Четири месеца след прехвалената контраофанзива на Украйна – която, с огромни разходи в хора и техника, донесе минимални териториални резултати, – подкрепата за Киев открито намалява. Разочарованието произтича от нарастващото икономическо бреме на войната и продължаващите корупционни скандали в Украйна. Но ситуацията се влошава и от негативната реакцията срещу прекомерната самоувереност и арогантност на западния, особено американския, външнополитически истаблишмънт. Месеци наред скептичните гласове бяха отстранявани, докато медиите противопоставяха военно-технологичната мощ на Запада на руската изостаналост и хаос. Мозъците на НАТО ще победят руските мускули, прогнозираха уверено експерти през юни, като по този начин разочарованието и недоверието през октомври станаха още по-големи.
Кой не би бил ужасен от над 20 000 жертви за териториално постижение от 100 кв. мили, напомняйки за касапницата от Първата световна война? Тъй като Русия заема 40 000 кв. мили украинска земя, неустойчивостта на подобна кампания е очевидна. И все пак служители в Брюксел и Вашингтон настояват, че контранастъплението на Киев е успешно, приветствайки незначителен напредък и илюзорни пробиви. В същото време хор от пенсионирани военни офицери преувеличават руската слабост и виждат победата като просто още едно прехвърляне на оръжия, което „променя играта“. Защо доставените от НАТО въоръжения, включително стотици модерни танкове, не работят според очакванията? Заради минни полета и окопи, оплакват се те, пренебрегвайки да признаят, че Русия се бие ожесточено с тактическа и технологична мощ – от коварна електронна война до опустошителни противотанкови дронове. Но не ни ли казваха, че руската технология изостава много от западната? И че Украйна има армия от безпилотни самолети, докато деморализираните наборници на Русия са зле въоръжени, лошо ръководени и постоянно на ръба на дезертьорството?
Жестокостта на войната разпалва страсти – възхищение от Украйна, омраза и подигравки към Русия – които разпалват обществения дебат и възпрепятстват обективния анализ. А той по дефиниция трябва да бъде безстрастен. Когато аналитичните центрове станат партийни и медиите действат като мажоретки, тогава виждаме само това, което искаме да видим. В случая с Украйна мажоретките отразяват провала на нашите в Ирак и Афганистан. В резултат на това подценихме противника, което доведе до погрешни тактики, неуспешни операции и сега намаляване на обществената подкрепа. Какво следва? Както винаги, изборът по подразбиране е ескалация – предоставяне на Киев на повече въоръжение и боеприпаси. Но дали няколко ескадрили F-16 и няколкостотин ATACMS ще бъдат достатъчни, за да победят Русия?
Подценяване на Русия
Една сутрин в средата на юни руският президент Владимир Путин се събуди с лоши новини.
При нападение преди разсъмване Украйна удари моста, свързващ Крим и континенталната част на Русия. Ако беше следил медиите в САЩ, Путин щеше да бъде наистина разстроен; експерти описват как атаката е нанесла тежък удар на военния потенциал на Русия, тъй като мостът е жизненоважна линия за снабдяване на фронта. Но докато експертите приветстваха това като триумф за Киев, Путин само вдигна рамене, докато предричаше победата на Москва. Дали той просто отричаше, или знаеше нещо съществено за руската устойчивост? Всъщност, независимо от първоначалната хипербола, само пътният трафик беше прекъснат, докато влаковете за доставки продължиха безпрепятствено. Освен това Украйна атакува същия мост през 2022 г. и ремонтът бързо възстанови пълната му работа, въпреки подобни прогнози за гибел. Всъщност Кримският мост от десетилетие е символ на руската находчивост пред лицето на западното презрение; мнозина първоначално се подиграваха, че на Русия й липсва ноу-хау да построи най-дългия мост в Европа, като някои дори предричаха, че той ще се срути под собствената си тежест. Като такова, това здраво инженерно чудо ни приканва да преразгледаме нашите стереотипи.
“Русия изчерпва боеприпасите си.” Търсене в Google на тази фраза дава почти десет милиона резултата, тъй като нейни версии се появяват в западните заглавия в продължение на една година. CNN, Newsweek, The Economist, Forbes и Foreign Policy се присъединиха към този хор, повтаряйки оценките на служители на отбраната на САЩ и Обединеното кралство. През юни 2022 г. Washington Post прогнозира, че руските боеприпаси скоро ще бъдат изчерпани и Русия ще „изчерпи своя боен капацитет“ в рамките на месеци. Обаче към юни 2023 г. всички тези медии съобщиха, че всъщност Украйна е тази, която е с критично малко ракети и артилерия. Колко малко? Сега Русия произвежда над 10 000 артилерийски изстрела на ден, докато Украйна само 5 000. На Съединените щати са нужни седмици, за да произведат това, което Украйна изразходва за няколко дни, докато съюзниците от НАТО са стигнали „дъното на варела“, дарявайки своите резерви на Киев. Междувременно Русия все още изпреварва Запада, въпреки „осакатяващите“ санкции, които трябваше да задушат нейните военни усилия. По същия начин руските ракети продължиха да нанасят удари по Украйна година след съобщенията, че производството скоро ще спре, тъй като производителите на оръжие са били принудени да използват компютърни чипове от битови уреди. И въпреки това, ние се присмиваме на твърдението на Русия, че ще увеличи производството на танкове с 1500 през следващата година – три пъти повече от броя на западните танкове, предоставени на Украйна. „Ами какво ако Русия произведе повече танкове? Украйна просто ще ги унищожи с ракети и дронове“. Това следва от наратива за това как Киев унищожава руското превъзходство в количеството с качеството на своята високотехнологична „армия от дронове“ и тактики. По този начин ние обръщаме малко внимание на новини, които опровергават този разказ, а именно приемането на нови системи и тактики от Русия. Сега Украйна губи до 10 000 безпилотни летателни апарата на месец от руски оръжия за борба с дронове и електронна война. Русия също така заглушава GPS сигнали, за да саботира системите за насочване на доставени от САЩ въоръжения, като плъзгащи се бомби JDAM и артилерия HIMARS. И Русия бързо разгръща нова линия безпилотни летателни апарати, като дрона „камикадзе“ Lancent, който унищожиха или извадиха от строя десетки току-що доставени западни танкове и бронирани превозни средства, като по този начин осуети бързия пробив, който трябваше да последва милиардните доставки на бронирана натовска техника и месеци обучение на украински бойци на площадките на НАТО.
Мъглата на войната
Украинското бойно поле е широка, равна земеделска земя, пресечена от ивици гора.
Тя е покрита от обширна противовъздушна отбрана, непрекъснато наблюдавана както от руски, така и от украински наземни и въздушни системи и покрита от дронове за наблюдение на двете страни. С възможностите за нощно виждане, „мъглата на войната“ най-накрая се вдигна — поне в рамките на ивица от петнадесет километра по протежение на бойния фронт. Малко може да се придвижи напред, без да бъде открито, а да бъде открито значи да се превърне в мишена за атакуващи дронове, артилерия, ракети (като HIMARS) и ракети въздух-земя (като руските ЛМУР). Руснаците изпитаха това в първата фаза на войната, претърпявайки тежки загуби, тъй като настъплението им към Киев беше отблъснато. Последният голям напредък на Москва, превземането на град Бахмут през май, дойде с цената на десетки хиляди животи. Но сега Киев страда, тъй като неговата контраофанзива — замислена като блицкриг през руските линии — вместо това напредва с кърваво пълзене.
Вярно е, че украинците и техните съветници от НАТО подцениха гъстотата на руските минни полета.
Но ако мините взимат пряка жертва, те действат и непряко, като ограничават превозните средства в защитени маршрути и тесни пътеки, където те са по-лесни мишени за руската артилерия и дронове. През юни Русия унищожи цяла колона от украинска бронетехника – включително току-що придобитите немски танкове Leopard и американските бойни машини на пехотата Bradley – в сблъсък на Запорожкия фронт. Тази повдигаща морала победа за Москва увековечи мястото като „Площад Брадли“. Урокът е, че всяка голяма концентрация на бронирана техника се открива бързо и всеки голям конвой от войски се забелязва и става обект на нападение по същия начин.
С нива на наблюдение, включително рояци дронове, осигуряващи откриване в реално време и насочване на руската артилерия, голяма офанзива в стил „Пустинна буря“ стана невъзможна.
Друг проблем е изоставането на Украйна спрямо Русия във въздуха и произтичащата от това неспособност да проправи пътя за своите бронирани и пехотни части, като удари руската защита от небето. Дори операции с размер на батальон са проблематични, още по-малко блицкриговете на ниво бригада, каквито мнозина си представяха. Украинската активност се ограничава до операции на ниво рота или взвод, където няколко десетки войници, подкрепени от шепа превозни средства, напредват скрито под прикритието на горски линии. Подкрепени от дронове – и подкрепени от артилерийски огън – те се стремят да отслабят врага достатъчно, за да щурмуват руските окопи.
(Следва)
Източник: nationalinterest.org//Превод: opposition.bg
