За автора: Д-р Андрю А. Михта (Andrew Michta) е старши сътрудник в Scowcroft Center for Strategy and Security към Атлантическия съвет на Съединените щати. Изразените тук възгледи са негови собствени.
Администрацията на Тръмп направи прекратяването на огъня между Русия и Украйна своя приоритетна външнополитическа инициатива малко след встъпването в длъжност. Като оставим настрана предизборната реторика на Доналд Тръмп, че ще сложи край на кръвопролитията в Украйна за двадесет и четири часа, както се очакваше, изпитанията и трудностите на американската дипломация при новата администрация показаха, че постигането на работещо и трайно прекратяване на военните действия между Русия и Украйна винаги е било твърде далеч.
Причината за това все още не е напълно осъзната от администрацията на Тръмп: Русия просто не се интересува от никакъв друг резултат в Украйна, освен от постигането на основните политически цели, които я накараха да нахлуе в страната през 2022 г. Фактът, че администрацията на САЩ продължава да преговаря за прекратяване на огъня в Украйна показва, че Вашингтон не разбира също напълно самата природа на руската държава, двигателите на политиката на Путин и най-вече, че Москва вярва, че може да продължи да води войната и да постига целите си на приемлива цена за режима.
Руският фронт
За Русия тази война никога не е била за завладяване на това или онова парче украинска територия, за езиковите права на руското малцинство, живеещо в Украйна, или – както много критици на войната сякаш вярват – за това да не допуска Украйна в НАТО. Нито пък политиката на САЩ за разширяване на НАТО в посткомунистическа Източна Европа и балтийските държави след Студената война е била истинският casus belli за Москва. От самото начало, за Владимир Путин и неговия вътрешен кръг в Кремъл, това е война за възстановяване на Руската империя, която Путин всъщност обяви на Мюнхенската конференция по сигурност през 2007 г., когато отхвърли реда за сигурност, изграден от Запада, и когато по-късно изрази мнение, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. В този контекст, двете инвазии в Украйна – първата през 2014 г., втората през 2022 г. – трябва да се разбират не като резултат от грешка на Запада, защото суровата реалност е, че съюзниците от НАТО никога не са постигнали консенсус за приемането на Украйна в алианса, а просто като поредна битка в тази по-голяма война, като първата кампания се проведе срещу Грузия през 2008 г.
Възраждането на Русия
Войната на Путин за възстановяване на Руската империя от самото начало има три основни цели: Първо, да възстанови източнославянското „вътрешно ядро“ на имперската държава чрез подчиняване на Беларус, а след това и на Украйна, за да може на практика и двете да бъдат включени отново в руската сфера на изключително господство като конститутивна основа на руския мир (Pax Russica), който Путин е решил да възстанови.
Второ, едновременната му цел е да подкопае и в крайна сметка да разбие алианса НАТО, като покаже неговата неспособност да осигури ефективно възпиране на разширяването на Русия в Европа.
Трето, основната цел във войната на Путин за империя е да изтласка Съединените щати от Централна Европа и Балтийския регион – и в крайна сметка от европейския континент като цяло – за да сложи край на ерата на трансатлантическата сигурност, която в продължение на осемдесет години се основаваше на обвързването на Европа и Америка от споделена система за сигурност.
Целта на Путин е да възстанови имперската позиция на Русия от навечерието на Първата световна война, постигайки споразумение за сфери на влияние с най-големите европейски сили, по-специално Германия, което отново ще направи Русия велика сила в Европа. Путин недвусмислено заяви своите основни цели в навечерието на второто нахлуване в Украйна, когато призова за връщане на регионалната конфигурация на силите към статуквото ѝ отпреди 1997 г., т.е. пълно обезсилване на последиците от разширяването на НАТО.
Неприязънта на Тръмп към войните
Администрацията на Тръмп изглежда продължава да действа с предположението, че Путин е искрено заинтересован от прекратяване на клането, за да спаси човешки животи, и че териториалното споразумение и гаранциите за де факто неутралитет на Украйна ще отговорят на целите на Москва и ще сложат край на конфликта. Въпреки това, отстъпките, които администрацията вече е направила на Москва, за да я доведе на масата за преговори, чиято съвкупност се равнява на облекчаване на международната изолация на Русия, не са достатъчни, за да накарат Путин да преговаря добросъвестно.
В случай че Путин удължи преговорите отвъд разумния срок, който администрацията на Тръмп е готова да толерира, никакви допълнителни санкции срещу Русия няма да го принудят сериозно да седне на масата за преговори, защото единственият натиск, който потенциално би могъл да накара Путин да преговаря добросъвестно, би бил пряка заплаха за оцеляването на неговия режим.
Всичко друго, особено политиките, които разчитат на икономически лостове, продължава да показва фундаментално неразбиране на естеството на руския режим и ключовите двигатели на руската политика към Запада, както и къде се вписва битката за Украйна в този по-голям план.
Крайно време е Западът да признае, че Русия води война за имперско завоевание, водена от великоруския наратив, който е в основата на нейната системна еволюция през цялата история – такъв, който обхваща наследството от Романови през болшевиките и сега неговия путински вариант. Империята е единствената форма на държавно поведение, с която Русия е запозната, характеризираща се със структури „отгоре надолу“, пропити с история на насилие. Тя остава постоянна екзистенциална заплаха за страните, изправени пред Русия на източната граница на НАТО, от вида, който постмодерна Западна Европа вече не може да разпознае, а Съединените щати никога не са могли наистина да разберат.
Политиката на администрацията на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна чрез договорено прекратяване на военните действия не е точна, защото гледа на проблема през западните очи, приемайки че ужасяващата загуба на човешки живот и унищожаването на имущество, които се случват през последните три години, имат значение за смятането на Путин – всъщност не е така. Следователно предложенията за прекратяване на огъня, които администрацията на Тръмп продължава да поставя на масата, не отговарят на фундаменталния смисъл, доколкото те разглеждат въпроси, които са без значение за Москва. Путин многократно демонстрира, че нито го е грижа за живота на войниците си, нито е готов да промени икономическите си сметки, за да намали разходите за войната.
Суровата реалност на войната в Украйна, която Вашингтон все още не е признал е, че конфликтът е само част от по-голяма цивилизационна война срещу Запада, която Русия води вече повече от две десетилетия. Тази руска война за империя – независимо дали студена, или в крайна сметка в гореща – няма да спре, докато Русия не претърпи решително поражение, което ще представлява пряка заплаха за режима на Путин у дома. Това не означава, че Москва няма да се ангажира с тактическа пауза във войната си срещу Запада от време на време, но винаги трябва да имаме предвид, че подобна „прекъсване“ или „дъх“ само ще даде възможност на Путин да се превъоръжи и възстанови. От 2022 г. насам Русия преориентира икономиката си, за да подкрепи военните усилия, демонстрирайки, че може да реконструира армията си по-бързо, отколкото повечето западни анализатори смятаха за възможно.
Подкрепена от икономическата база на Китай и парите, постъпващи чрез продажби на енергия по целия свят, руската армия е в добра позиция да продължи войната в Украйна в продължение на няколко години, докато трупа боен опит и „се обучава“ по западни оръжия и процедури, подпомогната от реалистичното очакване, че украинската отбрана в крайна сметка ще се пробие. Ако не друго, усилията на Вашингтон за постигане на договорено прекратяване на огъня в Украйна, включително значителният натиск върху Киев да го направи, само насърчиха Москва да повярва, че времето е на нейна страна.
Да предположим, че трябва да постигнем напредък към спиране на клането в Източна Европа. В този случай администрацията на Тръмп трябва да вземе предвид в оценката си коренните причини и последици от конфликта в Украйна, признавайки, че това не е „отделна война“, започнала поради поредица от политически грешки от администрацията на Байдън или нейните предшественици. На практика това е последната фаза в по-голяма война, която Москва води срещу Запада. Съществува ясно разбиране на източния фланг на НАТО, било то в Хелзинки, Талин, Рига, Вилнюс или Варшава, че Русия следва стратегия на последователни конфликти, при която поражението на Украйна би било само стъпка към насочване на руския натиск срещу тези страни и – в случай на импровизация на системата за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион – към пълномащабна руска атака. Подобни приказки може да звучат прекалено тревожно във Вашингтон в наши дни, но са част от националната сигурност на фланга и би трябвало да е същото в цяла Западна Европа.
Трябва да се отбележи, че макар смелите украински мъже и жени да са пролели кръв в тази война, Русия в крайна сметка вижда войната като продължение на конфликта си с това, което обича да нарича „колективен Запад“. Като такава тя установи, че западните демокрации искат, както по средства, така и по решителност, да противодействат на имперската ѝ атака. Взети заедно с последните две десетилетия на съучастие и помирение от страна на Запада, когато ставаше дума за повтарящи се актове на руска агресия, трябва да приемем сериозно перспективата Путин да продължи да проучва отбраната на НАТО и, ако се появи възможност, няма да се поколебае да премине през отбранителния периметър на НАТО.
Стоте дни усилия на администрацията на Тръмп за постигане на работещо прекратяване на огъня между Русия и Украйна показаха, че планът, който тя следва, не отчита напълно историческите детерминанти на тази война и реалностите на място. Така тя има нулев шанс да постигне трайно решение на конфликта, независимо от тактическите отстъпки, които Путин може или не може да предложи в хода на тези преговори. Основната цел на режима на Путин е да остане на власт, като същевременно продължава да следва своя империалистически път, и парадоксално, тази война оказа консолидиращо и стабилизиращо въздействие върху режима, позволявайки социална мобилизация на приемлива цена. Тя позволи на Москва да извлече отстъпки от Запада, като същевременно положи основите за нова сделка с великите сили в сферата на влияние, което е крайната цел на режима на Путин.
Всъщност фактът, че администрацията на Тръмп вече изведе Русия от изолация и предложи множество отстъпки, като същевременно се обляга на Украйна, за да я подтикне към преговори, е сигнал за Москва, че стратегията ѝ работи и крайната ѝ цел за преконфигуриране на европейския пейзаж на сигурност може би е постижима. И макар да е вярно, че индексите на твърда сила на Русия не съответстват на БВП и населението, командвани от „колективния Запад“, Путин изглежда все по-уверен, че днешните западни демокрации нямат огън в коремите си за битка. Така неговата стратегия за борба за възстановяване на имперското господство и влияние на Русия предлага път към победа при неговите условия.
Източник: 19FortyFive
