aif.ru: Филип, ти често повтаряш фразата: „Не мислех, че ще остана толкова дълго“.Това кокетство ли е?
Филип Киркоров: Говоря искрено. Никога не съм програмирал живота си за толкова години напред. Винаги много съм харесвал това, което правя. Но никога не съм си поставял за цел да бъда звезда №1 през целия си живот. Просто пеех, живеех, работех така, че успях. Вече навлязох в 4-то десетилетие на своята популярност. Когато погледна назад и видя колко много се е случило в живота ми, колко съм направил, колко страни съм обиколил (според мен само в Япония не съм бил), разбирам, че съм щастлив човек.
– С концерти или като турист обиколи света?
– Предимно с концерти. И в Англия, и в Нова Зеландия, и в Австралия, и в Испания, и в Германия… Имаше градове, които посетих като продуцент, участващ в Евровизия – Белград, Хелзинки, Копенхаген, Стокхолм, Атина, Тел. – Авив, Лисабон, Ротердам, Торино… Но все пак беше работа.
– Ти нарече Зеленски бивш приятел. Как се отнасяш към него днес?
– Запознахме се с него в началото на 2000 г., когато отидох да снимам “95-ти квартал” в Киев. Имахме прекрасни отношения. Зеленски много искаше да попадне в руския телевизионен пазар. И ме помоли да помогна. Казваше, че в Украйна вече е направил всичко като артист и иска да се развива по-нататък. Когато се създаваше предаването „Фактор А“, предложих на Пугачова да го направи мой ководещ. Първоначално беше планиран друг артист. В резултат взеха Зеленски. И в продължение на два сезона водехме това шоу по канал „Русия“ с него. Тогава той нямаше пари, а и той е стиснат човек, меко казано. Шест месеца живя безплатно в моя апартамент. Но благодарение на него попаднах в „Любов в града“ на Мариус Вайсберг, чиито три части имаха голям успех.
През 2015 г. видях Зеленски за последен път – в Маями в голям търговски център.
Той пробваше обувки. Когато ме видя, той извърна очи. Това, което се случва с него сега, за мен е пълно откровение. Не го разпознавам. Това е друг човек. Абсолютно зомби, което не вижда и не чува нищо.
– В твоето шоу се появи песента „Ако си тръгнеш“, която беше включена във филма „Нюрнберг“ на Николай Лебедев.
На концерти, обявявайки я, ти се обръщаш към жените, чиито съпрузи се бият в зоната на СВО: „Искам да пожелая на всички вашите мъже да се върнат у дома живи и здрави.“ Може би това е първото ти изказване за случващото се днес.
– Това е песен на Андрей Резников, разбира се, не е за трибунала, а за любовта.
Тази страница от войната ме докосва много, защото дядо ми Марк от страна на майка ми, премина през Великата отечествена война, репресиите на Сталин. И почина през 1964 г. Аз, за съжаление, го видях само на снимка.
От сцената говоря, че такива филми днес са много необходими, защото се опитват да отнемат Великата Победа на страната ни.
Нас още тогава ни мразеха нашите “съюзници” и завиждаха. И нацистите можаха да избегнат наказание, защото не всички страни искаха този трибунал. Но историята постави всичко на мястото си. Въпреки че платихме висока цена за това – толкова много цивилни в тила и наши хора на фронта загинаха. Техните верни половинки чакаха защитниците на Родината у дома. И това помогна на някои от тях да оцелеят, както помага на тези, които днес са в зоната на СВО. Казвам го искрено на моите концерти. И аз ще говоря. Това, което се случва сега между Русия и Украйна, не се побира в главата ми. Но рано или късно всичко ще приключи с мир. И ако моите малки послания за любовта ни помогнат да се обединим отново, аз не искам по-голяма награда за себе си.
– Ти нито веднаж не си изразил пряко своята патриотична позиция.
Или артист, който работи в развлекателния жанр, не трябва да има такава?
– Винаги трябва да има патриотична позиция. Иначе е малодушие. Просто го изразявам в песни. В моето шоу има песен на Паулс по стиховете на Иля Резник „Радвай се“. Тези думи казват всичко.
– И това е твоята позиция?
– Да. Не е нужно да я изразявам с лозунги, викайки: “Русия, Русия!” Да наругаеш винаги е по-лесно, отколкото да слушаме и да се разбираме помежду си. Цяла Москва е облепена с плакати – “Филип Киркоров в Кремъл”. И това вече е позиция. Тук съм, в Русия съм. Моята трибуна е сцената, на която пея песни. Искам хората, които идват на концертите ми, да бъдат изпълнени с любов към родината си, един към друг, а не с омраза. Омразата също е грях. Писането на агресивни постове в социалните мрежи не е мой стил. Затова намирам средства да изразя мнението си чрез песни.
– Никой артист не получава толкова омраза, колкото теб. В юбилейното ти шоу има номер към песента “Мария Магдалена”, в който преди година се качи на кръста. Публиката видя това като богохулство. В крайна сметка ти се отърва от кръста. Разбра ли, че си отишъл твърде далеч?
– Ако се погледне записът на този номер, посветен на майка ми, трудно можете да видите богохулство и “подигравка с християнските светини”. Той, напротив, е замислен да подчертае величието на Исус и символизира изкачването към Голгота. Накрая отидох до кръста, коленичих и го целунах.
Мисля, че те просто започнаха да разчистват сметки с мен, след като се застъпих за Пугачова, която беше незаслужено обидена, за възрастта й, за съпруга й. Никога не съм бил приятел на Максим Галкин. Но в продължение на 10 години бях съпруг на Пугачова. И въпреки че пътищата ни се разделиха преди много години, аз съм й благодарен. Нейните истории, опит, житейска философия ме научиха на много, по-специално да не реагирам на лъжите, етикетите, които са ми окачвали през целия ми живот. Преживях тормоза, когато казваха, че това е брак по сметка, че съм се оженил за нея, защото съм имал нужда от популярност. Но аз доказах на всички, че до нея не стои жиголо, а самодостатъчен артист, който може да осигури себе си и да изхрани семейството си.
Не ми простиха, че се застъпих за Алла. 11 часа след като публикувах това видео онлайн, вълната тръгна. А преди това шоу продължи две седмици. И никой нищо не каза.
– А нима Галкин, след като наговори гадни неща за страната и сънародниците си, не заслужаваше “отговор”?
– Нека това да обсъждат другите колеги.
Аз няма да го направя. Максим и Алла все едно са скъпи хора за мен. Вероятно Пугачова е имала свои причини да прекрати да общува с мен. Но аз си спомням всичко свързано с нея, само с доброта и благодарност. Бяха невероятно интересни 10 години. Да живееш с такъв човек е подарък от съдбата. Стотици, ако не и милиони мъже мечтаеха да са на мое място. Но аз имах късмета.
Пугачова също имаше труден период от семейния живот.
И ние, двама самотници, се срещнахме. Бях млад и направих много глупави неща. Сега, разбира се, не бих направил това, което направих тогава. Трябваше да се посветя изцяло на тази жена, а аз се занимавах с кариера. Тя не ми прости това. И си намери друг, който й се отдаде изцяло.
Това, че е заминала, не означава, че не обича Русия.
Като съпруга, вярна жена, тя последва съпруга си. Тя не гледа „настрана“. Аз го правех. Както казваше майка ми, „тръгна по наклонена плоскост“. Но едва когато разбрах, че всичко е свършило и тя има друг, си дадох воля. Само се правех, че не разбирам. Всичко разбирах и се опитвах да спася брака ни до последния момент. Но самата тя сложи край. И на 27 март 2005 г., в Деня на театъра, се разведохме.
– Миналата година бяха отменени концерти в Пятигорск, Ставропол, Анапа, Геленджик.
Това също ли е свързано с твоето “застъпничество” за Пугачова?
– Опитаха се да ги отменят.
Не ме пускаха в Сочи, в Геленджик имаше протест. Но концертите се състояха, просто ги преместихме. Местната администрация, администрацията на президента подредиха ситуацията. Всички разбраха, че имам право да защитавам бившата си съпруга. И това няма нищо общо с политическата ми позиция.
– В Новосибирск, където имахте представление в началото на април, имаше протест, макар и не многоброен (50 души), но все пак.
Хората поискаха отмяната на твоите концерти. Как реагираш на тези протести?
– Никак.
Имам имунитет. Кълна се, че цял век да не видя пълна зала – изобщо не чета коментари. Защото повечето от тях по правило са поръчков хейт от Украйна или някакви наши луди. Защо да реагирам на поръчки и глупости? Има мои колеги, които чистят профилите си от негативи. Не трия негативни коментари. Нека стоят. Даже е готино.
– Бях с теб на турне в Сибир и се уверих, че вече имаш пълни зали. Защо използваш провокации? Те са необходими по-скоро на начинаещ артист. За твоя статус и възраст да се занимаваш с това е несериозно.
– Не предизвиквам провокации Умишлено.
Животът е този, който подхвърля нелепи и случайни ситуации, за които самият аз после съжалявам. Както например се случи миналата година в Алма-Ата…
– Когато се оказа на сцената по чорапогащник, а след това и удари гарда с цветя?
– Отслабнах почти 25 кг.
А имам 27 преобличания в концерта, някои от тях направо на сцената. Танцьорите от балетът трябваше да свалят панталоните ми, под които имаше шорти. А тъй като отслабнах, ми свалиха и двата чифта. Когато разбрах, че съм останал по татуиран чорапогащник, изпаднах в ужас: „Господи, това е мюсюлманска страна. Ужас!” По-късно, вече преоблечен, видях, че към мен тичат хора с цветя и викнах на охраната на залата: „Пуснете ги“. Или пазачът не разбираше руски, или се преструваше, че не разбира. Но не пусна хората на сцената. Общо взето трябваше да сляза долу и да му подаря цветя по главата. Понякога се случва. Осъзнавам, че не е красиво. Но изглеждаше като провокация.
Що се отнася до възрастта, аз се адаптирах към нея, без да изневерявам на себе си и без да се водя от публиката.
Въпреки че публиката за мен е всичко. Това са хората, благодарение на които живея и печеля пари. И излизайки на сцената, аз щедро им плащам с всичко, което мога. Когато бях на 30 години, концертът ми беше 3 часа. На 30 април ставам на 56. И концертът ми също продължава 3 часа. Не се самосъжалявам. И няма да го направя.
За тези 30 години, откакто съм на сцената, се изпяха толкова много песни, че е много трудно да се избере, затова нарекохме шоуто „55.
Златни хитове. На БИС!”. Програмата е и с нови произведения. „Зайка” и „Атлантида” също са в това шоу, но ги аранжирахме по нов начин, поднесени са с нова енергия. Но същността си остава същата. Както бях „пратеник на любовта, добротата, щедростта, щастието“, така си и останах. Въпреки факта, че не всичко е толкова розово и красиво в живота ни. Някой трябва да рисува този свят с ярки цветове, за да не изпадне в униние. А унинието, както знаете, е смъртен грях.
– Мислил ли си някога да напуснеш Русия и да отидеш в друга страна?
– Напълно съм изключил тази възможност.
Въпреки че, имайки български корени, мога спокойно да живея в България или някъде другаде в Европа. Но аз не мога без Русия. Заминавам за чужбина, но след няколко седмици вече ме дърпа обратно. Тук имам приятели, баща ми, който миналата година отбеляза 90-ия си рожден ден, тук е къщата ми, публиката ми. И моите деца обожават страната си, училището, в което ходят.
– И те ли мечтаят да бъдат артисти?
– Слава Богу, не наблюдавам особено желание да се занимават с музика и да са на сцена.
Вълнувах се и се притеснявах, че ще последват примера ми. Те винаги ще бъдат децата на Филип Киркоров. И на хората ще мислят, че ги влача на всяка цена на сцената. Дъщеря ми участва в партито за рождения ден на баща ми в Кремъл. Тя изпя добре песента на Евгений Крилатов. Тя има нежен „гласец на звънче“ на нейната възраст. Господи, колко още омраза набрах. “И защо? Няма глас“. Разбира се, че няма. Тя е дете. Тя просто направи такъв подарък за рождения ден на дядо си. Сега тя ходи в студио “Тодес”. Има желание да танцува. Нека танцува, ако й харесва. Мечтае да бъде интериорен дизайнер.
Мартин мечтае за футболна кариера.
Той има идол – Лионел Меси. Плюс това, той има интерес към IT-технологии. Мисля, че следващата учебна година той ще отиде в технолицея, който се открива на 1 септември. Той се ръководи лично от губернатора на Московска област Андрей Воробьов. Познавайки амбициите на Андрей Юриевич, не се съмнявам, че това ще бъде лицей на високо ниво. Но първо трябва да премине теста, за да стигне до там. Мисля, че Мартин ще мине. Той е отличен ученик, съчетава спорт и учене. Най-вероятно ще прехвърля моята „империя“ на Алла Виктория. Тя е пред останалите. По интелигентност и амбиция тя по нищо не отстъпва на Мартин. Това е просто общинска къща. За което много се радвам.
– Сега изглеждаш умиротворен.
Може би твоят екип те познава различен…
– Екипът ми ме познава различен.
Минали сме през различни етапи от живота. Но си прав, сега съм умиротворен.
– С какво е свързано това?
– Първо, в личния ми живот настъпват приятни промени. В крайна сметка никой не е отменял личното щастие. Второ, имам отличен мениджмънт, който ме избави от много битови проблеми, аз се занимавам само с творчество. Сега се готвим за концерти в Кремъл. Трето, станах с 25 кг по-лек. И спрях да се фокусирам върху негативното. Не се смятам за умен човек, но умните хора не се интересуват какво мислят другите за тях, не губят време за тези, които могат да им пречат, не проявяват високомерие …
Какво се смееш? Аз съм артист. Да, мога да мина покрай някого. Но това не означава, че съм високомерен. Казвам от сцената: „Аз съм същият като вас. Просто ме показват по телевизията.” И още, умните хора винаги казват „благодаря“.
– Не искам да звуча умно, но благодаря за тези разкрития.
– Завършвайки нашия разговор с теб, искам да кажа: в тази страна вече съм примадон!
– Но няма дума “примадон” в руския език.
– Сега ще има.
Източник: aif.ru /Превод и редакция: opposition.bg
