(Продължение)
Непохватни и страхливи руснаци?
Понякога ВСУ успяват да постигнат нещо.Но често украинците биват засечени рано и руснаците им устройват засади с артилерийски огън.Снайперисти и щурмоваци се борят за всяка траншея, а смъртоносните дронове бръмчат над главите им.Украинците продължават да настъпват, а смелостта им под обстрел подробно се описва в медиите.Но статии за руснаците, които също воюват ожесточено и понасят тежки загуби – не се виждат никъде.След многобройни истории за хаос в командването и дезертьорство в редиците им, фактът че руснаците се бият с дисциплина и сплотеност, накара тези, които прогнозираха друго, да мълчат.Първото пряко признание в големите американски медии за упоритата руска съпротива дойде едва наскоро от CNN.Това признание не идва от западни експерти, а от самите украински войници.Разочаровани, че техните поддръжници от НАТО ги обвиняват за техния слаб напредък, те се оплакаха: „Очаквахме по-малко съпротива.Те държат.Те имат добри командири.Не се говори често така за врага“.
Подобни коментари липсват в медиите в САЩ.
И все пак, цел ли е на военните репортажи да прославят своите съюзници? Или трябва да се представя балансирана оценка, независимо от това дали добрите или лошите имат надмощие? Тази пристрастност към мъжеството на войниците се вижда и в отразяването на оръжията, които владеят. След разказа „украинският мозък е по-важен от руските мускули“, поредицата от подобрения на арсенала на Киев бяха рекламирани като „чудо оръжия“. Те включват ракетите HIMARS, танкове Leopard, бойни машини на пехотата Bradley, ракети Storm Shadow и касетъчни боеприпаси DPICM. Всички те „променяли правилата на играта“. Но тези големи надежди бяха осуетени до голяма степен поради оръжията, които руснаците използват, за да им противодействат. Арсеналът на Москва включва системи за електронна война (РЕБ), които свалят десетки украински дронове и системи за заглушаване на GPS на произведените в САЩ ракети HIMARS и планиращи бомби JDAM. Тяхната масова ефективност, неизпитвана досега от украинците, беше неприятна изненада. Също така неочаквано беше въвеждането на нови системи от Русия, като например дронът Lancet, който сее хаос върху украинската бронирана техника, благодарение на разширения си обхват, полезен товар и функции против смущения. Други включват нови планиращи бомби ФАБ и подобрената ракета ЛМУР, чийто обсег поставя хеликоптерите, които я изстрелват, извън обсега на украинската противовъздушна отбрана. Тези руски оръжия притъпяват напредъка на Украйна, но основните анализи рядко ги споменават. В крайна сметка се казва, че Русия изчерпва прецизните си боеприпаси, а не че разработва и разполага нови.
Вместо да се питат защо са подценили силно устойчивостта и иновациите на Русия, извинението на Киев за неуспехите е, че „Москва имаше месеци да подготви отбранителни линии“. Медийните експерти – често същите, които предричаха бърз напредък, – сега обясняват защо прогресът във всеки случай не би могъл да бъде бърз. Това е непълен и самообслужващ отговор; руснаците очевидно превъзхождат в изграждането на защита, по-сложна от минни полета и окопи, и правилното оценяване на това е от съществено значение за анализирането на перспективите на Украйна и възможните крайни точки за тази война.
Неминуемият „крах“ на Русия
Много анализатори остават настроени оптимистично за евентуалната победа на Украйна, но сега смятат, че тя ще е резултат от крах на Русия – независимо дали на руската армия, или на целия режим на Путин.
С други думи, тези военни експерти базират своите прогнози не на анализ на военните действия сами по себе си, а на предчувствия за упоритостта и патриотизма на руските войници и граждани. Някои, като генерал Марк Мили казват, че на руснаците „… им липсва лидерство, липсва им воля, моралът им е слаб и дисциплината им е ерозирала“. Други, като бившия генерален директор на ЦРУ Дейвид Петреъс смятат, че руската решителност може да се „разпадне“ в отговор на атаките на Украйна с дронове срещу Москва. Подобни удари „приближават войната до руския народ“ и могат да го убедят, че подобно на блатото, в което СССР попадна през 80-те години в Афганистан, днешната война в Украйна е „в крайна сметка неустойчива“. Дори един до голяма степен трезв анализ от Warographics завършва със сценарий, основан на надежда; украинското повторно завладяване на Бахмут може да нанесе „опустошителен психологически удар“, който може би е достатъчен, за да предизвика краха на Русия.
Пожелателното мислене не е основа за политика, нито има причина да се надяваме, че украинското повторно завоюване на Бахмут ще нанесе „опустошителен психологически удар“, достатъчен да предизвика колапс на Русия.
Всъщност такъв удар вече беше нанесен на украинците, които загубиха незаменимия елит на своята армия (заради орди незаменими руски престъпници, превърнали се в щурмоваци) в обречената защита на град, за който президентът Зеленски се закле, че няма да падне. Както се вижда, самите украински войници опровергават твърдението на Мили, че на руските сили им липсва лидерство, воля и дисциплина. Петреъс е прав, че дроновете на Киев изнервят московчани, а данни от руските социални медии разкриват тревога от възможни жертви. Но те не се превърнаха в широки антипутински и антивоенни нагласи. Напротив, подкрепата за Путин остава силна и антизападните настроения и „ефектът на сплотеност около флага“ се засилват, тъй като Русия се оказва в прокси война с целия НАТО, според пропагандата на Кремъл.
Надеждата на Петреъс, че руският елит ще отхвърли войната в Украйна като „неустойчива“ – както се предполага, че е направил съветският елит с войната в Афганистан през 80-те години, се основава на погрешна аналогия. Старият съветски управляващ елит не смяташе войната в Афганистан като ненужна и не се тревожеше много за общественото мнение. Беше необходим нов лидер, който постави като приоритет подобряването на връзките със Запада, Китай и мюсюлманския свят (всички те направиха напускането на Афганистан като предварително условие за разведряване), за да започне да работи за извеждане на съветските войски. Въпросът не е, че някои войни не са скъпи; войната в Афганистан беше много скъпа, а войната в Украйна е още повече. Приемането на поражение в голяма война – особено такава, която е оправдана от гледна точка на „жизненоважни национални интереси“ – е малко вероятно, докато няма едновременно нов лидер и смяна на елита. За Путин и неговия военно-политически елит геополитическите последствия от съветското изтегляне от Афганистан и други аванпостове, особено от Централна Европа, е именно причината, поради която те вярват, че Русия трябва да стои твърдо в Украйна днес.
Сега Путин е по-слаб/силен от всякога
Ако медиите и техните коментатори са прави, тази промяна на ръководството в Русия ще настъпи скоро.
В продължение на няколко месеца, особено след неуспешния юнски бунт, воден от шефа на Wagner Group Евгений Пригожин, на Запад цари консенсус относно слабостта на Путин и потенциалното му отстраняване. По думите на един бивш офицер от КГБ пред CNN, властта на Путин вече е „почти несъществуваща“, а държавната власт „е в свободно падане“. Друг гост на CNN – високопоставен украински служител – се съгласи с отслабващия авторитет на Путин и каза: “Властта, която имаше, просто се разпада.” Освен всичко друго, това ускорява победата на Украйна, защото „се отразява силно на руската мощ на бойното поле“. Тези прогнози се оказаха грешни: хватката на Путин сега е по-силна от преди; бунтът не успя да събере подкрепа; „Вагнер“ е опитомен, а неговият шеф елиминиран; а Путин отмести на втори план служители, които повториха критиките на Пригожин към него или неговото висше военно ръководство. Що се отнася до войната в Украйна, руската съпротива всъщност се засили от юни. Кой беше този украински служител, който твърдеше, че армията на Путин, както и неговата власт, се „разпадат“? Не някой друг, а украинският президент Володимир Зеленски.
При цялото уважение към Зеленски и неговия офис, дълг на журналиста е да се противопоставя на пропагандата и да настоява за реални доказателства на екстравагантни твърдения. Вместо това медиите кротко приемат аргументи от официални лица, след това повтаряни от коментатори и експерти, защото те отговарят на нашите разкази за „Путин неудачника“, за рухваща Русия или за превъзходството на Запада. С други думи, защото такива аргументи подхранват високомерието ни. Помислете за твърдението на шефа на британското разузнаване Ричард Мур, че Путин е бил принуден да „сключи сделка с Пригожин, за да спаси кожата си“. Всъщност беше точно обратното. Пригожин – за да спаси временно собствената си кожа, тъй като беше изправен пред заплаха от екзекуция по бърза процедура за държавна измяна – беше принуден да приеме условията на Путин. Осмиването на Путин като този, който се отдръпна от страх за живота си, няма много общо с интелигентността. Може да играе добре в момента, но хората в крайна сметка забелязват натрупването на погрешни оценки и неуспешни прогнози.
Когато става трудно… Завъртане?
Това помага да се обясни едно скорошно проучване, което показва, че мнозинството от американците сега се противопоставят на повече военна помощ за Украйна.
Тук те се присъединяват към страните от ЕС, където мнозинствата отдавна смятат, дори преди неотдавнашните провали на Украйна, че изпращането на повече оръжия само удължава война, която не може да бъде спечелена и забавя преговорите за мир. Проучванията не могат да кажат точно каква степен на загриженост се крие зад подобни мнения – било то обща „умора от Украйна“, загуба на вяра във шансовете на Киев за победа, загриженост от тежкото бреме, поето от данъкоплатците, притеснение от новините за корупцията в Украйна или тревога с по повод високата цена на асимилирането на милиони украински бежанци. Но в основата на всичко е по-широка загуба на вяра в техните лидери и елита на НАТО-ЕС, които все още обещават да се борят „колкото е необходимо“, за постигане на „решителна победа“.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен наскоро защити контраофанзивата на Украйна с аргумента, че благодарение на миналогодишната кампания „те (Русия) вече са загубили“ и „(Украйна) вече си е върнала около 50 процента от първоначално заграбеното“.Значи целта на тазгодишната кампания е да си върнат останалите 50 процента?Подобен „вираж“ идва от Института за изследване на войната (ISW), високо ценен аналитичен център, чиято проукраинска ориентация снижава неговата обективност.ISW твърди, че Украйна за по-малко от шест седмици си е върнала повече територия, отколкото Русия през предходните шест месеца.Вместо да оцени кампанията на Киев според заявената от нея цел – бърз пробив за прекъсване на сухопътния мост на Русия с Крим – ISW съотнася нейните провали, като ги сравнява с тези на Русия.Но дори и това не е убедително, защото последните печалби на Русия се отнасят до превземането на Бахмут, голям и силно укрепен град (предвоенно население 73 000).За разлика от това, последните придобивки на Украйна се състоят от открити полета и малки села като Работино (предвоенно население 500 души).
Поддържането на обществена подкрепа за войната сега е по-трудно, отколкото в началото на 2000 г. след атаките на 11 септември. Чувството на възмущение и обещанията на Белия дом за бърза и безмилостна победа тогава убедиха мнозина да подкрепят злополучните начинания в Ирак и Афганистан. Не само, че „надменността и лъжата“ на тези скорошни провали все още са свежи в общественото съзнание, но днес имаме много повече източници на критична информация – от експертни списания и уебсайтове до квалифицирани анализатори, предлагащи подробна, актуална информация и независими критики на конфликта. Те подлагат твърденията на нашите военно-политически лидери на внимателно разглеждане и освен ако не настъпи рязко обръщане на съдбата в Украйна, контролът от тяхна страна ще бъде твърд.
Подготовка за предстоящите ужаси
Но вероятен ли е рязък обрат на съдбата?
След толкова много провалени прогнози мнозина вече се съмняват в уверенията на Вашингтон, Брюксел и Киев. И не само количеството неуспешни прогнози намаляват вярата в руския колапс. Също така тяхното качество или начинът, по който тези прогнози са се провалили, пораждат съмнения относно прозренията на техните автори за системата, която те прогнозират. Анализаторите, които предвиждаха, че икономическите санкции ще осакатят военните усилия на Русия трябваше да признаят, че не са разбрали ключови аспекти на икономическата находчивост на Русия. Други подцениха военната устойчивост на Русия – както е описано по-горе – поради погрешни предположения за руската неспособност или западното военно-технологично превъзходство.
Някои стават жертва на такава когнитивна грешка, като склонност за намиране на доказателства за руска слабост, защото техните предположения изискват да ги търсят.
Когато вниманието се съсредоточи върху дезорганизацията и несъгласието в руската армия – разгласяване на инциденти с оплаквания на войници и офицери, дори дезертиране – това предполага неизбежен крах. Но колко руски войници и офицери не се оплакват от нищо? И колко често срещани са дезорганизацията или несъгласието в украинската армия? И къде е анализът защо редовните войници отхвърлиха бунта на „Вагнер“? Проблемът е в селективното информационно покритие. Сред многото примери беше неотдавнашното медийно отразяване на „отчаянието“ на Москва, принудена да сключи оръжейна сделка със Северна Корея. А едновременно с това напълно бяха игнорирани признаците на „отчаяние“ в Киев, като например намаляване на стандартите за годност за военна служба или опитите за депортиране обратно в Украйна на мъже, избегнали военната служба в страните от ЕС.
Украйна може да е по-близо до колапс, отколкото Русия. Може наистина да има „асиметричен градиент на изтощение“ – друг начин да се каже, че Русия поема повече жертви от Украйна, – но дори някои официални представители в Киев признават, че Русия може да го понесе по-добре от Украйна. В късната есен, когато времето забавя боевете и кампаниите обикновено приключват, Украйна може да си е извоювала още 100 кв. мили, но на каква цена? С поглед към 2024 г. Русия ще опира на състав на своите въоръжени сили, много по-голям от този на Украйна. Украйна ще получи повече ракети на НАТО, но те едва ли ще „променят играта“ повече от HIMARS и Storm Shadows преди тях. Киев също ще получи няколко дузини изтребители F-16, но техните набързо обучени пилоти, изправени пред плътен и усъвършенстван пояс от противовъздушна отбрана, могат да претърпят сериозни загуби без голямо въздействие върху хода на войната.
Изправена пред асиметричен градиент на въоръженията – неспособността или нежеланието на държавите от НАТО да продължат да предоставят на Украйна достатъчно боеприпаси, за да бъде на нивото на Русия, Украйна ще се стреми да промени уравнението.Това означава повече удари с дронове срещу Москва и други руски градове, нападения срещу руски гранични градове и ожесточена битка за Крим.Украйна ще разшири атаките срещу черноморските кораби и пристанища на Русия, като може би най-накрая ще унищожи Кримския мост.И Русия ще направи същото, подобрявайки своите безпилотни и ракетни сили (включително обратно инженерство на пленени оръжия на НАТО), за да удря по-силно от всякога летища, железопътни линии, пристанища и друга инфраструктура.Цивилните жертви ще се увеличат, както и опасността от химически или ядрени „аварии“.
Виковете, че „Украйна трябва да победи решително и с превъзходните въоръжения на НАТО със сигурност ще го направи“ не подкрепят нито разумна военна стратегия, нито отговорен политически дебат.
Тези, които спорят по този начин, си спомнят британския лидер от Втората световна война Уинстън Чърчил, който втвърди решимостта на нацията през най-мрачния й час и я доведе до триумф. Но рядко си спомнят британския командир от Първата световна война Дъглас Хейг, чието настояване, че Германия ще рухне, ако съюзниците предприемат само още една офанзива. В крайна сметка тези негови решения удължиха мъчителната война на изтощение с цената на милиони животи. Високомерието е не само наш враг, но и враг на Украйна.
Автор: Робърт Инглиш; Източник: nationalinterest.org// Превод и редакция: opposition.bg
