Няма доказателства, че Москва е допринесла пряко за ужасяващата атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври, въпреки някои предишни спекулации.В дипломатически план Кремъл също изигра второстепенна роля, неспособен да успокои напрежението, което се разпространяваше като рак.
Изминалата седмица ясно показа периферния статус на Москва.
Докато президентът Байдън пътува до Израел като част от интензивната американска дипломатическа совалкова в Близкия изток, руският президент Владимир Путин, след като чака близо 10 дни, за да удостои израелския премиер Бенямин Нетаняху с телефонно обаждане, отлетя за Пекин. В ООН руските официални лица изразиха съжаление за цивилните жертви на войната и поискаха прекратяване на огъня по хуманитарни причини. Но това не беше нищо повече от игра за публиката. При отсъствие на лостове за влияние върху страните в конфликта, Москва не може да осигури освобождаването на заложниците, взети от Хамас, или да осигури безопасността на хуманитарните коридори, да не говорим за прекратяване на военните действия.
Но въпреки ограниченото си влияние върху този конфликт, Русия става основният бенефициент на тази война.С минимални усилия Москва жъне предимствата на регионалния хаос, който заплашва израелците и палестинците с опустошение и пустош.В три ключови области – военната кампания срещу Украйна, плановете за Близкия изток и глобалната война на наративите със западните държави – Русия може да спечели от удължаването на палестинско-израелския конфликт.Без да прави нищо особено, Путин получава това, което иска.
На първо място, събитията в Газа отвличат вниманието на западните политици и обществеността от военния конфликт в Украйна.
Киев, водейки изтощителна за въоръжените сили на Украйна контраофанзива и в същото време търпи безмилостни руски бомбардировки, сега трябва да споделя международния дневен ред с Израел и Палестина. Страховете, че западните общества са започнали да страдат от „умора от Украйна“, които бяха съвсем реални още преди 7 октомври, сега само ще продължат да растат. За Русия това може да донесе дълго чакана почивка от постоянния фокус върху жестоките й военни действия в Украйна.
Ако на Украйна й липсва медийно внимание, то й липсват и муниции.Байдън обеща, че Съединените щати могат да подкрепят военните нужди както на Израел, така и на Украйна и иска от Конгреса 105 милиарда долара спешно финансиране, за да ги покрие.Но Израел може в крайна сметка да се нуждае от оръжията, които в момента липсват на Украйна, включително атакуващи дронове и артилерийски снаряди.
Освен това войната в Газа заплашва да забави – ако не и да провали – усилията на администрацията на Байдън за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия.
Още преди този месец Вашингтон беше изправен пред херкулесова задача да съгласува различните искания на страните относно гаранциите за сигурност на САЩ, гражданската ядрена програма на Саудитска Арабия и съдбата на палестинците. Новият цикъл на насилие в Близкия изток сега застрашава изцяло тази инициатива.
Това би зарадвало официалните лица в Москва, които винаги са смятали „Авраамските споразумения“ – комплекс от споразумения между Израел и няколко арабски държави, постигнати през 2020 г. и проправили пътя за нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия, като на американски проект, който оставя Русия на втори план.Техният провал доставя на Русия повече от удоволствието да наблюдава трудностите на Америка.Москва има свои собствени планове за ядрено сътрудничество със Саудитска Арабия и също така се надява да осуети развитието на арабско-израелското отбранително партньорство срещу Иран, който става все по-близък партньор на Русия.
Но най-голямата полза за Русия може да дойде в съда на световното обществено мнение.
Посланията на Москва относно конфликта (Кремъл отказа да нарече атаката от 7 октомври „тероризъм“ и обвини за ескалацията политически грешки на Запада) обединяват Русия с обществените настроения в голяма част от Близкия изток. Чрез баналните призиви на Русия за мир, гарантиране на безопасността на всички цивилни и признаване правото на Израел на самоотбрана, все още има намеци за пропалестинска позиция. В руските медии показването на страданието на палестинците в Ивицата Газа заема централно място, а руските официални лица наблягат на хуманитарните проблеми, като същевременно избягват директните критики срещу ХАМАС. Близостта на Москва до палестинската кауза не е нова, но Кремъл започна да говори за това по-открито.
Руските стремежи обаче се простират отвъд Близкия изток.
Представяйки се за Давид в битката срещу Западния Голиат, Русия очертава своята спецоперация срещу Украйна като „антиколониална“ битка за прекратяване на глобалното господство на Запада, използвайки мощното негодувание, което съществува в целия развиващ се свят, относно арогантността и лицемерието на Запада. Реакцията на Кремъл на войната в Газа, която го дистанцира от ясната произраелска позиция на Вашингтон, има за цел да експлоатира допълнително тези чувства на световната общност. За Русия увеличаването на разочарованието на незападния свят от Запада и дори простото привличане на нови поддръжници към нейните призиви за промяна на съществуващия световен ред би било постижение, което си струва риска да разстрои Израел. Фактът, че подобна позиция повишава и напрежението в Европа, е приятен страничен бонус за Москва.
Сметката на Русия във всичко това е очевидна. В ООН Москва свика извънредно заседание на Съвета за сигурност по повод нападението срещу болницата в Ивицата Газа. Въпреки това в страните, обхванати от гняв и безпокойство по повод военните действия на Израел в Ивицата Газа, руската критика играе добре за предубежденията за Израел и неговите западни поддръжници.Тъй като проблемите и болката тук все повече се възприемат по етно-племенен принцип, пропастта между развиващия се свят и Запада се разширява.И Русия няма да пропусне своя шанс да задълбочи още повече това разделение.
Подкрепяйки Украйна през последните 600 дни и сега подкрепяйки Израел в най-мрачния му час, западните лидери се опитват да убедят останалия свят, че настоящият световен ред и демократичните ценности са застрашени.
Но докато Израел и ХАМАС изпадат в ураган от насилие, Западът е далеч от победата в битката на наративите. Конфликтът в Украйна избледня на заден план. Ръководената от САЩ дипломация в Близкия изток е в безпорядък. А Западът и останалият свят се изправят един срещу друг над бездна от взаимно неразбиране.
Автор: Хана Ноте; Източник: nytimes.com//Превод: opposition.bg
