Това е кратък преразказ на новините от световни медии, като New York Post, The Sun, Daily Mail (как без Daily Mail). Сега невероятните открития се обсъждат на „7-ия международен симпозиум за планината Арарат и Ноевия ковчег“.
Да започнем отначало. „Ной беше праведен човек и непорочен в своя род; Ной ходеше пред Бог, Ной роди трима сина“…
Не, не от това начало. През 1948 г. кюрдски пастир открива геоложка формация на склона на планината Тендюрек, близо до село Узенгили в източна Турция. Намира се на 29 км южно от планината Арарат.
Странната структура беше разкрита след земетресения и проливни дъждове. По-късно, през октомври 1959 г., капитанът от турската армия Илхан Дурупинар забелязва структурата на аероснимка, направена по време на картографска мисия на НАТО. Очевидно тогава за първи път е изразена идеята, че находката може да бъде библейският кораб.
Дурупинар, на когото е кръстено това място, се заинтересува от необичайната структура и изследва мястото заедно с други специалисти. Но не са открити археологически находки. Официалното заключение гласи, че структурата в Узенгили е „игра на природата, а не нещо, създадено от човека“.
Почти 20 години по-късно ловецът на библейски реликви Роналд Уайът, анестезиолог по професия, се заема да изследва Ноевия ковчег. След като видял снимка на структурата, подобна на лодка в списание, Уайът се вдъхновил от идеята да разгледа предполагаемия ковчег лично. Той извършва редица експедиции до връх Тендюрек, като включва в изследването различни специалисти и използва съвременни научни методи. Самият Уайът бил убеден, че е открил точно този ковчег, в който Ной избягал от Потопа, за което ентусиастът намерил много потвърждения.
И така, през 1985 г. мястото е изследвано с помощта на георадар и „молекулярно-честотен генератор“. Това позволява да се намерят някакви железни конструкции вътре в хълма, включително много нитове. Железни нитове преди 5 хиляди години, много преди желязната епоха, как ви харесва това?
Сканирането разкрива симетрични прегради, скрити в скалата. Самата конструкция имала правилна форма на лодка, а дължината й била 164 м – приблизително 300 египетски лакти, което отговаря на размерите от Библията. Ширината обаче не съвпада с библейската, но не това е важното. Открити са и останки от горната палуба и фрагменти от вкаменено дърво.
А в близкото село Казан изследователите откриват големи камъни с дупки – според Уайът те са били използвани на ковчега като котви.
За да бъде древната реликва достъпна за хората от цял свят, през 1987 г. на това място е открит туристически център.
Трябва да се каже, че Ноевият ковчег не е единственото откритие на Уайът. Освен това, според него, той е открил градовете Содом и Гомор; истинската планина Синай; пещерата, в която се е намирал Кивотът на Завета; камъкът, от който Мойсей напоява жадните в пустинята и т.н.
По някаква причина обаче участниците в експедициите на Уайът до Ноевия ковчег бързо се разочароват от неговите открития. Така морският офицер и ентусиаст в търсенето на ковчега Дейвид Фасолд първоначално бил не по-малко вдъхновен от откритието от самия Уайът и дори написал книга за това, наречена „Ноевият ковчег“. Но след няколко пътувания, придружени с разкопки, Фасолд започва да изпитва съмнения. В резултат на това през 1996 г. той публикува статията „Фалшивият Ноев ковчег“, където признава, че е сгрешил.
Оказа се, че „молекулярно-честотният генератор“, използван от Фасолд за търсене на железни предмети, е псевдонаучно устройство, разновидност на биолокация. Чували ли сте за радиестезията? Приблизително това е, само че вместо лоза има две медни пръчки, които операторът държи в ръцете си. По някаква причина професионалните археолози никога не използват такива устройства.
Сега скандалната история. Представете си, че Дейвид Фасолд и ковчегът от Дурупинар са свързани със съдебна битка, която дори е наречена „Маймунски процес № 2“.
През 1997 г. в Австралия професорът по геология Иън Плимър, страстен активист против креационизма, съди Алън Робъртс, църковен пастор в Сидни и също изследовател на Ноевия ковчег. Работата е в това, че пастор Робъртс събирал пари за лекционен тур в Турция, точно до мястото, където се намира Ноевият ковчег. Плимър обвинява Робъртс във фалшива реклама, която заблуждава потребителите.
Оказва се, че още през 1992 г. Плимър идва на лекциите на Робъртс в Турция и се развикал, че той лъже за уж намерения ковчег, заради което бил изгонен. Това предизвиква дълга вражда, която завършва със съдебен процес. Дейвид Фасолд бил замесен в случая, като обвинява пастор Робъртс в нарушаване на неговите авторски права, тъй като използва неговите рисунки без разрешение. Делото получава широка гласност, дори Science and Nature пишат за него.
По време на процеса бившият ентусиаст на ковчега Фасолд публично нарича твърдението, че хълмът Дурупинар е Ноевият ковчег, абсолютна глупост. Плимър се надява, че процесът ще привлече вниманието към въпроса за креационизма в образованието. Уви, той губи делото. Забележително е изказването на съдия Рон Саквил: „Някои въпроси, независимо от това колко силни страсти предизвикват, е по-добре да се решават извън съдебната зала.“
В същото време съдът установява, че пастор Робъртс е нарушил авторските права на рисунката, направена от Фасолд и нарежда обезщетение от 2500 австралийски долара за пострадалия. Фасолд нарича решението на съда шамар.
Години по-късно обаче Плимър продължawa да говори по различни теми и си спечелwa лоша репутация, главно като отрицател на глобалното затопляне. Да, и това се случва: борецът срещу псевдонауката се присъединява към злото, с което се бори.
Друг изследовател и креационист, който критикува откритията на Уайът, е геофизикът Джон Баумгарднър. Заедно с Уайът той отива на няколко експедиции до Дурупинар, провежда изследвания, използвайки георадар и магнитометър. Ученият бързо стига до извода, че има работа с естествена геоложка формация. Той пише за това в отворено писмо, публикувано през 1996 г.
Той съобщава, че е открил масивен планински хребет, минаващ по дългата ос на обекта и състоящ се от същата скала като скалите, които са най-близо до хълма. Материалът, който е представен като вкаменено дърво, всъщност бил базалт. Изследователят анализира много такива проби в лаборатория и никога не открива нищо, наподобяващо вкаменено дърво. Това, което Уайът нарича гредите или ребрата на кораба, били магмени скали.
Баумгарднер не вижда нито един от металните нитове, които Рон Уайът твърди, че е намерил, и дори предполага, че може просто да ги е подставил.
Според Баумгарднер това, което погрешно е смятано за кораб, се е образувало в резултат на голямо свлачище. По време на свлачището калта, носеща отломки, обтича дълъг, тесен хребет, втвърдявайки се в бадемовидна форма, наподобяваща лодка.
Друг геолог, който критикува твърденията на Уайът, е Лорънс Колинс от Калифорнийския държавен университет в Нортридж, който също изследва проби от Дурупинар. Колинс посочва, че сред 12-те скални проби не са открити следи от дърво: хаотичният русунък на тънките участъци няма нищо общо със структурата на вкаменено дърво; всичко това е базалт или андезит. Освен това сондирането показва, че никъде вътре в обекта не може да се проследи нищо, наподобяващо дъното на лодка.
Колкото до някои железни фрагменти – уж скоби и нитове, за които Уайът съобщава. Вътре в обекта наистина са открити следи от желязо, но това не е чист метал, а желязосъдържащи минерали – предимно магнетит. И това е често срещан компонент на магмените скали, разпространен във вулканичните образувания на източна Турция. Следи от желязо са открити и от металотърсач и извън „ковчега“.
На 24 километра от Дурупинар са открити така наречените „котвени камъни“ с дупки. И те се състоят от местен андезит, който липсва в Месопотамия, откъдето е трябвало да отплава ковчегът. По принцип подобни камъни има на много места в Турция и Армения, като религиозни паметници. Много от тях са намерени в християнски гробища. Известен е „Арменският Стоунхендж“ – място, наречено Карахундж, където има десетки големи камъни, а в горната част имат абсолютно същите проходни дупки. Твърде много и твърде далече са за котви на ковчега.
Ученият още обръща внимание на още нещо. Виждаме, че структурата с форма на лодка е заобиколена отвън от друг лек хребет с много подобна структура. На друга снимка, в горната част на снимката се вижда друго било, също оребрено. И на третата снимка вляво има нещо, макар и по-слабо изразено, но също с форма на лодка. Очевидно има няколко подобни образувания в района, но това се оказва най-подобното на лодка. По-нататък проработва ефектът на парейдолията – същият, благодарение на който виждаме лице на Луната.
И така, какво направи Рон Уайът? Той внимателно дръпна вниманието върху Ной… тоест върху земното кълбо. В крайна сметка наистина е искал да докаже, че тук почива легендарният кораб.
Уайът не е сам. Има и други експедиции и те докладват за други Ноеви ковчези. Той се търси от древността, въпреки че повечето археолози не вярват, че Ноевият ковчег изобщо е съществувал.
Но въпреки опроверженията, легендата продължава да се разпространява…
Автор: Александр Соколов; Източник: antropogenez.ru // Превод и редакция: opposition.bg