Истинският собственик на платното все още е неизвестен, но е възможно с покупката на картината да са свързани китайски милиардер, осъден за злоупотреби и бивш негов подчинен, на чието име са регистрирани ред офшорни фирми.
Ван Гог рисува “Ваза с маргаритки и макове” в последния си – и най-плодотворен – творчески етап, няколко седмици преди смъртта си.
През май 1890 г. Винсент ван Гог пристига в община Овер-сюр-Оаз, на 27 километра северозападно от Париж. Художникът бил в дълбока депресия. Той прекарва последната година в психиатрична болница, след като отрязва лявата си ушна мида по време на пристъп, но лекарите не успяват да му помогнат.
В Овер-сюр-Оаз обаче се случва събитие, което за кратко връща към живота Ван Гог: той среща лекаря и голям познавач на импресионизма Пол Фердинанд Гаше. В писмо до сестра си Вилхелмина художникът признава, че в лицето на лекаря е намерил „дори не приятел, а по-скоро брат“.
Гаше убеждава Ван Гог да игнорира пристъпите си на меланхолия и да продължи да работи. През следващите два месеца импресионистът рисува около 80 картини, включително портрет на лекаря, който се смята за един от основните му шедьоври. Към същия период принадлежи и натюрмортът “Ваза с маргаритки и макове” – според биографите художникът може да го е подарил на Гаше в знак на благодарност.
След смъртта на Ван Гог през 1890 г. картината преминава към парижки колекционер, а през 1911 г., когато най-накрая славата идва при художника, тя е придобита от берлинския търговец на произведения на изкуството Пол Касирер.
„Ваза с маргаритки и макове“ сменя още няколко собственика, докато през 1928 г. отива при американския бизнесмен, филантроп и един от основателите на Нюйоркския музей за модерно изкуство Ансън Гудиър. В началото на 60-те години синът му Джордж дарява натюрморта на художествената галерия Олбрайт-Нокс в Бъфало, Ню Йорк, където картината е изложена през следващите близо 30 години.
През 90-те години Гудиър младши решава да продаде „Вазата с маргаритки и макове“, за да спонсорира нов музей.
Първоначално той очаквал да получи от 12 до 16 милиона долара за картината, но когато не се появили купувачи, той се съгласява да намали цената. В края на 1990 г. натюрмортът е придобит от анонимен колекционер.
След търга през 2014 г. филмов продуцент, заснел филм с Брад Пит, позира с картината, но по документи картината е принадлежала на друг човек.
Около 20 години не се знае нищо за „Вазата с маргаритки и макове“, докато през ноември 2014 г. не е изложена на аукциона Sotheby’s в Ню Йорк. Най-голямата сума, почти 62 милиона долара, била предложена за натюрморта от китайския филмов продуцент Уанг Джонджун, чиято компания Huayi Brothers, една от най-влиятелните в Китай, малко преди търга пуска филма за Втората световна война „Ярост“ с участието на Брад Пит в главната роля. В интервю, публикувано на сайта на Sotheby’s, Джонджун казва, че “картината е развълнувала сърцето му” веднага щом я е видял в предварителния преглед в каталога.
Така “Ваза с маргаритки и макове” става най-скъпият натюрморт на Ван Гог. За разлика от повечето колекционери, Джонджун не се опитва да запази името си в тайна и купува картината открито, а след това охотно дава интервюта, в които с гордост говори за покупката.
В китайските медии сделката беше наречена знак, че Китай се превръща във влиятелна сила на световния пазар на изкуство.
До началото на 2010 г. японските предприемачи, американските мениджъри на хедж фондове и руските олигарси бяха основните претенденти за шедьоври на изкуството. Но след това властите на КНР смекчиха законодателството и местните колекционери започнаха да инвестират в предмети на изкуството. Така през 2013 г. китайският бизнесмен и филантроп Ван Джианлин купи картината на Пикасо „Франсоаз, Палома и рисуващия Клод“ за 28,2 милиона долара, а през 2015 г. добави към личната си колекция картина на Клод Моне от цикъла „Водни лилии“. Същата година китайският милиардер и инвеститор Лю Ицян похарчи 170 милиона долара за портрет на жена от Амедео Модилиани.
„Преди десет години дори не можех да си представя, че ще купя Ван Гог“, казва Уанг Чжунджун в интервю.
„Обикнах тази картина. Няма много хора по света, които биха могли да си купят това, защото малко хора могат да си го позволят и толкова силно да обичат импресионизма“. Ден след сделката Джонджун признава, че не е купил сам „Ваза с маргаритки и макове“, но не разкри подробности. По-късно той нито веднъж не споменава други купувачи.
През октомври 2015 г. Джонджун предоставя натюрморта на организаторите на изложба в Хонг Конг, но след края й никой повече не видя картината.
NYT успява да намери косвени доказателства, че въпреки признанието на китаеца за любов към импресионизма и Ван Гог, в действителност „Ваза с маргаритки и макове“ е отишла при друг човек.
През последните години такива големи сделки – извършени без посредници и без разкриване на източниците на средства – започнаха да привличат голямо внимание от властите на страните, в които се провеждат търговете.В Съединените щати скандал, възникнал през 2018 г., завърши с това, че малайзийският бизнесмен Джо Лоу беше обвинен в пране на няколко милиарда долара чрез държавен фонд за развитие (той се крие в Китай).Предприемачът инвестирал средствата, получени по незаконен начин, в предмети на изкуството на аукционите на Sotheby’s и Christie’s.
През 2020 г. Сенатът на САЩ публикува доклад, в който подробно се описва как търговци на изкуство несъзнателно са помогнали на руски олигарси да заобиколят санкциите, като са им позволили да купуват картини чрез посредници.
През същата година Европейският съюз установи правило, според което аукционните къщи трябва да потвърдят легитимността на средствата, получени от купувачите.
В търсене на картината журналистите стигат до китайски милиардер, който беше арестуван за измами и корупция след срив на борсата.
В документите за продажбата на “Ваза с маргаритки и макове” няма нарушения, но все пак сделката не може да се нарече обикновена.
Sotheby’s прехвърля правата за собственост върху картината на шанхайски посредник, който не се занимава нито с препродажба, нито с колекциониране на предмети на изкуството. Според NYT човекът е представлявал интересите на милиардера Сяо Дзянхуа, който управлява офшорна мрежа от 130 компании с активи от 5 милиарда долара. Сред тези активи списъкът, получен от журналистите, включва „Ваза с маргаритки и макове“. Въпреки това, на публичната церемония, картината не е предадена на Сяо Дзянхуа и не на посредник, а на продуцента Уанг Джонджун.
Сяо Дзянхуа постъпва в Пекинския университет на 14-годишна възраст и след дипломирането си заема различни позиции в Комунистическата партия и правителството на КНР. В продължение на няколко десетилетия под негово ръководство са били много банки, застрахователни компании и брокерски къщи. Дзянхуа също е работил в областта на недвижимите имоти, цимента и въглищата, а също така е покровителствал продуцентската компания на Уанг Джонджун. Въпреки успешната си кариера, той остава сравнително неизвестна фигура в сравнение с други членове на китайския финансов елит.
Журналистите не успяват да разберат защо продуцентът е купил картината на Ван Гог с парите на мецената си и за кого всъщност е предназначен натюрмортът. Според една версия Дзянхуа е действал като спонсор на Джонджун, тъй като благодарение на своите офшорни компании той лесно може да заобиколи строгите валутни закони на КНР. Според друга, Дзянхуа искал да се сдобие с луксозен артикул, който да бъде транспортиран през границата тайно от правителствените служби и банковите инспектори.
През ноември 2014 г., когато продуцентът закупува “Ваза с маргаритки и макове”, Джонджун и Дзянхуа, както узнават журналисти от NYT, обсъждат откриването на друга инвестиционна компания на Сейшелските острови. Но през 2015 г. финансовото състояние на партньорите рязко се влошава поради срива на китайския фондов пазар. Китайското правителство обяви, че кризата е причинена от манипулацията на могъщи бизнесмени, много от които изчезнаха през следващите месеци и по-късно са арестувани.
През 2017 г. същото се случва със Сяо Дзянхуа: през нощта шестима мъже го качват в инвалидна количка, покриват лицето му и го извеждат от апартамент в Хонконг. Оттам милиардерът е изпратен в континентален Китай, където през 2022 г. е осъден на 13 години за подкупи, финансови измами и злоупотреби в размер на повече от 20 милиарда долара. Според прокурорите Дзянхуа е извършил престъпления приблизително по същото време, когато картината на Ван Гог се продава в Sotheby’s.
Известно време след арестуването на неговия покровител Уанг Чжунджун води привичния си бохемски начин на живот. Така през 2017 г. той открива частен музей в Пекин, където в продължение на няколко месеца демонстрира “Ваза с маргаритки и макове” и картината на Пикасо “Жена с шиньон в кресло”. Но скоро обвиненията срещу Сяо Дзянхуа довеждат до упадък на продуцентската му компания Huayi Brothers. Студиото търпи тежки загуби от няколко години и Чжунджун трябва да разпродаде имуществото си, за да изплати дълговете си. През 2022 г. той продаде музея си в Пекин, както и имението си в Бевърли Хилс.
Официалният собственик на натюрморта живее в малък апартамент и се нарича художник – най-вероятно е бил използван като подставено лице.
Търсенето на платното на Ван Гог довежда журналистите до Лиу Халонг, посредник, живеещ в Шанхай – именно той, според Sotheby’s, става официален собственик през 2014 г. на “Ваза с маргаритки и макове”.Но в разговор с NYT Халонг няколко пъти се нарича художник, отказва да отговаря на допълнителни въпроси и затваря вратата пред кореспондентите.За биографията му не се знае нищо, освен че е на 46 години и че партньорката му Джао Тинтин е заемала ръководна позиция в компанията на опозорения милиардер Сяо Дзянхуа.Фирмата, в която тя работила, активно си сътрудничи с роднините на китайския президент Си Дзинпин.
В отговор на молба на репортери за разяснение, Джао описва себе си и Лиу Халонг като „обикновени дребни служители, които не вземат никакви решения и не знаят нищо“.
Въпреки това Халонг е посочен като единствен собственик и директор на компанията Islandwide Holdings Limited, разположена на Британските Вирджински острови – официално тя е платила за натюрморта на Ван Гог. На жаргон хора като Лиу и Джао се наричат „бели ръкавици“ – т.е. подставени лидери, които са наети да скрият истинските. Освен Islandwide Халонг има регистрирани най-малко четири офшорни компании, които са били част от империята на Сяо Дзянхуа преди ареста му.
Все още не е известно къде се намира „Вазата с маргаритки и макове“, но се говори, че картината отново ще бъде продадена.
Двама бивши ръководители на Sotheby’s и един арт консултант казаха анонимно на New York Times, че натюрмортът на Ван Гог сега се предлага на частни колекционери. Според експерти един от потенциалните купувачи е готов да плати около 70 милиона долара за картината. Мнозина обаче могат да се отдръпнат поради подозрителните обстоятелства на предишната сделка.
„Никой няма да похарчи 62 милиона долара за Ван Гог, който може да дойде със съдебно дело“, казва адвокатът по предмети на изкуството Томас Данцигер.
„Ако възникнат съмнения относно истинския й собственик, колекционерите са по-склонни да купят друга картина – или пореден самолет.“
Източник: meduza.io / Превод и редакция: opposition.bg
