Посещението на Володимир Зеленски в САЩ се превърна в събитие не толкова с политически, колкото с пропаганден характер с прозрачни цели и предвидим резултат. Въпреки че режимът в Киев е жизнено зависим от западните помощи, това пътуване беше по-важно за президента на САЩ Джо Байдън, отколкото за самия Зеленски.
Технически президентът на Украйна изпълни задълженията си към страната домакин: той изигра главната роля в шоуто (и я изигра ярко по свой начин, той знае как), получи предварително договорен хонорар – още един пакет военна помощ на обща стойност 1,7 милиарда долара, която включва противовъздушни ракетни системи Patriot. Зеленски моли САЩ за тях и конкретно Конгреса още от март, когато говори за първи път пред американския парламент – тогава все още в онлайн формат.
Сега конгресмените си спретнаха истинско фирмено парти, както преди ковид – с личното присъствие на световноизвестния шоумен. Но сценарият можеше да бъде по-интересен: нямаше изненади, сензации, минимум домашни заготовки (очевидно времето за подготовка е било малко).
Един от най-запомнящите се епизоди е този, в който председателят на Камарата на представителите в оставка Нанси Пелоси прие украинското знаме от Зеленски и му целуна ръцете.
Много журналисти обърнаха внимание на това и като цяло усещането е, че са следили предимно ръцете.
Например, Тъкър Карлсън, най-популярната „говореща глава“ по американската телевизия (от тези, които говорят за политика), е възмутен, че мнозинството от Конгреса приветства украинския президент с овации: „Наистина ли толкова не уважаваме страната си, за да се аплодира този? Какво ни става? Какво не е наред с нашите лидери?“.
Либералните коментатори, напротив, те ругаят онези, които отказаха да аплодират Зеленски. Показателен е материалът на Newsweek, в който двама републикански членове на Камарата на представителите биват осъдени: вместо да ръкопляскат и да се възхищават, конгресмените Мат Гец и Лорън Бобърт се взират в смартфоните си по време на речта на Зеленски.
Подобно внимание към чуждите ръце е похвално, като се има предвид, че всички участници в този сюжет мамят – всеки по свой начин, криейки истинските си цели зад това шоу.
Зеленски крие най-малко от всички, с изключение на факта, че лъже директно за перспективите на въоръжените сили на Украйна и поставя фантастични условия за прекратяване на военните действия (например връщането на Крим на Украйна). Той обаче наистина разчита на програмата за американска помощ от 45-48 милиарда долара, за която спомена. Това е, така да се каже, таванът на желаните приходи за изяви през следващия сезон, което трябва да мотивира артиста.
Забавно е, че гласуването на бюджетните разходи на САЩ за следващата година, което вече включва тези разходи, беше неочаквано отложено малко след речта на Зеленски по инициатива на републиканеца Майк Лий. Забавяне почти техническо. Но със закъснение, до януари, съставът на Конгреса ще има време да се обнови, а републиканците, които след изборите получиха мнозинство в Камарата на представителите (но не и в Сената), ще имат възможността да орежат “списъка с желания” на Зеленски.
Вярно е, че едва ли ще спестят много. Видимата задача на републиканците е, така да се каже, да отговорят на страховете и претенциите на избирателите, които са уморени от инфлацията на фона на разходите за въоръжените сили на Украйна. В същото време настоящата външна политика на САЩ е именно двупартийна, а не само личната война на Байдън с Русия.
Републиканците, както и демократите, не са заинтересовани от загубата на Съединените щати в конфликта за Украйна и разбират, че днешните разходи ще се изплатят с лихви в бъдеще, например за сметка на доставките на газ за Европа и миграцията на европейското производство към енергорентабилната Америка. За населението, което не разбира своето “светло бъдеще” и е обременено от реални разходи, консерваторите действат като психотерапевти: всичко виждаме, всичко ще проверим, няма да оставим интересите на нацията да бъдат засегнати.
Но същността на политиката няма да се промени: САЩ ще продължат да финансират удължаването на конфликта в Украйна, когато трябва с пари, когато трябва с оръжия, като бавно повишават залозите. Именно така президентът на Русия Владимир Путин оцени намерението да доставят комплекси Patriot за въоръжените сили на Украйна – като умишлено удължаване на конфликта.
Фактът, че Зеленски ще приеме „Patriot“-те едва след деветмесечно коледуване и много по-тлъстото парче от над 45 милиарда, увиснало във времето и пространството, е сред причините най-влиятелните издания в Америка да определят воаяжа на президента на Украйна като не особено успешен, подчертавайки, че не е постигнал целите си. Такава е оценката както на The New York Times, така и на The Washington Post. Те буквално настояват на нея, имайки време да се възхищават на Зеленски, Украйна, Пелоси и Байдън. Либералните медии имат специален дневен ред, в който, отразявайки Демократическата партия, работят едновременно на няколко нива едновременно.
От една страна, те трябва да поддържат населението в добра форма. Да обясняват, че подкрепата на Украйна е въпрос от национално значение и е пътят на доброто, а Владимир Зеленски е герой и „наш човек“.
От друга страна, трябва да успокояват онези американци, които се притесняват за бюджета и как подобна политика да не доведе до военна конфронтация с Русия. Показват им, че президентът Байдън ги чува, че не е загубил ума си от любов към Украйна и контролира ситуацията. Тоест не удовлетворява всички искания на Зеленски и е само ограничено щедър.
Президентът на Съединените щати наистина отказа да подсили въоръжените сили на Украйна с още по-модерни и скъпи „вундервафли“. Но той обясни това не с уникалността на технологиите, не с тяхната цена и, разбира се, не със стратегията си да поддържа конфликта с малки средства, а с факта, че това може да предизвика разцепление в редиците на НАТО и дори разпадането на блока. Това, оказва се, пречи на Байдън да подкрепи безусловно Киев в неговата „свещена борба срещу агресора“.
Между другото, малко хора – както в Русия, така и на Запад, въпреки псевдосензационното послание, приеха тези думи на сериозно и започнаха да се чудят кой наистина е готов да се отцепи от НАТО. Очевидно това е само оправдание. Когато киевският режим наистина се нуждае от повече далекобойна артилерия за оцеляването си, той ще я получи, независимо от възраженията в НАТО. А сега Белият дом няма защо да бърза, особено ако целта е точно обратната – удължаване на военните действия в Украйна.
Третата задача на демократично ориентираните медии е в това, републиканците, особено изолационистките траписти, да не получат политически точки от недоволството на населението от факта, че трябва да споделят стандарта си на живот с украинците. Оттук и тормозът на Мат Гец и Лорън Бобърт в медиите и социалните мрежи, за който признава дори Newsweek.
Впрочем акцентът върху тези двамата разкрива още едно обстоятелство от информационното шоу – важно, но чисто вътрешнополитическо за САЩ. И двамата многократно са критикували разходите за Украйна, но не са единствените – те не са нито най-ярките, нито най-известните критици на Киев в Конгреса. И двамата изразиха скептицизъм във връзка с речта на Зеленски, но също не са в първите редове. Затова, че освен партията и това, че седяха един до друг, влизайки в кадър със смартфоните си, ги свързва още нещо – щата Флорида.
Гец представлява Флорида в Камарата на представителите, а Бобърт е родена там. Тази дама, известна с консервативния си подход към притежанието на оръжие, беше бивш тръмпист. Но след като бившият президент беше признат за основен виновник за неубедителното представяне на републиканците на изборите, тя се отрече от него и сега подкрепя Рон Десантис.
Тоест губернаторът на Флорида, лидерът на „консервативната съпротива“ в южната част на САЩ, надеждата на републиканците, най-вероятният кандидат от партията на президентските избори през 2024 г., преди това „тръмпист“, но сега по-скоро съперник на Доналд Тръмп.
Американските власти и либералните медии постепенно го преосмислят като основен противник в близкото бъдеще. Но борбата срещу него се усложнява от факта, че те се опитват да се борят повече от година: каквито и компрометиращи доказателства да търсят, излизат само балони. Това благоприятно отличава губернатора на Флорида от Тръмп, така че трябва да се удрят неговите хора – политиците, които сега се обединяват около него и претендират за място в гръбнака на бъдещия екип на Десантис.
Не трябва да се смята, че Гец и Боберт са основните украинофоби в Конгреса – не са основните. Просто донякъде нямаха късмет с патрона си, който е основната мишена.
Но им провървя, че те, подобно на Десантис, са политиците на бъдещето, тъй като времето работи за тях: колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече скептицизъм ще има в американското общество по отношение на Украйна и лично Зеленски. Целунат от пенсиониращата се Пелоси, той със сигурност може да разчита на топло място в Америка при всеки изход от конфликта. Ако успее да избяга там, разбира се.
След визитата в Съединените щати задачата му не се променя и не би се променила, ако остане в Киев: необходимо е да се изобразява като герой и да удължава военните действия за сметка на спонсорите, докато за това има достатъчно украинци и „излишни” територии. Когато започне недостигът и на двете, той ще стане безполезен като герой, накрая ще се превърне в авантюрист – този, който с политиката си доведе Украйна до катастрофа.
Ако се получи, американците, разбира се, ще прикрият “кучия си син”. А ако не се получи, тогава афганистанският кейс ще се повтори. Едва ли Пелоси е целувала в Конгреса някой от тамошните съюзници на САЩ, но това означава само, че те са избегнали „целувката на Юда“.
Текст: Дмитрий Бавирин
Източник: vz.ru
