Несвързаните приказки за религиозната свобода в Украйна показват, че „либералните ценности“ не са от значение.
Ако войната в Украйна има победител, със сигурност това трябва да е Патрик Дейн.
Очевидно и Русия, и НАТО заговорничат, за да докажат, че либерализмът наистина се е провалил. Казусът на Русия е по-очевиден, но този на НАТО е много по-интересен. Вземете например неотдавнашния сблъсък между републиканския кандидат за президент Майк Пенс и Тъкър Карлсън, относно Украинската православна църква.
За тези, които не знаят, Украинската православна църква (УПЦ) е основана през 10 век от византийски мисионери, още когато Киев е бил политическата и духовна столица на славянския свят.
До 90-те години на миналия век тя остава формално обединена с Московската патриаршия, известна още като Руската православна църква (РПЦ). УПЦ обаче отдавна е надмината от Православната църква в Украйна (ПЦУ).
УПЦ води началото си от 20-те години на миналия век, когато украинските националисти направиха първото си предложение за „патриотична“ църква.
В продължение на десетилетия прозападни политици като Володимир Зеленски открито подкрепяха тези патриотични църкви – включително ПЦУ – срещу УПЦ по чисто политически причини. Както и НАТО, всъщност.
В миналото украинското правителство се задоволяваше само с изземването на имуществото на УПЦ и завещаването му на ПЦУ.
Откакто Русия нахлу в Украйна миналата година обаче, правителството на Зеленски поведе тотална война срещу УПЦ. Изземването на активи ескалира, докато членове на духовенството рутинно биват арестувани по скалъпени обвинения за сътрудничество с руснаците.
Дори УПЦ да беше проруска, действията на правителството на Зеленски биха нарушили основните принципи на либерализма.
Безумното е, че епископите на УПЦ многократно са осъждали инвазията. Те също така прекъснаха общение с патриарха на Москва заради подкрепата му за войната.
И така, защо правителството на Зеленски мрази УПЦ?
Защото не е антируска. То не отхвърля корените на украинското православие в РПЦ. Културологично е по-скоро „славянска“. Нейните свещеници са по-склонни да учат в руски семинарии.
Значи Зеленски и другарите му са обикновени стари фанатици.
Те са като онези американски протестанти, които се оплакаха, че тъй като католическите свещеници понякога ходят на семинария в Европа, те трябва да са тайни агенти на Хабсбургската империя.
Точно това изтъкна Карлсон в разговора си с Пенс.
Той поиска да разбере защо бившият вицепрезидент, като „виден християнски лидер“, не успя да осъди Зеленски за преследването на Украинската православна църква. Пенс отговори, че е разговарял със Зеленски и „лидера на Православната църква“ в Михайловския събор е в Киев.
„Той ме увери, че правителството на Зеленски в Украйна зачита религиозната свобода, обаче признава, че има малочислени елементи от Руската православна църква, които са агитирали за руската кауза в Украйна и те са предприели стъпки, за да ги държат под отговорност“, казва Пенс.
Първо, Михайловския събор е седалището на ПЦУ.
Тоест епископът на проправителствената църква уверява Пенс, че правителството уважава религиозната свобода на своя съперник. Второ, под Руската православна църква той има предвид (разбира се) украинската православна църква. Така се изразяват противниците на УПЦ както в Украйна, така и на Запад. РПЦ няма присъствие в Украйна.
Правителството на Зеленски съзнателно занимава Пенс с тази пропаганда.
А той, без миг колебание, той го избълва отново по международната телевизия.
Ако пастор Майк беше прекарал само пет минути в гугъл за „Православието в Украйна“, той можеше да си спести този срам.
Разбира се, това e твърде високо изискване от един американски политик. Поразителното е, че консервативните журналисти – интелигентни, замислени, информирани момчета – идват в негова защита.
В National Review, например, Ноа Ротман заявява: „Украинските служби за сигурност извършиха обиски на проруските религиозни анклави, след като в един случай бяха заснети миряни да пеят химни за „пробуждането“ на Русия. На регионално ниво украинските власти наложиха пълна забрана на проруската УПЦ, с мотива, че тя „идеологически утвърждава и подкрепя войната и оправдава военните престъпления, които Русия извършва на украинска територия“.
За американците, за които Законът за правата е гражданска религия, да намесата на държавата в делата на църквата е анатема даже по време на война.Но това не е социалният договор, който преобладава в Източна Европа и особено когато за първи път от 1945 г. насам светът е на прага на тотална война. Разделението на държавата от църквата не се спазва от нито една от страните“.
Тук имаме перфектния пример за Закона за заслужената невъзможност на Род Дрехър.
Това не може да се случи защото не може да се случи никога, а когато това все пак се случи, вие русофилите си го заслужавате. Майкъл Брендън Дохърти свърши страхотна работа, като посочи всички проблеми със статията на Ротман. Все пак смятам, че има още един момент, който трябва да се отбележи.
Може да се твърди, че Пенс и Ротман нямат представа за какво говорят.
Това би било правилно. Но и в двата случая това невежество е напълно умишлено. Никой от тях наистина не се интересува от религиозната свобода в Украйна.
На Пенс очевидно не му пука, защото знае по-малко по въпроса от средния зрител на Fox News.
И на Ротман явно не му пука, защото… добре, той така каза. Той всъщност не вярва, че принципът на религиозната свобода, установен от нашата Конституция, е очевиден, неотчуждаем, установен от „законите на природата и на нейния Творец“. Всъщност той говори за Декларацията за правата по същия начин, както един католически интегралист би могъл – сякаш това е някакво странно американско суеверие, част от нашата „гражданска религия“, която Украйна с право отхвърля. „Добре е, че Украйна няма Първа поправка“, сякаш казва той. „По този начин те наистина могат да замахнат срещу реакционните руснаци.“
Честно казано, аз също не съм абсолютист на Първата поправка. От друга страна, никой не е. Това е цялата работа.
Апологетите на Зеленски казват, че украинското правителство трябва да използва нелиберални средства, за да защити либералните цели.
Но, разбира се, няма такива неща като „либерални цели“. Целият смисъл на либерализма е да бъде ценностно неутрален. Занимава се само с процедурата. За един либерал не би трябвало да има значение дали украинците са УПЦ или ПЦУ, или католици, или мюсюлмани, или сциентолози – стига всеки човек да избира собствената си вяра.
Зеленски не иска това.
Не е това, което и Пенс иска. Не е това, което Ротман иска. А и целият проукраинския лагер. И за протокола, съгласен съм с Дейн: не мисля, че те могат да видят собственото си лицемерие. Може дори да предпочетат религиозната свобода. Но те няма да настояват за това. За тях най-важното е да победят руснаците. Целта оправдава средствата.
Това е идеята, която защитниците на ненамеса изтъкват през цялото време.
НАТО не е проукраинска: тя е антируска. Ние не се борим за сигурността на Украйна и да я направим „либерална“. Ние се борим да разпространим своя „прогресивизъм“ по целия свят.
И Украйна, и Русия са корумпирани олигархии.
Управляващите и на двете страни насилствено потискат политическите си опоненти. И двете страни убиваха цивилни в Донбас преди инвазията през 2022 г. Разликата? Украйна охотно приема западния упадък, докато Русия го отхвърля.
Това е война между идеологиите: руския нелиберализъм против западния нелиберализъм.
Наистина войната в Украйна показа колко малко нашата собствена управляваща класа – „консерватори“ като Пенс и Ротман включително – се интересуват от свободата на религията.
Без съмнение нашите елити биха искали да се справят с християнските дисиденти по начина, по който Зеленски се справи с Украинската православна църква (т.е. по същия начин, по който Китай се справи с Римокатолическата църква).
Автор: Майкъл Уорън Дейвис; Източник: theamericanconservative.com /Превод и редакция: opposition.bg
