Широките санкции на Запада срещу Русия след нахлуването й в Украйна се очертават като най-монументалната грешка на Запада в съвременната история.Санкциите не поставиха руската икономика на колене, както се прогнозираше.Вместо това западните икономики се клатят, икономическият им растеж почти е спрял.Много от тях едновременно страдат както от висока инфлация, така и от недостиг на енергия.
Междувременно Русия не само оцелява, но и процъфтява, придобивайки повече сила и престиж в Азия, Африка и Южна Америка, отколкото по всяко време след разпадането на Съветския съюз.
Според МВФ тази година руската икономика ще расте по-бързо от германската или британската. Следващата година тя също ще расте по-бързо от тези на САЩ, Япония, Италия и голяма част от останалата част от Запада, на растежът на нейния БВП на глава от населението ще надхвърли този на развитите икономики като цяло и ще постигне най-ниското съотношение дълг/БВП сред страните от Г-20. Нивото на безработица в Русия от 3,5% е най-ниското от разпадането на Съветския съюз. Икономическото представяне на Русия е още по-забележително, тъй като Русия едновременно води скъпа прокси война срещу комбинираната тежест на Запада.
Както каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред репортери в Държавния департамент на САЩ през февруари, до момента Западът е предоставил безпрецедентна подкрепа на Украйна с около 120 милиарда долара военна, хуманитарна и финансова помощ.
Трансферът на военни материали е толкова голям, че много от арсеналите на страните от НАТО са изчерпани: Германия има боеприпаси за два дни и сега не е в състояние да се защити, според министъра на отбраната на страната; запасите от боеприпаси на Обединеното кралство биха издържали само няколко дни в битка; Франция е изправена пред „огромен недостиг на боеприпаси“ и американската армия сега се съмнява в способността си да продължи да снабдява Украйна и да поддържа собствената си готовност. „Текущият процент на разходите на Украйна за боеприпаси е многократно по-висок от текущия ни темп на производство“, заявява Столтенберг.
И все пак Русия успя да увеличи темповете на собственото си военно производство толкова ефективно, че нейната артилерия може значително да превъзхожда украинската, изстрелвайки между 40 000 и 50 000 снаряда на ден срещу 5000-6000 на Украйна.
Докато производството на оръжия в Русия е на бойна основа с висока производителност, това на Запада не успява да поддържа темпото. Фокусът на Америка върху снабдяването на Украйна компрометира способността й да постигне други цели, като възпиране на експанзията на Китай и поддържане на готовност да реагира другаде.
Военната устойчивост на Русия е още по-забележима, като се има предвид, че тя разполага с най-големия ядрен арсенал в света и тесен съюз с китайската армия.
Превъзходството на това, което се нарича „ос Русия-Китай“ и широко разпространеното възприятие за упадъка на Запада на свой ред убеди други военни да се асоциират с победителq. През септември Индия, Лаос, Монголия, Никарагуа и различни бивши съветски държави се присъединиха към Русия и Китай във военни игри в Японско море и Далечния изток на Русия, а през февруари Южна Африка беше домакин на Русия и Китай за 10-дневни съвместни военноморски учения.
Дипломатическата позиция на Русия също е във възход. Докато САЩ успяха да лобират западните страни да санкционират Русия, понякога чрез принуда, тяхната твърдост имаше обратен ефект другаде. В Азия и Китай, и Индия драматично задълбочиха връзките си с Русия. В Южна Америка Русия е прегърната от новото социалистическо правителство на нейната най-голяма икономика, Бразилия, както беше от предишното консервативно правителство на Бразилия. В Близкия изток, където САЩ се ползват с голямо недоверие, Русия поддържа добри отношения с Израел, както и с всички големи мюсюлмански нации, независимо дали са сунити или шиити, араби или турци. В Африка, където Русия се смята за единствената голяма европейска страна, която избягва колониализма, Русия е широко почитана, за разлика от бивши колониални сили като Франция, чиито войски наскоро бяха изгонени от Мали и Буркина Фасо и където френският президент Макрон потвърди, че „ епохата на Françafrique свърши.
Докато Русия може да бъде отбягвана от Запада, тя е приветствана от повечето от останалите, както се вижда от регионалните съюзи, в които Русия играе водеща роля: ръководеният от Русия и Китай Шанхайски съвет за сътрудничество, който включва бивши съветски страни, както и
Индия и Пакистан и страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), чийто БВП вече надвишава този на Г-7. Около две дузини държави са изразили интерес да се присъединят към Русия в тези съюзи за икономика и сигурност, включително големи регионални сили като Саудитска Арабия, Турция, Иран, Египет, Индонезия и Мексико.
Възходът на Русия ще бъде новина за западната публика, която в продължение на десетилетия е била жертва на демонизирането на Русия и след нейното нахлуване в Украйна е била подхранвана постоянно от упадъка на Русия.
„Оттеглянето на бизнеса и санкциите осакатяват руската икономика“, проучване на Yale School of Management, публикувано миналото лято, може да е правилно в твърдението, че „Русия е загубила компании, представляващи ~40% от нейния БВП, обръщайки почти всичките три десетилетия на чуждестранни инвестиции”, но не успя да предвиди, че Русия бързо ще се възстанови в по-самостоятелна форма.
Санкциите на Запада, най-тежките, налагани някога на страна, имаха за цел да научат Русия на урока, че „агресията не се плаща“, по думите на Столтенберг от НАТО. Жестокостта на санкциите, последвалaтa отмяна на руски артисти и спортисти на Запад и очакванията за край на Руската федерация от политически и военни елити като бившия командващ генерал на американската армия в Европа, генерал Бен Ходжис, шокира Русия извън самодоволството си и я накара да научи много различни уроци: че Западът е решен да я унищожи и че съществуването й изисква от нея да се въоръжи до зъби и да сложи край на икономическата си взаимозависимост със Запада.
Санкциите срещу Русия събудиха спящия гигант, който беше Русия, и Западът скоро може да се изправи пред последствията.
Автори: Патриша Адамс, икономист и изпълнителен директор на Probe International; Лорънс Соломон, журналист и автор на The Deniers, екологичен бестселър №1.
Източник: .americanthinker.com
Превод: opposition.bg
