Един от поразителните контрасти между администрацията на Джо Байдън и тази на неговия предшественик се крие в нейната дисциплинирана комуникация. През последните две години и половина неконтролираните изтичания бяха рядкост и анонимните изявления често бяха координирани на най-високо ниво, за предаване на съобщения.
Следователно поредицата от статии в американската преса от началото на август, в които се твърди, че отразяват недоволството и критиката на правителствените служители срещу украинската контраофанзива срещу руската армия, е изненадваща. Има ли разминаване между цивилните власти и военните? Администрацията на Байдън поддържа твърдата си подкрепа за Киев, въпреки вероятната перспектива за трета година на конфликт.
Президентските избори през ноември 2024 г. вече се задават, което предизвиква разбираемо безпокойство. Зимата вероятно ще забави или спре украинския натиск на юг, въпреки скорошния напредък около селата Роботине и Вербове и пробива на руската първа отбранителна линия. Рискът от продължителен конфликт, напомнящ акордеон, с тласъци и в двете посоки, изглежда висок. Някои експерти не изключват възможността за голяма руска офанзива към района на Харков, превзет от украинците през 2022 г.
„Украинците в момента са изправени пред една от най-сложните отбранителни мрежи, които сме виждали от десетилетия“, казва Дара Масикот, старши политически изследовател в RAND Corporation, който е близка до отбранителните среди. „Американските военни имат малък опит в тази област, без превъзходство във въздуха“.
На 22 август съветникът по националната сигурност Джейк Съливан призова коментаторите да покажат известно „ниво на сдържаност“, когато оценяват украинските операции. Наистина, американската армия няма скорошен опит в подобен театър на операции, с окопи и укрепени защитни съоръжения, изкопани и изградени от добре снабдена редовна армия на противника. Моделът за борба с бунтовниците, който беше приложен в Афганистан и Ирак – ако можем да го наречем модел, като се имат предвид дългосрочните резултати – тук няма полза.
Четиридесет и три милиона долара за Украйна
Подчертавайки “динамичното” развитие на конфликта, Джейк Съливан не говори за безизходицата.
Съветникът посочи, че продължаващите маневри са резултат от “суверенни решения” на Украйна и по този начин изключи идеята за съвместни бойни операции, които биха свързали липсата на повторно завземане на значителна територия с действията на администрацията на Байдън. Той избра да подчертае дългосрочния характер на ангажимента на САЩ, въпреки нарастващата опозиция в Конгреса, особено сред членовете на Камарата на представителите, които са съгласни с възгледите на Тръмп. „Дори и да има несъгласни гласове от другата страна, ние вярваме, че дълбоко в нас все още има силна двупартийна база от поддръжници на нашите политики за подкрепа и защита на Украйна.“
Към днешна дата САЩ са похарчили повече от 43 милиарда долара (39,6 милиарда евро) за военна помощ, оборудване и боеприпаси за Украйна. В началото на август правителството на Байдън поиска от Конгреса още 13 милиарда долара като част от по-голям пакет от 40 милиарда долара за спешни разходи.
Ден след речта на Джейк Съливан New York Times публикува друга критична статия.
В нея се обяснява, че украинците са разпръснали своите войски и оборудване твърде много на изток, по-специално в Бахмут, който беше изравнен със земята, но все още остава стратегически важно място, а също и на юг, вместо да действат на единен фронт. Американските командири от своя страна ги призоваха да се съсредоточат върху основната цел – да се придвижат към Мелитопол, за да разрушат сухопътния мост между Русия и Крим. Според вестника, началникът на щаба на армията на САЩ генерал Марк Мили е казал това на украинския главнокомандващ Валери Залужни на 10 август по време на видеоконференция. На нея са участвали британският му колега Тони Радакин (Tony Radakin) и командирът на американските войски в Европа генерал Кристофър Каволи (Christopher Cavoli).
Предупреждения
От ноември 2022 г. генерал Марк Мили има някакви противоречия с американските официални лица. Още тогава той говори за необходимостта да се разгледа възможността за политическо решение. „Когато има възможност за преговори, когато може да се постигне мир, грабнете я“, каза той публично. „Хора като генерал Мили и неговите британски и канадски колеги говорят тези предпазливи неща от дълго време”, казва Дара Масико. „Вярвам, че те са доста добре информирани за състоянието на резервите. Струва си да се обърне внимание на техните предупреждения“. Според този експерт успехите на Украйна “ще зависят от редица фактори, които не се появяват в публичния дебат. Това са темповете на потребление на артилерийски снаряди и автоматични оръжия”. В същото време данните за загубите и ранените от двете страни са неточни.
Малко след статията на New York Times, Wall Street Journal потвърди настоятелните препоръки, дадени на украинците от високопоставени американски офицери. Консервативният вестник обяснява, че Пентагонът от седмици се опитва да убеди украинската армия да се върне към концепцията за обучение на своите войници в Германия, а именно към комбинирани операции с танкове, артилерия и войници на земята.
Украинците се опитват да ограничат собствените си човешки загуби и да настъпват предпазливо, на малки групи. Те нямат превъзходството във въздуха, което обикновено предполага американската стратегия. Изтребителите F-16, които няколко страни (Норвегия, Холандия, Дания) се ангажираха да доставят на Киев, ще влязат в битката едва в началото на 2024 г. Администрацията на Байдън предположи от самото начало, че тези F-16 няма да променят радикално баланса на силите и следователно няма да бъдат решаващ актив. Американски официални представители и експерти са почти единодушни, че руският президент Владимир Путин изобщо не е готов за преговори. Той се надява, че мобилизацията на съюзниците ще приключи и че Русия ще устои на санкциите, въпреки вероятния инфлационен шок. “Имаме нужда от повече инструменти, за да окажем натиск върху Путин”, подчертава украински източник. “Той е този, който протака тази битка и казва, че иска да поеме контрола над още повече украински територии. Конфликтът няма да приключи по чудо по заповед на Вашингтон или Европа. Да се вярва в това е наивно за Запада“. Редките призиви за дипломатически преговори с Москва, дори за обикновено примирие без мирен договор, както предполага изследователят Самуел Чарап, изглеждат извън реалността. А украинците се възприемат преди всичко като свидетели на собствената си трагедия.
Нов “Проект Манхатън”
В статията на Foreign Affairs от 31 август „Как Украйна може да спечели един продължителен конфликт“ бившият австралийски генерал Мик Райън призовава западните страни да бъдат самокритични и разумни.
Като експерт в Аналитичния център за стратегически и международни изследвания (CSIS) той посочва, че доктрината и обучението, основаващи се на масовото въздействие на въоръжените сили на Украйна върху отбранителните линии, вече не отговарят на реалността. „Резултат като победата във войната в Залива през 1991 г., когато ръководената от САЩ коалиция бързо изтласка иракската армия от Кувейт, просто не е възможен при липсата на благоприятен въздушен контрол, както и наличието на гъста мрежа от сензори на бойното поле, което позволява на руснаците бързо да откриват и поразяват украински цели“.
Мик Райън призовава за нов “Проект Манхатън”, кръстен на изследователската програма на САЩ.Това беше програма за създаване на ядрена бомба по време на Втората световна война, която трябваше да разработи средство за бързо откриване и обезвреждане на мини.Това би позволило на украинците да продължат напред.
Някои от критиките към Украйна сочат нереалистични прогнози, неразбиране на участващите сили или фантазии за рухването на руския режим.
Всички сериозни експерти няколко месеца преди началото на контранастъплението отбелязаха, че Русия е извлякла определени поуки от стратегическите си грешки през 2022 г. Още през март Washington Post съобщи за поверителен аналитичен документ, изготвен от Службата на директора на националното разузнаване на САЩ, в който вече се изразяват съмнения, че ще бъдат постигнати значителни териториални победи по време на евентуална контраофанзива. В документа се говори както за укрепването на руската отбрана, така и за недостатъците на украинската армия (по отношение на боеприпаси, подготовка). Резултатът, както се казва, е очевиден.
Автор: Пьотр Смолар; Източник: lemonde.fr//Превод: opposition.bg
