През цялата следваща седмица това най-вероятно ще остане една от основните интриги на световната политика. И след това – на икономиката. Спекулациите за съдбата на „зърнената сделка“ рискуват да се превърнат в традиция, подобно на споровете за реда на изпълнение на точките от Минските споразумения.
Читателят веднъж на всеки 110 дни – 10 дни преди изтичането на сделката – е принуден да изпита чувство на дежавю поради факта, че е забравил за сделката през тези 110 дни, през които почти никой не е говорил за нея, а експертите отново търпеливо говорят за промените около сделката, въпреки че промени няма.
Основната причина, поради която удължаването на „зърнената сделка“ предизвиква спорове и горещ интерес, е неизпълнението на задълженията на Запада (или по-скоро на Европейския съюз) да деблокира руския износ на зърно и торове. В зависимост от това изпълнение се поставя и удължаването на „зърнената сделка“. Въпреки това, Москва вече веднъж се съгласи на удължаване на сделката, има ненулева вероятност да се съгласи отново.
А това подсказва, че сделката освен икономическо има и политическо измерение.
Формално е вярно, но по същество е подигравка
Първо обаче трябва да си спомним кой кой е в сделката. Украйна и Русия са страни по споразумението. Турция и ООН са гаранти по сделката, която също така се задължиха да накарат САЩ и ЕС да премахнат ограниченията върху руския износ на зърно и торове.
Всяка от страните по сделката има претенции както една към друга, така и към поръчителите.
Русия, например, е недоволна от факта, че ООН не може да накара ЕС да премахне неофициалните (те никъде не са ясно формулирани) ограничения върху износа на руски торове и зърно, а от Киев – транзита на амоняк през територия на Украйна. На свой ред Киев смята, че Русия умишлено бави проверката на корабите за влизане и излизане от Черно море. Поръчителите от своя страна са пасивни и мудни.
Може би единствените, които нямат претенции един към друг, са поръчителите.
Турция е вторият най-голям купувач на украинско зърно след Китай (с изключение на обединения Европейски съюз). На свой ред ООН, чрез своята бюрокрация, подчертава значението си като преговарящ и сила, предотвратяваща настъпването на глад с библейски размери.
И къде е Европейският съюз в тази история, за която толкова често се говори? Той формално е извън сделката, но бъдещето й зависи от него.
Русия се нуждае от „зърнената сделка“ единствено като инструмент, за да принуди Европейския съюз да премахне наложените от него ограничения.
Формално, ЕС ги премахна:
- Износът на торове и собствениците на компании за торове са премахнати от санкциите, а заседналите в европейските пристанища торовете могат да бъдат изнесени.
- Износът на зърно изобщо не беше ограничен, а Росселхозбанк (те искат да я направят база за износ на селскостопански продукти, по аналогия с Газпромбанк) получи разрешение за транзакции с Европейския съюз.
Но това изпълнение на задълженията е по-скоро прилича на подигравка.
ЕС разреши на Росселхозбанк да използва факс и електронна поща при транзакции, но не и системата SWIFT, от която той изключи банката. Кредитирането на купувачи на руско зърно също не е забранено, но европейските банки не искат да правят това, тъй като предпочитат да се застраховат, като отказват да взаимодействат с Русия. Освен това никой официално не забранява продажбата на руско зърно чрез международни структури, но бюрократите в тези структури (например Световната банка) не искат да допускат руско зърно до търговете.
От своя страна 300 хиляди тона торове, заседнали в балтийските държави, формално могат да бъдат изнесени, но няма с какво: на руски кораби е забранено да влизат в европейски пристанища, а европейските собственици на кораби не желаят да изнесат тези торове, а и няма как да ги платят, тъй като трансферите между Русия и ЕС са изключително затруднени поради санкциите.
Освен това прибалтийските политици по принцип не искат да си сътрудничат с Русия по икономически въпроси – по-скоро искат (и чакат възможност) да откраднат тези торове, а не да ги дарят на африканските страни.
Така се оказва, че уж няма санкции, а ограниченията са премахнати, но смисъл все още няма.
Русия плаща на Киев със същата монета: нейните инспектори организираха многомесечна „италианска стачка“ и проверяват корабите толкова внимателно и толкова бавно, че от октомври има над 140 кораба на опашка, а на ден се проверяват 2,5 кораба – примерно като в първите седмици от стартирането на сделката.
И между този „любовен” триъгълник в лицето на Украйна, Русия и Европейския съюз се втурва Турция, тъй като чиновниците от ООН предпочитат да дават интервюта на западни издания с важността на надути пуйки, говорещи колко са добри и как Русия е лоша.
Турция и приятелят Реджеп
Всъщност Турция е една от причините за удължаване на сделката, по-точно многостранните руско-турски отношения. В тях има както геополитически фактор (Сирия, Нагорни Карабах, Украйна), така и икономически (търговия и енергетика).
С геополитиката всичко е ясно: въпреки че Ердоган не е партньор, той е съюзник на Русия. Но икономиката и енергетиката са от много по-голям интерес.
Търговският оборот между Русия и Турция през 2022 г. се е увеличил с 84% (няма точна цифра – тя е засекретена): още в началото на септември Анкара постави абсолютен рекорд по износ на стоки за Русия.
Освен това през 2022 г. руснаците откриха 140 акционерни дружества и 1223 отворени акционерни дружества в Турция, изпреварвайки компаниите с ирански капитал (1,3 хиляди компании) и немските (484 компании). В същото време от януари до октомври руските граждани са сключили 11,3 хиляди сделки в Турция, а 153 хиляди руснаци са получили разрешение за пребиваване в Турция.
Туристическият поток към Турция нараства с 13% – до 5,3 млн. души. Като цяло същността е ясна: Турция се превърна в прозорец на Русия към Европейския съюз и сега търговията с Европа минава през Истанбул, плюс турският бизнес помага на Русия да заобиколи европейските санкции. Всъщност затова Вашингтон оказва натиск върху Анкара и се опитва да я принуди да скъса икономическите връзки с Русия.
С енергетиката също е интересно.
- Росатом завършва строителството на атомната електроцентрала „Аккую“ в Турция, която той ще притежава и управлява. Първият от четирите блока на станцията се планира да бъде пуснат още тази година. Анкара също така демонстрира желание да включи Росатом в изграждането на още една атомна електроцентрала.
- Русия и Турция предотвратиха подрив на газопровода „Южен поток“, „Газпром“ започна реализация на проект за газов хъб в Турция.Като цяло Турция и Русия имат общи проекти в икономиката и енергетиката, има какво да се говори и по въпросите на геополитиката.
И ако за Русия „зърнената сделка“ не е въпрос на живот и смърт, то за Турция тя е изключително важна. Факт е, че Турция е най-големият износител в света на брашно (до 3,5 милиона тона годишно) и тестени изделия (почти 1,5 милиона тона през 2020 г.). Като се има предвид факта, че само мелниците за брашно в Турция са около хиляда, а на Ердоган му предстоят тежки президентски избори, прекратяването на зърнената сделка за Турция би било много не на място.
На теория е възможно да се замени украинското зърно с руско, но Москва не се интересува от такава замяна, тъй като през 2022 г. Русия увеличи износа на брашно с 3,5 пъти във физическо изражение (до 881 хиляди тона) и 3,9 пъти в стойностно изражение. Ръстът е впечатляващ, но 881 хил. тона е почти 3,5 пъти по-малко, отколкото е изнесла Турция през 2021 г. (3 млн. тона). Делът на руското зърно в турските мелници за брашно през 2022 г. е намалял от 80% на 50% поради въведеното експортно мито.
По същество, Турция се нуждае от „зърнена сделка“, а Русия – от изпълнение на задълженията на Европейския съюз. Той обаче не планира да ги изпълни, тъй като формално e изпълнил всичко, а от руското зърно ЕС се отказа (делът му намаля от 20% на 6% през 2022 г.) в полза на украинското. Освен това ЕС има нужда от царевица, но в Русия няма толкова много.
Като цяло, когато става въпрос за удължаване на „зърнената сделка“, на преден план трябва да се изведе не толкова икономиката, колкото политиката и да се има предвид факторът Турция.
Но какво да кажем за Русия и нейните интереси?
Очевидно интересите на Русия не са идентични с тези на производителите и износителите на зърно и понякога Москва трябва да прави отстъпки, включително и на много упорити партньори като Турция.
Не си струва да се надяваме, че Западът ще изпълни задълженията си към Русия по „зърнената сделка“. Ако искаше да го направи, щеше да го направи, имаше 230 дни да го направи. Ето защо:
- Руското зърно ще продължи да бъде под неофициални санкции – европейските банки няма да дават гаранции и заеми за руското зърно;
- от Русия няма да се закупува зърно от международни организации за хуманитарни програми;
- ще има проблеми със скъпите товари и нежеланието на фирмите да транспортират зърно от Русия;
- Повече от 300 000 тона торове, останали в балтийските държави, трябва да бъдат признати за откраднати и забравени;
- струва си да се забрави за транзита на амоняк през територията на Украйна – невъзможно е да се постигне съгласие с Киев по нито един въпрос, освен за размяната на пленници;
- Никой повече няма да свърже Росселхозбанк със SWIFT, а обменът на съобщения по факс и електронна поща в 21 век е подигравка.
Казано по-просто, Русия и нейните селскостопански производители ще продължат да носят както преки, така и косвени (под формата на продажба на зърно с отстъпка) разходи, независимо дали сделката е удължена или не.
Но следващото й удължаване означава продължаване на политиката на субсидиране на режима в Киев, дори да се запази настоящият подход на „италианска стачка“ при проверка на корабите, а отказът да се удължи може да навреди на отношенията с Турция (и другите арабски страни).
За да спре Русия да търпи загуби от неофициалните санкции срещу износа на зърно, трябва да се предприемат редица действия.
- Да се създаде собствен флот от кораби за превоз на зърно, подобно на танкерите за транспортиране на петрол.За създаването на сенчест флот от танкери бяха похарчени около 2 милиарда долара буквално за една година, поради приоритета на въпроса. За държавни субсидии за закупуване на флот от кораби за насипни товари и контейнеровози (общо 85 кораба) се планира да бъдат отделени 150 милиарда рубли (2 милиарда долара) през следващите 11 години.
- Да се започне търговия със зърно на своя стокова борса в Санкт Петербург, като се сключват сделки в рубли.
- Цялостно решаване на проблемите със застраховките, банковите гаранции и кредитирането на купувачите на собствено зърно.
- Замяна на пристанищните и тръбопроводните мощности на прибалтийските държави и Украйна, използвани за износ на торове. „Уралхим“ планира да завърши изграждането на терминал за претоварване на амоняк в Таман до края на 2023 г., което ще позволи да се забрави за тръбопровода за амоняк през Украйна.
- Да се започне преработване на излишното зърно в брашно, зърнени храни, тестени изделия, аминокиселини и други стоки с висок марж.Както се вижда от примера с брашното (ръст на износа с 3,5 пъти), индустрията се движи в правилната посока и десетки проекти за смилане на брашно в цяла Русия са в процес на изпълнение. Освен това само „Макфа“ увеличи миналата година производството на тестени изделия с 44 000 тона годишно.
- Да се открият нови пазари, например китайският, където започна да навлиза миналата година и да се продължи тази година.
Като цяло, зад цялото медийно бърборене за „зърнената сделка“ е важно да не се изпускат от поглед проблемите на реалната икономика и системната работа за промяна на структурата на руския износ, както и отхвърлянето на западната финансова инфраструктура и създаването на собствен търговски флот.
Но ако шефовете все пак решат да удължат зърнената сделка, тогава те трябва честно да обяснят причините за удължаването, като изместят фокуса от икономиката към политиката, тъй като решението за удължаване на сделката слабо се вписва в икономическите аргументи и в същото време да спрат да повтарят безкрайно, че ЕС нещо не е изпълнил. Той дори не е планирал – време е да се направят обещаващи изводи от тъжната, но изключително поучителна история на Минските споразумения. Сега за тях със сигурност се знае, че са сключени не за мирно разрешаване на конфликта, а за да има време Украйна да се подготви за война.
След като знаем това, то и „зърнената сделка“ трябва да се разглежда през същата призма – като форма на подкрепа от страна на Европейския съюз, САЩ и като цяло на обединения Запад на Украйна в ущърб на Русия.
И това е основната истина за „зърнената сделка“.
Автор: Иван Лизан
Източник: ukraina.ru
Превод: opposition.bg
