Миналата година Тъкър Карлсън скандализира Америка, като пътува до Русия и интервюира Владимир Путин. Докато американските зрители заклеймяваха идеята, че трябва да говори с враг като Путин, Тъкър се разхождаше из Москва, снимайки се как се вози в метрото, купува бургер от новия руски “Макдоналдс” и пазарува в московски супермаркет. Държеше се всъщност като на Запад.
У дома Тъкър имаше да каже както добри неща за Путин, така и някои лоши.
Но улиците и магазините на Москва наистина го “радикализираха”. Западът обича да рисува Русия като бедна, нещастна и потисната, но Тъкър описва едно съвсем нормално съвременно общество. Несъответствието между това, което Тъкър е бил научен да очаква и това, което действително е видял в Русия, не просто го изнерви – то го ядоса.
Разбира се, може да се отбележи, че Москва и Санкт Петербург са нещо като села на Потьомкин, които прикриват реалността на дълбоката бедност в голяма част от останалата част от страната.
Но нищо от това в крайна сметка не е въпрос на факти. Конфликтът между Запада и Русия днес се разглежда като идеологически и екзистенциален, точно както някога беше конфликтът между комунизма и капитализма. Да кажеш нещо хубаво за руския враг означава да вземеш негова страна; да кажеш нещо хубаво за него, което се оказва и истина, се смята за още по-голямо предателство. Комунистическа Русия беше пълна с истории за американски работници, третирани като мръсни, работещи при наистина ужасен жизнен стандарт. В края на краищата капитализмът цари в Америка и капиталистическото общество за работника може да бъде само истински ад и нищо друго.
Когато Съветският съюз се разпадна, безпрецедентното напрежение, натрупано от десетилетия между Съединените щати и Русия, бързо се разсея.
Руснаците се редяха на опашка да хапнат в „Макдоналдс“ или да си купят варени дънки и масово емигрираха в Америка. Някои искаха да отглеждат децата си в по-спокойна среда от кошмарната антиутопия, в която се превърна Русия през 90-те години, други виждаха Америка като по-приемлива култура и идеология, а трети просто мечтаеха да печелят повече пари. През 1980 г. в Съединените щати живееха по-малко от 200 хиляди рускоговорящи, родени в чужбина. През 2011 г. тази диаспора достигна 900 хиляди.
Оттогава обаче всичко се промени драматично.
Съединените щати не само престанаха да бъдат Мека за ценни чуждестранни кадри, както бяха преди, но също така затъват все по-дълбоко в геополитическа конфронтация с Русия, Китай и страните от БРИКС като цяло. Западът отслабва както военно, така и икономически, американската империя е пренапрегната и практически неплатежоспособна, а умората и разочарованието се натрупват в страната. Ситуацията се усложнява от факта, че западните идеологически принципи за свободата на словото и човешките права звучат все по-фалшиво. Дори самите западняци са загубили вяра в американския проект.
Пътуването на Тъкър Карлсън до Русия се оказа единствено по рода си, но тънка, но постоянна струйка новини разтърси западните медии, че все повече американци се противопоставят на „желязната завеса“ и се насочват на изток. Причините, които самите те изтъкват за това, до болка напомнят обясненията на бившите дисиденти. Политическата система на Запад не работи, а политиците са напълно луди; доминиращата идеология е откъсната от обикновените хора; стандартът на живот пада, а цените се покачват просто прекомерно. На този етап причините са повече политически, отколкото икономически: Западът е изпаднал във войнствена политкоректност, завладян е от материализма и е закостенял в своите предразсъдъци. Русия, от своя страна, е готова да предложи „политическо убежище“ на всеки човек от Запада, който има неприязън към родината си – и за предпочитане повече.
Би било лесно да отхвърлим тази тенденция като маловажна и маргинална, но тя може да се окаже много сериозна грешка през следващото десетилетие.
Идеологическата основа на всички тези истории, – че Русия задоволява някакви странни прищевки или е стартирала суетен проект, за да приюти всички несъгласни – е чиста басня. Това е просто кадифена ръкавица, зад която се крие пресметлив икономически юмрук.
Истината е, че Русия – подобно на много други страни от БРИКС, които сега подготвят колективно предизвикателство към Запада – се бори със сложни миграционни проблеми от доста време.
Постепенно се възстановява от необузданото изтичане на мозъци през 90-те години, руската държава предпазливо започна да реформира и рационализира своята имиграционна система, като се стреми да създаде нови канали за висококвалифицирани мигранти. С други думи, тези, които по правило са в дефицит и са в голямо търсене по целия свят.
Фактът, че влязоха в тази надпревара с няколко десетилетия закъснение, разбира се, не убягна на руснаците.
В своя „еднополюсен момент“ Западът на практика монополизира притока на налични квалифицирани мигранти, като същевременно запазва местните кадри. В нововъзникващия многополюсен свят обаче Западът е не само конкурент, който трябва да бъде надминат, но и потенциална златна мина, от която могат да бъдат извлечени повече ценни мигранти.
Едва когато се осъзнае, че сам Западът може да стане жертва на бъдещо изтичане на мозъци, вместо да се възползва завинаги от него, както отдавна е свикнал, започва да се вижда смисълът в неотдавнашната промяна в руския курс. Наскоро Русия обяви, че жителите на „неприятелски“ западни страни ще могат да получат виза чрез специална ускорена процедура, заобикаляйки обикновените миграционни изисквания. За този вид миграция няма квоти, няма изпити за знаене на езика или руското законодателство, а всички останали аспекти на визовия процес са максимално опростени. Кандидатите трябва само да демонстрират, че искат да се преместят в Русия, защото не са съгласни с новите политики на родината си, които противоречат на „традиционните“ ценности на Запада или Русия. С други думи, на вас може да не ви пука за Русия, но на нея й пука за вас – и то как.
Адвокатските и консултантските фирми, които предоставят услуги на клиенти, желаещи да се преместят в Русия, в никакъв случай не са новост и вече има достатъчно от тях, така че може да се избира.
Въпреки това стартирането от руската държава на нова визова програма, основана на „общи ценности“, е забележително също с това, че съвпадна с много по-елегантни и идеологически разумни инициативи на пазара на труда. Добър пример за тази тенденция е ArkVostok, компанията, която притежава уебсайта movetorussia.com. Тъй като нейните основатели до голяма степен са учили и работили на Запад, тяхното представяне е ясно проектирано да се хареса на същите емоции, изразени наскоро от Тъкър Карлсън. Уморени ли сте от културната война и вездесъщото разнообразие-равенство-включване? Притеснявате се от националния дълг и разклатените пенсионни фондове? Имате ли параноя относно хамбургери от насекоми и генетично модифицирани храни, които бавно тровят тялото ви? Русия има отговор на всеки въпрос.
Има изкушение да отхвърлите това незабавно.
Кой предател би изоставил нашия прекрасен Free World LLC и би преминал към лагера на врага – всичко това в името на нещо толкова основно като плоска данъчна основа от 13%? Уви, самата история ще ви каже отговора на този въпрос: във всеки случай отговорите са много повече, отколкото си мислите. Разбира се, идеологията и праведността винаги са утешителни, но отделете малко време, за да помислите върху този цитат от Тъкър Карлсън за посещение в незабравим московски супермаркет: „Целият ни снимачен екип е от САЩ… И току-що напълнихме една количка с храна за седмицата, без да гледаме етикетите с цените. Според нашите оценки трябваше да излезе около 400 долара, но се оказа, че са само 104. И тогава разбирате, че идеологията не е толкова важна, както винаги е изглеждало.”
Някой може да се възрази, че свободата или моралът са безценни и че привилегията да живееш в свободно общество не може да бъде оценена само в долари и центове. Разбира се, усещането е приятно, но реалността на човешкото съществуване е такава, че дори тези неща имат своята цена. Освен това, често е много по-ниска, отколкото повечето от нас са готови да признаят. Не забравяйте, че и съветските комунисти бяха убедени, че никой нормален човек няма да се откаже от социализма заради един чифт варени дънки. За нас, Запада, да игнорираме скорошната история и да се ласкаем с надеждата, че никой никога няма да мине на страната на врага само защото има по-добри училища, по-безопасни улици, по-евтини жилища и по-ниски данъци, е изключително безразсъдно.
Нещо повече, опитът да се „неутрализира“ заплахата чрез критика към Русия или нападки към самия Путин катастрофално губи смисъл.
Въпреки че новата визова програма е представена като много тясно насочена културна война, истинската й природа не е нито културна, нито идеологическа. Зад нея се крие безмилостна икономическа логика, която е много по-голяма от самата Русия. Дори ако този опит на Москва да примами хора от Запада в крайна сметка се провали, това е само първият от лешоядите, които кръжат отгоре. Скоро ще се появят и други – всеки от тях ще ни очарова с вопъла за високи реални заплати, евтини продукти и ниски данъци.
Има поне две основни икономически причини, които ни тласкат към това развитие на събитията.
Като начало квалифицираната имиграция е просто изгодна сделка. Ако успеете да привлечете високообразован човек в разцвета на живота си, без да платите нито стотинка за неговото образование, ще получите много скъп и ценен ресурс, без да правите никакви разходи, свързани с обучение, отпуск по майчинство и здравеопазване. Това е основната причина, поради която изтичането на мозъци е трайно популярно явление на Запад, въпреки че останалият свят го мрази: едната страна плаща всички разходи, другата извлича всички предимства.
Икономическата логика на новата визова програма обаче е по-зловеща.
Напоследък бяха направени много копия за това колко ужасна е демографията в Русия – и в много отношения това е вярно. Общият коефициент на раждаемост в Русия е приблизително 1,4 деца на жена – доста под коефициента на възпроизводство. Уви, за 2024 г. такава раждаемост е норма. Само няколко страни от ЕС могат да се похвалят с по-висока – за мнозинството тя е дори по-ниска. Това не е нещо ново за Запада и имиграцията е отдавна доказано решение, за предпочитане на по-висококвалифицирани. Без достатъчна имиграция европейските системи за социална сигурност просто ще се сринат под тежестта на възрастното население: няма да има достатъчно млади работници, които да поддържат армията от пенсионери.
Всичко това означава, че бракониерството на работници е изключително опасно за Европа.
Наистина, поради самия дизайн на нашите системи за социално подпомагане, всяка емиграция непременно ще доведе до опустошителна верижна реакция. Ако хората започнат да напускат заради данъците, тогава ще има по-малко работници, което ще означава, че данъците ще станат още по-високи и факторите, които тласкат емиграцията, ще се изострят още повече. В тази ситуация на стагнация вероятно ще царува изключително катастрофална бъркотия, както в играта „Излишният вън“, където има по-малко столове, отколкото участници, и страните безсрамно ще крадат персонала на другите, за да облекчат данъчната тежест за работниците с гражданство. С изключително нисък държавен дълг от едва 300 милиарда долара и най-висока ставка на данъка върху доходите от само 15%, Русия е много по-добре подготвена за подобна конкуренция, отколкото си мислите. За сравнение, Америка плаща три пъти повече само годишна лихва върху своя колосален дълг от 35 трилиона долара.
Тази заплаха е реална и е много по-близо, отколкото много хора си мислят.
Всъщност Обединеното кралство вече страда от изтичане на мозъци. Образованието става все по-скъпо, населението застарява, а реалните заплати не са в крак с инфлацията. В момента нейните кадри се отвличат предимно от други западни държави, а основният крадец е не друг, а САЩ. Този ред на нещата обаче рискува скоро да приключи и същият бич може скоро да удари самата Америка.
Трудно е да си представим как Западът ще успее да обърне изтичането на мозъци в своя полза през следващите години и десетилетия.
По-голямата част от западните страни са засегнати от същия проблем като Великобритания и техните икономики са изправени пред неумолим застой, поради енергийната криза. Няма светлина в края на тунела: вместо това проучванията на общественото мнение предричат още по-катастрофална загуба на доверие в партиите и политическите институции.
Изтичането на мозъци често има опустошителни последици дори за страни, които не са изправени пред демографска криза, заплашваща да претовари системите за социална сигурност. Русия гука сладко, примамвайки ви със семейни ценности и бургери без ГМО, но онези западняци, които сега самодоволно се подиграват на кадифените ръкавици, може в крайна сметка горчиво да съжаляват, че не са видели железните юмруци, скрити под тях. Само бизнес, нищо повече.
Сега се полага основата за ограбване на Запада и кражба на неговия ценен персонал в момент на криза или момент на слабост, оставяйки след себе си само опустошена икономика и умиращо общество.
В края на краищата сигурно руснаците ще си помислят, че това е справедливо: все пак на времето и ние направихме същото с тях.
Автор: Малком Кюне; Източник: unherd.com; Превод: Opposition
