Предизборните кампании са атракция на надеждата. Гласоподавателите прехвърлят отговорността за настоящата реалност върху политици и партии, очаквайки новият изборен цикъл да донесе промени. Понякога се случват, по-често не. В системи с реална демокрация и република изборите могат да окажат значително влияние върху живота на хората и да променят посоката на развитие на страната. В системите с електорална „демокрация” изборите не влияят на нищо. Но има и трети тип – Мексико. Страна, в която изборите са конкурентни, политиците и коалициите се сменят от година на година, а проблемите все едно не се решават.
Да поговорим за резултатите от президентската и парламентарната кампания.
Изминалата изборна надпревара е най-голямата в историята на страната. Беше избран президент, бяха избрани 9 губернатори, борбата беше за 500 места в Камарата на депутатите, 128 места в Сената и за хиляди местни позиции (като кмет) в цяло Мексико. Новият президент стана Клаудия Шейнбаум от партията MORENA (Движение за национално възраждане), лява партия, представляваща настоящия президент.
Кампанията за Мексико беше спокойна, ако може да се каже това за местните избори, които винаги са изпълнени с насилие и корупция.
Само по време на тази кампания бяха убити 37 кандидати за изборите. Общо приблизително 400 политици са били убити между 2023 г. и средата на 2024 г.
Проучванията на общественото мнение показаха доминация от първите дни на Шейнбаум.
И сега тя ще изпълнява обещанията, които даде на избирателите. Първата жена президент потвърждава световната тенденция към феминизация на политиката. Но ще има ли промяна? През последната година от мандата си още действащият президент Лопес Обрадор многократно даде да се разбере, че Мексиканската република ще вземе предвид интересите на Съединените щати само когато това е изгодно за нея. И Шейнбаум най-вероятно ще продължи политиката му. Защо “на-вероятно”? Защото историята на Латинска Америка показва, че дори най-верните поддръжници, веднъж дошли на власт, често се отвръщат от политическите си предшественици. Това се случи в Колумбия с Джаун Мануел Сантос, който обърна гръб на Алваро Урибе. В Еквадор – с Ленин Морено, който рязко промени курса на правителството, изненадвайки предишния президент Рафаел Кореа.
Клаудия Шейнбаум има много общо с действащия президент на Мексико – съвместно участие в предизборни кампании и подобни възгледи.
И двамата могат да бъдат класифицирани като съвременни левичари, които говорят за необходимостта от реформиране на настоящата икономическа и политическа система, преразпределение към нуждаещите се и повишаване на данъците за богатите.
Дефицит, престъпност, корупция
През 2024 г. Мексико е изправено пред най-големия си бюджетен дефицит за последните 24 години.
Фискалният дефицит доближава 6% от БВП, до края на годината дългът на страната ще бъде почти 50% и това е в икономика, в която 17% от БВП идва от събиране на данъци от гражданите. Освен фискалните проблеми има и социално-икономически, характерни за страните от Латинска Америка. Към 2022 г. нивото на бедност в страната е 36,3%.
Но не само икономиката стана част от предизборната програма на кандидатите.
Най-лошо е положението със сигурността. Само по време на 6-годишния мандат на Обрадор Лопес страната регистрира 200 000 убийства – два пъти повече от времето на предишната администрация на президента Фелипе Калдерон (2006-2012). Мексико харчи по-малко от 1% от БВП за обществена безопасност, но целият свят свързва страната с наркокартели и улични банди. Политиките на Обрадор за справяне със социалните причини за престъпността не проработиха; вместо това картелите изчакаха изборите, за да организират преразпределение на територията.
Отвличанията и трафикът на наркотици се превърнаха в неразделна част от местната политика и основни източници на доходи за бандите.
Например най-колоритният и популярен курорт в Канкун през последните години плаши клиентите си заради улични престрелки на наркокартелите.
Мексико заема трето място в света по ниво на организирана престъпност. По време на парламентарните избори през 2021 г. бяха убити 91 политици. Насилието, наркотиците и корупцията са дългогодишен и неразрешим проблем в Мексико.
Освен това, страната има проблеми с правата на жените – фемицид, убийства на базата на женския им пол. Най-фрапиращият и нашумял случай е убийството на жени в Сиудад Хуарес – повече от 300 момичета за 10 години.
От 1952 до 2024 г. в страната са изчезнали 114 723 човека, повечето от които през последните 15 години.
Броят на изчезналите расте от година на година, причината за това е организираната престъпност. Според социологически проучвания 59% от избирателите смятат, че престъпността има пълно влияние върху федералните власти.
И наистина, основният проблем на Мексико е проникването на наркокартелите във властта.
И въпреки че Обрадор многократно е заявявал, че войната срещу наркокартелите е приключила, 2019 г. показа обратната картина. Столицата на щата Кулиакан беше превзета от наркокартели, след като полицията арестува сина на най-големия наркобарон Овидио Гузман Лопес в щата Синалоа. Трябваше да бъде освободен.
По време на мандата си Обрадор се занимава с проблемите на социалната несправедливост – опитва се да се бори с корупцията и да подобри живота в бедните квартали.
Не му се получи, опонентите му изтъкват, че е изпълнил само 3% от предизборните си обещания, и то символични – отказ от частен самолет и разпускане на собствения си охранителен щаб от 8000 души.
Трима кандидати – едно решение
Интересна е историята с основните претенденти за президентския пост.
Клаудия Шейнбаум беше кмет на Мексико Сити, тя е доктор на енергийни науки и открито ляв политик. Неин опонент и представител на опозицията беше Хочитл Халвес, работила в Сената и е била кмет на Мигел Идалго.
Третият кандидат е Хорхе Алварес Минер, който бе издигнат от Гражданско движение.
Възгледите му могат да бъдат описани като лявоцентристки. Той е бил депутат в мексиканския конгрес. Според социологическите проучвания Шейнбаум печели приблизително 60%, Хочитл – около 30%, а Хорхе Алварес – 6%. И тримата представляват различен спектър от леви идеи.
Бъдещият президент е изправен пред следните проблеми:
- масова миграция през Мексико под натиска на САЩ;
- корупция;
- намаляване на икономическата пропаст между най-бедните и най-богатите;
- борба с наркокартелите.
Двамата лидери – Шейнбаум и Халвес – обещаха да извършат фискална реформа и да намерят допълнително финансиране за бюджета.
Откъде ще вземат парите? – налагане на още по-високи данъци на корпорациите.
В същото време да намалят държавните разходи и да балансират бюджета.
Обрадор беше избран с подобни обещания на последните избори. Тогава той спечели и получи над 50% от гласовете. Шейнбаум получи почти 60% от гласовете.
Халвес предлагаше програма, която днес е популярна в някои страни от Латинска Америка, за премахване на данъците за онези, които печелят под 900 долара. По въпросите на сигурността тя предложи изграждането на допълнителни затвори и превръщането на борбата с организираната престъпност в основна цел на армията. Тя цитира твърдолинейния президент на Ел Салвадор Найиб Букеле като пример за своята политика.
Шейнбаум се застъпва за „зелени“ енергийни източници и намаляване на разходите в публичния сектор.
По време на нейното кметуване в Мексико сити престъпността спадна рязко и нивото на насилие по улиците спадна. Именно с това тя „подкупи” своите избиратели, сред които искането за сигурност е едно от водещите.
Какво предстои?
Мексико има трудни отношения със Съединените щати.
Повече от 2 000 000 души са пресекли границата с Мексико от 2020 до 2024 г. Страната е между два огъня – САЩ и останалите страни от Латинска Америка. Съединените щати настояват Мексико да засили граничния контрол и вътрешните реформи за ограничаване на нелегалната миграция. В същото време от страни като Салвадор, Никарагуа, Еквадор, Венецуела има безкраен поток от мигранти, които минават през Мексико и тръгват след американската мечта. През март 2024 г. Обрадор каза, че ако САЩ искат да решат този проблем, трябва да платят. Буквално.
Има и втори проблем в отношенията със САЩ – потокът от фентанил. Той преминава през Мексико директно към Щатите. През 2022 г. повече от 100 000 души в Съединените щати са починали от този наркотик.
По време на републиканските първични избори в Съединените щати политиците направиха предложения за изграждане на стена с Мексико, използване на дронове за унищожаване на картели в Мексико (както Бин Ладен беше убит в Пакистан) и разполагане на американски военен контингент по границата.
Ситуацията в администрацията на Демократическата партия на Байдън е толкова критична, че кметът демократ на Ню Йорк настоява Байдън да реши проблема с нелегалните имигранти.
Байдън се съгласи да продължи изграждането на стена по границата с Мексико. Тази тема ще стане една от ключовите в отношенията между САЩ и Мексико.
Правителствота на Обрадор не е много доволно от политиката на САЩ, а стената по границата е по-скоро червен парцал, отколкото помощ.
Мексиканските политици не се стремят да ограничат потока от мигранти, освен това те прехвърлят проблема с фентанила към Съединените щати: според тях това е „моралният облик“ на американците. Байдън обеща, че мерките за въздействие ще станат по-строги с нарастването на проблема.
Малко вероятно е външната политика на Мексико да се промени глобално след изборите, както и вътрешната политика.
Въпреки че Шейнбаум ще стане първата жена президент на Мексико и по този начин ще направи революция, от нея не трябва да се очакват глобални реформи. Поне засега. Мексико е страна заложник на собствените си системни проблеми, които не се решават от десетилетия.
Автор: Павел Дубравский; Източник: novayagazeta.ru;
