Един ден през януари 2023 г. Юрий Николов не може да повярва на очите си. Няколко дни по-рано този разследващ журналист получава от един източник копие от договор за 320 милиона евро, показващ, че украинската армия е купувала продукция на завишени цени. Това не бил първият път, когато Юрий намира доказателства за неправомерни действия. От 2010 г. неговата организация Наші Гроші („нашите пари“ на украински) има за цел да изяснява обстоятелства около злоупотребите с публични средства чрез анализиране на обществени поръчки, направени от украинското правителство.
Но за двадесет години кариера разследващият журналист никога не се е изправял пред подобна дилема. Да публикува ли тази информация с риск да се компрометира западната подкрепа за Министерството на отбраната и следователно за украинското население?
“Рано или късно това така или иначе щеше да се появи. Така че е по-добре да хванете бика за рогата, отколкото да си заровите главата в пясъка”, философства репортерът, с когото представители на Le Figaro се срещнаха в офиса му в Киев.
След като уведомил властите за кражбите и не получил никаква реакция, журналистът публикува разследването си, като моли за прошка „за болката, причинена на читателите“. Статията имала ефект на избухнала бомба и провокирала кадрови промени в правителството: множество високопоставени служители на военното ведомство били отстранени от постовете си, а след това последвала оставката на министър Алексей Резников, въпреки че той не участвал в случилото се.
Бариера срещу дезинформация
Оттогава законът изисква Министерството на отбраната да публикува единични цени за поръчки в ProZorro, платформа, която насърчава прозрачността в държавните поръчки. Единственото изключение е за закупуването на оръжие. Юрий скицира низходяща крива върху лист хартия, показваща цената на яйцата, която е паднала от 17 на 5 гривни – цената, на която са били продавани преди началото на конфликта. „Това беше моята цел – цените да се нормализират“, казва Юрий, добавяйки, че много военни са му писали, изразявайки своята благодарност.
Украйна се гордее с богатия си медиен пейзаж: през 2023 г. страната беше класирана на 79-то място от 180 в класацията за свобода на печата, съставена от „Репортери без граници“. Тя изпреварва малко Унгария и България и отстъпва на Гърция. Въпреки войната в Донбас и въоръжените действия срещу Русия, от 2014 г. Украйна се е издигнала в списъка с 48 позиции. Корупцията със сигурност не е изчезнала с избухването на конфликта с Москва, а журналистите продължават да провеждат разследвания въпреки военното положение. Кражби в държавни сделки, завишени изкупни цени, предлагане на подкупи…
За случаите, разкрити от журналисти, просто трябва да се прочете украинската преса. Свободата на словото обаче става дразнеща по време на война, особено когато тези истории излизат извън местното медийно пространство. От началото на годината все повече журналисти попадат под натиск и заплахи.
Освен че в социалните мрежи започва кампания за дискредитиране на Юрий, през януари хора с маски идват при него и го заплашват, наричайки го „кремълски ****** “ или „предател“. „Това бяха хора, лоялни към президента, но не съм сигурен, че държавата е пряко замесена в това“, оценява случая журналистът, подавайки жалба във връзка с инцидента.
„Няма да кажа, че тук има диктатура, защото мога да работя свободно“, подчертава той, но според него популярността на Зеленски, около когото е концентрирана голяма власт по време на войната, е „реална заплаха за демокрацията.”
Зачестяват дискредитиращи кампании
Няколко седмици по-късно дойде ред на разследващия сайт “Бигус” – той стана жертва на дискредитираща кампания: видеоклипове на един от служителите на проекта, който пуши марихуана на парти, се разпространяват в интернет. Украинските разузнавателни служби са наблюдавали редакцията в продължение на месеци, търсейки всичко, което би могло да уличи журналистите, съобщи медийният ресурс няколко дни по-късно. Той дори посочи имената на агентите, отговорни за тази мисия. „Специалните служби разполагат с времето, вдъхновението и бюджета, за да извършват системно наблюдение на личния живот на журналистите“, заяви неодобрително Денис Бигус, основателят на проекта.
“До средата на 2023 г. имаше известно единство около властите, но днес вътрешната политика се връща към живота. Така че това, което пишат журналистите, става все по-чувствителна тема, която се следи повече”, отбелязва Оксана Романюк, директор на Институт за масова информация, организация, която защитава свободата на пресата в Украйна.
“Води се някаква кампания за дискредитиране на критиците [на властта], особено активна е в социалните мрежи, пред обществото. Връщаме се години назад”, казва тя със съжаление.
Заедно с това за журналистите става все по-трудно да работят с армията, тъй като редовно се сблъскват с „военни тайни“. Според Оксана Романюк това е ограничение, което е по преценка на властите и прилагането му не винаги е оправдано. Институтът за масова информация открива около петдесет случая на възпрепятстване на събирането на данни. Така бившият заместник-министър на отбраната Анна Маляр по-рано обвини журналисти в отговорност за ударите, нанесени от Русия – те разкрили информация за разположените бригади. Освен това, армията систематично променя правилата за достъп на първа линия – те наскоро бяха смекчени, – което означава, че репортерите понякога не знаят какво да правят.
70 убити журналисти
“От една страна, ролята на журналистите намаля, тъй като днес Telegram каналите се развиват много активно. От друга страна, вземащите решения започнаха да ценят медийната дейност повече. Защото всички видяхме в примера на една съседна страна какво се случва в държава, в която няма свобода на словото“, дава оценката си Оксана Романюк. Както посочват някои неправителствени организации, включително „Репортери без граници“, свободата на словото е застрашена и от липсата на плурализъм в телевизията.
От началото на конфликта шест канала излъчват едни и същи новини като част от „Телемаратон“. Журналистите се редуват да подготвят предавания, като се фокусират върху представителите на армията и властта. Много служители на съответните телевизии от няколко месеца частно настояват за прекратяване на единното излъчване в замяна на увеличаване на безвъзмездните субсидии.
„Това също е въпрос на пари: приходите на медиите са намалели рязко, и то не само в телевизията“, казва Оксана Романюк. Заради мобилизация на журналисти или бойни действия, около 250 медийни организации, особено местни, са затворени от началото на войната. През 2022 и 2023 г. са убити приблизително 70 професионалисти в тази област. Въпреки че Оксана Романюк критикува украинските власти, тя е уверена в следното: “Русия остава нашият най-голям проблем. Именно заради войната се върнахме години назад по отношение на свободата на печата.”
Автор: Клара Маршо; Източник: lefigaro.fr // Превод: Opposition
