Но ядрените оръжия на САЩ са стари. Изправени пред бързото развитие на Китай и една по-агресивна, непредсказуема Русия, съществуват дълбоки опасения относно това, дали САЩ са насочили достатъчно ресурси за модернизиране на способностите си навреме, тъй като непредвидимо бъдеще дебне зад ъгъла.
„Следващите пет години – може би по-малко от това – ще бъдат наистина определящи“, каза Хедър Уилямс, която ръководи проекта по ядрени въпроси и е старши сътрудник в аналитичния Център за стратегически и международни изследвания (CSIS).
САЩ заменят остарелите си Minuteman III със Sentinels, завършвайки мащабна модернизация на наземните възпиращи средства, като същевременно заменят ветераните подводници от клас Ohio с предстоящия клас Columbia. Невидимият бомбардировач B-21 Raider скоро ще навлезе като част от въздушна триада с двоен капацитет, като в крайна сметка измести тежките бомбардировачи B-2, а изтребителят F-35 вече е сертифициран да носи термоядрената гравитационна бомба B61-12.
Модернизацията се готви веднага във всички сфери, в края на живота на съществуващите оръжия. Докато експертите настояват, че САЩ винаги ще поддържат непоколебимо ядрено възпиране, има все по-шумни опасения, че ако ключовите решения не се вземат бързо – и ако усложнения затруднят постепенното въвеждане на нови системи – ядреният арсенал на САЩ може да бъде в несигурна позиция в началото на следващото десетилетие в един опасен свят
„Решенията трябваше да бъдат взети вчера“
САЩ, както и НАТО, са до голяма степен сигурни и обединени в ядрената си мисия, каза Уилямс пред Newsweek. Но мъглявата част идва, когато се гледа в бъдещето и сливането на политическата воля с модернизацията на ядрените оръжия. „Ако наистина искаме да бъдем сериозни в изграждането на ядрен арсенал за 21-ви век и да се конкурираме с нашите противници, има наистина големи решения, които трябваше да вземем вчера, но не го направихме“, каза тя.
Едно от тези решения е да се гарантира, че новите системи са готови навреме. Друго е политическата приемственост и стабилна визия за бъдещето на арсенала на САЩ без всякакви колебания в ядрената политика. И все по-голяма е необходимостта от съгласувана стратегия за възпиране на Русия, Китай и Северна Корея, както и за успокояване на съюзниците, които разчитат на възпиращата сила на САЩ.
Ако тези фактори по някакъв начин се объркат, смятат експертите, САЩ може да бъдат принудени да се борят с най-слаба позиция на ядрения фронт до 2030 г.
„Току-що тръгна“
След Студената война модернизацията на ядрената триада на САЩ отпадна. Сега всичко се прави под голям натиск.
Разработено през последните няколко администрации на Белия дом, „има споразумение, че отдавна е отминало времето, когато трябваше да съживим и модернизираме тези способности, и че чакахме толкова дълго, че за съжаление [ние] трябва да направим всичко едновременно“, казва Робърт Суфър, който беше заместник-помощник-министър на отбраната по политиката за ядрена и противоракетна отбрана от 2017 г. до януари 2021 г. при бившия президент Доналд Тръмп.
През следващите около 10 години САЩ ще преразглеждат наземните ракети и силози, за които американската армия казва, че ще „разшири капацитета си до 2075 г.“. Междувременно годините на служба на Minuteman III вече дават своето – неуспешните изстрелвания като това през ноември привличат все повече и повече внимание. Подобни проблеми възникнаха с ядрените способности на нашия съюзник в НАТО Великобритания: след неуспешно изстрелване по-рано тази година един неназован наблюдател колоритно описа пред британския вестник The Sun как ракетата Trident „излиза от подводница, но след това просто се пръсна във водата.”
Анализатори и служители настояват, че няма за какво да се тревожим, че ядреното възпиране на Америка не е компрометирано. „Няма оръжейна система, която да е безупречна“ и САЩ могат да обяснят неизправностите при изпитанията, казва Суфер пред Newsweek.
Но има ограничен брой пъти за надграждане и удължаване на експлоатационния живот на системи като Minuteman III. Потенциалът не е безкраен. И в същото време не може да има празнина – ракетите трябва да функционират докато Sentinel не поеме напълно линията. С предвидените очаквания за закъснения и преливане на бюджета възниква загриженост само относно сроковете.
Но въпреки нежеланието да се разчита на по-стари системи поради практически причини, експертите са уверени, че американската армия може да поддържа силно възпиращ фактор чрез разширяване на наследените системи и бързо внедряване на нови заместители.
„Правителството на САЩ ще направи всичко необходимо, за да поддържа тези устройства в състояние на готовност и надеждно състояние, докато Sentinel не застъпят“, каза Суфер. „Има стъпки, които можем да направим в крайни случаи, за да запазим системите в експлоатация по-дълго.“
Същото важи и за уморените подводници от клас Охайо; техният ресурс на потъване и изплуване е ограничен. Но чрез промяна на това колко често подводниците излизат на патрулиране или чрез извършване на други настройки, още няколко години могат да „преживеят“ в системата.
„Политическият контекст е изключително важен“
Второто притеснение е „трайният ангажимент към ядрената енергия“, смята Уилямс. Политическото колебание за това как да се модернизират ядрените оръжия, наричано също рекордна програма, е смущаващо, когато светът е на прага на нови ядрени заплахи, казва тя.
„Политическият контекст е изключително важен“, каза Карл Мюлер, старши политолог от аналитичния център RAND, пред Newsweek.
Конфликтите между Конгреса и администрацията около новите възможности, като изстрелваната от подводница крилата ракета с ядрено оръжие – която администрацията на Байдън избра да се откаже, въпреки настояванията на Конгреса по-рано тази година – нарушават последователната ядрена стратегия, твърдят експерти. Привържениците на разоръжаването може да се насочат към по-нататъшни ремонти, вместо пълна подмяна, с надеждата за това, което анализаторите нарекоха „разоръжаване чрез остаряване“. Всички тези конфликти усложняват вземането на решителни решения относно ядреното бъдеще на САЩ, добавят експерти.
Оръжия като изстрелваните от подводници крилати ракети с ядрени бойни глави могат да бъдат от решаващо значение за уверяване на съюзниците на САЩ в техните способности и ангажименти, „но ние просто не вземаме решението“, казва Уилямс. „Ние просто продължаваме да ритаме кутията надолу по пътя относно това дали имаме нужда от тези неща или не“, добавя тя. „Времето дойде, ние наистина трябва да направим някои от тези избори.“
Постоянната промяна за това кои системи са приоритет и ако ядрените инвестиции бъдат намалени, правителствените отдели, натоварени с разработването на оръжейните системи може да се окажат под истински натиск в променящото се политическо течение, подчертава Уилям Алберк, директор по стратегии, технологии и контрол на въоръженията в Международния институт за стратегически изследвания (IISS) и бивш служител на НАТО.
Нови рискове и неопределеност
И това е по-дългосрочното мислене, което тревожи мнозина. Главният въпрос е Пекин и как би могъл да изглежда неговият ядрен арсенал след 15 или 20 години, не на последно място след като Русия заяви, че до голяма степен е завършила собствената си програма за ядрена модернизация.
„Пекин възнамерява да създаде ядрена триада – наземни, морски и въздушни системи за ядрена доставка – която се надява да съответства на тази на Русия и САЩ, до 2035 г.“, заяви Джон Кил, бивш републикански сенатор и съавтор на доклада относно стратегията на САЩ, представена на Конгреса през октомври 2023 г., в скорошна статия за The Wall Street Journal. „Не очаквахме това и затова не сме подготвени да отговорим.“
Това е често срещано мнение. „Не съм чувала още за ясна стратегия как ще поемем това ново предизвикателство“, каза Уилямс.
„Как“ може да липсва, но със сигурност има признание за заплахата, която разрастващият се ядрен арсенал на Китай може да представлява през идните години. „Имаме ядрена модернизация и разширяване на КНР [Китайската народна република], което ни изправя пред нови рискове и нови неопределености“, каза през февруари миналата година Ричард К. Джонсън, заместник-помощник-министър на отбраната за ядрената политика и политиката за борба с оръжията за масово унищожение.
Прегледът на ядрената политика на администрацията на Байдън, публикуван в края на 2022 г., изложи ясната необходимост от спешни решения във връзка с усилията на Пекин да укрепи своя ядрен потенциал.
„До 2030 г. Съединените щати ще се изправят за първи път в историята си срещу две големи ядрени сили като стратегически конкуренти и потенциални противници“, се посочва в доклада, добавяйки, че Пекин вероятно ще разполага с 1000 бойни глави, които могат да се доставят до 2030 г.
По-скорошният „Преглед на стратегическата политика“ от октомври 2023 г. повиши залога. „Рискът от конфликт с тези два ядрени партньора нараства“, се казва в доклада. „Това е екзистенциално предизвикателство, за което Съединените щати са зле подготвени, освен ако техните лидери не вземат решения сега да коригират стратегическата позиция на САЩ“.
Предстои опасен период
Има и други неизвестни, подчерта Алберк. Иран е в играта, както и Северна Корея, и е трудно да се предвиди как ще се държат редица други държавни актьори през следващите няколко десетилетия и точно колко бойни глави са необходими, за да се отблъснат редица хипотетични, но много възможни сценарии, каза той пред Newsweek.
Геополитическата обстановка от последните няколко години драстично увеличи важността на ядреното възпиране от страна на САЩ, добави Мюлер.
Не всичко е загубено за онези, които се ангажират ядрените оръжия да са гръбнака на националната сигурност на САЩ. Все още има време, твърди Уилямс.
Съществуват множество начини, по които действащите системи могат да бъдат поддържани по-нататък, като същевременно се ускорява въвеждането в експлоатация на новите ядрени възпиращи средства, каза Суфер. Предстои опасен период, каза той, но САЩ „ще проявят най-голяма небрежност, ако не се подготвят за възможност за пропуски и не измислихят други начини за компенсиране на това“.
Зад тази увереност обаче се крие безпокойството на привържениците на модернизацията на ядрените оръжия за бъдещето, при това близкото – в следващите пет години.
„Решенията трябва да бъдат взети сега, за да може нацията да бъде подготвена да се справи със заплахите от тези два противника с ядрено оръжие, възникващи във времевата рамка 2027-2035 г.“, заключава Прегледът на стратегическата политика за 2023 г., представен на Конгреса. Без тях не е ясно как точно ще изглежда гръбнакът на националната сигурност на САЩ и НАТО през следващото десетилетие.
Автор: Ели Кук; Източник: newsweek.com // Превод: Opposition