Някои западни политици, въпреки руската агресия в Украйна и обявеното общонационално военно положение, продължават да оказват натиск върху властите в страната и да настояват за провеждане на парламентарни и президентски избори през следващата година. За това пише днес, 24 септември, американският вестник Washington Post.
Това предложение беше представено за първи път от холандския председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Тини Кокс.
Впоследствие това направи сенаторът републиканец Линдзи Греъм по време на посещение в Киев. Други републиканци се присъединиха, включително противоречиви консерватори като Тъкър Карлсън, който лъжливо обвини Зеленски в отмяна на изборите.
Всъщност Конституцията на Украйна забранява провеждането на избори при военно положение, отбелязва изданието, позовавайки се между другото на експерти по избори и привърженици на демокрацията.
“Провеждането на свободни и честни избори по време на война е практически невъзможно и също така необмислено. В момента приблизително една пета от територията на Украйна е окупирана от руски войски. Милиони украинци са разселени, много от тях живеят извън страната. Десетки хиляди войници са изпратени на фронта“, подчертава WP.
Според медиите натискът за провеждане на избори въпреки споменатите пречки, подчертава постоянните искания на някои сили на Запад Украйна да докаже своя ангажимент към демокрацията, въпреки че украинците два пъти се надигаха на масови продемократични демонстрации – по време на Оранжевата революция от 2003 г. -2004 г. и Революцията на достойнството 2013-2014 г.
Украински официални лица, цитирани анонимно от WP казват, че трябва да бъдат преодолени значителни финансови, логистични и правни пречки, за да се проведе гласуване по време на война.
“Няма ситуация, в която би било възможно да се проведат демократични избори по време на война. Руснаците настояват за това по свои тайни канали”, цитира изданието източник от украинската служба за сигурност.
Подобна перспектива, според експертите на WP, е абсолютно невъзможна и може да даде на силите на Москва средство да проникнат в Украйна и да я отслабят отвътре.
“Това е рисковано, лошо за страната и безсмислено от политическа гледна точка. Ще подкопае много крехката политическа стабилност на украинската държава”, отбелязва украинският източник.
Някои украински политици дори се опасяват, че цената на провеждането на избори по време на война може да бъде загубата на войната, тъй като вътрешните политически разделения, които са естествени в едно демократично общество, могат да разрушат националното единство, необходимо за победата над Русия.
Според някои украински парламентаристи се наблюдава натиск преди всичко от страна на републиканците, поради началото на президентските избори в САЩ през 2024 г.
“Това е логично и очаквано. Разбира се, украинските въпроси по един или друг начин ще станат част от вътрешния американски дискурс”, отбеляза депутат пред медиите.
Пет причини, поради които изборите в Украйна не могат да се състоят през 2024 г
На първо място, както отбеляза президентът Владимир Зеленски по време на посещението си в Канада, провеждането на избори по време на война е забранено от закона.
Той назова пет бариери за това:
- изборите трябва да се провеждат демократично и прозрачно, за това са необходими независими наблюдатели;
- проблеми с гласуването на хора в териториите, временно окупирани от руските нашественици;
- трудности с гласуването за украински граждани, които са в чужбина;
- недостиг на средства, които Украйна има само за финансиране на армията;
- гласуването на военните, което е почти невъзможно да се организира.
Да припомним, че през август Върховната рада на Украйна удължи военното положение с 90 дни, като по този начин в юридически смисъл отложи парламентарните избори, които трябваше да се проведат не по-късно от края на октомври.
На брифинга на 23 септември по време на посещението си в Канада Президентът на Украйна каза, че е готов, но когато много украинци са „в окопите“ и парите отиват за армията, не е възможно да се проведат избори. “Въпросът за изборите поради сигурността не е актуален днес. Законът забранява провеждането на определени избори по време на война. Абсолютно съм готов. Но сигурността е сложен елемент от провеждането на избори“, каза Зеленски. По думите му сега бюджетът стига само за финансиране на армията. Дефицитът на държавния бюджет се измерва в стотици милиарди гривни и ще трябва да бъде закрит чрез международна помощ или заеми.
„Когато парламентът или правителството иска да насочи парите в една или друга посока, освен за оръжия, обществото не е готово да ги подкрепи. И не само не е готово, то е максимално против, защото се води война“, добави президентът.
Видео от пресконференцията на Зеленски се появи на сайта на президентската канцелария.
“Един милион души как ще гласуват в окопите? Как ще гласуват дори в избирателни секции близо до фронтовата линия? Всичко трябва да е в бомбоубежища, защото ние знаем Русия, тя ще застреля всички хора, които идват. И кой от наблюдателите ще отиде в окопите, готови да дойдат и да работят там, за да са прозрачни изборите? Ако говорим за военните като цяло, трябва да разберете, че това може да е най-голямата несправедливост – хора, които защитават правата и свободите на гражданите няма да имат право и свобода да гласуват. Това са глупости”, каза Зеленски.
Припомняме, че на брифинга в Канада Владимир Зеленски също заяви, че руските активи трябва да бъдат конфискувани. Те трябва да се използват за отстраняване на последствията. “Трябва да работим активно и в световен мащаб, за да потърсим отговорност от Русия за престъпленията, за всички смъртни случаи, за всеки депортиран човек, за всеки живот. За да могат другите, потенциални агресори, да видят, че войната завършва с присъди за агресора”, заключи Владимир Зеленски.
Източник: focus.ua/ Превод: opposition.bg