Браян Мърфи (Brian Murphy)
В неделя, 26 януари, Сюзан Маси почина в медицинско заведение в Хародсбърг, Кентъки, на 94-годишна възраст. Американската писателка изследва руската душа и помогна за оформянето на геополитиката на Студената война като „шепот“ – неофициален съветник на президента Роналд Рейгън. Сред нейните съвети е поговорката „доверявай, но проверявай“, превърнала се в неразделна част от политиката на Белия дом.
Синът й Робърт Маси-младши каза, че причината за смъртта са усложнения, свързани със съдова деменция, от която е страдала в по-късните си години.
Първата среща на Маси с Рейгън в началото на 1984 г. бележи началото на едно от най-невероятните партньорства на неговата администрация. Разговорите й с президента не са били пряко свързани с процеса на правене на политика. Но тя помага на Рейгън да разбере руската култура и история в годините, водещи до разведряването и в крайна сметка до разпадането на СССР.
„Съвеските хора са бюрократи“, обяснява Маси в интервю за New York Times от 1985 г. „Руснаците са народ“.
Малцина биха предвидили, че тя и Рейгън ще работят добре заедно. Тя е дъщеря на швейцарски дипломат, която открива дълбоко разбиране на руския живот; Той – непримирим противник на СССР, който през 1983 г. обявява тази страна за „империя на злото“.
През 1980 г. Рейгън попада на книгата на Маси „Земята на Жар птицата: Красотата на Стара Русия“, която анализира историята и психологията на тази страна. Самата Маси по това време (през 1982 г.) току-що се е завърнала от СССР, носейки със себе си мрачни слухове, че хардлайнерите затягат винтовете в Кремъл. И внезапно тя се оказва въвлечена във водовъртежа на политическия живот във Вашингтон.
Неин приятел, сенаторът републиканец от Мейн Уилям Коен, се свърза със съветника по националната сигурност на Рейгън, Робърт „Бъд“ Макфарлан, който на свой ред казва добра дума за нея в Овалния кабинет. Скоро Маси е назначена за неофициален пратеник на САЩ, което трябвало да улесни следващото й пътуване до СССР.
Самият Рейгън обаче искал първо да се срещне с нея. Отношенията между двете суперсили са дълбоко замръзнали. Рейгън увеличава помощта за афганистанските бунтовнически бойци, съпротивляващи се на съветските сили. Според Маси, когато отишла в Белия дом на 17 януари 1984 г., тя била готова Рейгън да говори негативно за СССР. Вместо това я попитал за впечатленията й.
“Първото нещо, което ме попита беше: “Доколко техните лидери вярват в комунизма?” — казва тя в интервю за списание Atlantic през 1993 г. Маси отговаря на въпроса му с политическото остроумие, което е чувала по съветските улици. „Наричат ги „дебелаци“, разказва тя, „Защото ги е грижа само за техните столове, за тяхното място.“ Така започнали разговорите им.
Тя разказва на Рейгън за културното влияние на Руската православна църква, което е широко разпространено в страната, въпреки официално приетата атеистична доктрина в СССР. “Никой никога не е казвал на президента на Съединените щати, че руснаците са религиозни”, обяснява Маси в интервю за радио “Мир” през 2014 г., “Мисля, че тази идея хуманизира руснаците по начин, който той можеше да разбере.”
През следващите четири години Маси и Рейгън се срещат още 16 пъти. По време на един от разговорите им през 1986 г., няколко седмици преди срещата на върха между Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов, тя си спомня руската римувана поговорка „Доверявай, но проверявай“, която изразява идеята, че желанието за сътрудничество трябва да бъде придружено от еквивалентна степен на предпазливост.
„Знаете, че руснаците често обичат да говорят с поговорки и ето една, която може да ви бъде полезна“, спомня си Маси диалога си с Рейгън. „Вие сте актьор. Можете да го научите за нула време“.
Тази поговорка по-късно влезе в лексикона на ерата на Студената война. Рейгън я използва в отношенията си с Горбачов на срещата на върха в Исландия и фразата “доверявай, но проверявай” се превърна в един от основните принципи, които са в основата на преговорите за намаляване на оръжията. „Вие повтаряте тази поговорка на всяка среща“, отбелязва Горбачов през декември 1987 г. по време на церемонията по подписването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег.
„Харесва ми“, отговаря Рейгън с усмивка.
Насочените към човека доклади на Маси до президента са критикувани от някои в администрацията на Рейгън, като министъра на отбраната Каспар Уайнбъргър, който смята, че възгледите й са опетнени от неясна сантименталност. „Аз съм настроена антисъветски, но проруски“, парира тя веднъж.
Малцина биха могли да спорят с умението й да предаде тази идея на своя събеседник. Макфарлейн веднъж нарича Маси вашингтонския еквивалент на Шехерезада от „Арабски нощи“, отбелязвайки, че тя е успяла да плени Рейгън със своите истории и проницателност. “Тя разказваше за хората в неговия стил”, каза той пред Atlantic. “Тя попива знанието като гъба и е много остроумна и критиката й може да нарани. Тя успя да заинтересува Рейгън.”
Маси казва, че разбира какво се очаква от нея. „Предпочитам да ме наричат ексцентрична, отколкото скучна“, признава тя в интервю за Boston Globe. Тя обича да разказва как обикновените съветски хора намират начини да се справят с бюрокрацията. На една от срещите си с президента тя разказва на Рейгън как веднъж се присъединила към група хора, танцуващи на песни на Дюк Елингтън, изпълнявани от “Гласът на Америка” в скрит парк.
„Имаше причини за нашата официална слепота“, пише тя в мемоарите си „Доверявай се, но проверявай: Рейгън, Русия и аз“. „Включително фактът, че ние в Съединените щати сме склонни да виждаме всичко през призмата на собствените си вярвания. Да си „като нас“ е равносилно на правилно“.
Сюзан Лизелот Рорбах е родена в Ню Йорк на 8 януари 1931 г. Баща й е бил генерален консул на Швейцария във Филаделфия. Родена в Швейцария, майка й имигрира в Съединените щати през 20-те години на миналия век, където работи като помощник за дете в швейцарско семейство. Преди това тя е заседнала в Москва, където е работила като преподавател по френски, когато избухват Първата световна война и революцията.
Сюзан е израснала във Филаделфия, посещава Сорбоната в Париж и след това получава бакалавърската си степен от колежа Васар през 1952 г. След дипломирането си тя работи повече от десет години в журналистиката, включително като научен сътрудник на списанията Time и Life и главен редактор на списание Gourmet.
В началото на 60-те години на миналия век тя започва да учи руски и помага на първия си съпруг, историка Робърт К. Маси, в написването на неговия бестселър от 1967 г. “Николай и Александра” за последния руски цар. По-късно те са съавтори на автобиографичната сага „Пътуването“ (1975 г.) за грижите за техния син, който страда от хемофилия.
Между тези проекти тя редактира първата си книга за съветския и руския живот „Живото огледало“ (1972), която разказва за работата и проблемите на петима млади ленинградски поети. Книгата отразява и нарастващия интерес на Маси към тази страна, която я завладя още от първото й посещение. По това време тя изучава историята на царизма и царевич Алексей, който страда от заболяване, по-късно диагностицирано като хемофилия.
Маси започва да вижда паралели между авторитарния натиск на съветската държава и изтощителната тревожност, която хемофилията внася в живота на нейното семейство. „Имахме общите рефлекси на хора, свикнали да живеят в страх“, пише тя в книгата на съпруга си „Пътуване“. Тя описва впечатленията си от Ленинград по следния начин: „Беше като да открия огромно семейство, за чието съществуване дори не съм подозирала преди“.
Сред другите й книги е “Павловск: Животът на руски дворец” (1990), която разказва за възстановяването на величествения комплекс от сгради след почти 900-дневната обсада на Ленинград от германските войски по време на Втората световна война. От 1985 до 1997 г. Маси е научен сътрудник в Центъра за руски изследвания (сега Център Дейвис) към Харвардския университет и е член на борда на Международната лига за правата на човека.
Тя отдавна притежава малък апартамент в Санкт Петербург и когато посещава Съединените щати, прекарва време в къща в Блу Хил, Мейн, построена по същия проект като селското имение на руския поет Александър Пушкин.
След падането на Берлинската стена в края на 1989 г. и разпадането на Съветския съюз две години по-късно, на Маси често се приписва влияние върху стратегията на Рейгън за последните етапи на Студената война. Според нея основният й принос е в това, че е помогнала на Рейгън да гледа на Съветския съюз така, както би гледал на всяка друга страна – с присъщата й смесица от караници, сблъскващи се егота и несъгласие.
Според Маси Горбачов е бил впечатлен, че Рейгън се е научил да слуша, а не да чете лекции. Горбачов, казва тя веднъж, е направил комплимент на Рейгън, като го е нарекъл „човек“, което означава искрен и открит човек.
„Горбачов оцени тази черта“, спомня си тя в есе от 2008 г., „и по-късно ми каза:„ Мислех, че ще срещна динозавър. Но вместо това срещнах „човек“ .
През 1992 г. Маси се омъжва за Сиймор Пейпърт (който почина през 2016 г.), изследовател в областта на изкуствения интелект и образователната теория в MIT. Тя има три деца от първия си брак, седем внуци, трима правнуци и сестра.
През 1985 г. Маси заявява, че смята Съветска Русия по това време, за „страна, която смятам почти за родна“. Повече от три десетилетия по-късно тя се обръща с молба към руския президент Владимир Путин да обмисли предоставянето й на руско гражданство. Маси винаги е била защитник на правата на човека, които са били потъпквани от режима на Путин, но отправя такова молба с надеждата да се отърве от проблемите с получаването на визи и да продължи да поддържа хрониката на събитията от руската история. През декември 2021 г. стана известно, че Путин е удовлетворил молбата на Маси и няколко седмици по-късно тя получава руски паспорт.
Източник: washingtonpost.com; Превод: Оpposition.bg
