Защо Украйна не успя да повтори успеха на контранастъплението през пролетта и есента на 2022 г., а руско-украинската война премина в позиционна? Една от причините е темпото и обемът на помощта от страна на партньорите. Това казва и украинското военно-политическо ръководство, и европейското ръководство.
ЕС признава, че не успява да произведе толкова оръжия, колкото Украйна се нуждае. Но те също трябва да задоволят и собствените си нужди за отбрана. Украинското издание на RFI анализира защо Европа не се е въоръжила адекватно, докато Руската федерация е изграждала военния си потенциал след Студената война.
Началото на 2023 г. – ЕС обещава на Украйна един милион 155-мм снаряди. Началото на 2024 г. – главният дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел отново обещава, че до края на годината Украйна със сигурност ще получи обявения милион или дори повече с 115 000 снаряда.
„До края на годината общото количество доставени боеприпаси ще бъде 1,155 милиона. Това е конкретната цифра“, каза той по време на посещение в Киев.
Междувременно към февруари 2024 г. Украйна е получила 330 000 снаряда. От ЕС обясняват, че са се съобразили с реалностите: въоръжените сили се нуждаят от около 2,5 милиона снаряда годишно и 200 000 на месец. Преди да дадат обещания, казват в ЕС, те оценили потенциала си.
Фокусирайки се върху факта, че отбранителните предприятия могат да произведат милион снаряда годишно, те мислели да се застраховат с още 300 000 единици от складовете на страните от ЕС.
Но това беше теория.
На практика се оказа, че могат да прехвърлят само това, което има в складовете. А системата за военна отбрана на ЕС няма капацитета да произведе този милион снаряди. Те планират да наваксат обещаното до края на 2024 г. Според Жозеп Борел „цифрата на конвейера (ОПК на ЕС. – Ред.) е 630 хиляди боеприпаса“ – и ще може да бъде достигната до края на годината.
Еврокомисарят по вътрешната търговия Тиери Бретон каза през пролетта, че от началото на пълномащабното нахлуване отбранителната индустрия на ЕС е увеличила капацитета си за производство на снаряди и ракети с 40%.
Следователно до края на годината ще може да се говори за 1 милион 400 хиляди изстрела. Впоследствие цифрата се промени и нарасна до 1,7 милиона.
Още през юни в интервю за Le Tribune Бретон каза, че през 2025 г. ЕС ще може да настигне дори Руската федерация по обем на производство.
„Ускорихме производството на боеприпаси. През март 2023 г. ние произвеждахме в Европа 500 000 снаряда годишно. И вече бяхме по-добри в това от американците, които произвеждаха само 300 000. Но оттогава удвоихме този капацитет“, каза Бретон.
В същото време радио Свобода “Схеми” пише, че изявленията на Брюксел не отговарят на действителността.
Консорциум от журналисти проведе съответно разследване на европейските въоръжени сили. По тяхна информация, ЕС отново бави доставките за Украйна, а капацитетът му е под 500 000 годишно. Това каза пред The Investigative Desk в Холандия представител на европейската отбранителна индустрия.
„Много лоша идея е да се убеждаваме, че имаме три пъти по-голям производствен капацитет и да вземаме решения въз основа на това. И след това изведнъж може да се окаже, че от заводите нищо не излиза и вие не можете да осигурите (със снаряди – бел. ред.) Украйна и алианса НАТО“, каза журналистът.
Подобно изявление беше направено и в Словакия, но там се говори за капацитет от около 580 000 единици годишно.
Януарските вътрешни документи на германската компания Rheinmetall потвърждават тези цифри с допустима грешка. В тях се посочва, че „всички западноевропейски производители на оръжие заедно към началото на годината могат да произвеждат около 550 000 снаряда годишно“, пише Радио Свобода.
От Европейската комисия отговориха на журналистите, че оценяват европейския производствен капацитет въз основа на факти и са взели предвид “текущите инвестиции”.
Самите производители обясняват, че не могат бързо да увеличат производствения капацитет на артилерийски снаряди, поради недостига на барут и експлозиви, както и недостатъчното финансиране на отбранителната индустрия.
Що се отнася до последното, пример е нежеланието на националните правителства да сключват дългосрочни договори. Още през 2023 г. Министерството на отбраната на Естония в доклада „Настройване към трансатлантическата система. Отбрана за успех: военна стратегия за победата на Украйна и поражението на Русия“ казва, че увеличаването на капацитета се възпрепятства от малки поръчки от правителствата за производителите на военна отбрана. И тези “малки договори” се появяват, защото страните не разбират мащаба на нуждите: колко трябва да се направят и колко време ще отнеме.
Отбранителна стратегия на ЕС
ЕС се опитва да реши тези проблеми.
Например, сключването на дългосрочни договори е записано в отбранителната и индустриална стратегия на ЕС. Тя се появи едва в началото на март 2024 г. Авторите на документа признават, че не са харчили достатъчно за отбранителната индустрия, нито са правили съвместни покупки в самия ЕС.
Съюзът разполага с достатъчно производители на оръжие и отбранителни стоки с големи конкурентни възможности: неговата технологична и промишлена база днес съчетава производители с голяма капитализация, средни и малки предприятия. А последните често са критично важни, защото могат да бъдат нишови производители. Общо 46 от най-необходимите стоки за отбранителната индустрия се произвеждат в предприятия в 23 страни от ЕС.
„След десетилетия на недофинансиране трябва да инвестираме повече в отбраната, но трябва да го правим по-добре и заедно. Силната, устойчива и конкурентоспособна европейска отбранителна индустрия е стратегически императив и предпоставка за повишаване на нашата отбранителна готовност.
Трябва също така да увеличим военната помощ за Украйна, по-специално като подкрепим нейната отбранителна и индустриална база. Тази стратегия бележи промяна на парадигмата за Съюза, който е силен играч в областта на сигурността и отбраната и по-добър партньор в съответствие с целите на Стратегическия компас“, смята върховният представител на ЕС Жозеп Борел. Защо е била недофинансирана?
Западът започва да губи своята бдителност през 1991 г., когато осъзна победата си над Съветския съюз и блока на Варшавския договор (блок на социалистическите страни – Ред.), казва Игор Тодоров, професор от Ужгородския национален университет и директор на Центъра. за международна сигурност и евроатлантическа интеграция.
„Фактически един от противниците по време на Студената война изчезна. И тогава започва някаква еуфория, че вече няма големи заплахи в света. Има, разбира се, малки: имаше война на Балканите и европейските страни заедно като част от НАТО участваха в операции в Босна и Херцеговина, в Косово. Европейският съюз създаде собствена мисия в Косово… Но всъщност цялата еуфория от победата в Студената война продължи доста дълго за европейските страни. Нещо повече, Европейският съюз се разширяваше именно за сметка на бившите сателити на Съветския съюз, в частност, и дори на бившите съветски републики. Тоест, за Европейския съюз беше функционално важно да съществува именно в една спокойна атмосфера на сигурност и се създаваше впечатление, че е така“, обяснява Игор Тодоров.
Западът беше сигурен, че е спечелил Студената война и заради псевдодемократизацията на Руската федерация, казва съоснователят, изпълнителен директор на Украинския център за сигурност и сътрудничество, историкът Дмитро Жмайло.
90-те години на миналия век: Борис Елцин беше на власт, Руската федерация доставяше на Европа евтини енергийни ресурси – всички искаха да изградят партньорства. Руските власти започват да търсят приятели сред европейските политици.
Герхард Шрьодер, след седем години като канцлер на Германия (1998–2005), напуска политиката заради нефтения и газов бизнес, свързан с Руската федерация. В края на 2005 г. той оглавява надзорния съвет на “Северноевропейската газопроводна компания”, която започва да придвижва проекта “Северен поток”, получава научна степен от Руската академия на науките. През 2017–2022 г. Шрьодер оглавява борда на директорите на „Роснефт“.
В същото време през 90-те и началото на 2000-те години Западът нарече тероризма основна заплаха – “талибани”, Хамас, а не държави с техните армии.
„Ако по време на Студената война беше много трудно да се отделят 3% от БВП за отбрана, то през 90-те години те бяха намалени до 1-1,3%“, казва Дмитро Жмайло. Тогава Руската федерация не само активно доставя енергийни ресурси на Европа, но и налива пари в европейски артисти, политици, журналисти, лидери на общественото мнение, образувайки така наречената мрежа за влияние.
„Знаем, че икономиката растеше през 90-те… Европейците логично смятаха, че по принцип търговията е по-добра от войната, когато всички се справят добре. Купувате, печелите валута. В Москва също имаше икономически растеж. Това нахлуване (в Украйна през 2014 г. – Ред.) първоначалните му етапи бяха много нелогични“, казва Дмитро Жмайло.
Европа също не се въоръжи достатъчно, защото смяташе САЩ за надежден защитен чадър. Според Жмайло европейците отдавна разчитат на американците като на свой основен съюзник, а Европа играе второстепенна роля в конфронтацията със СССР.
Студеният душ за западните съюзници от НАТО беше през 2008 г. – войната в Грузия. Но и тогава се заговореше за „загубата на грузинската дипломация“, а Русия се опита да продаде имиджа на „миротворец“. И едва през септември 2014 г. на срещата на върха на НАТО в Уелс Северноатлантическият алианс реши да се въоръжи повече – страните членки трябваше да увеличат разходите за отбрана и да достигнат 2% от БВП годишно.
„Както сега виждаме, страните все още не са достигнали това ниво. Ако вземем 2014 г. и сега, тогава разходите за отбрана наистина са се увеличили, ако вземем страните от Европейския съюз. Но това са около 20% за 10 години. За сравнение военните разходи на Русия се увеличиха с 300%, а на Китай с 600%. И това е лудо темпо. Ето защо всъщност сега САЩ признават, че виждат най-голямата заплаха в Китай…“, казва Дмитро Жмайло.
По-активно заговориха за 2% от БВП, когато разбраха, че след помощта за Украйна в складовете на ЕС не е останало много оръжие за самозащита.
Безпокойство предизвикаха и думите на кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп, който постоянно критикува, че ЕС не помага много на Украйна. Той също така заплаши с изтегляне на САЩ от НАТО.
Игор Тодоров е сигурен, че САЩ няма да напуснат Алианса, защото присъствието им там са дълбоките национални интереси на страната, които не зависят от позицията на този или онзи президент.
„Америка осъзнава необходимостта от съществуването на Алианса именно заради сигурността, тъй като всъщност те доста дълго време търсеха собственото си място в НАТО – това включва и мироопазващи операции, има и контрамерки срещу природни бедствия и др. Всичко това със сигурност е необходимо, но именно пълномащабното руско нахлуване върна НАТО към първоначалните му цели“, обяснява той.
Какво е изгубено и как да го възстановим?
Франция и Германия са лидерите на ЕС. И двете страни предпочетоха професионална армия.
Във Франция този процес започна през 1996 г. по време на президентството на Жак Ширак. По това време, казва Дмитро Жмайло, въоръжените сили бяха лудо съкратени. Ако през 1996 г. във френската армия има 236 000 военнослужещи, а през 1999 г. – 186 000, включително 70 000 наборни.
„Започна разформироване на цели подразделения, например 38 от 129 полка също бяха разформировани в рамките на две години, от 1997 до 1999 г.“, обяснява експертът.
В момента френската армия разполага със 114 000 сухопътни войници и 23 000 резервисти, а Чуждестранният легион разполага с 9000 души. Военновъздушните сили на Франция имат 40 000 военнослужещи, ВМС – 35 000, а останалите родове войски – 15 000.
Подобни процеси започват в Германия през 90-те години на миналия век. А през 2000-те години Бундесверът премахна задължителната военна служба. Сега броят на германската армия е малко повече от 180 хиляди. Намаляването на разходите се отрази не само на броя на персонала в германската армия.
„Освен това, поради недостатъчно финансиране, голям брой от транспортните самолети, военнотранспортни самолети Tornado, бяха неизползваеми. Някои от техните изтребители също бяха неизползваеми. Шест германски подводници също бяха извън строя. Някъде вече до известна степен войниците дори започнаха да се оплакват от липсата на оръжие, боеприпаси и всичко необходимо. Сега тази ситуация се променя. Германия има за цел да увеличи военните си разходи най-малко до 3-3,5% (БВП. — Ред.) за пет години…“, казва Дмитро Жмайло.
Освен това, Германия в момента държи лидерството сред европейските страни в помощта на Украйна. Освен държавата, активно участие в това вземат и частни компании. Например Rheinmetall говори за планове за изграждане на завод в Украйна, на територията на съседни страни, за производство на артилерийски снаряди с калибър 155 mm или за ремонт на военна техника.
Британското правителство също променя подхода си към отбранителната политика. Според експерта в предприятията се възстановяват производствените линии и се увеличават разходите за отбрана. Според него балтийските страни, Полша и Турция са успели да запазят и увеличат своя потенциал.
В Европа го осъзнаха, но не всички
Игор Тодоров казва, че ЕС и някои от страните му се нуждаят от “радикална промяна” в отбранителната политика. За тази цел е създадена отбранителна стратегия, но определени политически групи могат да й попречат.
„Има политически сили в европейските страни (центристи, дясноцентристи), които осъзнават точно това (нуждата от промени. – Ред.)… Но има и популисти, които всъщност спекулират с тези предизвикателства. Партията в Германия “Алтернатива за Германия”, която стана втора на изборите за Европейски парламент главно благодарение на гласовете в източните земи, на територията на бившата ГДР.
И така, техните лозунги бяха “Детски площадки, не оръжия”. Това е пример за Германия, но подобни действия и позиции са характерни и за други западноевропейски страни. Така че всъщност има движение към осъзнаване на собствената сигурност, поставянето й точно в центъра на политиката. Но това постоянно се сблъсква с опозиция от едни и същи популисти – крайно десни, крайно леви политически сили“, казва Тодоров.
Той смята, че политиката на определени политически сили за разоръжаване и фактическа капитулация на собствените им интереси, в частност, “също се прави с руски пари”.
Автор: Оксана Козлова; Източник: argumentua.com// Превод: Opposition
