Може би мълния е събудила любопитството на ранния човек;може би това е бил бушуващ горски пожар.Но имало едно време един ранен човек, насочил вдъхновението към чиста изобретателност и измислил как да запали огън.Контролът на огъня допълва първото изобретение на човечеството, каменните инструменти.След това идват лодки, а след това и копия;след това език, лепило, облекло и дори флейта.
Всяко от тези невероятни изобретения се е осъществило в съзнанието на ранните хора преди много десетки хиляди години.
Някаква специална искра е карала хората да изследват, откриват и по-късно да изобретяват. Тази специална искра живее и във всеки от нас. Това ни прави нетърпеливи да учим неща и да решаваме проблеми. Винаги, когато слушате музика, четете книга или гледате телевизия, тя е там, помагайки на вашето въображение да се развихри. Тази специална искра е любопитството, желанието да се търсят нови знания и да се научи как работят нещата.
Защо сме любопитни?
Как „работи“ любопитството в мозъка? Ако има нещо, което най-много стимулира любопитството ни, това е сложна тема, обвита в мистерия. И така, откъде да започнем?
Един от начините да започнете да изследвате любопитството е да разберете „търсенето на информация“.
Това поведение се наблюдава в цялото животинско царство – от маймуните и делфините до раците и малките нематодни червеи. „Търсене на информация“ означава, че всяко животно търси информация за околната среда. Това е, за да знаят как да го навигират. Всъщност затова съществуват сетивните органи – за да доставят на мозъка информация, която ви помага да разберете околната среда и да направите по-добър избор.
Но кога търсенето на информация се квалифицира като любопитство?
Сега вярваме, че разликата е в мотивацията. Ако търсите знания поради външна мотивация, като училище или работа, тогава това не се квалифицира като любопитство. Но ако търсите знания, защото сте вътрешно мотивирани – защото просто искате да знаете отговора – това е любопитство. Помислете за ранните хора, преди 35 000 години, които са направили първата флейта. Те не са били водени от нуждата да стоят на топло или да ядат храна; вместо това те са били вътрешно мотивирани да направят инструмент, който може да издава красив звук.
Когато нещо събуди любопитството ви – например интересен факт или неочакван шум в другата стая – мозъкът ви навлиза в това, което се нарича „състояние на любопитство“.
Първо светват частите на мозъка, които са чувствителни към неприятни състояния. Това показва, че се чувствате леко неудобно, защото осъзнавате, че ви липсват определени знания. След това частите от мозъка ви, отговорни за ученето и паметта, се включват на висока предавка, така че да можете да учите и да помните това, което сте научили, по-ефективно. Именно в този момент сте подготвени да започнете търсенето на отговори. И когато всъщност започнете да научавате нови факти в състояние на любопитство, се случва нещо още по-интересно от засилената памет: вашата схема за възнаграждение се включва.
Точно така – вашият мозък ви възнаграждава, че сте любопитни и че преследвате това любопитство.
Изследователите са установили, че допаминът, химикалът за награда на мозъка, е тясно свързан със състоянието на любопитство на мозъка. Когато изследвате и задоволявате любопитството си, мозъкът ви наводнява тялото ви с допамин, което ви кара да се чувствате по-щастливи. Този механизъм за възнаграждение увеличава вероятността да се опитате да задоволите любопитството си отново в бъдеще.
Идеята, че нашият мозък ни възнаграждава за учене, всъщност е в съответствие с хипотезата, че любопитството е помогнало и на нашите ранни човешки предци да оцелеят.Помислете за полезността на каменен инструмент или лодка.Хората трябвало да разбират околната среда и да я манипулират, за да оцелеят.Независимо дали това означава да се знаят най-добрите маршрути за ограждане на животни на лов, къде са най-добрите пещери за подслон или как да се намерят ядливи растения и горски плодове, любопитството към околната среда довежда до по-добро оцеляване.Нашите най-любопитни предци са имали предимство пред тези, които не са били любопитни.В продължение на хиляди години само най-любопитните хора се възпроизвеждат, което води до характерното за съвременните хора любопитство.
Днес нашето любопитство не е толкова полезно по отношение на оцеляването. Но е полезно, когато мислим за образование или дори какво ни прави щастливи. А когато става въпрос за образование или задоволяване на вашето любопитство, учените казват, че има два различни вида любопитство, които можем да изразим.
Първото се нарича епистемично любопитство. Някога попадали ли сте в „заешка дупка“, кликвайки върху връзки в Интернет? Или сте били толкова обсебени от любима поредица от книги или телевизионно предаване, че трябва да проучите всичко, което можете за тях? Това е епистемично любопитство: стремежът да се премахнат пропуските в информацията и да се научи нова ясна информация. Когато почувствате тази жажда за придобиване на нови знания, мозъкът ви всъщност реагира така, сякаш наистина сте жадни или гладни – това е мястото, където зоните, чувствителни към неприятни условия, светват. И затова е толкова страхотно да задоволяваш любопитството си (благодаря, допамин)!
Вторият тип любопитство, което може да откриете, че изразявате, е емпатичното любопитство. Човешкият живот е изграден върху взаимоотношения и взаимодействия между хората, а емпатичното любопитство е стремежът да научите повече за това какво мислят и чувстват другите хора. Когато сте в удобни социални ситуации, вашето „състояние на любопитство“ е особено приятно, според изследвания и отново тогава вашият допамин се освобождава във високи нива.
Насърчаването на двата вида любопитство е важна стъпка към това да станете добре оформен ученик. По-доброто познаване на себе си и начина, по който изразявате любопитството си, може да ви помогне в този процес.
В днешния свят любопитството може значително да обогати живота ви. Преследването на страстите ви носи удовлетворение както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Независимо от това дали ще изследвате любопитството си чрез социални събития или обучение, или ще се потопите в биологията, философията, психологията, вашата среда или извън нея, не забравяйте, че различните подходи ще подхождат на различни хора, и че всеки от нас носи информация, която има значение.
Източник: britannica.com
Превод: opposition.bg