През февруари се навърши една година, откакто Валери Залужни загуби поста си на главнокомандващ. Никой не потвърди официално, че причината е конфликт между главнокомандващия и президента Володимир Зеленски. Но неофициално околните и на двамата посочиха това.
Вече бившият съветник на главнокомандващия Виктор Назаров потвърди в интервю за “Телеграф”, че напрежението между лидерите е започнало след провала на контранастъплението през 2023 г., което не е донесло очакваните резултати. Освен това Банкова се опасява от политическите амбиции на Залужни.
В момента бившият главнокомандващ е посланик във Великобритания. Но наказателното дело за предаването на юга все още се разследва. В разговора с “Телеграф” Назаров не изключва, че то може да се използва за натиск върху Залужни.
Освен това, първите опити за преследване на украински генерали за предаването на територии през 2024 г. намекват, че правителството е направило крачка към загуба на доверие към военните, според Назаров. И това сигнализира, че политическото ръководство може да се опитва да държи военните отговорни за започването на война през 2022 г.
„Правителството направи крачка в опасна посока“
– Напоследък много висши военни започнаха публично да заявяват, че не е имало официални разпореждания от властите за руско нахлуване през 2022 г. Генерал Сергей Наев говори за това, вие също говорихте за това в последното си интервю. Защо този разговор започва сега?
– Има негласно правило, че всеки може да сгреши: и цивилни, и военни. Доказателство за това е например атаката срещу Израел през октомври 2023 г. Определено имаше грешки и от двете страни. Мисля, че ще го разберат, когато всичко свърши. Въпреки това съм сигурен, че те няма да бъдат подложени на наказателно преследване. Но докато войната тече, никой не трябва, така да се каже, да „подставя“ никого, още повече, да привлича към наказателна отговорност. Разрушава доверието.
В продължение на няколко години в Украйна това негласно правило, което, между другото, е законодателно закрепено в принципа на бойния имунитет, не беше нарушено. На Запад се нарича правило на Рендулик (командирите трябва да преценят военната необходимост от дадено действие въз основа на информацията, с която разполагат в момента на вземане на решението. Командирите не могат да бъдат съдени въз основа на информация, която става достъпна по-късно. – Ред.). Не трябва да съдим хората от гледна точка на бъдещия ни опит. Трябва да разберем от какво са се ръководили, какво е било тяхното възприятие, когато са вземали тези решения.
Сега това правило е нарушено. Доказателство за това беше наказателното преследване на военнослужещи. Според мен с тази стъпка политическата власт наруши договора и законовата норма за боен имунитет. Няма да давам оценка на мотивите за това решение, но властите направиха крачка в опасна посока.
– Това наказателно дело се отнася именно за руската офанзива в района на Харков още през 2024 г.
– Няма значение. Търпението на много хора се изчерпа. Но все още не е минало границите на допустимото, така да се каже. Известно е, че почти две години се води наказателно производство по отношение на окупацията на юга. Доскоро това изглеждаше разбираемо, тъй като страната и в частност армията не бяха готови да отблъснат агресията. Това е основната причина за загубата на част от южната територия. Защо е образувано наказателно производство? Както каза прокуратурата по моето дело през 2014 г.: самолетът беше свален, загинаха хора, трябваше да образуваме дело. Въпреки че в Наказателния кодекс има член 42 “Действие, свързано с риск”. Точно за това говори той. Така че защо имаме избирателен подход? Оказва се, че има само въпроси относно загубата на част от територията. Тоест изглежда някак тенденциозно.
(Началникът на щаба на АТО генерал-майор Виктор Назаров беше признат за виновен от съда за смъртта на украински военнослужещи в Ил-76, свален от сепаратистите при кацане на летището в Луганск през юни 2014 г. Загинаха девет членове на екипажа и 40 парашутисти от 25-та отделна въздушно-десантна бригада. Назаров беше осъден на седем години затвор, но през 2021 г. Касационният съд оправда Назаров и прекрати делото поради липса на състав на престъпление в действията му — Ред.)
И когато наскоро започна историята с военните арести, стана ясно, че може би предишното мълчаливо споразумение и онова неписано правило на Рендулик вече не съществуват. Това обяснява мотивите на военните и реакцията на властите. По мое дълбоко убеждение това е грешка, която не трябваше да се допуска и трябва незабавно да се коригира, за да се върне доверието на военните.
– Може ли това да стане сега?
– Винаги може.
** На пресконференция на президента на 23 февруари 2025 г., отговаряйки на въпрос на “Телеграф” относно наказателното преследване на генерали, Владимир Зеленски подчерта, че доверието между военното командване и политическото ръководство не е загубено. Според президента въпроси са възникнали поради смъртта на голям брой войници.
„Залужни може да бъде обект на политически натиск“
– Споменахте наказателното дело за окупацията на юга. Знаете ли как се развива? Подготвят ли се официални обвинения?
– Не знам какво им е в главата. По време на моята служба първо като съветник, а след това като главен консултант на главнокомандващия, имах достъп до някои документи по този въпрос. Според мен това, което се случва там, е просто, както се казва, напъване. Като професионалист не можех да мълча.
От една страна, изнесох някои неща в публичното пространство, дадох някои съвети на колеги, освен това изпълнявах функционалните си задължения. Това включва правна подкрепа и защита на военнослужещите от незаконно наказателно преследване. Според мен има абсолютен наклон в полза на отговорност единствено на военните. Това изглежда като опит военните да бъдат превърнати в изкупителна жертва. Многократно съм отбелязвал, че когато една страна е във война и се отбранява, особено с такъв мощен враг като Русия, само военните мерки няма да дадат резултат. Всички други мерки трябва да се предприемат комплексно – политически, дипломатически, икономически, научни, информационни, социални, правни.
Документите, които съм виждал, не говорят за справедливост. Това дори не изглежда като опит за обективно разбиране на действителните обстоятелства на случилото се. Във военните дела всичко може да се случи: можете да планирате всичко според документите и изглежда, че ще бъде направено добре, но няма да получите желания резултат. Защото врагът успява да надхитри, да надмине в нещо.
– Казвате, че искат да направят военните изкупителни жертви. И искат да направят бившия главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Залужни виновен за предаването на юга?
– Доколкото знам, той не е бил викан на разпит. Най-вероятно той няма показания по това дело.
Но ако те разпитват неговите подчинени и събират някакви документи, то това пряко или косвено се отразява на главнокомандващия, който и да е той. В същото време главнокомандващият е длъжност във въоръжените сили на Украйна, която не може да бъде встрани от никакви процеси. Трудно е да си представим ситуация, в която нещо се случва на юг или където и да е, а той е в командировка някъде или не знае какво става там. Той все едно влияе върху всички тези неща.
Не съм сигурен, че по политически причини някой е готов да обяви Залужни за заподозрян. Но като метод за политически натиск може да проработи. Не го изключвам.
„На 24 февруари бяхме на крачка от пропастта“
– Ключовият въпрос за много украинци, който все още възниква: беше ли готова Украйна за 24 февруари или не?
– На този въпрос трябва да се отговори в две части.
Като цяло, да воюваме сами три години – не. От гледна точка на непосредствена подготовка, за да имаме време да се борим – да. Какво имам предвид. Независимо кой беше на власт в момента на началото на агресията или преди това от 2014 г., всички, както се казва, са съгрешили. Морален грях, а може би многофункционален. Никога не са се занимавали с армия или отбрана. Дори опитът от Антитерористичната операция в Източна Украйна и операцията на Обединените сили не ги научи на нищо. Това е моето дълбоко убеждение, не ме е страх от това.
Отначало, когато нещо се обърка, започват някакви движения. След това, когато изглежда, че ситуацията се стабилизира, както беше в случая с АТО, военните стават безполезни, защото Минските споразумения са подписани. И след това чак преди избори се сещат за „армия, език, вяра“.
Като говоря за обща готовност, имам предвид, че нямаше резерви. Военните имат такова понятие като тактически, оперативни и стратегически аварийни резерви. Тактическите резерви са достатъчни за провеждане на военни действия в продължение на 2 седмици. Оперативни – наличности, изчислени за месец. А стратегическите се изчисляват за поне 3 месеца. Смята се, че от 4-ия месец националната икономика трябва да заработи, в нашия случай и с помощта на партньори. Тоест, това, което се изразходва на фронта се компенсира от тези резерви. За съжаление това не се случи.
Запасите не бяха възстановени при нито едно правителство. Те само станаха по-малки.
Следователно всяко правителство прехвърляше този дълг към отбранителната индустрия като наследство на следващото. Все пак има определени вътрешни ресурси, има помощ от партньори. Много важна за нас.
По отношение на непосредствената подготовка мога да кажа следното: ако бяхме започнали разполагането на войски два месеца по-рано, ситуацията на фронта щеше да е друга.
Общият отговор на вашия въпрос е, че като цяло без помощ би било много проблематично. Ако бяха започнали да разполагат въоръжени сили предварително, щеше да е по-лесно.
– Генерал Буданов активно говореше за това, че Русия все пак ще нахлуе в Украйна. Припомняме на президента, че обеща да яде шашлик през май. В същото време тогавашният главнокомандващ Залужни каза през февруари 2022 г., преди нахлуването, че няма заплаха от руска офанзива и че това е „само психологически натиск“. Той посъветва граничните райони да не се паникьосват. Защо тогава направи такова изявление?
– Не знам защо го направи, защото той не се е консултирал с мен за това и аз не съм му подготвял никакви предложения. Може би като главнокомандващ, като член на екипа, той просто правеше това послание в съответствие с общата тенденция, която се развиваше тогава. Такива изявления направиха министърът на отбраната, народни депутати и секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана. Доминиращата визия беше, че всичко някак ще се нареди.
– Вярно ли е, че на 24 февруари, когато Русия най-накрая нападна, в Генералния щаб е настъпил хаос?
– Не знам колко секретна е тази информация днес. Вероятно не. Но знам, че няколко дни преди или дори седмици, някои наши структурни звена, като Службата за външно разузнаване, същото ГУР, извеждаха своите хора от Киев.
Генералният щаб е може би единствената структура, която остава в Киев в пълен състав.
Знам, че много от ръководителите на Министерството на отбраната, включително и на заместник- ниво, бяха принудени да се евакуират. Въпреки че, според мен, предвид тригодишния опит от войната, във военно време Министерството на отбраната като цивилен орган като цяло трябва да спре да функционира във вида, в който съществува днес. Освен някои кавги, постоянни конфликти кой е по-важен – то (министерството. – бел. ред.) или Генералният щаб, останалите постижения са под въпрос. Нека работят в мирно време. По време на война е възможно и според мен е по-добре, да има единна държавна агенция за отбрана.
– Кой трябва да изпълнява задълженията на Министерството на отбраната във военно време?
– Имаме главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна за това. И Щабът на Върховния главнокомандващ.
– Връщам се отново на 24 февруари. Имаше ли тогава разбиране, че вече сме на крачка от бездната?
– Лично аз имах.
“Нито едно правителство не си е поставило задачата да предаде Украйна”
– А ако Русия все пак влезе в Киев?
– Ще ви кажа повече: дори когато бях на поста до 2019 г., ние винаги сме смятали киевското направление за много сериозна заплаха. По онова време началникът на Генералния щаб, главнокомандващият Виктор Муженко, който между другото беше родом от тези места, винаги предричаше, че руснаците ще тръгнат в настъпление и оттам. Той постоянно подчертаваше това. Дори беше разработен цял комплекс от упражнения, като се отчитаха вариантите за действие в тази посока.
Няма да разкрия тайна, ако кажа, че дори сериозно обмисляхме възможността за руско настъпление по държавната граница – грубо казано, някъде от Брест в посока Лвов. Това не е някаква теория на конспирацията, ние наистина усетихме, че може да се опитат да ни отрежат от доставките на помощ от Запада.
– Кога се появи тази теория?
– Още през 2016-2017 г. До началото на голямата война през 2022 г. имаше бригади, които покриваха този район. Ако има риск, не можете да го игнорирате напълно.
– Действията на политическите власти в навечерието на инвазията бяха ли свързани с нежеланието да се дразни Путин? Има и друга конспиративна теория, че това уж е опит за предаване на Украйна. Как го виждате?
– И това наистина е теория на конспирацията. Мисля, че нито едно правителство не си е поставяло за цел да предаде Украйна, с изключение на Янукович. Всички останали са правили грешки, но те са цивилни хора. И това определено не е обида. Но ние, военните, възприемаме реалността и бъдещето съвсем различно. Ние ги възприемаме като опасност, а също и нивото и естеството на заплахите.
Политиците на Запад мислеха по същия начин. Те не са уникални. САЩ ни предупредиха, австралийците ни предупредиха, британците също. А Европа, ако вземем Западна и Централна Европа, до последно не повярва, че руската атака е реална. Те разбираха, че такава заплаха съществува. Те обаче не искаха да повярват, че това е възможно в такъв мащаб, толкова нагло, предизвикателно и противно на логиката им. Освен това агресия от държава, която е членка на ООН.
– Всички смятаха, че това ще бъде атака срещу Луганска и Донецка област.
– Това беше усещането, че може би руснаците ще продължат да превземат цялата Донецка и Луганска област и нищо повече. Разбира се, в такава ситуация всеки цивилен, включително и политик, не иска война. Той очаква, че ситуацията може да се промени по някакъв изненадващ начин.
– Ако всички си мислеха, че това ще са Луганска и Донецка област, защо тогава нямаше достатъчна подготовка там?
– За да са готови, трябваше да започне подготовката поне два месеца по-рано. Да се въведе военно положение, да се увеличи съставът и числеността на Украинските въоръжени сили като цяло и да се доукомплектуват дислоцираните там войски.
– Значи не е имало достатъчно сили от 2014 г.?
— Завършихме военните действия в АТО през 2015 г. със сили на АТО, които наброяваха около 100 хиляди души. Общо имаше 80 хиляди въоръжени сили и 20 хиляди други военни формирования. И тази цифра беше значително намалена, почти наполовина. Съкрати се и общата численост на въоръжените сили, което доведе до траен недокомплект на бригадите.
„Мразя Съветския съюз с всяка фибра на съществото си”
– Самият Зеленски и близкият му кръг бяха в Киев по време на руската атака срещу Украйна. Доколко комуникацията на Генералния щаб с тях беше координирана или обратното?
– Комуникацията с ОП беше последователна, ясна и разбираема всеки ден от началото на инвазията. Главнокомандващият постоянно поддържаше връзка, докладваше се обстановката, докладваха се проблемите, вземаха се решения. Постепенно този механизъм набираше скорост и се усъвършенстваше в началото на войната.
– Кои бяха най-големите грешки на руснаците в първите дни?
– Най-голямата им грешка беше, че ни подцениха. Вярваха, че ги чакат. А политическото ръководство ще се уплаши и ще избяга.
От военна гледна точка те очакваха да няма съпротива. Изобщо се учудвам защо в Русия, в Москва, в Генералния щаб смятат, че офицерите и генералите от моето поколение, които са родени през 60-те години, че си спомняме Съветския съюз с носталгия, че по някакъв начин ценим неговите уж предимства. Да, мразя този Съветски съюз с всяка фибра на душата си! И почти така се отнасят към него всички около мен. Въпреки че вероятно има отклонения от тази поведенческа норма.
От гледна точка на военната стратегия те не са планирали да провеждат специална операция от три години. Не са планирали две, не са планирали и година. Всичко планираха да свърши за максимум 2-3 седмици, според мен.
И затова направихме изявления, че няма признаци за създаване на ударни групи. Два дни преди нахлуването, изглежда, министърът на отбраната Резников каза нещо подобно. Оказва се, че тези колони, стоящи на границата, по някаква причина не са били възприети от нашето разузнаване като ударни групи.
– Защото има и опит от руските учения през 2021 г. близо до границите на Украйна.
– Да. И този трик от страна на руснаците ни изигра жестока шега, защото мнозина го възприеха точно по този начин.
Но тази стратегия на руснаците ограничи и свободата им на действие. Предвид условията на терена, времето на годината, движението на такива огромни колони в широко раздалечени посоки ги изложи на риск. Те до голяма степен сами се насадиха.
Когато тази стратегия за блицкриг не проработи, всички се изплашиха, избягаха и като видяха тези колони, известно време не знаеха какво да правят. Не можете просто да върнете колона по този начин. Тогава попаднаха в нашите засади. Обучени хора с опит, плюс ефективно използване на грешките на врага, разстроиха плановете на руснаците и след това те бяха принудени да се прегрупират и допълнително да променят стратегията си за тази война.
Осъзнавайки тези неуспехи, те решиха да съсредоточат основните си усилия на изток.
„Търсенето на виновни сега е грешният път“
– Според вас лично кой наистина трябва да носи отговорност за недостатъчната подготовка на Украйна за пълномащабната руска инвазия?
– Ще се опитам да отговоря с исторически пример.
През 1973 г., когато Голда Меир беше министър-председател на Израел, войната също започна внезапно като цяло. Вероятно е имало грешки от страна на военни и политици. Въпреки че тя беше предупредена за предстоящата атака. Но тъй като това беше в навечерието на изборите, явно не искаха да навиват обществото. Това е обективната реалност на политиката, струва ми се.
И така се случи, че в първите дни на нашествието Израел не успя да устои на ударите. Имаше загуби на територия и загуби на персонал. Но след няколко дни, като взеха предвид собствения си опит от мобилизационно разгръщане, те попълниха армията с резервисти, отблъснаха настъплението, прегрупираха се, преминаха в настъпление и победиха врага. На 14-ия ден войната завършва с победа.
Но след войната е проведено разследване. Те създадоха комисия, която работи шест месеца и отговори на въпроса: как действаха политическите власти, как действаха военните, как си взаимодействаха. Но това не беше поръчка в рамките на наказателното производство. Беше нещо като временна анкетна комисия в нашия парламент. И Голда Меир беше обвинена, министърът на отбраната, няколко военни бяха наказани дисциплинарно – началникът на щаба подаде оставка, командващият фронта подаде оставка, двама шефове на разузнаването – началникът и неговият заместник бяха отстранени от постовете си, но за наказателна отговорност не ставаше въпрос. Нито на политици, нито на военни. И израелската общественост не постави въпроса дали това е грешка на военното ръководство.
Виждаме подобна ситуация в Израел след 7 октомври 2023 г. Хората вероятно са недоволни от премиера Нетаняху и вероятно след края на войната ще има разследване.
Никой не казва, че един политик взема решение с някакви глупави намерения. В своите действия или бездействия той все пак ще избере възможно рационалното решение да предотврати войната. Кой иска да мисли за война и да действа съответно?
Затова не бих поставил въпроса така, че е виновна политическата власт или военните. И в двете има грешки. Ако говорите за единство, то тези грешки трябва да се признават и да се коригират с общи усилия.
– Мисля, че сте забелязали, че руската пропаганда сега се опитва да превърне военните във врагове и настройва нашето общество срещу тях. Възможно ли е да защитим военните от потенциална омраза в обществото?
– Първо, информационната кампания на държавата трябва да бъде ясно структурирана. Не трябва да води до разделение на обществото, както ми се струва. За съжаление тази, който виждаме, не е стратегически изградена, струва ми се.
Сега армията, заедно със силите за сигурност, е почти милион души. А също и членове на техните семейства, деца, роднини, близки. Общо излизат 5-6 милиона души, ангажирани в сектора за сигурност и отбрана. Тоест трябва да се вземе предвид мнението на тези хора.
Ето защо търсенето на виновни сега е грешно.
От самото начало бяхме поставени в много трудни условия. Те доведоха до грешките, които се случиха. Затова трябва да има балансирана реторика в информационното пространство: провеждайте разяснителна работа, изграждайте информационни кампании, действия, работете с общности, бъдете откровени. Ето един негативен пример за неуспешна кампания – TЦК. Но когато пишат това съкращение TЦК, забравят, че там има още две букви – СП (социална подкрепа).
Този компонент – социална подкрепа – трябваше да работи положително със семействата на загиналите и с ветераните. И тези от тях, които са били ранени или инвалиди, могат да бъдат вербувани за работа в TЦК.
Може да възникне въпросът: кой трябва да отговаря за функционалността на първата част от името? Нека Военната полиция, например, която все още не е създадена, да се занимава с това. Защо? Може би защото в законопроекта е записано, че военната полиция може да извършва следствени действия. Кой се страхува от това? Очевидно те виждат в това риск от увеличаване на военното влияние.
„Трябва да се определи отговорността на политическото и военното ръководство“
– Какви бяха основните уроци, които вашият екип научи от първите месеци на пълномащабна война? Как се отрази това на стратегията на Въоръжените сили?
– Можем да говорим за това повече от два часа и два дни и няма да са достатъчни. Ще се опитам да отговоря съвсем накратко. Ще дам два примера.
Първо, трябва ясно да се определят отговорностите на политическото и военното ръководство. Кой отговаря за войната, кой за снабдяването? Имаше няколко опита да се направи това в Украйна, дори преди войната, някъде от 2021 г., а може би и по-рано.
Явно сте чували, че има такъв забележителен законопроект 4210. Това между другото беше опит да се разпише тази отговорност. Присъствах на много работни срещи, посветени на разработването на този законопроект. Когато зададете въпроса кой за какво ще отговаря, те веднага губят интерес и желанието да продължите да се занимавате с този въпрос изчезва. Този законопроект със значителни промени мина на първо четене, но не беше приет като цяло.
Вторият въпрос е системата за управление на въоръжените сили на Украйна и отбранителните сили като цяло. Тя трябва да бъде ясна и разбираема, а също и прозрачна. Правомощията, отговорностите и отчетността на гражданското и военното ръководство трябва да бъдат ясно определени. Но това не се случи преди три години и не се случва сега.
Ако говорим за подробности, структурата и съставът на въоръжените сили на Украйна не отговарят на характера на приложението и задачите, които се изпълняват и трябва да се изпълняват. Освен това системата на бившите военни комисариати беше практически напълно унищожена. Тоест те станаха ТЦК, но не придобиха способности. Плюс липсата на база данни на военния персонал, липсата на автоматизация. И ако няма счетоводство, тогава няма да има разбиране как да се повлияе на тези процеси.
От началото на войната започва да се поставя въпросът – възстановяване, промяна на системата за управление на въоръжените сили. И едва през третата година от войната един от елементите, и дори тогава не напълно, беше приет наскоро – преходът към корпусна структура. Но това е една десета от предложеното.
– Кои стратегии или тактики, разработени в началото на пълномащабното нахлуване от Залужни, смятате за най-успешните по време на войната?
– На всеки етап всичко се променя. През първите три месеца стратегията за мобилна защита изигра важна роля. Но след това, когато противникът се прегрупира и започна да се бие не в колони, а по по-класически начин – с разгърнати настъпателни групи, авиация, артилерия, бяхме принудени да преминем към друга стратегия.
След това, когато врагът беше изтощен от тази стратегия на война, той премина към масирано използване на самолети, бомби и артилерия, с едновременно настъпление на малки сили. Предвид предимството му във въздуха, предвид предимството му в огъня на бойното поле, ние също трябваше да променим стратегията си.
А какво влияе на стратегията? Влияе се и от това как се е променил мениджърският екип. Ако войната започна с персонал от командир на рота до главнокомандващ, то в рамките на една година бяха мобилизирани повече от 50%. Колкото и да са добри, те нямат опита и усещането за реалността, психологическата устойчивост, която имат професионалните военни.
Ето ви един пример. Всички знаем, че има игра на шах, знаем правилата. Но обикновен човек или дете просто мести фигурите на шахматна дъска. Можем ли наистина да кажем, че той знае как да играе шах? Не съвсем. Той може да мести фигурите само според правилата, които са записани. Но за да може човек да играе шах не е задължително човек да е гросмайстор. Той трябва да предвиди ходовете на фигурите, да види следващите стъпки, които ще бъдат направени след 5, 10, 20 хода. И още по-голям майстор може да държи всичко това в ума си на няколко шахматни дъски.
Проблемът днес е, че хората с позиции знаят как да местят фигури. Някои смятат, че благодарение на социалната мобилност могат да станат гросмайстори. Това никога няма да се случи в реалния живот. Само чрез знания, компетентност, опит, отдаденост и отговорност.
„Сирски се опитва да избягва рисковани стъпки“
– Какъв беше Залужни?
– Залужни беше почти като Боби Фишер. Беше гросмайстор, гледаше няколко шахматни дъски едновременно.
– А Сирски?
– Той също е гросмайстор. Но той има по-твърда стратегия на игра, която изповядва. Може би нещо като защитата на Каро-Кан.
– Как се проявява това?
– Мисля, че той е, както се казва, привърженик на класическия дебют, опитва се да избягва рискованите ходове. Малко вероятно е той да пожертва своята кралица, за да постигне решителен успех.
– Вероятно заради страха от отговорност, която може да бъде хвърлена върху военните.
– Включително и заради това. Освен това всеки има свои собствени вътрешни убеждения. Възприемането на реалността може дори да се различава значително.
– Наистина ли Сирски е „касапин“, както го наричаха преди?
– Не бих казал така. За се да изразим в такива термини, трябва да погледнем броя на нашите мъртви.
Почти 420 войници всеки ден на фронта по време на тази война са ранени, изчезнали или убити. Тази цифра не се промени фундаментално нито при Залужни, нито при Сирски. Така че не бих казал, че е “касапин”.
„Напрежението между Зеленски и Залужни започна след първите провали на контранастъплението през 2023 г.“
– Навремето бяхте политически съветник на Залужни. Какво му препоръчахте?
– Длъжността на главнокомандващия е тясно обвързана с военно-политическото ръководство на страната – с министъра на отбраната и президента. Имаме Закон за националната сигурност и отбраната. И там е предвидено, че главнокомандващият като висше военно лице може да се отчита както пред министъра, така и пред върховния главнокомандващ. Тоест имаме двойна вертикална командна верига. Между другото, това много подразни нашите партньори от НАТО. И искаха да го махнем.
Съответно главнокомандващият постоянно е на ръба на политически и военни решения. Аз от своя страна го съветвах как най-добре да формулира военна задача в дадена ситуация, така че да се припокрие или съвпадне с политически последици или политически цели.
– Кога започна конфликтът между Залужни и Зеленски?
– Не мисля, че в украинската историография след няколко години това ще бъде описано.
– Казвате, че в началото на войната е имало добре координирана комуникация. Но кога започна напрежението?
– Виждате ли, въпреки че съм съветник и главен консултант по политическите въпроси, не присъствах на личната им комуникация. Говорех със Залужни. Имам чувството, че започна около времето на първите провали на контранастъплението през 2023 г.
– Някои медии писаха, че това е започнало още в края на 2022 г.
– Не, тогава не се случи, поне не се усети, защото все пак имаше някаква комуникация. И след като офанзивата се провали през втората половина на 2023 г., напрежението започна да расте.
– И когато загубихме Бахмут, предполагам?
– И загубата на тези обекти оказа влияние. Но държаха Бахмут толкова дълго, колкото можеха, и това трябваше да се направи. Въпреки че някои хора също ме обвиняват, че съм заел тази позиция, като казват, че не е трябвало да правя това. Ако не бяха държали Бахмут, сега руските войски щяха да стоят близо до Павлоград, нещо такова.
Очевидно изострянето между Залужни и Зеленски, по мое дълбоко убеждение, е настъпило след публикуването на статията на Залужни в The Economist. И след това през ноември, декември, януари всички видяхме, че вече нямаше тази доверителна комуникация.
– Защо тогава главнокомандващият написа тази колона?
– От една страна е трудно да се отговори на този въпрос, но от друга страна е лесно. Залужни вероятно е оценил рисковете от тази статия. Той не ми каза за нея, въпреки че участвах пряко в подготовката й. Той искаше да предаде посланието не само на ръководството на правителството, но и на нашите партньори, че ако продължаваме да се борим по този начин, няма да успеем.
Тоест, по това време втората година от войната вече по същество приключи, Русия е променила своята стратегия и тактика за водене на военни действия. Ние не направихме това. По две причини: липсата на адекватна структура на Въоръжените сили. Подготвихме предложения, но нямаше приемане.
Второ, обемите на производство на оръжие и боеприпаси у нас не задоволяваха нуждите на въоръжените сили.
Трето, обемът на доставките на оръжие от партньорите също не отговаряше напълно на спешните нужди. Звучи страхотно, когато говорят за милиарди долари помощ, но трябва да помним, че не всички тези пари ще дойдат в Украйна. Половината, ако не и повече, отидоха за производство в САЩ.
Освен това графикът за доставка постоянно се променяше. И тогава, преди изборите в САЩ, размерът на помощта също намаля донякъде.
Освен това нивото на подготовка на войските се е влошило. Това е обективна реалност, предвид загубите, за които говорихме, 420 войници на ден, нарастването на дела на мобилизираните. Освен това няма достатъчно добре координирани органи на управление, включително и защото ги няма. Нямате подготвени хора, нямате приемственост за предаване на боен опит. И ако е така, тогава си спомнете бригадата “Анна Киевска” и дезертьорите. Направени ли са изводи? Какво е направено на практика? Командирът на бригадата е привлечен към наказателна отговорност. За какво? За системни грешки. Може би и френските инструктори не ги разбират, защото не разбират естеството на тази война. И вината не е тяхна.
Точно това искаше да предаде Залужни. Не знам по какви причини не можа да го изкаже някъде, дали го слушаха или не, но разбирам колко негативно беше възприятието. Следователно тази статия е стъпка на отчаяние.
– След публикуването на тази колона Залужни общувал ли е лично със Зеленски?
– Останах с впечатлението, че комуникацията беше изключително ограничена. Защото инициативите, които бяха актуални тогава, не бяха реализирани.
“Залужни не е изразявал политически амбиции”
– Тогава мнозина казваха, че Зеленски е решил да поиска оставката и поради високия рейтинг на доверие на Залужни и страха от конкуренция на изборите. Чувствахте ли, че това наистина е така?
– Бих искал да кажа, че аз лично не съм чувал подобно нещо от главнокомандващия. Поне знам със сигурност, че Залужни не е изразявал такива амбиции нито официално, нито дори неофициално. Във форматите, в които общувахме с тях, той многократно казваше: „Оставете ме, аз съм главнокомандващ, изпълнявам задачи по защита на държавата“. Сигурно не са му повярвали.
– Имаше слухове, че вие лично сте се обърнали към Петро Порошенко за медийна и политическа подкрепа за Залужни.
– Това е лъжа. Това определено не е моят герой и човекът, към когото бих се обърнал. Защото по време на неговия мандат срещу мен беше образувано наказателно производство. Това може да стане само с политическо одобрение.
– Смятате ли уволнението на Залужни за грешка?
– Да видим последствията.
Загубите останаха на същото ниво. Възможно е да се е увеличил обемът на задачите с помощта на ракетни удари, БПЛА с голям обсег и да се е намалило огневото предимство на противника поради унищожаване на логистични и енергийни съоръжения. Сирски казва, че тази година сме унищожили повече окупатори, отколкото през предходните две. В абсолютни числа това е възможно. Но трябва да сравним условията на война. Те са се променили през годината.
От друга страна, руснаците успяха да повишат ефективността на използването на БЛА, тъй като дронове се произвеждат навсякъде в Русия: в мазета, търговски центрове и всякакви други промишлени съоръжения. А у нас по някаква причина имаме 50–60%. Въпреки че необходимостта от тези дронове вече трябваше да бъде покрита на 100% със средства от Министерството на отбраната и националната индустрия.
От гледна точка на конфигурациите на стратегическата ситуация. Не сме си върнали стратегическата инициатива. Ако говорим за офанзивата в Курск, тогава политическата и имиджовата цел може би е постигната. Има въпроси относно военната. Казах, че трябва да отидем в Белгород. Руснаците тероризират Харков, нека тероризираме техния Белгород. За да могат хората да живеят по-спокойно в северната част на Харковска област.
Според мен, като военен, Генералният щаб си постави ограничени цели за тази офанзива. Затова, макар и сполучлива, по същество е разсейваща и демонстративна. Миналата година се говори за 1000 или 1200 квадратни километра от територията на Курска област. Сега говорят за 500-600. Оказва се, че контролираната територия е намалена наполовина.
Въпреки че идеята беше правилна. Но имам въпроси относно изпълнението.
Що се отнася до новостите, в момента не виждам нищо ново. Дойде разбирането за ролята и мястото на безпилотните системи. Но имаше проблеми с подготовката. Това е което Залужни говореше преди година и половина.
“Военните трябва да участват в преговорите”
– В последното си интервю Муженко критикува генералите, подали оставка чрез ВВК. Включително Залужни. Той каза, че има схващане, че “армията се ръководи от лидери, които са негодни за служба по здравословни причини”. Какво мислите за това?
– Той не го каза съвсем така. Има и втора част от истината, че иначе генералът не може да подаде оставка. Ако държавата не се нуждае от тях, тогава какво да правят? Наев например не се отказа. Той беше на негово разположение в продължение на една година. Докато не даде интервю, което не е хареса на някого. Тогава той беше изпратен на фронта за това. Това за единство ли е? Имаше право да го каже. Не е направил нищо лошо. Никакви военни тайни не каза. Той просто нарече нещата с истинските им имена.
В същото време Наев знае, че криминалното дело за юга, в което фигурира и той, се проточва вече втора година.
– Сега много се говори за преговори с Русия. Не разбираме как ще бъде, в какъв формат. Трябва ли военните да участват в тях?
– Бих искал властите ясно да разберат, че до голяма степен, освен на собствените си усилия и постижения, те са задължени на армията.
И би било правилно, ако на събития, провеждани в Украйна или дори в чужбина, главнокомандващият на въоръжените сили или началникът на Генералния щаб стои отдясно или отляво на върховния главнокомандващ. Това би било най-добрата демонстрация на единството на армията и народа.
Военните трябва да участват в преговорите. Заслужиха си го. И спомнете си, когато имаше преговори, например по време на Втората световна война, на Ялтенската конференция, зад гърба на Сталин, Чърчил и Рузвелт стояха генералите.
А нашите власти не искат военните да стоят до тях. Така възниква въпросът: не ни уважавате ли? Или ни нямате доверие? Или се страхувате от конкуренцията?
– И отново за конкуренцията. Медиите пишат, че основният конкурент на Зеленски на предстоящите президентски избори е Залужни. Социологията също показва високо доверие към него. Забелязвате ли, че Залужни наистина мисли за своето политическо бъдеще?
– Сега не поддържам връзка с него и не водя разговори с него на тази тема.
– Според вас лично, трябва ли да отиде в политиката, в президентството?
– Зависи от много фактори. Как е настроен човек, как вижда своята историческа мисия.
Не знам за тези негови настроения, за тези убеждения. Нямам нищо общо с тях.
– Хора от общия ни кръг многократно са ми казвали, че вашата обществена организация “Международен алианс за готовност на човешките ресурси” е създадена точно заради изборите.
– Знаете ли, имаме хора, може би познати, които казаха, че сме създали едва ли не предизборен щаб на Залужни. Това не е истина. Ние нямаме нищо общо с политиката. Нашата цел е да обединим хората в името на готовността на човешките ресурси за военни предизвикателства, помощ на ветераните и предаване на нашия опит. И ние не сме структурата, която вижда себе си в политиката, още по-малко иска или се занимава с нея днес.
Ние не искаме да сме зависими от никакви политически партии. Въпреки че няма да издам голяма тайна, има проучване. И има възприятие за нас, може би, като някаква политическа платформа. Не трябва да допускаме повторение на минали грешки, когато политическите освободителни войни водеха до загуба на държавност.
Източник: telegraf.com.ua; Превод: Оpposition
