тях и за кои ще се търкалят глави.
Но като че ли поне някаква правдоподобна картина дават социолозите – при закрити врати. Иначе откъде идват тези приказки за опасни тенденции?
Каква е опасността?
Бившият главен прокурор на Украйна Юрий Луценко през 2020 г. преразказа разговора си със Зеленски, в който настоящият президент се хвали, че има картбланш за всякакви решения: казва, че почти цялата страна го е подкрепила на изборите. Тезата е спорна и самият Луценко му посочва това, но да приемем, че е така.
Сега Зеленски има такъв картбланш, при това сега е много по-сложен и тежък. Ето какви са страховете на обикновените украинци, които Банковая умело подгрява. Безпрецедентна подкрепа от Запада. Гръмки акции, които украинските власти периодично подхвърлят на своите избиратели: удари по емблематични обекти (Кримски мост, крайцер Москва).
Политическите противници на Зеленски с голяма трудност могат да го обвинят дори в корупция. Неотдавнашният скандал с поръчките в Министерството на отбраната завърши с нищо. Зеленски дори не уволни министъра на отбраната Резников, въпреки че мнозина чакаха такава стъпка, защото тя е най-очевидната и изпитана от времето: царят е добър, болярите са лоши.
Западът и украинците прощават на Зеленски много повече, отколкото е прощавано на всеки украински президент. Дори недоволството от мобилизацията засега пада върху „лошите военни комисари” и ексцесиите на терен. И това е много по-готино от 74% от гласовете не само на втория, но дори и на първия тур. Но проблемът е: така ще продължи точно до сключването на мир или примирие.И тогава натрупаните сметки постепенно ще бъдат представени за плащане.
Особено неприятно ще бъде, ако се сключи мир или примирие преди следващите президентски избори в Украйна (април 2024 г.). Противниците на Зеленски трупат сили и компромати. Следователно единственият приемлив изборен сценарий за екипа на Зеленски е да получи „потвърждение за военен картбланш“ по време на изборите. Така че дори в случай на мир/примирие, да говори с опонентите от позицията: „цялата страна ме избра, а вие сте никой“.
И накрая, териториалното обвързване (дори в Западна Украйна започват да говорят за мирни преговори). Сценарият на екипа на Зеленски е повторение на трика на Леонид Кучма, президентът, който стана президент с опора на Югоизточна Украйна и беше преизбран за втори мандат като кандидат на Западна и Централна Украйна. Днес допълнително предимство на подобна стратегия е, че избирателите от други региони мигрират на запад и към центъра на страната. И ако сега там започнат да говорят за мир, това не вещае нищо добро за Зеленски.
Между другото, прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков в отговор на разкритията на Данилов каза, че не вижда нищо обнадеждаващо в Украйна. И това изобщо не се разминава с думите на Данилов и не им противоречи.
Данилов е сто процента човек на Зеленски.С изказването си той демонстрира, че управляващите мислят за втори мандат.Това означава, че по всички военни въпроси екипът на Зеленски ще играе “ястребите” на войната – непримирими, доколкото е възможно.Дори заради това, за да не се даде възможност на опонентите да ги надскачат по тези въпроси.
В своето време Петро Порошенко тръгна на избори като същия „ястреб“ на войната. Какво го съсипа тогава? Все същите небезопасни тенденции, искането на обществото за мир. За който Зеленски играеше по това време. Обкръжението на Зеленски помни съдбата на неговия предшественик и не иска да продухва същия сценарий, оставяйки някой от опонентите му да яхне темата за мирно споразумение.
Чисто технологично такова желание е разбираемо. Но всяко нещо си има цена. В случая това са хиляди и хиляди животи, заложени само за да избутат Зеленски за втори мандат.
Автор: Николай Стороженко
Източник: ВЗГЛЯД.Ру
Превод: opposition.bg
