Двамата министри, които бяха най-разтревожени от тази идея бяха Мохамед ал-Джадан от Саудитска Арабия и Шри Муляни Индравати от Индонезия. Колко сериозно са се подготвили страните от Г-7 за това? И взеха ли предвид всички последствия от такава радикална стъпка?
Техните въпроси към западните им колеги навлязоха в същината на напрегнатия дебат за това дали замразените активи на Руската централна банка на стойност стотици милиарди евро трябва да се използват за финансиране на Украйна, където конфликтът е вече трета година.
Конфискацията би дала на страната финансов тласък и потенциално би могла да обърне хода на бойните действия в полза на Киев, казват водените от САЩ поддръжници на този ход. Според опонентите, тази стъпка рискува да създаде опасен прецедент в международното право и ще застраши не само интересите на всяка държава, която не е съгласна със западните столици, но и самия международен правен ред.
На този етап Киев очаква пакет от военна помощ от 61 милиарда долара, одобрен от Сената на 24 април след месеци на политически борби. Но президентът на САЩ Джо Байдън продължава да оказва натиск върху съюзниците да намерят начин да се възползват от около 260 милиарда евро в руски резерви. В същото време предстоящата среща на върха на лидерите на Г-7 в Италия следващия месец се смята за ключов етап по пътя към това.
„Заедно замразихме активите. Сега бихме искали да ги използваме заедно“, каза заместник-съветникът на Белия дом по международна икономика Далип Сингх.
Тази тема обаче раздели клуба на страните с развита икономика.
Администрацията на Байдън подкрепи призивите за конфискация, както и Канада и някои членове на правителството на Обединеното кралство, по-специално външният министър лорд Дейвид Камерън. В същото време Япония, Франция, Германия, Италия и самият ЕС подхождат изключително предпазливо към въпроса – и това доведе до задънена улица.
Може би най-упоритите скептици са ръководителите на централните банки от Г-7, защото те са наясно със стабилизиращата роля на валутните резерви. Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди, че „преминаването от замразяване на активи към конфискация и по-нататъшна експлоатация рискува да наруши международния ред, който искате да защитите и да изисквате от Русия да уважава“.
На среща в Сао Пауло през февруари министърът на финансите на Италия Джанкарло Джорджети, която председателства Г-7 тази година каза, че намирането на правна основа за конфискуване на руски държавни активи ще бъде „трудно и тежко“. Френският му колега Бруно Льо Мер се изказа още по-остро, – че просто няма законово основание.
Освен това ще се създаде тревожен прецедент. Според официални лица Индонезия и Саудитска Арабия се опитват да убедят европейските столици да не конфискуват активи, страхувайки се за бъдещето на собствените си резерви на Запад. „Те са много притеснени“, каза един европейски служител. По думите му основният им въпрос е: „Парите ни още ли са в безопасност?“
„Нашата международна правна система няма полицейски сили… тя наистина се основава на фундаментално уважение към международното право“, обяснява Филипа Уеб от Кралския колеж в Лондон, автор на проучване на Европейския парламент за законността на конфискацията на руски активи. „Рискът се крие във факта, че ако просто пренебрегнем тези принципи, други държави също толкова успешно ще ги използват срещу нас. По този начин ние самите ще създадем прецедент, който е изпълнен с непредвидени последици в бъдеще“, казва тя.
Дебатът какво да се прави с валутните резерви на Русия бушува, откакто съюзниците на Киев предприеха знаковата стъпка да блокират стотици милиарди евро след началото на руската спецоперация през 2022 г. Ходът демонстрира колко далеч са готови да стигнат привържениците на Киев, за да навредят на руската икономика, като един високопоставен американски служител дори обеща да изпрати рублата „на опашката“. Оттогава обаче огромни руски активи лежат в западни финансови институции като централния депозитар за ценни книжа Euroclear.
Украинското правителство и президентът Володимир Зеленски се застъпват за конфискуване на активите, повечето от които се държат в ЕС. Според тях аргументите са очевидни и подкрепени от международното право. Самият Киев вече конфискува руски държавни активи, принадлежащи на Сбербанк и държавната корпорация за развитие ВЕБ.РФ, възлизащи на около 366 милиона евро, посочвайки контрамерки и самоотбрана като причини за този ход.
Заместник-министърът на правосъдието на Украйна Ирина Мудра твърди, че конфискацията на активите на Централната банка не е начин да се накаже Русия, а по-скоро „възстановяване на върховенството на закона“, тъй като ще принуди Москва да изпълни съществуващите си задължения за плащане на военни репарации. „Не само защото Украйна го иска, но защото международното право го позволява и изисква от държавите съвместно да спрат агресията“, казва тя.
Но други правителства, включително членовете на Г-7, се опасяват от контраобвинения в нарушаване на международното право – нещо, в което те самите обвиняват Русия. „Това е резонно от морална и политическа гледна точка, но не и от правна гледна точка“, казва Армин Щайнбах, професор по право и икономика в Парижкото бизнес училище.
Всеки план за използване на тези активи би станал изпитание за правния принцип на държавния имунитет, който гласи, че никоя държава не може да бъде съдена от съдилищата на друга държава, която не приема нейната юрисдикция, казват някои учени. „Това е много стар и добре установен принцип, основан на принципа на равенството на държавите“, казва професорът по международно публично право Уеб. „Дори световните суперсили нямат право да съдят малка островна държава.“
Някои европейски служители също са притеснени от обратната реакция на исканията за репарации, произтичащи от години съдебни спорове, особено искове срещу Германия след двете световни войни, както и искове на бивши колонии срещу бивши метрополии.
Съединените щати обаче смятат, че правното основание за директна конфискация на активите се крие в законните мерки за противодействие на „руската агресия“. Те се стремят да убедят другите, че страните от Г-7 са „особено пострадали“ от „незаконните действия“ на Русия, включително техните икономически последици, и следователно имат правото да действат, за да принудят Москва да спре своята „агресия“.
Пакетът чуждестранна помощ, приет от Конгреса миналата седмица, дава на администрацията на Байдън правомощието да конфискува руски активи под контрола на САЩ, отваряйки вратата за конфискация. Но европейците посочват, че за Съединените щати е по-лесно да заемат твърда позиция, защото Америка притежава само 5 милиарда долара руски държавни активи. „Те нямат голям интерес“, сви рамене един европейски дипломат.
Въпреки че нарушенията на международното право могат да бъдат оправдани при изключително ограничени обстоятелства, важното условие е те да са временни и обратими. Конфискацията не отговаря на тези изисквания, каза Уеб, добавяйки, че активите на централната банка „традиционно се ползват с най-висок имунитет“.
Нарушаването на това правило може да доведе до това, че други държави ще конфискуват западни активи в собствените им юрисдикции, казват опонентите. От това не само ще пострада репутацията на европейските финансови центрове, но и ще започне „Дивият запад“, където всичко е позволено.
Китай по начало се противопостави на „едностранните санкции“ на Запада срещу Москва и се страхува от загуба на доверие в международната финансова система, ако замразените активи бъдат мобилизирани, казва Цуй Хонгян, професор в Академията за регионално и глобално управление към Пекинския университет за чуждестранни изследвания. Самият Китай следва програма за дедоларизация, включително насърчаване на страните да преминат към юана като алтернатива на американската валута, но досега е постигнал само скромен успех. „Това може да насърчи Китай да търси по-силни гаранции за своите активи в чужбина“, казва Цуи, бивш директор на аналитичен център, свързан с китайското външно министерство. „Това може също така да даде тласък на вътрешните дискусии относно интернационализацията на юана.“
Въпреки че Киев все още настоява за пълната конфискация на руските активи, представители на Г-7 частно заявяват, че темата вече не се обсъжда. Вместо това се проучват алтернативни начини за извличане на финансиране от замразени активи.
Една от идеите, предложена през февруари от Белгия, която държи около 190 милиарда евро от руската централна банка в Euroclear, е да се използват тези резерви като обезпечение на дълга.
Съгласно този план Седемте ще създадат специално дружество, което ще емитира дълг от името на Русия, а обезпечението ще бъде поискано при достигане на падеж. Първоначално белгийският план набра скорост (наред с други варианти, беше насърчаван от министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън), но след това беше изоставен. Тогава Euroclear ще бъде отговорен за всякакви правни предизвикателства и те твърдят, че планът създава същите проблеми като пълното освобождаване.
Европейските страни не са склонни да пипат активите сами от страх от отмъщение.
За да преодолее този проблем, Белият дом насърчава нова идея и се надява да спечели подкрепата на лидерите на Г-7 през юни. Според новия план Украйна ще получи 50 милиарда долара финансиране чрез заеми или облигации, обезпечени с бъдещи печалби от замразени активи, обяснява Сингх.
След избухването на военните действия Euroclear вече спечели повече от 5 милиарда евро неочаквани печалби чрез реинвестиране на купонни плащания и пари от ценни книжа с падеж, които не могат да бъдат изплатени на Русия поради санкциите. Но ЕС има други планове за тези средства. Съгласно предложенията на ЕС, които трябва да бъдат приети през следващите седмици, по-голямата част от настоящите и бъдещи печалби от руските активи на Euroclear ще отидат първо за съвместни покупки на оръжие за Украйна. Всички печалби, получени до средата на февруари, ще бъдат прехвърлени на Euroclear като гаранция срещу съдебни разходи и рискове. „Можем да обмислим други действия, но в момента сме склонни да вярваме, че това е правно оправдано“, каза първият дипломат на ЕС Жозеп Борел в края на април, открито възразявайки на Съединените щати.
Политици, юристи и самата Euroclear са съгласни, че използването на неочаквани печалби, а не на самите активи, е правно стабилно и следователно по-малко рисковано от изтеглянето на руските резерви. Но планът на ЕС, който изисква консенсуса на всички 27 държави-членки, ще донесе само около три милиарда евро годишно, в зависимост от колебанията в лихвените проценти. А според плана на Белия дом тези печалби ще бъдат прехвърлени много по-бързо: Украйна ще получи десетки милиарди долари почти веднага след като сделката бъде договорена на предстоящата среща на Г-7. „Ние разработваме опцията, която според нас има най-голям шанс да има най-голямо въздействие за най-кратко време“, обясни Сингх. „И за нас е наистина важно да поддържаме солидарност.“
Проблемът с този план за Европа е какво ще се случи, ако конфликтът приключи скоро. Дългът, поет с очакванията за десетилетия печалба, ще трябва да бъде обезпечен с държавни гаранции или самите руски активи, което може да се окаже „сложно и скъпо“.
„Ако мирните преговори някога започнат и Украйна реши да участва в тях, може да възникне ситуация, при която Русия да поиска връщането на замразените си активи и в замяна на това да се съгласи да направи териториални отстъпки на Украйна. Това не може да стане, ако активите вече са заложени“, обясни германски служител.
Длъжностните лица от еврозоната също са изключително предпазливи по отношение на всякакви ходове, които заплашват да отменят трудно извоюваните печалби на еврото като световна резервна валута. Тъй като по-голямата част от руските резерви са под юрисдикцията на ЕС, еврото ще понесе тежестта на потенциалното бягство от чуждестранните резерви, според ЕЦБ и ключовите капитали на блока. Те също така обмислят безопасността на европейските активи, оставащи в Русия, тъй като Москва заплаши да отмъсти на западната и частна собственост в страната, ако Г-7 се опита да конфискува руските валутни резерви. „Имаме начини да отговорим. Замразихме и достатъчно количество финансови активи и инвестиции на чуждестранни инвеститори в наши ценни книжа и правим всичко това с мисъл за собствениците на нашите ценни книжа“, каза финансовият министър Антон Силуанов.
Според европейски служители руският национален депозитар (местният еквивалент на Euroclear) държи 33 милиарда евро европейски инвестиции, които постепенно се изземват чрез съдилищата. Въпреки че много западни компании вече са напуснали Русия, дори продавайки бизнеси на загуба, някои са запазили физически активи в страната – включително фабрики и складове на стойност милиарди евро.
Според проучване на Steinbach, базирано на данни от Киевското училище по икономика, чуждестранни компании притежават физически активи на стойност 285 милиарда долара в Русия. В същото време делът на европейските активи е 105 милиарда – три пъти повече от американските (36 милиарда). Ако внимателно калибрираните мерки на Седморката отговарят на международното право, Русия сама ще го наруши чрез ответна конфискация, казват експерти. Едва ли обаче тази характеристика е от фундаментално значение за мисленето на Москва. Русия вече поглъща западни бизнеси и наскоро национализирани филиали на германските и италианските производители на домакински уреди BSH Hausgeräte и Ariston. Изострянето на ситуацията в Украйна може да изведе от задънената улица дискусията за замразените активи. Някои страни се надяват наскоро одобреният пакет от помощ от САЩ да облекчи ситуацията, тъй като финансовата позиция на Киев се засили, казват европейски служители. Сингх от Белия дом обаче не е съгласен и предупреждава, че решенията, взети от Г-7 в краткосрочен план, ще имат “поколенчески” последствия. Той признава рисковете от изтегляне на резерви. Но в противен случай, смята той, Украйна няма да получи достатъчно финансиране и „едно от най-грубите нарушения на международното право в новата история ще остане ненаказано“.
Автори: Паола Тамма, Лора Дюбоа, Сам Флеминг; Източник: ft.com// Превод: Opposition
