Сред приятелите ни има такива, които са готови да понесат всяко отношение към себе си. Сговорчиви и любезни, готови да отговорят на всяка молба, такива хора ще са истинска находка за близките и приятелите си. Да, и на работа ще се окажат най-ценнит служители – едва ли ще откажат да работят „у дома“ и веднага ще се съгласят да заменят колега.
Да си мил не означава да си удобен за всички. Самоценността и самоуважението са важно умение на щастливите хора.
Да цените себе си – егоизъм или норма?
Високата самооценка често се бърка с арогантност и лошо възпитание. Тук идва объркването – искаме да сме добри и обичани, поддаваме се на желанията на другите хора и потискаме собствените си интереси. „Какво трябва да направя, за да изглеждам добре в очите на семейството, приятелите или шефа?“
“Ценността на живота се определя от това колко човек цени себе си” – Муджи
Разбирането на стойността на собствения ви живот не означава да се назначите за крал и да проявявате пренебрежение към другите. Всичко е точно обратното. Само човекът, който се отнася към себе си с уважение и грижа, приема себе си, без да изисква спазване на пресилени стандарти, се оказва добър приятел, партньор и просто приятен събеседник.
Повечето психолози са съгласни, че идеята за самооценката е ядрото на личността. Ние самите сме привлечени от хора с чувство за достойнство, готови да кажат „не“ без лудории и да вземат информирани решения.
„Когато осъзнаеш собствената си природа, която не е ограничена от външен вид, условности или име, животът започва да играе с напълно различни цветове.“
Докато не обикнеш себе си…
Индийският гуру Шри Шри написа чудесна мисъл: “Никога не можеш да срещнеш сродната си душа, докато не срещнеш своята душа.”
Това твърдение е вярно за всяка житейска ситуация. Например, няма да можете да създадете добри семейни отношения, ако все още не сте намерили общ език със себе си. Дори няма да можете да изберете дрехи, които ще ви украсят, ако не знаете какви цветове ви отиват.
Всяка връзка започва с връзка със себе си.
Трябва или не трябва?
Ако на 20-годишна възраст едно момиче знае своите достойнства, то на 50-годишна възраст жените започват в много да се съмняват.
На 50-60-годишна възраст мнозина се чувстват по-задължени на света от онези, които могат да приемат комплименти, да изпитват прости удоволствия или да прекарват времето си по свой начин. Да поемат домакинска работа, да помагат на деца и внуци, да се уморяват от работа и да не си позволяват почивка е често срещана история.
Жената забравя стойността си. Вижда себе си като баба, майка, съпруга, домакиня – в крайна сметка само така може да получи признание, любов и добра дума.
Резултатът е един – нито радост, нито усмивка. Дори да вършим добри дела с идеята „длъжна съм“, не се чувстваме удовлетворени. На кого би му било приятно да общува с такъв човек?
Тези, които ценят себе си, са в състояние да бъдат наистина мили, услужливи и искрено услужливи без конфликт между това кактрябва да изглеждам, и това, което съм в действителност.
Ценете себе си – само щастливият човек може да направи някой друг щастлив.
