„Нещо като диалог с огледало“ – така историкът по дипломация Сергей Радченко описва подготовката на Никита Хрушчов за преговорите с Дуайт Айзенхауер след смъртта на Йосиф Сталин. Съветският лидер описва какво ще каже на президента на САЩ: как Айк първо ще отхвърли аргументите му, но след това ще се подчини на тяхната логика и ще ги приеме като единственото работещо решение.
„Но трудността да се говори с въображаеми събеседници, – пише Радченко – се крие във факта, че ние подсъзнателно влагаме в устата им това, което бихме искали да кажат.“
Дори не можем да си представим какво ще се случи, ако другата страна отхвърли логиката ни.
Чувам ехо от този разговор с огледало в подхода на Запада към Москва днес. Уж слушаме, но чуваме само това, което искаме да чуем – а именно, че Путин иска да се съгласи да прекрати конфликта в Украйна. Но наистина ли иска това?
Като много анализатори и повечето европейци, аз съм убеден, че конфликтът ще приключи с мирно уреждане.
Киев ще трябва да размени територия срещу значителни гаранции за сигурност. Въпреки това, въпреки че преговорите са неизбежни, аз в никакъв случай не съм убеден, че сме толкова близо до решение, колкото мнозина се надяват.
Поне четири фактора правят ситуацията непредсказуема.
Първо, по отношение на изхода от конфликта Русия и Украйна се намират в коренно различни ситуации.
Кремъл на този етап е убеден, че Русия печели на бойното поле. И той вярва, че има значително пространство за маневриране по отношение на прекратяването на военните действия (включително как и кога).
Ситуацията на украинския президент Владимир Зеленски, напротив, е несигурна.
Военните провали на украинските въоръжени сили подкопаха неговата политическа подкрепа. Украинците искат конфликтът да приключи възможно най-скоро, въпреки че все още не са готови да се откажат от територия в името на мира. Това означава, че Зеленски е принуден да говори за победа, дори когато се опитва да намери някакъв вид компромис.
Второ, много от тези, които говорят за преговори предполагат, че знаят много добре какво иска и какво е готов да направи руският президент Владимир Путин.
По време на неотдавнашното пътуване на Зеленски до Съединените щати бившият президент Доналд Тръмп каза: „Имаме много добри отношения [със Зеленски] и аз, както знаете, също имам много добри отношения с президента Путин и мисля, че ако победим, ще разрешим този конфликт много бързо.”
От тази типична бравада на Тръмп се предполага, че той вече е преговарял с Путин и не се съмнява, че може да го направи отново.
Уловката обаче е, че никой западен лидер няма представа за настоящите мотиви на Путин. Путин от миналото и от настоящето са толкова различни един от друг, колкото Сталин през 1940 г. и през 1944 г.
Трето, целите на Русия се промениха с времето.
Първоначалната специална операция на Путин имаше ясна цел. Основната му цел беше да разсее магията на Запада, която омагьоса украинското общество. Твърдеше се, че украинците са просто „омагьосани“ руснаци и че краткосрочните военни действия ще развалят магията.
Не се получи.
Към септември 2022 г. специалната операция се провали. Оттогава сме свидетели на прокси война срещу НАТО на територията на Украйна. Така вижда ситуацията самият Путин – а с него и мнозинството руснаци. Ето защо Путин няма да толерира президентът на САЩ да играе ролята на героичен миротворец – даже старият му приятел Тръмп. Само руската победа ще донесе мир. А една от военните цели на Москва е разцепването на НАТО.
Четвъртата трудност е, че нито САЩ, нито ЕС имат дългосрочна стратегия спрямо Русия. Украйна беше неразделна част от западната „руска“ политика от края на Студената война. Този медал имаше две страни. В трансформиращия сценарий демократизацията на Украйна се разглежда като инструмент за демократизация на самата Русия.
Но имаше и друг сценарий, ориентиран по-скоро към стабилност и той имаше друга логика: не дразнете мечката.
Тази двойна политика подхрани украинския конфликт.
Изминаха почти хиляда дни от началото на военните действия, а Западът не позволява на украинците да удрят цели в самата Русия, но като „компенсация“ позволява на Киев да задава тона на западната риторика за Русия.
С други думи, Западът по същество е възложил своята „руска“ политика на Украйна. И ако Путин вярва, че Русия е във война със Запада, тогава този подход е обречен на провал.
Лидерите на САЩ и Европа трябва да си върнат инициативата в отношенията с Русия. Трябва да се водят смислени преговори не само за Украйна, но и за бъдещето на европейския ред.
Както гласи стара руска поговорка: „Когато поканите мечка на танц, не вие решавате кога ще свърши танцът, а мечката“.
Автор: Иван Кръстев; Източник: ft.com; Превод: Opposition
